Очите Му са върху врабчетата | World Challenge

Очите Му са върху врабчетата

David WilkersonAugust 21, 2006

Днес целият свят трепери от изблика на терор и бедствия, които се случват по цялата земя. Всеки ден се събуждаме, за да се научим за още едно бедствие. Някои наблюдатели казват, че сме свидетели на началото на Трета световна война.

Първо, терористи взривиха влакове в Испания, а след това много хора загинаха във влакова експлозия в Индия. В Пакистан катастрофално земетресение опустоши цели градове, оставяйки хиляди бездомни, гладни и ранени. Мнозина в Далечния Изток все още страдат в резултат на връхлетялото ги цунами.

След това в Америка се случиха опустошителни бедствия. Първо, рекорден брой урагани многократно поразиха Флорида - и след това дойде „Катрина”. Америка стана свидетел на това как един от големите градски райони беше почти напълно унищожен, заедно с други важни крайбрежни градове в залива. През последните седмици, масови пожари пометоха райони на юг и на запад, засягайки хиляди декари гори в Тексас, Оклахома и Калифорния.

Никога в нашата история не е имало толкова много пожари и бушуващи урагани. Но катаклизмът не се случва тук. Земята преживява рекордно големи горещини в световен мащаб, което води до големи наводнения, проливни дъждове и урагани.

Ким Чен Ир бърза да произведе най-малко седем атомни бомби с бойни глави, а същевременно той води своята страдаща, потисната нация към гладна смърт. Световните лидери изглеждат объркани и не знаят как да спрат заплахите на този полудял човек към други народи.

Междувременно друг луд, обладан от дявола диктатор е на власт в Иран - още една нация, която бърза да произвежде атомни бомби. Този диктатор и неговите побъркани молли се хвалят, че ще унищожат Израел като взривяват цялата нация и я превърнат в руини. Междувременно, те заплашват останалата част на света да не се намесват в техните ядрени планове, предупреждавайки, че ще блокират доставките на нефт към всеки, който стои на пътя им.

След това, сега наскоро, дойде плашещата новина, че Израел отвръща на удара, като обстрелва Газа и Ливан. Този конфликт се разпространява бързо, и ракетите, които попадат от двете страни, убиват десетки цивилни. Целият свят е със стаен дъх, гледайки новините, и страхувайки се от пълномащабна война в Близкия Изток.
Лидерите на Израел твърдо са решили да не толерират ядрената заплаха от Иран.

Единствената им надежда е да бомбардират всички ирански ядрени обекти. Световните сили призовават към прекратяване на огъня в региона, но то ще бъде кратко, като всеки конфликт в историята на Израел, от 1948 година. Големият пожар в Близкия изток изглежда неизбежен.

Докато тези страшни бедствия избухват от всякъде - войни, тероризъм, природни бедствия, ядрени заплахи - има още една реална заплаха за човечеството. Учени от цял свят са на тръни, докато наблюдават птичия грип. Те предупреждават, че ако този смъртоносен щам мутира и се пренесе в хората, той може да доведе до световна пандемия. (Докато пиша това, около петнадесет души вече починаха.) Експерти предполагат, че тази мутация може да унищожи една пета от населението на света. Повече от един милиард души ще умрат.

Невярващите повече и повече се убеждават, че не са останали решения, че всичко се върти хаотично, защото няма „всевиждащо управление”. Но Божиите хора имат друго знание. Ние знаем, че няма причина да се страхуваме, защото Библията ни напомня отново и отново, че Господ държи всичко под контрол. Нищо в света не се случва без Неговото знание и управление.

Псалмистът пише: „Защото царството е на Господа, и Той владее над народите” (Псалм 22:28). Също така, пророк Исая заявява на света: „Приближете се народи, за да чуете, и внимавайте, племена; нека чуе земята и това, което я изпълва, светът и всичко, което се произвежда от него” (Исая 34:1). Той казва: „Слушайте, народи, и внимавайте. Искам да ви кажа нещо важно за Създателя на света.”

Исая заявява, че когато Божието възмущение се събуди срещу народите и техните армии, то самият Господ е Този, Който ще ги предаде на клане. „Ето, народите са като капка от ведро, и се считат като ситен прашец на везните... Всичките народи са като нищо пред Него, считат се пред Него за по-малко от нищо ... Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите й са като скакалци ... На кого ще Ме уподобите?” (Исая 40:15, 17, 22, 25).

Исая говори за Божиите хора, които са обезпокоени от световните събития. Той съветва: „Погледнете нагоре към небето, към славните небесата. Ето милиони звезди са поставени там. Вашият Бог е създал и именувал всяка от тях. Не сте ли вие по-ценни за Него, отколкото са те? Затова не бойте се.”

Ние трябва да знаем, че има карта на небето, план, който нашият Отец начерта за хода на историята. И той знае края още от началото. И когато този план се осъществява особено във времена на бедствия, като тези, вярвам, че ние трябва да си зададем следния въпрос: „Къде са фокусирани очите на Господ във всичко това?”

Писанието ни уверява, че бомбите, армиите и властта на тези диви мъже са нищо пред Господа. Той им се смее, просто като на бели прашинки прах, и скоро ще ги издуха всичките. Помислете за Исая 40:22-24: „Онзи, Който ... Който докарва първенците до нищо и прави като суета земните съдии? Те едва са били посадени, едва са били посяти... и Той подуха върху тях, и те изсъхват, и вихрушката ги помита като плява”.

Исаия ни казва: „Веднага след като тези ‘семена’ се засадят и пуснат корени в земята, Бог ще духне върху тях и те ще изсъхват. Злите владетели на земята са уловени във вихъра си и биват пометени като плява. Той ги свежда до нищо.”

В моя живот аз съм виждал такива тирани „издухани” като слама. Спомням си като дете, возейки се заедно с баща ми в колата, когато музиката по радиото бе прекъсната от шокиращо новинарско съобщение: „Пърл Харбър току-що беше бомбардиран от японците. Голяма част от Военноморския флот е унищожен, и са убити стотици хора.”

Баща ми си помислих: „Ето това е! Това е краят, за който ние сме пророкували.” Само за една нощ цялата картина в Америка се промени, дори и в нашия малък град в Пенсилвания. Задължителното прекъсване на тока и сирените за въздушна тревога се превърнаха в редовна част от ежедневието ни. Беше ужасно време, и войната се беше разпространила по целия свят.

Скоро след това Далечният изток беше в пламъци, всичките тихоокеански острови. Стотици хиляди войници щяха да умрат в изтощителни битки и в затворническите лагери. Междувременно, един луд, обладан от демони диктатор на име Хитлер опустошаваше нации от другата страна на земното кълбо. Той изглеждаше неудържим, нахлувайки и превземайки европейските държави. Когато неговият нацистки режим бомбандира мощната Великобритания, ужасен, светът гледаше безучастно. И в своята демонична лудост, той нареди милиони европейски евреи да бъдат арестувани и хвърлени в затвора, а след това обгазени и кремирани.

В Русия друг луд диктатор започна систематично да избива милиони свои сънародници. Сталин беше един садистичен луд човек, и комунизмът се превърна в могъща сила под неговото желязно управление.

Тогава, един ден, дойде най-страшната новина, която човечеството някога беше чувало: беше пусната атомна бомба. Голяма част от японските градове Хирошима и Нагасаки изчезна само за миг, а атомната бомба заличи и множество хора. Тогава светът разбра, че нещо напълно ужасно беше отприщено на земята.

Скоро след това японският диктатор Хирохито застана на борда на кораб, с наведена глава в немилост, и подписа документите за капитулацията. В Европа, където настъпваха съюзническите сили, Хитлер се самоуби в пламтящ подземен бункер. Когато останките му бяха открити, нищо не беше останало, само пепел. В Русия Сталин също умря с окаяна смърт.

Днес светът вижда как друг воден от демони диктатор - Саддам Хюсеин, бива издухан като плява. Човекът, който преди тероризираше своите сънародници и заплашваше арабския регион, сега седи в очакване на своето съдебно решение. Може да бъде екзекутиран след много кратко време.

В крайна сметка, ние ги гледаме през призмата на Писанието, и колко истински са тези думи: „Господ духна върху тях, и те бяха отнесени с вихрушка.”
Исус също ни казва какво трябва да направим, когато започваме да виждаме катаклизъм в света:

„И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.”

„И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава” (Лука 21:25-28).

Забележете, че Христос казва: „Когато започнете да виждате тези неща да се случват, тогава погледнете нагоре, повдигнете главите си.” Това предполага, че нещата ще се влошават и ще стават по-интензивни. Следователно сега е време да настроим нашите сърца - да се приближим до Господа и да се вкореним в надеждата си. Ние трябва да закотвим вярата си в Неговото Слово, и да растем в твърдата, непоколебима вяра.

Върху какво е стъпила вярата ни? Върху това, че дяволът не може да ни навреди. Новината дори за най-големия хаос не може да ни навреди. Всички ръководени от демони диктатори ще бъдат издухани като слама, и ние ще видим Христос да идва в славата Си. Това е, което ни позволява да кажем в зли времена: „Живея или умирам, аз съм Господен. Той е суверен над всичко, което се случва”.

Каква е голямата загриженост на Бог във всичко това? Дали тя е в събитията в Близкия изток? Не. Библията ни казва, че Божието зрение е обучено да следи Неговите деца: „Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост” (Псалм 33:18).

Нашият Господ знае за всяко движение на земята, на всяко живо същество. И все пак погледът Му е насочен най-вече към благополучието на Своите деца. Той фокусира очите Си върху болките и нуждите на всеки член на Неговото духовно тяло. Просто казано: всичко, което ни наранява, засяга и Него.

За да докаже това за нас, Исус каза: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла” (Матей 10:28). Дори в разгара на големите световни войни, Божият основен фокус не беше тираните. Неговият фокус е върху всяко обстоятелство, всеки детайл от живота на Неговите деца.

Христос казва в следващия стих: „Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви” (10:29). Във времето на Христос врабчетата бяха месото на бедните, и две се продаваха за една стотинка. На улицата можело да се видят птицепродавци да носят кошници, пълни с уловени врабчета. И все пак, Исус каза: „Нито едно от тези малки същества не пада на земята без вашия Отец да знае”.

Според библейския коментатор Уилям Баркли, Исусовата дума „пада” в този стих означава нещо повече от смъртта на птицата. Арамейското значение е „да подскача по земята”. С други думи, „падане”-то тук включва всеки малък скок от нараняване, който малката птица прави.

Христос всъщност ни казва: „Очите на вашия Отец са върху врабчето, не само когато то умира, но дори когато то подскача по земята. Докато врабче се научи да лети, то пада от гнездото и започва да подскача по земята. И Бог вижда всяка малка борба, която то има. Той загрижен за всеки детайл от неговия живот”.

След това Исус добавя: „Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата” (10:31). Всъщност Той казва: „А вам и космите на главата са всички преброени” (10:30). Просто казано: Онзи, който създаде и преброи всички звезди, Който видя всяко действие на Римската империя, Който държи галактиките в техните орбити - Той държи очите Си на вас. И, Исус попита: "Не струвате ли много повече за Него?”

Исаия извика: „Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: ‘Пътят ми е скрит от Господа, и правото ми се пренебрегва от моя Бог’?” (Исая 40:27). Божиите хора го обвиняваха: „Господ пренебрегва моите нужди. Той не отговоря на молитвата ми. Бог, изглежда, е отвърнал очите Си от моето изпитание”.

Вярвам, че това е викът на много наранени християни днес. Нашето служение получава писма от скъпоценни вярващи, които издържат изпитания и страдания, които напълно биха ви поразклатили. Нека ви дам един много добър например с един благочестив пастор, който беше изправен пред един невероятен порой от изпитания, които бяха твърде болезнени.

Всичко започнало преди няколко години, когато пасторът положил пет-месечния си внук до себе си в леглото. Той и съпругата му гледали момчето вместо дъщеря им, която била на работа. Момченцето било здраво дете, скъпоцено в очите на дядо си. Но часове по-късно пасторът се събудил и намерил внука си мъртъв от СВДС (Синдром на внезапната детска смърт).

Дъщерята на пастора - майката на мъртвото момче - не могла да понесе мъката от загубата на сина си. Една година по-късно тя направила опит за самоубийство чрез свръхдоза наркотици. Оцеляла след този опит, но останала с тежки мозъчни увреждания. Сега пасторът и неговата съпруга изцяло се грижат за дъщеря си - денонощно обслужват нейните нужди.

След това, след около една година, най-малкият син на пастора бил обвинен в две убийства. Едното от тях било убийство на наркодилър, който доставял наркотици на сестрата на младежа. Той сега е в затвора, в очакване на съдебен процес и ще понесе смъртно наказание.

С натрупването на тези болезнени преживявания, пасторът беше изправен пред криза. Тя дойде в седмицата преди Рождество. Той беше в такава болка, че се оттегли в кабинета си, където жално плачеше, докато стискаше снимка на мъртвия си внук.
Тази история има и продължение, но искам да спра дотук, за да се съсредоточим върху невероятно силната болка, която изпитал този Божий служител.

Не мога да си представя това, което този пастор е преживял. Той е загубил скъпоценен внук, дъщеря му е мозъчно-увредена, и сега синът му очаква смъртна присъда. Всичко, което той можеше да си помисли, беше: „Господи, не мога да понеса тази болка. Не знам как да продължа”.

Питам ви: Къде бяха фокусирани Божиите очи в този момент? Той беше ли зает на друго място в Своите грижи за един полудял свят? Беше ли Той зает със тези събития, които само внесоха страх? Или смятате, че е невъзможно Божиите очи да са били вперени в болката и объркването на този праведен човек? Псалмистът дава отговора: „Очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към техния вик” (Псалм 34:15).

Представете си за момент едно дърво навън, до прозореца на кабинета на пастора. В това дърво има птиче гнездо, където малко врабче се опитва да разпери крилата си, започва да се учи да лети. Докато птиченцето подскача от гнездото и пада на земята, Бог го наблюдава.

Сега, ако погледнете навън през прозореца и видите това да се случва, кажете ми: как може да повярвате, че Бог също внимава в болката на този скъпоценен, плачещ човек? Как може да не вярвате, че Бог е бил докоснат от неговите страдания? Как може да не вярвате, че Бог слага в бутилка всяка негова сълза и е предоставил начин на избавление на Своя слуга?

Пасторът пише: „Мога честно да ви кажа, че сам Исус влезе в офиса ми в онзи ден и седна пред бюрото ми. Господ с любов ми даде да разбера, че имам две възможности: Първо, аз можех да се откажа и да приключа борбата. Ако направех това, можех да кажа на всеки приятел моите проблеми и причината ми да се откажа, и те щяха да разберат. Бях свободен да направя този избор, и Исус щеше да разбере и все още да ме обича.

„Или, каза ми Той, аз мога да стана смел и да изляза и да се изправя пред бъдещето, защото Той все още не беше приключил с мен. Това беше моят единствени избор. Не беше грубост от страна на Господа. Това бяха просто просто две възможности, между които можех да избирам”.

„Аз избрах да се изправя и да продължа. Преди да изляза от стаята, сложих снимката на моя внук в чекмеджето на бюрото ми. Това беше преди почти една година. Моите битки не са приключили, но въпреки това зная, че ръката Му е върху мен. Той дойде при мен в болката ми и ми даде кураж да продължа. И въпреки по-нататъшните изпитания, аз продължавам в силата на Словото”.

Възлюбени, този човек има разбиране за Божията любов, каквото никога преди това не е имал в живота си. Той възложи на Исус всяка болка, всяка скръб, всяка тревога и повери живота си на Неговия план.

Убеден съм, че най-често, то любовта е това, от което се нуждаем в нашите изпитания, и не от отговори. Отговорите могат да помогнат до толкова, доколкото човек е обзет от сериозна болка. Ръководещата любов на нашия Отец и любящите ръце на нашите братя и сестри, които се протягат към нас, са тези, които служат като Негов отговор в нашите най-трудните времена. Ние не бива да измерваме нашата вяра в такива моменти, защото може би не ни е останало много от нея. Но можем да погледнем и да видим едно врабче през прозореца ни, и да знаем, че сме във фокуса на любовта на нашия Отец.

Христос описва последните дни като време, толкова тревожно и страшно: „Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената... а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение” (Лука 21:26, 25).

Какво ни даде Исус, за да ни подготви за тези бедствия? Кое беше противоположното на страха, който щеше да дойде?

Той ни даде илюстрация на нашия Отец, Който наблюдава врабчето, на Бога, Който брои космите по главите ни. Тези илюстрации стават дори още по-смислени, когато вземем в предвид контекста, в който Исус ги даде.

Той разказа тези илюстрации на дванадесетте Си ученици, когато ги изпрати да евангелизират градове и сила в Израел. Той просто им даде власт да изгонват бесове и да изцеляват всякаква болест. Помислете за това колко вълнуващ момент трябваше да бъде той за учениците. Те получиха властта да вършат чудеса и знамения! Но тогава дойдоха тези страховити предупреждения от техния Учител: „Няма да имате никакви пари в джобовете ви. И няма да имате за дом, дори покрив, под който да спите. Вместо това ще ви наричат еретици и дяволи. Ще бъдете бити в синагогите, влачени пред съдиите, хвърлени в затвора. Ще бъдете мразени и презирани, предавани и преследвани. Ще трябва да бягате от град на град, за да се избегнете убийство с камъни”.

Сега си представете как тези мъже слушат Исус с широко отворени очи. Те трябва да са били обхванати от страх. Представям си как се чудят: „Що за служение е това? Е, това ли крие бъдещето за мен? Това е най-мрачната перспектива за живота, която някога съм чувал”.

И въпреки това в същата тази сцена, Исус три пъти каза на Своите възлюбени приятели: „Не бойте се!” (Матей 10:26, 28, 31). И Той им даде отговора за всичкия страх, който те изпитваха: „Очите на Отца са винаги върху врабчето. Колко повече винаги ще бъдат върху вас, Неговите възлюбени?” (Виж 10:29).

Скъпи светия, тук има една дълбока истина, която можем да уловим, за най-бурните времена. Исус казва: „Когато съмненията потекат като порой, когато сте в края на силите си, и мислите, че никой не вижда това, през което преминавате, ето как да намерите покой и увереност”.

„Погледнете най-малките птици навън през прозореца. И прекарайте пръстите си през косите си. Тогава си спомнете това, което ви казах: тези малки същества имат огромна стойност за вашия Отец. А вашите косми са, за да ви напомнят, че вие сте с много по-голяма стойност за Него. Неговите очи са винаги върху вас. И Този, Който вижда и чува всяко ваше движение, е близо”.

Ето как нашият Отец се грижи за нас в трудни времена. Той е наясно с всеки детайл от живота ни - нашето семейство, дом, финанси, бракът ни - и Той е загрижен за всеки аспект. Ние не бива да се страхуваме! Той е обещал да направи път за избавление за нас.

Download PDF