Не може да разчитате на други за собственото си щастие | World Challenge

Не може да разчитате на други за собственото си щастие

David WilkersonJune 1, 1979

Тъжен млад служител и съпругата му наскоро дойдоха при мен за съвет. След четири трудни години брак и две деца, те обмисляха да се разведат. Тя беше най–тъжната съпруга, която бях виждал от години. Съпругът й, младият младежки лидер, стоеше наблизо, прехвърляйки тежестта си от крак на крак, докато плачещата му съпруга изхлипа изповедта си.

"Няма абсолютно никаква надежда за нашето семейство — изплака тя — живеем в два различни свята. Той е толкова погълнат от работата си, че няма време за мен и децата. Целият ми живот беше посветен на него, но вече се уморих да стоя в къщи и да го чакам да се върне от работа. Нищо не постигам сама. Дори не знам дали го обичам вече."

Заболя ме, когато видях такава чудесна двойка да се държат като непознати един с друг. Моментално разбрах причината за техния проблем. И двамата бяха отегчени, неспокойни и нещастни един с друг. Точно както и голям брой други двойки, те бяха стоeли пред някои служител, за да се оженят, гледащи се един друг с влюбени очи, сърца, изпълнени с надежда и очакване, че брака им ще бъде щастлив и пълен. Сега, само няколко години по–късно, брака им е потъпкан. Разочаровани са и не виждат как да запалят пламъка на първата любов. Точно тогава изплуват грозните мисли за развод.

Погледнах тази млада съпруга в очите и казах: "Колко срамно, че цялото ти щастие зависи от онова, което прави съпруга ти. Ако той е добър съпруг, ако те третира така, както ти мислиш, че трябва да бъдеш третирана, ако прекарва малко време с теб, тогава можеш да намериш малко щастие. Но когато не е около теб, нямаш нищо. Целият ти свят се издига или пада от действията на съпруга ти. Заради това се чувстваш празна."

Тя кимна одобрително, след това стеснително наведе глава докато аз продължих: "Млада госпожо, ти не си цялостен човек. Ти си само половин човек. Няма да оцелееш, ако зависиш от някой друг за щастието си. Истинската женска свобода означава да намериш собственото си щастие в себе си чрез Божията сила. Трябва да станеш самостоятелна и да спреш да зависиш от това съпруга ти или някой друг да те направи щастлива."

Тя знаеше, че съм прав — бях изстрелял куршума право в сърцето й. Тя обеща да си промени начина на мислене и да се заеме самостоятелно с живота си. Оставих ги, убеден, че тя беше решена да остави ролята си на емоционален инвалид и да намери собствен начин да бъде щастлива чрез нова връзка с Бог.

Съпрузи и съпруги се превръщат в емоционални инвалиди, които се облягат един на друг, причинявайки падането и на двамата. Объркваме връзката си, защото живеем под въздействието на лъжа. Успели сме да убедим себе си, че имаме право на щастие и, че партньора ни е длъжен да ни го даде. Опасността от тази лъжа е, че когато не намерим щастието, което очакваме от тях, ние обвиняваме неспособността им да направят онова, което ни се вижда правилно.

Разводните съдилища днес са препълнени със съпрузи и съпруги, които искат да се разведат само защото не са щастливи с брака си. Един разведен поради тази причина съпруг ми каза: "Бог да благослови скъпата ми жена, тя положи много усилия. Дадох на тази жена три от най–добрите си години в моя живот, надявайки се, че ще се научи да ме разбира и да ме накара да се почувствам мъж. Но тя просто не беше такъв човек. Просто не знаеше как да ме направи щастлив."

Този мъж вероятно ще се ожени още веднъж или два пъти, надявайки се, че новата жена ще успее, там където първата се е провалила. Някои хора продължават да маршируват из църквата, сменяйки партньорите си един след друг, правещи отчаяни опити да намерят някой разбиращ човек, който ще им даде щастие. Но рядко намират такъв. Мъката и нещастието им се увеличават със всеки следващ брачен партньор.

Никое човешко същество на света не може да създаде щастието ти. Ти трябва да си го създадеш, чрез работата на Бог в собствения ти живот. Бракът не е сбор от две части, които се опитват да бъдат едно. По–скоро той се състои от двама завършени души, свързани чрез Божия Дух. Бракът никога не работи, докато и двамата партньори не поддържат идентичността си, установят собствените си ценности, намерят собствен начин на удовлетворение и не открият собствения си източник на щастие. Те трябва да бъдат завършени хора чрез Господ.

Защо да позволяваме това, което някой друг прави да разруши живота ни? Защо да позволяваме на действията на някой друг да ни откраднат мира и радостта? Защо да не можеш да бъдеш самостоятелен? Защо да не можеш да погледнеш живота в очите и да кажеш: "От сега нататък няма да позволя на никого да ме дръпне надолу. Решен съм да бъда цял човек и ще намеря собствения си източник на щастие. Няма да разчитам на някой друг да ми даде смисъл и цел в живота! Искам щастие, което няма да бъде загубено само защото някой ме е предал."

Обръщам се към всяка домакиня, която ме слуша: "Излез от робството да живееш живота си само чрез другите." Бог никога не е очаквал от теб да бъдеш щастлива само чрез съпруга ти или децата ти. Не ти предлагам да ги оставиш, а само да оставиш унизителното робуване на идеята, че щастието ти зависи само от други хора. Бог иска да откриеш живот на истинска радост и задоволство, основан само на онова, което си ти като личност, а не на настроенията и прищевките на хората около теб.

Съпруги, които се превръщат във увивни лози не са привлекателни за интелигентните мъже. Съпрузите, обикновено мачкат съпруги разчитащи на тях и излъчващи отношение, което казва: "Ти си целия свят за мен и ако някога ме предадеш може да се самоубия." Съпруги, които са независими в щастието и задоволството си във и със себе си, изведнъж стават тайнствено привлекателни. Истински привлекателната жена е тази, която може да каже на съпруга си: "Обичам те и ще ти бъда приятел, но аз също съм човек. Аз ще действам като цял човек и моето щастие ще бъде онова, което аз създам във връзката си с Бог."

Това е послание, върху което всеки млад човек трябва да внимава, за да преживее напрежението след разпаднала се връзка, нещо толкова нормално днес. Как могат младите хора да намерят щастие, когато родителите им се развеждат и домовете им се разпадат? Те също трябва да се научат да не зависят от други за щастието си.

19 годишно момиче ми каза: "Мама и татко са влюбени в продължение на 23 години. Мисля, че брака им е съвършен. Ако някога разбера, че са имали проблеми заради мен, ще умра. Всъщност, ако моите хора някога се разведат, аз ще започна да правя секс, да взимам наркотици и алкохол, за да им отмъстя. Ще си проваля живота."

"Каква отвратителна идея — казах си аз — не е ли срамно, че цялото ти щастие зависи от това, което правят родителите ти? Ако те се провалят, проваля се и смисъла на живота ти. Ще заживееш живот, в който ще търсиш някого, който да замени родителите ти. Винаги ще се нуждаеш от идол — някой да ти дава пример. Никога няма да бъдеш самостоятелна. Ще се провалиш само, защото някой друг те е предал. Колко жалко!"

Нашите младежи днес трябва да се научат да намират свой източник на щастие, не трябва повече да зависят от родителите си, които им го създават. Благодаря на Бог, че се срещам с хиляди млади хора, които са намерили щастие в Господ. Един млад мъж ми каза: "Обичам родителите си, но няма да позволя развода им да ми повлияе. Продължавам с Бог. Имам си собствен живот и няма да им позволя да ме съборят с действията си."

Трябва да се посветим на нуждите на другите. Трябва да лекуваме болките на онези, които обичаме. Трябва да си носим бремето едни други, но можем да постигнем това само когато сме щастливи със себе си. Можем да помогнем на другите да намерят себе си, само след като ние сме намерили себе си в Господ.

Не съм някой, който се интересува от формули или от "как да" съвети. Но чрез собствения си опит съм намерил прост начин за намиране на щастие, без да завися от онова, което правят другите. Това не е щастие, което идва и си отива и не зависи от настроенията ми, думите или действията на хората в моя живот, дори и на тези, които обичам най–много.

Каква е тайната? Открил съм, че нуждите ми са духовни, а не материални! Основните ни човешки нужди включват: храна, подслон и въздуха, който дишаме. Отвъд това, нашите нужди са духовни. И тези нужди не могат да бъдат посрещнати от никое човешко същество.

Всичкото нещастие е резултат от опити да посрещнем нуждите си чрез човешки взаимоотношения. Когато друго човешко същество не успее да посрещне нуждите ни, ние се разочароваме и сме нещастни. Например, съпругът се връща в къщи от работа, уморен, нервен, нуждаещ се да чуе мила дума от съпругата си. Той е депресиран и иска жена му да го накара да се почувства по–добре. От друга страна жена му има свои собствени нужди. Тя е отчаяна, самотна и очакваща той да и приповдигне духа. Така че те зависят един от друг. Това, което си казват без думи е: "Боли ме, скъпа; изцери ме. Отчаяна съм; повдигни ме. Депресиран съм, направи ме щастлив. Тъжна съм; оправи ми настроението. Имам нужди; задоволи тези нужди. Сложи ръка под главата ми и премахни цялата тази болка от мен."

Разбира се никой от тях не може да посрещне нуждата на другия, защото тези нужди са духовни и само Бог може да ги посрещне. Може да прекараш в обятията на някой, когото обичаш, цяла нощ и пак да се събудиш плачещ в себе си на сутринта. Скоро става ясно, че тези нужди не могат да бъдат задоволени чрез секс или с нежни думи. Заради това някои мъже плаща 100 долара на вечер на някоя проститутка само, за да стоят при нея и да говорят. Надяват се, че след разговора тъгата им ще си е отишла. Никога не се получава, защото на следващата нощ те търсят някой друг, с когото да споделят проблемите си.

Очакваме от партньора си да извърши работата на Бог. Очакваме от тях чудеса. Всичко, което знаем, е че имаме огромни нужди, които трябва да бъдат задоволени.

Самотни хора са ми казвали: "Ако Бог би ми дал някого, когото да обичам, бих бил толкова по–добър човек и по–добър християнин. Знам, че цялото ми нещастие е в резултат на това, че съм толкова самотен през цялото време. Имам нужда от приятел. Само тогава ще бъда наистина щастлив."

Аз казвам — "Не"! Друг човек, мъж или жена, може да ви даде временно облекчение от самотата, но докато не станеш самостоятелна, със собствен източник на вътрешна сила, старите чувства на самота и отчаяние отново ще те залеят.

Преди две години, съпругата ми и аз съветвахме млада дама, която твърдеше, че е най–самотното момиче в щата Тексас. Тя каза: "ако само можех да намеря съпруг, да се омъжа и да се задомя, никога повече няма да бъда самотна." Молихме се с нея за вълшебния принц. Тя наистина се омъжи за добър млад християнин. Но 3 месеца след сватбата, тя отново дойде при нас, обляна в сълзи: "Все още съм самотна. Все още съм празна. Сега разбирам, че не съм се нуждаела просто от мъж. Все още не съм подредила собствения си живот." Това момиче никога няма да бъде добра съпруга, докато не се научи да не разчита на други хора да посрещат нуждите и…

Току що разведена млада жена помоли съпругата ми и мен да се молим за съпруга и да се върне…тя беше почти изпаднала в истерия и плачеше: "Толкова много искам да се върне. Знам, че аз обърках брака ни — бях толкова дива и незряла. Но това вече не е така, искам да се върне, мисля, че съм пораснала. Узрях. Знам, че мога да се справя този път, но той вече си има приятелка. Толкова съм отчаяна, че ако Бог не го върне скоро при мен, ще отида в най–близкия бар и ще се хвана с най–големия алкохолик, който сте виждали."

Информирах я, че няма да се молим за неговото завръщане, защото тя не е готова за него. Би объркала брака си отново. Защо? Защото все още не беше завършен човек. Беше готова да захвърли морала си, ако той не се върне в къщи, за да се опита отново да я направи щастлива. Това е причината, поради която много хора не получават отговор на подобна молитва. Не са готови да опитат отново. Биха направили същите грешки още веднъж — дори да се оженят за друг човек. Те все още разчитат на други — винаги използващи някого като патерица, за да ги държи изправени, те не са самостоятелни хора и не са завършени в себе си.

Павел каза: "А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава на Христа Исуса." (Филипяни 4:19). Не съпруга или съпругата ти, пастира, психиатъра или най–добрия ти приятел, а Бог! Отиди и сподели проблемите си с най–добрия си приятел или с пастора, или с професионален съветник. Но след като те изслушат, те могат да ти помогнат само, ако те накарат да се изправиш срещу себе си. Трябва да го направиш сам — занеси нуждите си на Господ и Му позволи да те направи завършен човек. В края на краищата ще се отървеш от всички патерици и ще започнеш да разчиташ само на Исус.

Когато взаимоотношението ти с Господ е грешно, това влияе върху взаимоотношенията ти с другите хора. Повечето християнски женени двойки нямат проблеми с брака си, а по–скоро имат проблем с Бог, с вярата, с молитвата, затова и имат проблеми един с друг.

Когато хората ми изповядат, че брака им е в беда, не трябва да дълбая много надълбоко, за да открия, че те не се намират там, където би трябвало да бъдат с Господ. Те са отегчени с Божиите неща и в резултат са загубили връзка с партньора си. Те всъщност не страдат от липса на комуникация един с друг; те страдат най–вече поради липса на комуникация с Господ. Когато хората спрат да говорят с Бог, те спират да говорят и един с друг. И хора, които спрат да говорят с Бог, скоро започват да се чувстват самотни и депресирани. Те всъщност са самотни заради Бог, гладуващи за комуникация с Него, желаещи любовта и близостта Му, но вместо да приемат, че тези нужди са духовни, те обвиняват липсата на пълнота в техния съпруг или съпруга.

Ако повечето християни са истински честни, те ще трябва да признаят, че няма нищо неразрешимо в семейните им проблеми. Грешката е в тяхното взаимоотношение с Господ. Вярата им е в беда и когато хората не са в добри взаимоотношения с Бог, те се отчайват и си го изкарват на този, когото обичат най–много. Те всъщност са ядосани на себе си. Това празно, нервно чувство е глад за Бог. Но вместо да се върнат към скришната стаичка за да утолят жаждата си, повечето християни се понасят надолу и изпадат в дълбоко отчаяние.

Няма християнин на този свят, който дълбоко в сърцето си да не е убеден, че Бог ще му помогне. Знаем, че Бог може да изцери болките ни, че може да изцери всеки брак, че може да изтрие всяка сълза и да донесе радост, но просто не намираме време и не правим усилие да прибегнем до Него във време на нужда.

Можеш да бъдеш щастлив. Можеш да бъдеш завършен човек, никога повече да не разчиташ на други хора. С това не искам да кажа, че не се нуждаем от други хора. Имаме нужда от помощ в молитва и утеха от добри приятели и семейство. Но щастието ни няма да трае дълго, ако очакваме други да ни го създадат.

Защо не Му позволиш да обнови сърцето ти, да обнови правилния дух в теб и да ти разкрие, че в Неговото присъствие има пълнота от радост и още удоволствия? Заради това Исус каза: "Дерзайте…и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века." (Матей 14:27, 28:20).

Download PDF