Високата цена на милостта | World Challenge

Високата цена на милостта

David WilkersonAugust 4, 2008

„Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука 6:35-36).

Една мощна тема звучи из цялата Библия: „ГОСПОД, твоят Бог, е милостив Бог” (Второзаконие 4:31). Темата за милостта е сърцевината на Стария Завет. Ние четем за нея отново във Второзаконие, Летописи, Неемия и Псалмите: „ГОСПОД, твоят Бог, е милостив Бог”. По същият начин виждаме същата тема за милостта във всяко едно от евангелията в Новия Завет: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука 6:36).

Библията ни казва нещо за това какво Му костваше милостта към грешния свят.

Бог не се отказа от този грешен, безбожен, погълнат от похот свят. Когато видя нашествието от разврат на земята, Той не обърна гръб на творението Си. Вместо това, Той изпрати Собствения Си Син сред нас и в нежната Си милост Го предаде като жертва. Той положи всичките ни беззакония върху Христос.

Помислете за високата цена на милостта, която Исус плати. Тежестта и́ просто не може да се изчисли. Никой не може да измери болката, която Христос понесе, взимайки греховете на света върху себе си. Въпреки това, Библията ни дава ясни подробности за цената, която Исус плати за милостта, с която служи́ тук на земята.

Първо, Исус беше отхвърлен от целия религиозен свят. Лидерите от Негово време се нахвърлиха върху Му с явна злъч. Нещо повече - Той беше презрян от богатите и бедните, образованите и необразованите. А посланието Му, с малки изключения беше отхвърлено от всички.

Според Псалмите, името на Исус беше песента на пияниците. Накрая цялото общество Го заплю, поруга, прикова на кръст и уби.

Като получатели на Божията милост, ти и аз знаем нещо за цената, която плати Исус, за да разпростре тази милост към изгубения свят. Нежната Му милост те намери лично в грешното ти робство. Той чу вика на сърцето ти и те освободи. Промени те, отвори очите ти, изпълни те със Святия Си Дух и те направи съд за почетна употреба, който да прокламира Евангелието.

Не се лъжете – Божията милост, която сте получили е скъпа. Ние проповядваме, че е безплатна, незаслужена и не ни струва нищо. Цената за нея беше платена изцяло с пролятата кръв на Христос. И всъщност, всичко това е истина. Бог е напълно доволен от цената, която Исус плати, за да ни даде милостта Си. И сега ние сме получили небето в наследство. Милостта Му осигурява вечен живот на всеки истински вярващ.

Въпреки това, има цена за Божията милост от човешка – наша страна. Каква е тя? Това е високата цена да станеш истински свидетел на силата и милостта, която си приел. Истината е, че това да я предлагаме ежедневно ще ни струва скъпо тук на земята. Това е цена, която може да очакваме, че ще плащаме всеки ден през живота си.

Виждате ли, Исус ни заповядва: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука 6:36). И както Христос ни даде пример, да бъдеш милостив като Отец е много скъпо. Исус плати цената за тази милост в плътта Си, и аз и ти може да очакваме, че ще плащаме същата цена. Както и Той, така и ние ще бъдем напълно отхвърлени. Като посланици на Евангелието, думите ни няма да бъдат приети в света. Всъщност, колкото повече е издигнат Христос в живота ни, толкова повече можем да очакваме Божият милост да бъде осмивана и отхвърляна.

Последната цена, която Исус плати, беше позицията Му в небето. Милостта Му го накара да слезе на земята и да се облече в човешка плът. И накрая, милостта, която предложи на света Му струваше живота. Да, примера на Исус за милостта е модел за всички, които ще Го следват. Той ни казва: „Нека Моя живот ви покаже цената на милостта. А тя е абсолютното отхвърляне от този свят.”

Павел плати същата висока цена за това, че живя Божията милост, която Исус плати на земята.

Исус ни предупреди: „Помнете думата, която ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мен гониха, и вас ще гонят” (Йоан 15:20). Апостол Павел свидетелства за тази истина: „Трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим, като ни злословят — умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко” (1 Коринтяни 4:12-13).

Какво да правим с отхвърлянето? Исус ни отговаря: „Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата” (Лука 6:23).

Това е една различна истина. Как да се радваме и да играем при наличието на сурово преследване? Възлюбени, всичко това е част от високата цена на милостта. Както Павел беше разглеждан като измет, така ще бъде разглеждано и Христовото тяло - църквата. Има цена, която всички ние трябва да платим, когато проповядваме Исус и милостта Му.

Но високата цена не е само отхвърляне от невярващия свят. Не е само неодобрението и отхвърлянето на атеистичните либерални медии. Ние също така сме отричани и гледани снизходително от компрометирания религиозен свят. Исус предупреди учениците Си: „Ще ви намразят хората и ще ви отлъчат от себе си и ще ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син” (Лука 6:22). Всичко, което Исус описва тук Му бе причинено от религиозната система в Неговото време.

В един момент от живота си, апостол Павел беше мощен преследвач на църквата. Всъщност, колкото повече тормозеше „хората на Исус”, толкова повече религиозните лидери го отрупваха с похвали. Те му ръкопляскаха, а репутацията му растеше с всеки вярващ, който хвърлеше в затвора.

Отначало се казваше Савел и беше млад и силен зилот. Той беше безгрешен според еврейския закон и се радваше на одобрението на първенците в синагогата. Какво е първото ни впечатление от този уважаван човек в Библията? Виждаме Савел да одобрява бруталното убийство с камъни на Стефан. Савел беше познат в онази част на света като преследвач номер едно на църквата на Христос. Той беше решен да изтрие името на Исус от лицето на земята, да унищожи църквата в зародиш.

Но дойде ден, в който милостта озари Савел. Представям си ревностните фарисеи в зората на този специален ден. Той беше поискал среща с първосвещеника: „Младежът, който преследва тълпата на Исус иска позволение да отиде на акция до Дамаск. Обещава до един да ги прати в затвора. Счита, че е в състояние да потуши „пожара от Исус.”

С благословията на еврейските управници, Савел излезе от Ерусалим и се отправи с групата мъже към следващата си мисия. Представете си как бяха насърчавани от първосвещеника и всички книжници и фарисеи. Но тогава, точно като излезе от града, милостта озари Савел.

Как се държа тя с този изгубен, заблуден човек? Не се опита да го обърка. Не го обвини. Не се опита да го унищожи. Напротив, напълно платената, безплатна Господна милост хвърли Савел по очи върху земята. И глас му проговори, казвайки: „Савле, Савле, Аз съм Исус. Защо Ме преследваш? „(виж Деяния 9). Посланието на Христос към този зилот беше ясно: „Мен преследваш, Савле. Всеки християнин, който някога си хвърлил в затвора – все едно си хвърлил Мен.”

Савел бе съкрушен от това откровение. Временно ослепен, той беше заведен в дома на молещ се, изпълнен с Духа човек от Дамаск на име Анания. Там, в малка стаичка, Савел призова името на Исус. Анания му обясни високата цена на милостта, която беше получил: „Сега, Савле, ще пострадаш заради името Му.”

Помислете за скъпата милост, която Савел прие в онзи ден. Пронизаната му съвест със сигурност си спомни за убийството с камъни на Стефан... припомни си всеки вярващ, който беше хвърлил в затвора... отново видя лицата на всички, които беше наранил. О, каква скъпа милост получи този човек.

Прекръстен на Павел, апостолът прекара остатъка от живота си, проповядвайки и пишейки за Божията милост. И непрестанно свидетелстваше за високата цена на това да я живееш в този зъл свят. В продължение на два века, писанията на Павел напомняха на църквата онова, което ни каза Исус: „Хората ще ви мразят. Ще се отдръпнат от вас. Ще ви укорят и ще ви отхвърлят като зли. Но това е времето да се радвате и скачате от радост!”

Сатана се страхува, ненавижда и мрази силата на Божията милост.

Милостта, чистата и проста милост покосява царството на дявола на земята. Сатана никога не смяташе, че може да изгуби властта си над пристрастената, безнадеждна утайка на човечеството. Но милостта донесе освобождение на цели множества, които той беше поробил преди.

Сатана разбира, че сме в края на последното време и е решен да наркоманизира цялото поколение, да ги притъпи за нуждата от Божията милост. Той иска да издигне бариери в умовете на младежите, така че тя да не ги докосне. Затова е отвързал демоничните орди на производителите на наркотици, които да донесат това зло.

Когато за пръв път дойдох в Ню Йорк през 50-те години, чумата беше преди всичко марихуана и хапчета с рецепта. Хероинът още не беше така разпространен. През последните десетилетия, Сатана създаде крека и метамфетмина. Сега предлага нови наркотици, които имат по-голяма сила да пристрастяват: производни на кокаина и хероина, които се внасят от Мексико, Ирак, Колумбия и Афганистан.

Междувременно, дявола е излял океан от алкохол върху младежите. Колежите и гимназиите са заляти от дух на партита с бъчви бира, вино и ликьор, които подклаждат пиянските веселби. Голям брой тийнейджъри посещават светските рехабилитационни клиники, а други остават вързани в наркоманията си. Всичко това са отчаяните опити на дявола да пороби масите и да ги „имунизира” за посланието на милостта на Исус.

Но Божията милост има невероятната сила да спасява.

Милостта е разчупила оковите на всяка пристрастеност и е прехвърлила цели множества от царството на Сатана в това на Христос.

В един момент в света имаше милиони наркомани и Сатана си мислеше, че е победил. Всъщност, говореше се, че веднъж върже ли те дявола, за теб няма повече надежда.

Но Бог изпраща Святия Си Дух до всяко поколение и Той отива директно в сърцето на сатанинските територии – в гетата, нарко квартирите, по покривите, където наркоманите лежат вцепенени. И милостта е огряла над най-слабите, над утайката, най-пристрастените, забравените и отхвърлените от обществото като безнадеждно изгубени.

Първият спасен и освободен наркоман чрез служението Teen Challenge беше Сони Аргуинсони. Той в момента служи като епископ на повече от 600 църкви по целия свят, създадени от бивши наркомани. На тяхната конференцията миналата година, 1000 бивши проститутки направиха хор, за да пеят хваления за Божията освободителна сила.

Ники Круз, известният бивш гангстер и ученик на Teen Challenge, след като беше освободен и спасен, е проповядвал Евангелието на милостта на няколко милиона души по целия свят.

Целият свят трябва да се надигне и да хвали Бог за спасителното Му освобождение, за това че възстановява изгубеното и изоставено някога човечество.

Най-малко обществото трябва да благодари на Бог, че спасява бащите пияници и ги връща при жените и децата им. Но, уверявам ви, това никога няма да се случи. Светът е отхвърлял силата на Исус да променя животи във всяко поколение, дори когато има явни доказателства. Това се случваше непрестанно в първите години на Teen Challenge.

Преди време, когато Нелсън Рокфелер беше кмет, бях поканен на медицинска конференция в Ню Йорк. Многомилионната му програма за борба с наркотиците не успя да намери лек за наркоманите. С мен дойдоха някои бивши наркомани, които бяха завършили успешно програмата на Teen Challenge. Те бяха чисти повече от две години и посещаваха библейско училище или учеха, за да започнат социална дейност, така че да помагат на другите, както им бе помогнато на тях. Двама от младежите дадоха свидетелството си пред събранието лекари и експерти, казвайки как Исус ги е освободил и нямат желание да взимат наркотици.

След тях, психиатърът, като че пренебрегвайки всичко, което бяха говорили моите младежи, каза: „След всичко, което сме направили, ние знаем, че няма лек за наркоманията.” Нерелигиозен лекар, който седеше до мен остана изумен от думите му. Той ми прошепна: „Този човек не беше ли в залата, когато вашите младежи говориха?”

Истината е, че света никога няма да приеме Исус за отговор. Ако Христос е произхода на всяка освободителна милост и ако милостта на Кръста е причината за чудесата, тя винаги ще бъде отхвърляна като глупост.

Още повече, че ние трябва да се пазим от онези сили в света, които идват при нас и ни прошепват: „Нека ти помогнем.” В много случаи светските предложения да подпомагат служенията може да са вдъхновени от Сатана. Помощта може да идва от правителствени фондове или програми. За всяко съсредоточено около Христос служение е опасно да зависи от правителствените фондове.

В крайна сметка, когато едно служение зависи от светски източници на средства, то се превръща в поредното благотворително дружество, на което му липсва Христовата сила да освобождава наистина. Освен това, правителствените фондове се изчерпват, спирайки работа, която е започнала като Господно дело, но е станала зависима от света.

Отправям предупреждение към всяко служение, водено от Христос: подгответе се, защото напрежението ще бъде жестоко. Всяко служение, което печели души и всяка църква, която произвежда ученици попада под ударите на гонението и клеветата. Светът ще нарича делото ви измама.

Но вие трябва да си спомните какво ни каза Исус: „Когато ви хулят – радвайте се и скачайте от радост, защото наградата ви на небето е голяма” (виж 6:22-23).

Това да живееш Господната милост ще ти коства живото-променящ сблъсък, касаещ Христовото тяло.

Бог се е разправял с мен относно духовното Си тяло. Ето какво ми показа: начина, по който повечето християни живеят и служат днес доказва, че ние не разбираме напълно връзката на Исус с тялото Му.

Представете си мъката на Савел в Дамаск, когато Христос му се противопостави с истината за тялото Си. Господ каза на Савел: „Аз съм Исус, а ти Ме преследваш.” Савел, вършейки Божието дело да изкорени еврейските еретици, мислеше, че си има работа просто с хора. Той не знаеше, че преследвайки църквата, атакува тялото на Господ.

Сега Савел беше зашеметен от истината: „Исус има духовно тяло. Той е главата, в небето, а Неговото тяло – децата Му, които са тук на земята – са свързани с главата. Това е едно тяло, съставено от вярващи, които са плът от плътта Му. И всеки, който се изправи срещу някой от тях, се изправя срещу Него.” Всеки човек на Исус, когото Павел беше преследвал и хвърлил в затвора, всичко, което беше казал и направил срещу тях, беше почувствано лично от Христос. Сблъсъкът на Савел с тази истина промени живота му.

Когато Савел стана апостол Павел, той разбра колко дълбоко Бог обича църквата Си. Той видя, че в Господните очи тя е скъпоценна перла. Още е и неопетнената невяста на Сина Му – едно общо, невидимо тяло, съставено от купени с кръв деца от всяко племе и народ на земята.

Убеден съм, че не приемаме тази истина толкова сериозно колкото трябва.

Ако ние напълно разбирахме истината за тялото Му, това би означавало край на всяка злоба в църквата... на всяка горчивина... на всеки предразсъдък, плътска надпревара, гордост, клюки и разцепления.

В този момент света се нуждае от жив пример за ценната милост на Христос. Напрежението никога досега не е било по-голямо. Африканските племена воюват едни срещу други в продължение на десетилетия. Това донесе мизерия, болести и разбити семейства, и роди яростна омраза сред младите поколения. Междувременно, в Европа и САЩ расисткото напрежение помита обществото, пропълзява дори и в църквите.

Не се подмамвайте да мислите, че някой президент може да реши тези проблеми. Ценната милост, от която се нуждае целия свят може да излезе само от онези, които са я опитали и приели. Това е ценния призив на църквата на Исус Христос - да предложи милост, която дава живота си заради брата или сестра си, и както ни показа Исус – дори и за враговете си.

Призовавам те да спреш тук и да се изправиш лице в лице с тази истина.

Не отивай по-нататък в живота или в служението си, спри всичките си планове и добри дела, докато не се изправиш лице в лице с онова, което означава да си член на Христовото тяло. Господ заявява за църквата Си: „Това е скъпоценната Ми перла, невястата на Сина Ми.” Помисли за това какво чудо е да си част от такова тяло. Помисли и за великия призив на тялото да покаже милост към безмилостния свят.

Когато Павел писа до коринтяните, те бяха църква, която се бе обърнала срещу него. Но когато си мислеше за тази църква в тялото на Христос, той написа: „Вие сте ми много скъпи. Обичам ви сърдечно. Обичам ви и оценявам всеки един от вас.”

С две думи – милостта вижда отвъд провалите и грешките, отвъд себе оправданието. Ако наистина вярваме, че нараняваме Христос лично, когато нараним брата или сестра си, че онова, което казваме или вършим срещу един член на тялото Му – както Исус казва: „срещу Мен” – ден и нощ бихме се старали да оправим нещата. И не бихме се спрели докато не се изчистим от всичко това.

Но истината е, че може да се държим зле с другите, да се отделим от брата или сестра си, да нараним и обидим някого. Може да кажем и да си помислим нещо расистко. Лесно може да цитираме някого погрешно. И си мислим, че това си е само „между мен и Бог”. Така че го изповядваме пред Господ и се покайваме, след което си продължаваме по пътя, смятайки, че всичко е наред. Но никога не си помисляме как сме наранили Исус или брата си през това време. Не само сме наранили брат си, наранили сме Господ. Всъщност, наранили сме цялото тяло, защото, когато един го боли, всички ги боли.

Но ето откровението, което ни е дадено: „Аз принадлежа на Христовото тяло! Както и брата и сестра ми. Всички сме едно цяло. Това решава проблемите с всички клюки, напрежение, злоба, защото сме свързани с главата.”

Оставям ви с посланието, което Павел даде на съработниците си.

  • „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото” (Филипяни 2:3-4).
  • „Напътствам (ви)... да бъдете единомислени в Господа” (Филипяни 4:2).
  • „И така, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение, като си претърпявате един на друг и един на друг си прощавате, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство” (Колосяни 3:12-14).

Ето как Павел обяснява всичко. Всъщност, това е милост, изживяна до краен предел: „Защото ни бяхте станали мили” (1 Солунци 2:8). Питам те: братята и сестрите ти в Христос мили ли са ти? Когато живота на главата започне да се влива в нас, ние започваме да се обичаме не само едни други, но дори и враговете си.

Господи, нека бъдем милостиви, както Ти си милостив с нас!

Download PDF