Грехът на смесването | World Challenge

Грехът на смесването

David WilkersonAugust 1, 1983

Колко църкви познавате, които са преизпълнени с прекрасното присъствие на Исус Христос? Къде вярващите са в такова благоговение и страхопочитание и се събират в свята тишина? Където никой не се осмелява да бъде лекомислен или да се държи глупаво. Къде пеенето е толкова изпълнено с Христовото присъствие, че грешниците плачат? Къде отстъпникът и нечестивият грешник се чувстват толкова нещастни, че или бягат към олтара, или напускат църквата? Къде проповедникът е толкова помазан, че лицето му блести със свръхестествена слава и думите му имат изобличаваща сила.

Колко християни познавате, които живеят в славната победа, която е следствие от прекарването на много време в присъствието на Исус? Познавате ли някой, около който е вълнуващо да бъдеш, защото можеш да почувстваш победата и мира в тях? Къде са тези, които се радват от събарянето на крепости, от премахването на злото въображение, победоносни са над плътските страсти, и които са намерили и са се отпуснали върху силната мишца на Господа за всичките си болки, проблеми и страхове?

Колко малко църкви, колко малко пастори и колко малко християни има, които са живи и изпълнени със силата на Христовото присъствие!

Защо? Защото това поколение християни е виновно за греха на смесването! Ние сме се изолирали от действителното присъствие на Христос, защото повече не искаме да сме отделен народ. Ние искаме да се смесим. Не искаме да сме различни.

Да смеся означава "да комбинирам или да съчетая в една маса, така че индивидуалните характеристики да изчезнат". Смесването на двата елемента ги кара да загубят отделните си уникални качества, и да придобият нов, еднороден характер.

Това не описва ли случващото се с християнските среди днес? Божият народ иска да се смеси — изатова те скоро губят своя уникален, различен и специален характер. Губят своя богоугоден характер и придобиват характера на света.

Той избра да разкрие Себе Си чрез Израел, стига те да избегнат греха на смесването:

"Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашият Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята." (Второзаконие 7:6)

Мойсей знаеше, че имаше само едно нещо, което ги правеше специални, или различни, от всички останали народи на земята. Това не беше, защото самите те бяха достойни, или святи, а заради присъствието на Бога, разкрито сред тях! Самите те имаха действителното присъствие на всемогъщия Бог.

"И Господ каза: 'Самият Аз ще вървя с тебе,'…А Мойсей ме рече: 'Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай от тука.'"

"Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? Нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята." (Изход 33:14–16).

Ето едно решаващо доказателство, че Божият народ е специален и различен: действителното присъствие на Господа е сред тях! Отнемете Неговото присъствие, и няма да има разлика между тях и останалия църковен свят. Всяка църква или хора, които се хвалят, че са изпълнени със Святия Дух и държат на пълното евангелие, но не притежават завладяващото присъствие на Христос, което работи сред тях, са толкова обикновени, колкото и всяка друга мъртва, суха църква. Ние сме специални, различни, само когато Христовото присъствие е напълно разкрито между нас.

Бог предупреди Израел, че всяко смесване със света ще Го накара да отдръпне присъствието Си, и те повече няма да бъдат Неговия специален канал на откровение. Беше им заповядано да се справят безмилостно с нечестивия, езически дух на времето си:

"И когато Господ твоят Бог ги предаде на тебе та ги поразиш, тогава ги изтреби, като на Бога обречени; да не правиш договор с тях, нито да ги пожалиш; да се не жениш между тях,…защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват,…" (Второзаконие 7:2–4).

Исус Навин също предупреди Божиите деца: "…но те ще бъдат клопка и примка, бичове по ребрата ви и тръне в очите ви, догдето изчезнете из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал." (Исус Навин 23:13).

Предупрежденията на Исус Навин са ни нужни днес така, както бяха необходими по неговото време. За мен, това обяснява голяма част от болката в живота на някои християни. Помислете за това: широко разпространената скръб и тръни, причинени от афинитета ни към света. Това е прекият резултат от греха на смесването.

Израел обичаше да се смесва с останалите народи! Божият народ беше решен да се отърве от всичко, което го правеше различен от останалия свят. Те мразеха да бъдат укорявани, че са отделени. Искаха цар като останалите народи. Искаха сексуална свобода като останалите народи. Искаха да флиртуват и да се отдават на блудство и въпреки това да покриват олтара със сълзите си; искаха страстите, неморалността, порнографията, блудството и идолите — на останалите народи. Затова те отхвърлиха Неговите заповеди да бъдат отделени и специални за Него. Съгрешиха и станаха горделиви и суетни, направиха си лети образи и се поклониха на небесните творения, за да могат да вършат зло в Божиите очи, "като нечестивите".

"Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си." (4 Царе 17:20).

Не беше необходимо Израел да търсят съветници, духовни консултанти или пророци, за да разберат защо са толкова изтормозени и изпълнени с отчаяние. Те знаеха причината за нещастието си. Знаеха защо бедите се трупаха върху тях — присъствието на Господа си беше отишло! Бог ги беше отхвърлил като канал на Своето присъствие и ги беше предал на грабителите!

Разбира се, не всички, които страдат, са отхвърлени като канали на Христовото присъствие. Мнозина са болни и страдат, защото подобно на Давид, Бог търси да разкрие повече от присъствието Си на страдащите, или на тези, които са близо до тях. Но контекстът тук говори за хора, които живеят в умствен и духовен тормоз, защото са отхвърлили своето място в Бог.

Еремия попита Израел: "Защо Господ Бог наш ни направи всичко това?" След това той им отговори: "Защото изоставихте Господа и се смесихте със светските и нечестиви хора около вас " (Еремия 8:19). Бог говори на Своя народ чрез пророка Си: "'Не се ли боите от Мене?' — казва Господ, 'Не ще ли треперите пред Мене,…Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце…Вашите беззакония отвърнаха тия неща, и вашите грехове ви лишиха от доброто." (Еремия 5:22–25).

Чуйте Божия обвинителен акт срещу тези, които се смесват с другите народи!

"Отлъстяха, лъщят, дори преляха със своите нечестиви дела…" (Еремия 5:28).

Исая плака, защото "Сион запустя. Ерусалим е опустошен. Нашият свят и красив дом, гдето бащите ни Те славословеха, биде изгорен с огън; и всичките драги нам неща запустяха." (Исая 64:9-12).

Той извика: "И няма човек, който да призовава името Ти, който да се пробуди, за да се хване за Тебе; защото Ти си скрил лицето Си от нас, и стопил си ни, поради беззаконията ни." (Исая 64:7).

Бог немилостиво ли постъпи? На тях не беше ли показана благодат? О, чуйте нежния апел, който Бог беше отправил към тях:

"Простирах ръцете си цял ден към бунтовнически люде, които ходят по недобър път след своите помисли" (Исая 65:2).

Исая продължава да описва резултатите от тяхното смесване. Те започнали да "жертват на идолите…да ядат свинско месо…да кадят на тухлени олтари…" Израел се беше смесил, беше загубил уникалния си характер и беше възприел характера и идентичността на света! Затова Бог скри лицето Си от тях, отхвърли новия им характер, и отдръпна присъствието Си.

Толкова ли сме слепи, че пропускаме това, което Бог иска да ни каже в Стария Завет! Колко по–ясно трябва да стане, че Бог не търпи смесването ни с несвятото, нечистото! Защо трябва да има такова отделено свещенство в Стария Завет? За да ни даде пример за Божието твърдо посвещение да разкрие Себе Си чрез един свят, чист и отделен народ.

  • "Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения"

  • "Както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто" (Левит 10:9,10).

  • "И бъдете свети на Мене; защото Аз, Иеова съм свят, и ви отделих от племената за да бъдете Мои" (Левит 20:26).

Това е специалното послание на Стария Завет — един специален, отделен и различен народ, който ще поддържа Божията кауза на земята, чрез изявата на Неговото присъствие!

Ездра попита своя народ:

"Ще нарушаваме ли Божиите заповеди, и ще се присъединяваме към тези, които показват афинитет към нечестивите?…затова не можем да устоим пред враговете си…"

"Израилевият народ, свещениците и левитите не са се отделили от хората от тези земи, и постъпват според техните мерзости"…

"Защото те са смесили святото семе с хората от тези земи" (Ездра 9:1–14).

Няма нищо по–силно в Новия завет от предупрежденията на Павел за афинитет към света:

"Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

Затова "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема, и ще ви бъда Отец, и вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ." (2 Коринтяни 6:14-18).

В Стария Завет, когато Бог искаше да разкрие силата на Своето присъствие пред нечестивите египтяни, Той първо начерта линия на разделение между Божия народ в Гошен и останалата част на Египет.

"И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък…Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти…за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене" (Изход 9:4, 14).

Бог иска света да види разликата между Неговия народ, който Го обича и останалата част от невярващия свят. Той иска да бъдем пример на освободен и победоносен народ, който се доверява в могъщата Му мишца да ни избави от всичката вреда и зло.

Демонстрацията на ужасяващото Божие присъствие, което работи сред Неговите деца порази сърцето на Фараона с голямо изобличение — "Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших…а аз и людете сме нечестиви" (Изход 9:27).

Причините за отделяне от света (Египет) днес са същите. Бог още веднъж начертава линия между Своя народ и нечестивата епоха, така че това поколение да познае, че по цялата земя няма никой като Него, Който така да избавя. За нечестивите от тази епоха изявата на Господното присъствие трябва да е още по–голяма, защото нищо друго няма да привлече вниманието им. Нищо друго няма да ги порази с изобличение за грях. Святият Дух беше излят, така че цялата плът да дойде под силата на Христовото присъствие — ида бъде изобличена за грях, праведност и съдба!

Всичко, което е смесено със света, никога не може да бъде притежание на Бога. Никога не може да бъде канал на Христовото действително присъствие. Нашият Господ ще напише "Ихавод" над дома на всеки служител, който се е заквасил с духа и методите на този свят. Той ще прегори и ще прогони всеки служител на евангелието, който гледа към Содом. Ще отдръпне присъствието Си от всеки считащ себе си за вярващ, който копнее за удоволствията и примамките на света. Те ще бъдат изоставени сухи, празни и объркани. Той не може и няма да повери Своето свято присъствие на някой, който не е достатъчно отделен от света и не се е предал само на Него.

Непокорните служители не ще застанат срещу дявола и моралния упадък на последната епоха. Те веднъж и завинаги ще изгубят Божието докосване, и въпреки че някои от тях ще се спасят, те ще бъдат счетени за недостойни за помазанието. Ако сте от "този свят," вие не сте от Неговия! Исус каза: "…а Аз не съм от този свят." (Йоан 8:23).

Говорейки за истинските Си ученици, Той каза: "Те не са от света както и Аз не съм от света" (Йоан 17:16). Отново, "…Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази" (Йоан 15:19).

Наистина ли разбираме какво ни казва Исус? "Направил съм ви различни от света. Те ще ви мразят поради Моето присъствие във вас." Ако това е така, защо се опитваме да се сприятелим със света? Защо смесваме тяхната музика с нашата? Защо търсим тяхната благосклонност? Защо преправяме морала си, за да го напаснем към техния? Защо търсим тяхното одобрение или благословение? Ние не сме от този свят! Трябва да приемем, че сме различни и да спрем да се опитваме да бъдем като тях.

Светът обича своите си, но ние не сме от него. Боже, помогни ни с радост да приемем специалния ни характер на отделени и различни и да се откажем от света. Само тези, които истински не са смесени със света, които са отделени за Христос, имат сила да го спасят!

"Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца" (1 Йоан 2:15).

Отец люби изгубените. Християнинът, който се е смесил или служението, което се е смесило, не е способно да познава или да участва в любовта към неспасените. Любовта на Отец към изгубените не е в тях. Смесилият се християнин показва липса на почит към самия Кръст на Христос, защото ако Той даде Себе Си, за да ни избави от настоящия зъл свят, как е възможно ние да участваме по някакъв начин в него?

Святият Дух дори сега призовава истинските последователи на Исус Христос, отделя ги — очиства ги, пресява ги и ги подготвя като един специален народ, за да възвърне славното Си присъствие, което ще разтърси земята. Народ, разпънат за света! Готов да се бори срещу властите и началствата на тъмнината и срещу цялото духовно нечестие във високите места.

Съществува само една тъжна алтернатива за тези, които се смесват със света:

"Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога" (Яков 4:4).

В тези последни дни, Неговите приятели или врагове ще бъдат определяни според това дали са се смесили или са отделени.

Download PDF