Нощни стражи | World Challenge

Нощни стражи

David WilkersonJanuary 1, 1986

Живеем във време, в което посланията на пророците трябва да бъдат разбирани и разгласявани. Исус живя и проповядва непрестанно със знанието, че изпълнява думите на пророците: „И като взе дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Ерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни” (Лука 18:31)

Исус укоряваше двамата ученика по пътя към Емаус за това, че не вярваха казаното от пророците. „Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!” (Лука 24:25)

Петър ясно заявява, че пророците говорят за тези последни дни: „И всичките пророци от Самуила и насетне, колцината са говорили, и те са известили за тия дни.” (Деяния 3:24)

Йоан Кръстител разбираше и проповядваше посланието на пророците. Той не се нуждаеше от ново откровение, ново учение, нова истина. Той проповядваше от Исая. „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближи небесното царство. Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исая, който казва: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа! Правете прави Неговите пътеки!“ (Матей 3:1-3)

Ние не се нуждаем от нова истина, съвременна истина, или каквото и да е ново нещо, за да си почешем ушите с него. Ние трябва да чуем какво казаха пророците за тези последни дни. Те бяха прецизни относно Христос във всеки детайл. Трябва да са прави и в предупрежденията и съветите си към нас!

Из целият Нов завет виждаме събитията да се случват така, че да се изпълни казаното от пророците. „А когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони; и Той изгони духовете с една дума и изцели всичките болни, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: „Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.” (Матей 8:16-17). „Но Иисус, като разбра, се оттегли оттам; и голямо множество Го последва, и Той ги изцели всички. И им заръча да не разгласяват за Него, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая...” (Матей 12:15-17)

Исая беше видял славата на Исус векове по-рано и проповядваше Христос в неговото време. Исая не само видя бъдещия Господ и Спасител, но той имаше и твърдо, опустошително видение за времето, в което живеем. Видението му от 21 глава трябва да бъде разбрано, да му се обърне внимание и да бъде разгласено! Това е послание за нашето време.

Пророкът не ни дава детайлите на това ужасяващо видение, но прозрението му за бъдещето беше толкова опустошително, че го разтърси жестоко. Исая описа последиците от видението върху себе си: „Затова слабините ми са пълни с болка; мъки ме обзеха, като мъките на родилка. Сгърбен съм и не мога да чуя, смутен съм и не мога да видя. Сърцето ми се смути, ужас ме обзе; полумракът, който пожелах, се обърна в ужас за мен.” (Исая 21:3-4)

Кое предизвика такива конвулсии в тялото на Исая? Защо се смути сърцето му? Защо го обхвана такъв душевен ужас? Той видя идваща от пустинята буря. Това беше огромна вражеска армия – „впряг конници по двама, впряг магарета и впряг камили...”

Пророкът видя предстоящото падане на Вавилонската система. Той чу с духовните си уши, видя с духовните си очи падането на онова, което принадлежи на този свят. Той видя края на гордостта, амбицията, злото и корупцията. „Падна, падна Вавилон, и всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!” (Исая 21:9)

Исая видя цялото идващо наказание и разрушение и извика: „слушайте много внимателно” (Исая 21:7). Той призовава: „Станете, князе! Излъскайте щитове!” (ст.5). Но никой не слуша! Вместо това: „Приготвят трапезата, стражата бди, ядат, пият!” (Исая 21:5)

Неописуеми наказания чакат на вратата, огромни армии маршируват зад портата, денят на разплатата е дошъл! Пророкът вика: „Внимавайте! Пригответе се! Излъскайте щитовете! Облечете цялото всеоръжие!” Но те пренебрегват предупрежденията му. Ходят по пътищата си, ядящи, пиещи, веселящи се, разстлали трапезата на просперитета, успеха и забавлението. Те са глухи! Не желаят да чуят за нарастващия зад портата мрак! Те имат собствените си пророци на щастието, седнали на първите места на трапезите им. Докато седят с тях на дивани от слонова кост, те пророкуват успокоително. „Те са непокорен народ, синове лъжци, синове, които не искат да слушат закона на ГОСПОДА, които казват на гледачите: Не гледайте! — и на пророците: Не ни пророкувайте правото, говорете ни ласкателства, пророкувайте измами” (Исая 30:9-10)

Какво живо видение за нашите дни имаше Исая! Разтревожени стражи надуват тромпета, умоляват равнодушните да се събудят, да се приготвят за ден на катастрофа. А те опъват трапезите си и сядат да танцуват и да играят.

Те не само го пренебрегват, те му викат: „Стига с твоите гибел и мрак! Твърде дълго си стоял на стената! Защо не ни дадеш добро слово? Защо си такъв груб, такъв остър, толкова негативен?”

Питам ви – ако стражите млъкнат, ако се уморят да предупреждават, ако омекнат и започнат да успокояват – това ще промени ли нещо? Ще спре ли разрушението? НЕ!

„Защото така ми каза Господ: Иди, постави страж да известява, каквото види.” (Исая 21:6). Бог ни е дал верни стражи в тези трудни времена. Те виждат наближаващата буря от Божествен съд и са определени да предупредят хората.

Знаем, че старозаветните пророци и пастири бяха поставени като стражи. Някои от тях бяха наричани гледачи, защото ходеха толкова близо до Бог, че можеха да видят неща, които другите не можеха. Можеха да видят приближаващия се враг, можеха да видят бъдещето – предупрежденията им идваха от Божието сърце. Бог каза на Езекил: „Сине човешки, поставих те страж на израилевия дом. И като чуеш словото от устата Ми, да ги предупредиш от Моя страна!” (Езекил 3:17)

Бог говори чрез Исая: „На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи; цял ден и цяла нощ, никога няма да млъкнат. Вие, които припомняте на ГОСПОДА, не си давайте почивка, и не Му давайте почивка, докато не утвърди и направи Ерусалим за слава на земята.” (Исая 62:6-7)

Това трябва силно да окуражи святия остатък! Трябва да даде надежда на целия Божий народ, които въздишат и плачат заради мерзостта в Господния дом! Бог е поставил свята стража, която никога няма да млъкне. Ден и нощ, те ще надуват тромпета и ще предупреждават хората, докато Божия дом се изчисти и събуди.

Някои казват: „Посланието за предстоящия съд на самопровъзгласилите се пророци ще премине. Тези смешни предупреждения, страшни гръмотевици, сурови видения, ще отмрат.” Никакъв шанс! Бог е поставил стражата си. Наредил им е да „не млъкват.” Наричайте ги самопровъзгласили се, недоразбрали, наричайте ги както си искате – те няма да бъдат възпрепятствани в мисията си. Те са били поставени там от Божията власт.

Новият завет е призив към всеки Божий слуга да бди! „Истина ви казвам, че това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Но пазете се, да не би сърцата ви да натегнат от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно; защото той ще дойде като примка върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога и се молете, за да бъдете намерени достойни да избегнете всичко това, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син.” (Лука 21:32-36)

Павел предупреждава служението на нашето време: „Бдете! Стойте твърдо във вярата! Бъдете мъжествени! Бъдете силни!” (1 Коринтяни 16:13)

В продължение на 3 години Павел пази стража над църквата в Коринт: „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем. А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.” (Деяния 20:28-32)

На надзирателите, на епископите, на пасторите – той каза същото нещо: „Бдете, предупреждавайте всички ден и нощ със сълзи!”

Павел каза за истинския служител: „Те бдят над душата ти.” Това е теста за истинските стражи. Гледа ли той собствените си интереси, собствените си мечти, собствените си амбиции? Или бди над душите? Ако Павел трябваше да проповядва на служителите днес, той би дал същото послание, което даде на младия Тимотей: „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. Но ти бъди трезв във всичко, понасяй страдания, върши работата на благовестител, изпълни докрай службата си. Защото аз вече ставам възлияние и времето на отиването ми наближи.” (2 Тимотей 4:3-6)

„Пророчество (бремето или вика), наложено за Едом: Към мен вика един от Сиир” (Исая 21:11). Битие 36:8 казва, че Едом е Исав. В Малахия 1:3, Бог каза: „а Исав намразих и направих хълмовете му на пустош”. Малахия ни дава Божията гледна точка за това какво представляват Едом и Исав: „И ще се нарекат предел на безбожието и народ, против който ГОСПОД негодува до века.” (Малахия 1:4)

Какъв е викът, който идва от земята на беззаконието? Това е същия вик, който се надига от религиозна Америка. Превърнали сме се в земята на беззаконието. Ние сме тези, които са отхвърлили Господ и срещу които Той негодува.

Ето го вика от страната на беззаконието: „Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?” (Исая 21:11). В преводът Кинг Джеймс пише: „Стражо, колко е часът на нощта?”, но еврейският текст всъщност казва: „Колко е напреднала нощта?”

Нямаше вик: „Какво трябва да направим, за да се спасим? Как да се покаем и да се обърнем към Бог? Как да се приготвим, за да посрещнем врага?” Единственият въпрос, който тези заблудени Божии деца зададоха, беше: „Кога ще се върнат добрите времена? Кога ще се зазори новият ден, за да можем да се върнем към празненствата и пиенето?”

Отбележете си думите ми – денят вече е дошъл! Множества любители на просперитета, водени от проповедниците им на успеха, имат една голяма грижа – да видят ярък, нов ден на безкраен просперитет и блаженство. Когато мракът на рецесията и депресията започне да се спуска навсякъде, те викат: „Кога ще свърши? Още колко ще мине, докато се върнем в светлината на добрите времена? Колко дълбока, колко дълга ще бъде тъмнината?” Те пророкуват предстоящо благоденствие.

Стихът, който казва „Нощта премина, предстои ден” за тях означава нещо много различно. Те виждат това като обещание, че Бог скоро ще установи земното Си царство. Не предстоящото завръщане на Христос. Не това да Го посрещнат във въздуха. Те са станали толкова привързани към земното, че не могат да се откажат от него, дори за да Го посрещнат в слава.

Това е викът на ню ейдж хората! Това е викът на евангелието на проповедниците на царството: „Идва нов ден! Ден на мир и просперитет! – хвалят се те – Бог ще ни даде богатството на света, ще бъдем царе, ще имаме власт над всички правителства, над цялата наука, над закона и законодателството.”

Те вече не търсят „Човешкия Син, идещ на облаци с голяма сила и слава.” (Марк 13:26). Те очевидно не вярват думите на Исус, когато предупреди: „В този свят ще имате страдания и ще ви преследват”. Те отхвърлят предупреждението на Христос, че църквата ще бъде „мразена и презирана” сред хората. (Лука 21:17), вече не очакват Христос да се завърне „като крадец през нощта”. Те не вярват на предупреждението на Павел, че „внезапна погибел” идва на земята (1 Солунци 5:3). Въпреки всичко, Исус директно заяви: „Царството Ми не е от този свят”. Той царува в сърцата на хората.

Чуйте отговора на стражите (Исая 21:12): „Стражът каза: Утрото иде, а също и нощта. Ако ще питате, питайте; върнете се, елате.” Той казва: „За тези, които се върнат и се покаят, идва нов ден, но за онези, които живеят в страната на беззаконието, вързани от духа на Исав, с похотта и злото му, има само нощ!”

Исая обясни какво означава това. За отстъпилите и равнодушните: „Ден на смут и потъпкване и объркване... събарят се стените и викът отеква” (Исая 22:5). Онези, които живеят за егото си, които са похотливи за успех и сила, и земна власт, ще се събудят в ден на объркване и безпрецедентни проблеми.

Това, което прави пророчеството толкова стряскащо е, че Исая говори за нашето време. Светият Сион ще се състои само от свят, отделен остатък – град, слизащ на земята от Бог. Докато мнозина проповядват за нов ден на земна мощ, слава и власт, това всъщност ще бъде ужасяващ ден на объркване, скръб и викове за помощ.

Проповедниците на Възстановения рай са заблудени пророци. Това може лесно да бъде доказано чрез Божието Слово. Ето ви безпогрешно доказателство, че Бог не ги е изпратил, а че те са измамени и разказват собствените си въображения: „И казах: Ах, Господи БОЖЕ! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч и глад няма да има у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място. И ГОСПОД ми каза: Пророците пророкуват лъжа в Моето Име. Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, суетата и измамата на сърцето си.” (Еремия 14:13-14)

 
Нека ви споделя едно от най-тъжните обвинения срещу злите стражи в Божието Слово. „Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих. Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми. Потърсих го и не го намерих. Намериха ме стражарите, които обхождат града; попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми? Едва ги бях отминала, когато намерих онзи, когото обича душата ми. Хванах го и не го пуснах, докато не го доведох в къщата на майка си и в стаята на онази, която ме е родила.” (Песен на песните 3:1-4)

Ето я невястата – църквата – Божия народ, който наистина гладува и жадува за своя Господ. Те Го желаят. Копнеят за любовта и присъствието Му. Те са търсещи хора. Не знаят как да достигнат до Него. Има конфликт с някои от стражите. Ако някой трябва да знае къде е Той, това трябва да са стражите. Кой не би видял този толкова добре описан мъж: „Главата му е като най-чисто злато, къдриците му са буйни, черни като гарван. Очите му са като гълъби при водни потоци, окъпани в мляко, красиво поставени. Бузите му са като лехи с аромати, възвишения с благоуханни растения. Устните му са кремове, от които капе бистра смирна. Ръцете му са като златни рула, покрити с хрисолит. Краката му са като мраморни стълбове, основани на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;” (Песен на песните 5:10-16)

Тя пита стражите: „Виждали ли сте този, когото обича душата ми?” С други думи: „Заведете ме при Този, за когото копнее душата ми! Вие сте стражите, заведете ме при Него!”

Колко са тъжни тези думи: „Едва ги бях отминала, когато намерих онзи, когото обича душата ми.” Невястата споделя: „Когато си тръгнах от слепите стражи, тогава Го намерих! Те не можаха да ми помогнат...” Исая каза: „Стражите му са слепи, всички нямат знание. Всички са неми кучета, които не могат да лаят. Сънуват, лежат, обичат дрямката.” (Исая 56:10)

Помислете за това! В 21-ва глава, стражите се събудиха, те призовават хората към действие, казвайки само истината, верни, бдящи ден и нощ. Сега, в 56-та глава, някои са заспали, те лежат на земята като тълпа мързеливи кучета. Отказват да надуят тромпета. Оставили са предупрежденията. Някои от тях са заспали на стената. Станали са духовно слепи, невежи, без никаква прозорливост.

Какво е станало? Исая каза, че са станали егоцентрични! Алчни! Пълни с похот и чувственост! „А кучетата са лакоми, не знаят насищане. И те са овчари, които са неспособни да разсъждават, всички са се отбили в своя собствен път, всеки за изгодата си, всички до един. Елате, казват, ще донеса вино и нека се напием със спиртно питие! И утрешният ден ще бъде като този, и още много по-велик.” (Исая 56:11-12). Исая плака: „Праведният загива и никой не взема това присърце” (Исая 57:1)

Вместо това някои са станали алчни, гледащи само за себе си, за техните си мечти и планове, предали са се на похот и любов към удоволствия. Избрали са комфорта, искат да бъдат приети и уважавани от хората. Развратили са се от жажда за власт и постове. Исус описа тяхното състояние в ада: Където червеят не умира и огъня не угасва. Това е червея на похотта. Червея на похотта няма да бъде унищожен в този живот, ще пояжда съзнанието през вечността.

Огледайте се наоколо днес как много служители падат в прелюбодейство! Червеят на похотта изпояжда като рак, унищожава любовта на мнозина. Малцина днес плачат за изгубените. Все по-малко взимат присърце отпадащите Божии хора. Има алчност, самореклама, кариеризъм.

Неговата скръб е по-голяма от духовната им слепота. По-голяма от гордостта и алчността. По-голяма от чувствеността и егоцентризма. Това е двустранна скръб!

Първо, скръб защото Бог никога не се радва на падението на нито едно създание. Той ридае, заради загубата на тяхната любов. Загубата на тяхната дружба. Загубата на избран син или дъщеря. Загубата на някой много важен за делото Му на земята. Саул падна и пророк Самуил плака за него. Авесалом се разбунтува, убит е в размириците, а въпреки това Давид ридае: „Авесаломе, сине, сине!” Не ще ли плаче Бог заради загубата на бунтовните си, паднали стражи?

Второ, това е скръбта, че трябва да върнеш покварените стражи на греховете им! Аз наричам това „ужасното предаване”. Можете да го прочетете в Римляни 1-ва глава, но също и из цялото Божие Слово. Бог никога не премахва предложението си за благодат и милост. Милостта Му е вечна. Но когато хора, които преди са знаели истината, проповядвали са я, обгръщали са я, след това бъдат хванати и поробени от похотта на творението и откажат да го оставят да си иде, откажат да вървят в святост пред святия Бог, тогава Той трябва да ги предаде на греховете им!

Можем да видим това ужасно предаване в Езекил 20:39: „А вие, доме израилев, така казва Господ БОГ: Идете, служете всеки на идолите си...”

Бог предава също така и тази християнска нация на идолите й. Той казва: „Ходете при телевизионния си идол! Отидете при тайния си любовник! Отидете при порнографските си касетки! Отидете при мръсните си списания! Отидете при скрития си грях! Щом искате да имате идолите си, вместо да ходите напълно отделени в святост, тогава отидете при обекта на желанията си.”

 
„Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори. Намериха ме стражите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото.” (Песен на песните 5:6-7)

Можете ли да го повярвате? Слепите стражи бият невястата. Нараняват невястата. Раздират воала й. Воала й е покривалото й на благоприличието. Зад него тя може да се изчервява. Може да си затвори очите за всички други, така че да не гледа грях.

Помислете за всички рок концерти в Божия дом! Безсмислената танцова хореография. Безсрамното забавление. Ударението върху материализма, успеха и самоусъвършенстването. Нарастването на рака на светщината в църквите. Липсата на скръб по скръбта сред вярващите. Одобрението на рок, пънк и диско музиката в Божия дом. Глупостта, лекомислието, глупавите шеги, пиянството и прелюбодейството. За всичко това са виновни алчните, отстъпващи стражи, които раздират воала на невястата. Още веднъж слепите стражи „взимат покривалото...”

Слепите стражи постъпиха така с децата на Израел и се опитват да го повторят и с Божия народ днес. „И лекуваха раната на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир. Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД.” (Еремия 6:14-15)

Те в края на краищата започват да проповядват друг Исус, друго Евангелие. Чуйте тези много ясни предупреждения: „Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос. Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това.” (2 Коринтяни 11:2-4). „Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли. И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината. Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им.” (2 Коринтяни 11:13-15)

Слушам тези така наречени християнски рокери и пънкари как сладко говорят за това, че обичат Исус и за желанието си да Го заведат където живее света. Те звучат толкова благочестиво, толкова смирено, толкова искрено. Те говорят правилните думи, но сърцето им не принадлежи изцяло на Господ. Бог казва за тях: „И ГОСПОД чу гласа на думите ви, когато ми говорихте, и ГОСПОД ми каза: Чух гласа на думите на този народ, които те ти говориха. Добре казаха всичко, което казаха. Дано да имат такова сърце в себе си, че да се боят от Мен винаги и да пазят всичките Ми заповеди, за да бъде добре на тях и на синовете им до века!” (Второзаконие 5:28-29)

Някакви слепи стражи от Североизтока са въвели танци с чужди партньори в църквите си. Те танцуват с часове с партньора на някой друг, гледащи се съсредоточено в очите и наричат това „духовна връзка”. Заплетена и зла доктрина е била скалъпена, за да ни представи това като така нареченото „ново движение на Святия Дух”. Това предизвиква разводи, самоубийства сред възрастните и ужас сред децата на онези, хванали се това. Замесени са стотици хора, а прелюбодейството между тях е необуздано. Лидерите на тази дяволска доктрина проповядват толкова сладко за Исус, за Христовата невяста, а думите им понякога звучат толкова добре. Но това са пророчествата и ученията на демоните. Забърканите в това са вдъхновени от демони ангели на светлината, дошли да мамят, ако е възможно дори избраните. За тях пише в Песен на песните: тези, които нараниха невястата, биха я и й взеха покривалото! Бог е обещал да се разправи с тях със святия Си огън на ревността. „Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове, а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.” (Евреи 10:26-27)

Благодаря на Бог – истинските и верни стражи на стената никога няма да направят компромис! Те няма да спрат да предупреждават праведните относно съблазните и просмукването на злото сред Божия народ. Никой искрен християнин не трябва да се съмнява кого да слуша в тези дни, в които се чуват толкова много гласове.

Съществуват 2 много ясни и безпогрешни теста за всяко пророческо предупреждение:

Пророчеството иска да отклони християните от греха.

„Но ако бяха стояли в съвета Ми, щяха да прогласяват думите Ми на народа Ми и да го връщат от злия му път и от злите му дела.” (Еремия 23:22)

Слушайте гласовете на онези, които искат да ви накарат да оставите греха. Избягвайте онези, които говорят утешителни думи, без да говорят за греха.

От самото начало, пророческите предупреждения говореха за съд над грешниците.

„Но чуй сега това слово, което аз говоря в ушите ти и в ушите на целия народ: Пророците, които са били преди мен и преди теб отдавна, са пророкували против много земи и против големи царства за война, за зло и за мор.” (Еремия 28:7-8)

Тези, които предупреждават за предстоящ съд, са в добри ръце. Те говорят същото послание, което говореха всички пророци „от началото”.

С абсолютна сигурност заявявам, че предупрежденията, които сега излизат от святите стражи на Бог, са най-голямото доказателство за любовта Му към това поколение. Той достатъчно много обича хората Си, за да ги приготви, да им даде време да се покаят и да подготвят пътя за Господ в святост! Тези, които обичат Господ, ще бъдат благодарни! Онези, които не се тревожат за нищо в Сион, ще бъдат пропъдени и изпълнени с негодувание.

Download PDF