Дошъл е часът на истината | World Challenge

Дошъл е часът на истината

David WilkersonDecember 8, 1986

„Защото истината падна на площада и правотата (светостта) не може да влезе. Да, истината изчезна и който се отклонява от злото, става плячка. И ГОСПОД видя, и беше зло в очите Му, че нямаше правда.” (Исая 59:14-15)

Пророк Исая каза: Истината падна на площада, вратата за светостта е затворена и онези, които искат да следват Господ напълно, стават жертви поради мекото проповядване.

Пророкът предупреждава, че искрени млади вярващи са наранявани, защото лидерите им не проповядват истината за светостта. Той каза: „Онези, които се отклоняват от злото, стават жертви...” Това е така, защото: „Никой не вика за правдата и никой не се съди според истината.” (Исая 59:4)

Езекил е дори по-недвусмислен относно това, как някои Божии служители потъпкват истината и разрушават животи чрез собствените си егоистични интереси: „Заговор на пророците й има сред нея, като ревящ лъв, който лови плячка, поглъщат души, вземат богатства и скъпоценности, умножиха вдовиците сред нея. Свещениците й насилиха закона Ми и оскверниха светите Ми неща, не различиха между свято и несвято и не показаха на хората разликата между нечисто и чисто, и криеха очите си от съботите Ми; и Аз бях осквернен сред тях. Първенците й сред нея са като вълци, които ловят плячка, за да проливат кръв, за да погубват души, за да печелят неправедно. А пророците й им замазваха всичко с кал, като виждаха празни видения и им пророкуваха лъжи, и казваха: Така казва Господ БОГ! — а ГОСПОД не беше говорил.” (Езекил 22:25-28)

Бог търсеше един човек сред тях, който би защитил истината. Измамата и компромиса бяха съборили предпазните стени: „И потърсих между тях мъж, който би затворил оградата и би застанал в пролома пред Мен заради земята, за да не я погубя, но не намерих.” (Езекил 22:30)

Еремия каза, че „очите му са като извори на сълзи”, защото Божия народ се беше предал на алчност – бяха станали прелюбодейци, събрание на неверници. Скръбта му беше причинена от всичките лъжи, които се проповядваха на тези хора от лъжепророците и егоцентричните свещеници. За тях той каза: „Те не са честни, не проповядват истината!” (Еремия 9:2,3,5)

Осия предупреди, че Бог има спор с народа Си, защото тъпчат истината на земята: „ГОСПОД има съд с жителите на земята, понеже няма вярност и няма милост, и няма познаване на Бога по земята. Клетва и лъжа, и убийство, и кражба, и прелюбодейство; разбиват къщи и кръв се допира до кръв!” (Осия 4:1-2)

Колкото повече Бог благославяше народа Си, толкова по-грешни и развратни ставаха те. Грехът между тях стана неистов, а онези на амвона подхранваха грешната си похот. Амвона и пейките бяха еднакво развратени. „Колкото се умножаваха, толкова съгрешаваха против Мен! Славата им ще обърна в безчестие. Хранят се с греховете на народа Ми и към беззаконието му прилепиха сърцата си. И ще бъде: Какъвто народът, такъв и свещеникът. И Аз ще го накажа за пътищата му и ще му върна за делата му.” (Осия 4:7-9)

Амвонът беше толкова затънал в грях, толкова много компромиси извършваше, че се родиха чужди деца. Осия пророкува: „Със стадата си и с чердите си ще отидат да търсят ГОСПОДА, но няма да Го намерят; Той се е оттеглил от тях. Те постъпиха невярно към ГОСПОДА, защото родиха синове от чужденки...” (Осия 5:6-7)

Думата „чужд” на иврит означава: да се обърнеш, да извършиш прелюбодейство, да се отклониш. Аз обичам това поколение млади хора и Бог има свят остатък сред тях, но не мога да се сетя за по-добро определение на много от тях, от определението което дава Осия: „станаха синове от чужденки”. С това имам предвид „чужди” на праведните пътища на Господ. Мекото към греха проповядване – толкова разпространено днес, е родило поколение млади хора, които са толкова примесени с маята на света, че са станали чужденци за истината и светостта. Те могат да носят Библиите си на покварени рок концерти. Страйпър (християнска рок банда), може да търка ръцете си под ханша в чувствени, неприлични движения спрямо момичетата, а после да им хвърли Библии от сцената.

Защо това поколение е толкова сляпо относно истината за отделянето от света? Защо толкова много християнски момичета имат незаконно родени деца? Защо хиляди християнски деца са толкова объркани, замесени и използващи наркотици? Защо хиляди от тях пият сега? Защо на хеви метъл и пънк рок бандите им е толкова лесно да омаят сърцата на децата ни?

Осия го каза директно – на амвона има измяна! Малцина са смели за истината! Малцина нямат „дух на идолопоклонство” над себе си. Толкова малко Божии мъже и жени, които ходят в истина, биха показали на Божия народ разликата между чисто и нечисто!

Осия каза, че пророците са се превърнали в клопки, капани, „защото се развратиха...” Той се моли Бог да им даде утроба, която помята, и да ги направи безплодни. „Дай им утроба, която помята, и сухи гърди... плод няма да родят...” (Осия 9:14-16)

Това, което ме притеснява най-вече е, че това поколение от чужди деца отхвърля всяка корекция. Те не треперят от Божието Слово. Те просто замазват с името на Исус всичките си грехове. Укорът бива напълно отхвърлен, закоравяват се в собствените си пътища и са привързани към някой пастор или учител, който замазва компромисите им. „Удивително и ужасяващо нещо стана в земята: Пророците пророкуват лъжливо и свещениците властват чрез тях; и народът Ми така обича. А какво ще правите накрая на всичко това?” (Еремия 5:30-31)

Еремия добави: „Това е народът, който не слуша гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и не приема поправка. Истината погина и се отсече от устата им.” (Еремия 7:28)

Пророците предсказаха, че Христос ще дойде да възстанови святата скиния основана на истината.

„Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ревнувам с голяма ревност за Сион и с голяма ярост ревнувам за него. Ерусалим ще се нарече Град на истината, и хълмът на ГОСПОДА на Войнствата — Светият хълм.” (Захария 8:2,3)

Христос дойде, за да издигне народ за Себе Си, който ще обича истината и ще ходи в светлината й, и ще я проповядва в цялата й пълнота. Неговият свят хълм, върху който е построен Ерусалим, ще принадлежи само на онези, които извършват съд над идолопоклонството и над всеки скрит грях. Захария пророкува: „Това са нещата, които трябва да вършите: Говорете истина един на друг, съдете с истина и съд на мир в портите си.” (Захария 8:16)

В тези последни дни нашия Господ издига свят народ, свободен от лъжата и измамата. Те желаят да ходят в святия страх от Бог. Отказват да ходят с лицемерите или мошениците, или измамниците. Те обичат Божия укор и са готови да застанат под светлината на Святия Дух, за да бъдат претърсени. Исая пророкува: „И с милост ще се утвърди престол; и на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Един, Който съди и търси правосъдие, и е вещ в правдата.” (Исая 16:5)

„В онзи ден ГОСПОД ще защити ерусалимските жители; и препъващият се между тях ще бъде в онзи ден като Давид, а Давидовият дом - като Бога, като Ангела ГОСПОДЕН пред тях.” (Захария 12:8)

Пророците казаха, че Христос ще възстанови скинията Си както в дните на Давид. Това означава, че Бог в тези последни дни ще има народ, който има същия вид: сърце като Давид – сърце пълно с истина, насочено към Бог, сърце, в което няма тъмна част, няма скрит грях, няма тайна похот. А има такава истина във вътрешния човек, че когато е открит или намерен грях, той трябва бързо да бъде изповядван и изоставян.

Давид каза: „Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост. Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен!” (Псалм 51:6,10,13). Също и: „ГОСПОД е близо до всички, които Го призовават, до всички, които Го призовават с истина.” (Псалм 145:17,18)

На смъртното си легло Давид заръча на сина си Соломон да следва стъпките му, като ходи с Господ в истина с цялото си сърце. „Ако синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен във вярност, с цялото си сърце и с цялата си душа, казвам - няма да липсва от теб мъж на престола на Израил!” (3 Царе 2:1-4)

Нито всички демонични сили на ада, нито всички началства и власти на високите места, могат да попречат на Божието намерение да има за Себе Си свят народ, който ходи пред него в истина с цялото си сърце.

„Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда; понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.” (Римляни 1:18-19)

Каква трагедия е, че докато Христос строи свят град основан на истината, много хора, включително и служители на Христовото Евангелие, заменят истината с лъжа! „Те, които замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века.” ((Римляни 1:25)

Когато Святият Дух покаже грях в нечий живот, това е ИСТИНАТА на Божията святост, предявяваща претенции към сърцето. Святият Дух ще призовава човека към абсолютно предаване и изоставяне на похотта и граха множество пъти. Той никога няма да спре да изисква истина и праведност във вътрешния човек.

Когато сърцето пренебрегва осъждението от Святия Дух, а упорито се придържа към похотта и неизоставените грехове, е възможно то да се закорави до такава степен, че Бог да го предаде на лъжа. Павел предупреди: „И с всичката измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха любовта на истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение в неправдата.” (2 Солунци 2:10-12). Те са отхвърлили осъждението срещу греха, презирайки истината, обичащи удоволствията си и предавайки се на страстите си. „Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота” (Римляни 1:24)

Коя е лъжата, на която ги предава Бог? Това е извратен, укорен ум, който е сляп за всяка присъда. Това е толкова закоравено от грях сърце, че е направо имунизирано срещу страха от Бог. Това е загубата на духовно разпознаване. „Които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.” (Римляни 1:32)

В „Пътешественикът”, когато Кристиян беше на път да си тръгне от дома на тълкувателя, му се каза „Остани... докато ти покажа още малко, а след това ще продължиш по пътя си.” Какво трябваше да види Кристиян преди да можеше да продължи пътешествието си? Това беше Отчаяния Човек, седящ в метална клетка. Кристиан попита: „Как изпадна в това състояние?” Затвореният Отчаян човек отговори: „Спрях да внимавам и да бъда трезвен, дадох воля на похотта си, съгреших срещу Светлината на Словото и добрината на Бог; нараних Духа и ТОЙ си отиде; примамих дявола и той дойде при мен; толкова съм закоравил сърцето си, че не мога да се покая.”

Кой е този отчаян човек, заключен в метална клетка? Той е Божия мъж или жена, който се опитва да продължи да върши Божията воля, докато задържа някакъв вид тайна поквара в сърцето си. Желязната клетка е проклятието на вътрешното закоравяване над Божиите слуги, които са смълчали тихия малък гласец, и които сега продължават да служат бидейки прелюбодейци и лицемери, без чувство на срам. Те вече не могат да се изчервяват. Желязната клетка символизира състоянието на „изгубил всякакво чувство” – наказание от свят Бог срещу всички онези, които са се предали на похотта на плътта си.

Това е сериозен, ужасяващ вид отмъщение, който очаква всеки Божий слуга, който се надсмива над истината като се отдава на похотлива страст. На всеки Божий служител, който извращава Божията святост пред очите на хората, ще му бъде отмъстено.

Можем да видим отмъстителната сила на светостта на планината Нево, където Бог каза на Моисей: „Ще умреш и ще се прибереш при народа си... ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там... защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове.” (Второзаконие 32:49-52)

Моисей беше действал по такъв начин пред хората, че истината за върховната Божия святост им беше станала противна. Той направи Бог да изглежда по-малко свят пред хората, отколкото беше. Понеже той беше известен и уважаван заради кротостта и светостта си, това направи отмъщението толкова сурово. Много млади евреи, които бяха грешили по много по-страшни начини, влязоха в обещаната земя. Но Бог си отмъщава най-жестоко на онези, които са призовани да издигат светостта Му. На когото е дадено много, много се и очаква от него. „Умрели мухи развалят маслото на мировареца и го правят да вони; същото прави и малкото безумие на един, който е уважаван за мъдрост и чест.” (Еклисиаст 10:1)

Отмъстителната сила на светостта е ясно разкрита в трагедията на двамата млади Божии свещеници Надав и Авиуд. Те бяха на планината с Моисей, Аарон и 70-те старейшини. „И видяха израилевия Бог: под краката Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небето. Но Той не простря ръка срещу благородните от израилевите синове. И те видяха Бога и ядоха, и пиха.” (Изход 24:9-11)

Същите тези свещеници, които бяха виждали неизразимата слава и присъствие на Бог, принесоха чужд огън пред Господ. Пред очите на Израел, те се подиграха на Божията истина и святост, приеха Божиите съдби и предупреждения лекомислено и „излезе огън отпред ГОСПОД и ги пояде и те умряха пред ГОСПОДА.” (Левит 10:1-2)

Моисей припомни на баща им Аарон, че Бог ги беше предупредил за отмъстителната сила на Неговата святост. „Тогава Моисей каза на Аарон: Това е, което говори ГОСПОД, като каза: В онези, които се приближават при Мен, ще се осветя и ще се прославя пред целия народ.” (Левит 10:3)

Възлюбени, Бог не се е променил! Ние сме Неговите свещеници, но трябва да Го изявим пред хората, или и ние ще изпитаме отмъстителната сила на светостта Му. Ние живеем във време на благодат, но твърде много хора си мислят, че новозаветното време изобилства от такава снизходителна милост, че Бог ще си затвори очите пред тайните грехове. Той няма да го направи!

Анания и Сапфира живяха под свода на благодатта. Но под благодатта, Бог гледа сърцето и отмъщава на измамата подслонена там. Те съблазниха Святия Дух като си мислеха, че могат да прокарат лъжа под всевиждащото Му око. Те умряха в новозаветна петдесятна църква, в която се проповядваха благодат и милост. Бог отмъщаваше за светостта Си. Тази двойка щеше да внесе в църквата квас, който можеше да закваси цялото тесто. Бог нямаше да позволи на една единствена двойка в тази църква да живее в лъжа, да Му се покланя и да Му служи с демонична тайна скрита в сърцето си. Духът нямаше да им позволи да говорят на езици, да свидетелстват и да излязат в света с Христовото Евангелие, придържащи се за святия стандарт, докато се прилепваха към таен грях.

Павел е много ясен по темата за отмъстителната сила на Божията святост. Той каза: „Понеже това е Божията воля – вашето освещение; да се въздържате от блудство; всеки от вас да знае как да спечели своя съсъд в святост и почит, не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога; и никой да не престъпва и да не ощетява брат си в това нещо, защото за всичко това ще отмъсти Господ, както и предварително ви предупредихме и уверихме.” (1 Солунци 4:3-6)

По-добре да не отхвърляме лекомислено това сериозно предупреждение. То е адресирано към братята, а Павел добавя: „Затова, който отхвърля това, отхвърля не човек, а Бога, който ви дава и Светия Си Дух.” (стих 8)

Павел не смекчава думите. Божият слуга, който е роб на похот, който е воден от страст, който живее в сексуална перверзия от всякакъв вид, е нарушител на закона и мошеник. Измамник. Мошеник е този, който мами като се прави на благочестив. Мошеник, който се опитва да открадне онова, за което ламти.

Служител от Божията асамблея остави пасторския си пост след 20 години, и съпругата си, с която е бил 25 години и се изнесе при жена от църквата. Тя има две деца, тийнейджъри, които не могат да разберат как проповедника, когото смятаха за толкова свят може да живее с майка им, а още дори не е разведен. Той е измамил тези деца. Опозорил е Божията святост пред очите на всички хора. Той се изправя срещу отмъстителната сила на Божията святост, затова че е потъпкал истината на земята.

Мошеник е този, който стои на амвона, проповядващ благодат и милост, докато тайно се промъква, за да храни душата си с порнография.

Мошеник е този, който стои на амвона в неделя сутрин, дори плаче, карайки църквата да го възприема като свят човек, докато през цялото време сърцето му е невярно. Той е неверен на жена си. Мами съпругът на жената, с която е замесен. Мами собствените си деца, както и децата на тайната си любовница. Мами църквата, града, семейството на вярващите. Той приема лекомислено предупрежденията за святото Божие отмъщение.

Мошеничка е тази, която се представя пред хората като сладка, вярна, чиста Божия жена, а в сърцето й има извор от похот. Тя взима мръсни филми и задоволява похотта си. Или пък стои в онова, което оправдава като „невинна връзка”.

Множества Божии хора се превръщат в мошеници пред света, защото похотта и злите страсти на този свят са пропълзели в тях, за да замърсят и развратят сърцата и умовете им. Тълпят се пред кината, за да видят най-порочните и гадни филми и пълнят очите си с демонични сцени, които развращават сърцето с всевъзможни перверзии. Тези перверзии често се внасят в християнските домове и мнозина вече експериментират със забранени и опасни практики. След това идват в Божия дом, за да хвалят и да се покланят с издигнати ръце. Някои танцуват. Това е откровена измама. Павел го нарича „да мамиш братята.”

Най-голямата измама от всички е служителя, който от амвона е мек към греха, поради похотта царуваща в собственото му сърце. Той ще заклейми проповедниците, които викат срещу греха като проповедници на страшния съд. Той ще се хване за всяка проповед, всяка книга за милостта и благодатта. Ще ти разкаже за всичките провали и грехове на великите Божии хора, успокоявайки се с това.

Павел каза, че Сатана се е преобразил в светъл ангел. Възможно ли е служители, които презират истината и които се предават на злото в сърцата си да бъдат преобразени в лъжепророци и сатанински ангели на светлината? „Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли. И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината. Така, че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им.” (2 Коринтяни 11:13-15). Тези преобразени служители са онези, които внасят друго евангелие, друг Исус. Аз вярвам, че такива, които се превръщат в ангели на светлината идват, за да мамят. Те се превръщат в чудотворците, които викат „Господи, Господи”, но са извършители на неправда. Павел предупреди за този вид измама. Той писа до коринтяните: „... Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.” (2 Коринтяни 11:2-4)

Истината, когато се търси и прегърне, освобождава човека. Абсолютно безплатно. Но когато изискванията на истината са пренебрегвани, сърцето в крайна сметка става твърдо като кремък и Бог трябва да „ги предаде” на похотта им. Тогава нищо не може да попречи на пълното преобразяване в дете на дявола. Няма по-голямо наказание на земята.

Download PDF