Когато хората казват: „Мир и безопасност!” | World Challenge

Когато хората казват: „Мир и безопасност!”

David WilkersonDecember 4, 2006

„Когато казват: ‘Мир и безопасност!’, тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец” (1 Солунци 5:3-4).

Точно в този момент светът е в такъв смут, че хората се питат: „Дали това е края на историята? Дали сме се запътили към ядрен холокост? Дали светът е излязъл извън контрол?”

Дори някои световни лидери вече говорят с нотка на страх в гласа си. Някои казват: „Ние сме свидетели на смъртта на дипломацията.” Преговорите с нечестивите държави се провалиха, и полудели диктатори игнорират предупрежденията на Организацията на обединените нации.

Има изгледи да не се намерят повече дипломатически решения. Дори когато Америка прави смели изявления и изпраща предупреждения, сякаш всичко пада върху глухи уши. Така например, САЩ обеща да защити Япония, ако Северна Корея я атакува. Нашите лидери заплашиха да използват „цялата сила и мощ на Съединените щати, за да отвърнат на удара”. Това включва и ядрено унищожение на Северна Корея.

Ние сега разбираме какво означава, когато Исус даде следното предупреждение: „И ще станат ... по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят” (Лука 21: 25-26).

Когато Исус даде това предупреждение, Той добави следното твърдение: „Тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава” (21:27-28).

Аз съм убеден, че всички страшни неща, които виждаме да идват на земята точно сега - урагани, цунами, земетресения, драстични промени във времето, тероризъм, ядрени заплахи, войни и слухове за войни - всички те са свързани с идването на Христос.

Отвъд всичките събиращи се военни облаци , отвъд плътната тъмнина, която покрива земята, в небето се оформя облак. И един ден скоро Христос ще влезе в този облак и ще се разкрие пред целия свят. „Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство” (21:31).

Когато християните по времето на Павел усетиха наближаването на унищожението на Ерусалим , те поискаха да знаят повече за пророческите събития. Те се страхуваха от слуховете за безпощадността на нахлуващите армии, които отвеждали мнозина в робство. Това е накарало тези вярващи да си помислят, че тези усилни времена наближават. Затова те помолили Павел да им разкаже повече за това, което предстои да се случи: „Напиши ни за това как да разпознаваме времената.”

Павел отговори със следните убедителни думи: „А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише. Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем” (1 Солунци 5:1-2, курсивът е мой).

Павел им описа какво ще се случи, когато Христос се върне: „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи” (4:16-18).

Увещанието на Павел към тях означаваше насърчение. По същество Той казваше: „Няма нужда да се тревожите за нещата, които предстоят да се случат на земята. Не бива да бъдете прекалено загрижени за всичките страшни знамения и бедствия. Вие добре знаете за какво става въпрос. Всичко това е сигнал за идването на Господ Исус, за да вземе Своя народ.”

Можем да сме сигурни, че бързата смяна на събитията, която се случва днес, ни носи към вечната Божия цел. Този свят не е оставен на произвола; Господ не е изоставил земята, без значение колко нечестиво и невярващо е станало човечеството. Напротив, Бог просто е избрал темпото. И това, което виждаме сега, е забързаното движение на събитията към едно предстоящо „божествено събитие”: пресътворяването на ново небе и земя, където Христос върховно ще царува за цяла вечност.

Древните философи вярвали, че светът преминавал през определени периоди от време. Те мислели, че в края на всеки период, светът бил унищожаван от голям пожар. След това земята била възстановявана точно така, както била преди - така че всичко започвало отначало, и било възобновено както преди.

С други думи, историята се повтаряла отново и отново. Същите звезди следвали същите орбити, и същият живот се живеел отново, със същите приятели, същите проблеми и същите преживявания. Всеки път всичко се възстановявало, не само веднъж, а постоянно. Човешките същества били част от един вечен цикъл, от който нямало измъкване.

Думите на апостол Петър били в правовес на този начин на мислене. Петър ни казва, че според Божието обещание, християните трябва да „очакват ново небе и нова земя, в която да живее правда” (2 Петрово 3:13). Освен това, казва той, ако ние вярваме в Божието Слово, ние можем да разберем, че историята се движи стремглаво към деня на идването на Господа, когато „небето възпламенено ще се стопи, и стихиите нажежени ще се разложат” (3:12).

„А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучение, а стихиите нажежени ще се стопят, и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. Прочее, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в свето живеене и в благочестие, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден” (3:10-12).

В този момент, казва Петър, ние можем да очакваме да видим едно ново небе и нова земя. И трябва да погледнем с очакване към тези неща.

Като последователи на Христос, нашата цел не е да присъстваме в ежедневните новинарски емисии. Ние не трябва да говорим постоянно за войни и слухове за войни, нито за възможността от ядрена авария, нито за другите неща, които предстоят да се случат на земята.

Това означава, че Божиите хора не трябва да се страхуват от исляма, или от който и да е друг „изъм.” В момента ислямските джихадисти твърдят, че са получили слово, че техният велик Имам иска да се появи. Но, според тях, той е казал, че няма да дойде, докато светът не е в пълен хаос.

Това обяснява защо толкова много аятоласи и молли са зад терористичните актове, които се планират и осъществяват. Всичко това е планирано с цел да създаде пълен хаос. И има за цел да унищожи Израел като възможно най-провокативен акт на всяване на ужас, за да въвлече целия свят в хаос.

И все пак, дори когато взимаме тези факти в предвид, ние трябва да се обърнем към думите на Исус към Павел и Петър. Всички ислямисти се хвалят с това, че ще имат господство в света, но всичките им ужасни актове на убийство и фанатизъм са само една точица на вечния екран Бог. Неговото Слово казва, че тези хора са само песъчинки, които Той ще издуха: „И Той подуха върху тях, и те изсъхват, и вихрушката ги помита като плява” (Исая 40:24).

Ислямските джихадисти може да се надяват да внесат хаос в света, но Бог може с един дъх да ги лиши от цялата им сила. Истината е, че те само ускоряват деня на идването на истинския Месия, Създателят на този свят и на всичко, което е в него.

Ние вече знаем, че Павел увери Солунците, че „за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише” (1 Солунци 5:1). И все пак, Павел добави: „Наистина искам да знаете един доказан факт по този въпрос.” След това той им каза: „Когато казват: ‘Мир и безопасност!’, тогава внезапно погубление дойде върху тях, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат” (5:3).

Тук Павел дава насока на църквата от всеки век. Той описва това, което се случва на всяко общество, точно преди внезапното му наказание и погубление. И това един доказан факт: човечеството избира сигурността и просперитета пред свободата си.

Ето го доказателството за предстоящото унищожение, което няма да пропусне да се случи. И Павел го представи чрез доказателства от миналото. Казано просто, няма случай в Писанието, където някога Бог да не е унищожил едно общество, когато то се е предало на мания за сигурност и просперитет. Павел казва: „Това е правилото, доказано от историята, което се отнася към всички Божии унищожителни действия. Това се случва във време, когато хората са се предали на преследването на просперитета и безопасността, и същевременно се отдалечават от Господа.”

Ние трябва да внимаваме, когато се говори за мир и просперитет, щом наближава страшна буря. Когато мирът и просперитетът се превърнат в основен приоритет, дори и когато стражарите гръмливо предупреждават, и всеки знае, че само чудо може да спаси човечеството, тогава можем да очакваме внезапно погубление.

Исус направи аналогия между времето на Ной и Лот, и Своето съвремие. Той каза, че и в двата случая хората се хранят, пият, женят се, купуват и продават. С други думи, ежедневните дейности си продължават, както винаги - участие в неща, които по своята същност не са нечестиви.

Въпреки това, в поколенията на Ной и Лот , преследването на тези неща обсеби цялото общество. Ежедневните дейности се превърнаха в главния фокус за тях, толкова силно отклоняха вниманието на хората, така силно ги държаха, че предупрежденията на Светия Дух бяха подтискани.

Според Исус, същото ще се случи и в последния час, точно преди внезапното погубление. Целият свят ще се отдаде на търсене на сигурност и просперитет, а прекомерната ангажираност ще улови много хора, дори и тези от църквата. Цялото внимание на човечеството ще бъде върху нещата от този свят, и те ще изоставят своята твърдост във вярата.

Ние вече виждаме мнозина в хватката на такъв манталитет. Множествата са убедени, че просперитетът е единственият начин, по който те могат да имат мир. И така, хората са в луда надпревара за постигане на просперитет, със спекуланти, смазани от дълга си, а други лудо трупат богатство на гърба на бедните. Възлюбени, точно тогава ще дойде внезапното погубление.

В какво състоянието ще бъдат хората на Исус? Ще имат ли жизнена вяра? Ще Го потърсят ли и ще копнеят ли за Неговото идване? Или ще бъдат обзети от нещата на този свят?

Когато Христос дойде, ще намери ли църквата Си в хватката на лъжливите пророци, които проповядват фалшив мир, успех, богатство и добри времена? Пророк Еремия описва такъв момент от историята на Израел: „Защото от малък до голям, всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник, всеки постъпва лъжливо. Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, като са казвали: ‘Мир, мир!’ а пък няма мир” (Еремия 6:13-14).

Нека кажа ясно: просперитетът, в своята същност, не е зло. Писанието посочва ясно, че Бог обича да благословя децата Си. И няма нищо лошо в придобиването на прекрасна къща, хубава кола, добри дрехи, или да се храните в добри ресторанти. Ние сме насърчени да снабдяваме за нашите семейства, включително и за построяването на къщи, купуването, продаването, сеитбата или жътвата.

Само когато тези неща започнат да ни поглъщат - заемайки нашето време, нашите мисли, нашата енергия и дейности, до там, че пренебрегваме търсенето на Бога, тогава сърцата ни започват да се закоравяват. Вижте, когато удобството не е достатъчно - когато купуването, продажбите и парите занимават ума и душата ни - ние ставаме хладки. И тези, които са се предали на търсенето на сигурност и просперитет, в крайна сметка презират предупрежденията на Бог: „Така казва Господ на Силите ... Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, те не благоволят в него” (стих 10). Също така поставих и пазачи над вас Та казах: ‘Слушайте гласа на тръбата!’ Но те рекоха: ‘Не щем да слушаме’” (Еремия 6:9-10, 17).

През библейска история, стражарите ходеха по улиците и предупреждаваха за предстоящите наказания, пророкувайки на Божия народ. Но често църквата запушва ушите си и се отдава на удоволствията, храната и виното, на покупките, продажбата и строенето на домове.

Честно казано, аз съм шокиран от коравосърдечието, което виждам в толкова много християни днес, в хората, които някога бяха толкова запалени. Същите тези вярващи обичаха да се молят и да бъдат в Божия дом. Те обичаха благочестивото изобличение и бяха дълбоко задвижени от пророческите думи, които чуваха. Но сега те бяха твърде заети, за да търсят Бога. И любовта им към Исус ставаше все по-студена от ден на ден.

Такива хора няма да издържат на каквото и да е проповядване, което ги изобличава. Те предпочитат да чуят половин-часова проповед веднъж седмично, която утвърждава самочувствието им или им помага да станат успешни. Не се заблуждавайте, има много хора, като тези, които сладко са заспали.

Бог инструктира Еремия да даде на народа си следното предупреждение: „Затова говори им всички тия думи, но те няма да те послушат; тоже извикай към тях, но те не ще ти отговорят. Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, нито приема наставления; честността изчезна и се изгуби от устата им” (Еремия 7:27-28).

По същия начин в Новия Завет, Павел пише: „както е писано: ‘Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват’” (Римляни 11:08).

Защо толкова много ревностни християни сега се обръщат от благочестивото изобличение? Защо има такава духовна слепота? И защо егоцентричното, фокусирано върху парите евангелие на забогатяване така впримчва толкова много църкви и вярващи?

Една от причините е, че нарастващ брой служители днес са се отклонили от проповядването на кръста. Посланието на бедния, бездомен, страдащ, окървавен Христос се превърна в едно престъпление. Призивът за пожертването - да се вземе кръста, да се приеме отхвърлянето заради Исус, да стане човек жива жертва, да умре за себе си, да се покае, да се смири, да се разпъне плътта - всички тези въпроси се избягват от проповедниците на Евангелието на щастието и богатството. И всички апостолски предупреждения да бъдем готови за пришествието на Христос - да почистим светилниците си, да се подготвим за посрещането на Младоженеца, да се събудим и да изкупваме времето, защото часът е късен и защото Той ще дойде само за тези, които търсят и обичат Неговото идване - всичко това сега е заглушено.

През последните седмици, един от най-известните проповедници на движението на просперитета каза следното за святото Божието Слово: „Библията е просто път към забогатяването.” Друг проповедник обеща: „Елате в моята църква, и можете да бъдете сигурни, че ще станете богати!”

Невярващите се присмиват на такова евангелие. Изданието на вестник Атланта Конститюшън Джърнал от 22-ри октомври включваше една статия, озаглавена „Богатият Месия на евангелието на просперитета.” Идеята зад статията беше, че проповедниците на просперитета вече твърдят, че Исус е бил заможен човек, защото Той трябваше да издържа дванадесет сътрудници и да плаща за пътните им разходи.

Според тази теория, дрехите на Христос трябваше да са скъпи, щом римските войници хвърляха залог за тях. И самият Исус трябваше да бъде богат, тъй като Неговото обкръжение изискваше счетоводител. (Юда беше отговорен за финансите на групата).

Освен това, Исус трябваше да бъде богат, за да издържа Своята майка, след като Той умря. И той не можеше да бъде бездомен, тъй като никога не се е чувало за дърводелец, който не е построил къща за себе си.

Сега, има твърдение за новооткрит, по-стар документ, който разказва за двеста царе, които посетили яслата на Исус. Тези царе дошли натоварени със злато като подарък за детето на Христос. В заключение, според статията проповедниците на просперитета проповядват, че Исус не е могъл да е бил беден, защото Писанието заявява: „Думите на бедния човек скоро биват забравени.” Понеже думите на Исус се помнят - и тъй като никой не би следвал някой разорен човек, Той трябва да е бил богат.

Всичко това ме кара да изтръпна! Това ме връща към Еремия 6:13: „От малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник всеки постъпва лъжливо.”

Когато фарисеите помолиха Христос да им даде знак, Той отговори: „О, вие, лицемери, Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете! Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Йона” (Мат. 16:3-4). В евангелието на Лука, Исус добави това слово: „Защото както Йона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение” (Лука 11:30).

Исус - Неговият кръст, възкресение, пролята кръв - са единственият знак, който е необходим. Той е пълното удовлетворение.

Денят на погибел ще дойде изведнъж. Само за един час всички материални неща на този свят ще изгубят стойността си, ще станат абсолютно безполезни. Ще бъдем оставени с нищо друго, освен с Христос - но няма да имаме нужда от нищо друго. Той е живото Слово, от Което се нуждаем.

Библията не е наръчник за постигане на просперитет. Тя е вратата към откровението за Христос, Който е нашият мир и нашата безопасност. Той е нашето богатство, нашето имане, нашето злато. Уилям Тиндейл знаеше това, и той отпечата първата Библия. За да направи това, Тиндейл живял в пълна мизерия, изгнание, в горчиво отсъствие на своите приятели, в глад и жажда, в студ и ужасни страдания. И той умря като мъченик.

Това е Евангелието, което проповядваме. И това е Христос, на Когото служим.

Download PDF