Остатъкът от Садок | World Challenge

Остатъкът от Садок

David WilkersonOctober 9, 1985

„И един Божи човек дойде при Илий и му каза: Така казва Господ: ... Защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, които съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мен, за да се угоявате с най-доброто от всичките приноси на народа Ми Израил?

Ето, идват дни, когато ще отсека силата ти и силата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти. И ще видиш противник в жилището Ми, въпреки цялото добро, което Господ ще направи на Израил; и никога няма да има старец в дома ти. А онзи от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде, за да угасват очите ти и да отслабва душата ти; и всичките рожби на дома ти ще умират на средна възраст... А Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми; и ще му построя дълготраен дом; и той ще ходи пред помазаника Ми завинаги.” (1 Царе 2:27, 29, 31 - 33, 35).

Тук намираме проклятието върху eдно свещенство и пророчество за издигането на свят остатък, който е „дълготрайно” свещенство. Илий представлява прокълнатото свещенство на егоистичните Божии служители. Те са призвани свещеници, но се отнасят непочтително към Божието дело. Не им допада служението на поправление. Поради мързеливия им начин на живот и отказа да се противопоставят на греха, техните духовни деца са станали нечестиви. Тези свещеници „се угояват с най-доброто от всичките приноси на (Божия) народа Ми Израил” (стих 29).

Илий видя как беззаконието на синовете му им донесе проклятие, „а той не ги възпря” (1 Царе 3:13). Заради това Бог каза: „Ще съдя дома му завинаги.” И неговият дом беше осъден! Божията слава се отдръпна от Сило, ковчегът на завета бе пленен, а той и синовете му умряха.

В какво се състоеше вечното осъждение върху свещенството на Илий?

  • Първо, това щеше да бъде слабо свещенство:„ще отсека силата ти и силата на бащиния ти дом” (стих 31).
  • На второ място, то никога нямаше да достигне Божията пълнота. Дори във времена на изливане на Духа, това свещенство бе обречено да бъде извън Божията слава. „И ще видиш противник в жилището Ми, въпреки цялото добро, което Господ ще направи на Израил” (стих 32).
  • На трето място, всеки член на това свещенство щеше да умре в разцвета духовния си живот и благословение заради неправилното си ходене с Бог. „...и всичките рожби на дома ти ще умират на средна възраст” (стих 33).
  • И на четвърто място, това слабо, пълно с недостатъци свещенство щеше да продължи да съществува. То е сред нас и днес! „Няма да отсека всеки твой човек от олтара Ми” (стих 33).

Непознатият пророк, който дойде при Илий, пророкува за нов вид свещенство, което Бог ще издигне.

„А Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми; и ще му построя дълготраен дом; и той ще ходи пред помазаника Ми завинаги.” (1 Царе 2:35).

Това е невероятно пророчество! То е първото пророчество за свещенство, което е свят остатък и ще издържи до края, докато Христос се върне. Остатък, за който Бог казва: „Аз ще го съградя!”

По време на управлението на Давид имаше двойно свещенство. Садок и Авиатар изпълняват това пророчество до последната буква.
„И не са ли там с теб свещениците Садок и Авиатар?” (2 Царе 15:35).

Садок на еврейски е ‘тсадок’ и означава „един, който е потвърден като праведен.” Авиатар е ‘евиатар’ и означава „в мир с Господа, Който е Бог!” Тези двама свещеника представляваха двете свещенства, споменати от непознатия пророк – едното от духа на Илий, а другото - в служение на Господа.

Той беше един от тези, които дойдоха при Давид в Сиклаг.

„И това са тези, които дойдоха при Давид в Сиклаг, докато още се криеше от Саул, сина на Кис. И те бяха от силните мъже, които му помагаха в бой... Защото от ден на ден при Давид прииждаха мъже, за да му помагат, докато стана голяма войска, като Божия войска... и Садок, силен и храбър младеж, и от бащиния му дом бяха двадесет и двама началници.” (1 Летописи 12:1, 22, 28).

Садок и целият му дом отхвърлиха Саул и предадоха сърцата си и предаността си на Давид. Нито веднъж той не погледна назад и чрез верността си доказа, че е праведен! Той беше там, когато Давид имаше нужда от него! Садок остана верен през цялото време, когато много други бяха увлечени в бунта на Авесалом.

„И цялата земя плачеше със силен глас, докато преминаваше целият народ. И царят също премина потока Кедрон и целият народ премина към пътя за пустинята. И ето, дойде и Садок, и с него всичките левити, и носеха ковчега на Божия завет... И царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града... Царят каза още на свещеника Садок: Ти не си ли гледач? Върни се в града с мир, и двамата ви сина с вас, синът ти Ахимаас и синът на Авиатар, Йонатан. Ето, аз ще чакам в подходите на пустинята, докато дойде дума от вас да ми съобщи.” (2 Царе 15:23-25, 27-28).

Прочетете отново: „Ти не си ли гледач?” Това означаваше: „Садок, ти имаш дарба на духовно разпознаване! Знаеш кое е зло и кое свято. Ти си достатъчно силен, верен и посветен на мен, за да отидеш в тази област на бунт и идолопоклонство и да спасиш царството!” Царят каза на Садок: „Върни се в града!” Сега Бог има свят свещеник, който ще пази Божия дом от разруха!

Цялата нация се беше разбунтувала, но в Божия дом имаше един свят остатък.

В самия център на греха и непокорството, където на покрива на двореца, пред целия народ Авесалом беше развратничел с наложниците, имаше верен остатък от свещеници, които бяха неосквернени! Садок остана предан, свят, посветен, непорочен и верен! Той знаеше Божието слово - Давид беше единствения цар и затова довери живота и бъдещето си на него! (Забележете, че Давид е прототип на Христос).

През цялото време Бог градеше траен дом на Садок, едно свещенство, което изпълни пророкуваното на Илий от Божия човек. Това е този „верен свещеник, който ще върши това, което е според сърцето Ми и според душата Ми.”

Днес, святият остатък, вярното свещенство са тези служители на Господа, чиито сърца са безупречни и верни – те са поколението на Садок! Духовните синове на Садок!

Езекийл имаше видение за един духовен храм. В него той видя остатък свещеници, които принасяха жертви на Господа.

„И на свещениците, левитите, които са от потомството на Садок, които се приближават при Мен, заявява Господ Бог, за да Ми служат, да дадеш юнец в жертва за грях.” (Езекийл 43:19).

Тези, които „се приближат при Господа” са тези, които Му служат. Служението на Господа е признак на остатъка на Садок.

Той беше вярващ, посветен, в мир с Бога и самото му име подсказваше за голямо уважение към Неговото Господство. Той също беше с Давид и Садок от другата страна на Кидрон.

„И ето, дойде и ... Авиатар ... И Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим и останаха там... И не са ли там с теб свещениците Садок и Авиатар? Всичко, което чуеш от царския дом, да го съобщиш на свещениците Садок и Авиатар.” (2 Царе 15: 24, 29, 35).
Авиатар не искаше да има нищо общо с бунта на Авесалом. Сякаш той и синът му бяха така верни, както и Садок. Външно изглеждаше свят, безукорен и верен. Тогава защо пророците го пренебрегнаха, а говориха за Садок като пример за свещенството, което е свят остатък?

Авиатар имаше в себе си семето на Илий! Мързеливият, слаб, отдаващ се на удоволствия дух на Илий дремеше скрит в душата му. И стана така, както Божият човек пророкува на Илий – че точно когато щеше да е най-полезен, на върха на Божието благословение - щеше да се провали. Вътрешната му слабост щеше да излезе наяве: щеше да напредне много, а след това рязко да спре Божията слава. Сърцето на Авиатар не беше праведно пред Бог.

„А Адония, синът на Агита се надигна и каза: ‘Аз ще царувам!’... И той се сговори с Йоав, сина на Саруя, и със свещеника Авиатар и те последваха Адония и му помагаха. Но свещеник Садок, Ваная, синът на Йодая, пророк Натан, Семей, Рей и силните мъже, които имаше Давид, не бяха с Адония. И Адония пожертва овце и говеда, и угоени телета при скалата Зоелет, която е при Ен-Рогил...” (3 Царе 1:5, 7-9).

Тук забелязваме, че Садок остава верен, а Авиатар попада в капана! Всичко, което непознатия пророк каза за Илий, се изпълни в неговия наследник Авиатар.

Грехът на Авиатар беше себевъзвеличаването!

Чуйте следните трагични думи: „Авиатар, свещеникът... последваха Адония и му помагаха.” Той последва бунтовното, склонно на компромиси мнозинство по целия път до скалата Зоелет, което на еврейски значи „камъкът на змията!” Не последва Садок, Натан, Рей или някой от Давидовите верни мъже, а горделивата дружина. Те са подиграваха на „старите и изтъркани” пътища на Давид. Искаха ново царство, ново свещенство! Това беше дух на бунт и прелюбодейство, едно демонично влияние на гордост и самоувереност. Една нова вълна на себевъзвеличаване помиташе страната, като мамеше масите и Авиатар беше един от тях.

Авиатар бе уловен от това демонично влияние. Колко тъжно! Един богоугоден и в миналото си верен човек, който в кулминацията на служението си направи грешен ход! Направи компромис! Обърна се срещу истинския път и несъзнателно си помисли, че така върши Божията воля. Сега го виждаме духовно ослепял – без никакво духовно разпознаване! Той служеше като свещеник при скалата на змията!

Вижте разликата между двете свещенства! Авиатар падна под проклятието на дома на Илий заради гордостта, греха и бунта, които изведнъж се разпалиха в него като буен огън. Себевъзвеличаващото проповядване на Адония провокира нещо отвътре и той захвърли страданията си, за да бъде успешен и приет в новата вълна на евангелието.
Сравнете това със свещенството на Садок –святият остатък!

„И цар Давид каза: ‘Повикайте при мен свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, сина на Йодая.’ И те дойдоха пред царя. И царят им каза: ‘Вземете със себе си слугите на Господаря си и качете сина ми Соломон на моето муле, и го заведете долу в Гион. И свещеник Садок и пророк Натан да го помажат там за цар над Израил. И надуйте тръбата и кажете: Да живее цар Соломон! После се качете след него и той да дойде и да седне на престола ми. Той ще царува вместо мен, понеже аз го поставих да бъде княз над Израил и над Юда...’

И свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, синът на Йодая, херетците и фелетците слязоха и качиха Соломон на мулето на цар Давид и го доведоха в Гион. И свещеник Садок взе рога с маслото от шатъра и помаза Соломон. И надуха тръбата и целият народ каза: ‘Да живее цар Соломон!’” (3 Царе 1:32-35, 38-39).

Цар Соломон знаеше всичко за проклятието върху дома на Илий и разпозна Авиатар като един от това свещенство.

„Така Соломон отхвърли Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да изпълни Господното слово, което Той беше говорил в Сило за дома на Илий.” (3 Царе 2:27).

Колко невероятно изпълнение на пророчеството! Човек, който преди споделяше страданията на Господаря си, сега беше уволнен, отхвърлен, махнат от употреба. Беше му казано да си отива, защото повече не е нужен за Божието царство!

Езекийл видя служението на Садок като служение към Господа, а не към човека. Той видя остатъка на Садок като свещенство, призвано от свещенство!

„... Те са синовете на Садок, които измежду синовете на Леви се приближават при Господа, за да Му служат.” (Езекийл 40:46).

Служението на Садок е отделено от света и има една мисия в живота - да бъде на Господната трапеза и да Му служи!

Това свещенство е облечено в чистите, без примеси дрехи на святостта! Те ходят в пълно покорство на Господа. Учат Божия народ за разликата между правилно и грешно и не се страхуват да изобличават греха.

„И да учат народа Ми да различава между свято и несвято и да разпознава нечисто от чисто.” (Езекийл 44:23).

Единственото им притежание в живота е самият Господ.

„И това ще бъде наследството им — Аз съм наследството им; да не им давате притежание в Израил — Аз съм притежанието им.” (Езекийл 44:28).

„И кажи на бунтовниците, на Израилевият дом: Така казва Господ Бог: Много са ви всичките ви гнусотии, доме Израилев - че въведохте чужденци с необрязано сърце и необрязана плът, да бъдат в светилището Ми, да оскверняват дома Ми, когато принасяте хляба Ми, тлъстината и кръвта; и престъпиха завета Ми, освен всичките ви гнусотии.” (Езекийл 44:6-7).

Божият дом е пълен с гнусотии до такава степен, че Бог не може повече да ги търпи! „Достатъчно!” – казва Той. Те са осквернили светилището Му с нечестиви поклонници. Те имали външен вид на благочестиви хора, но им липсвала силата на святостта. Бог казва: „Стига толкова! Тези полу-обърнали се, светски, покварени, наричащи себе си вярващи, нямат място в дома Ми!“

Джими Суагърт веднъж ме попита: „Защо Бог позволява на тези покварени служения да продължат да съществуват? Очевидно те напредват, процъфтяват и подлъгват масите хора.”

Отначало си мислех, че Бог ще ги заличи – ще ги свали от сцената. Сега гледам на нещата по друг начин, защото зная какво е пророкувал Езекийл и това ме кара да плача. Бог проклина покварените хора, като им дава покварени пастири според техните сърца.

Пастирите идолопоклонници се назначават на овци, които обичат да идолизират своите пастири! Прочетете какво казва Словото: „Но и левитите, които се отдалечиха от Мен при отклонението на Израил, който се отклони от Мен и отиде след идолите си, те ще носят беззаконието си... И те няма да се приближат до Мен, за да Ми свещенодействат и да се приближат до светите неща и до пресветите... Но ще ги поставя пазачи над заповяданото за дома, за цялата му работа и за всичко, което се върши в него.” (Езекийл 44:10, 13-14).

Тези отстъпили и възлюбили греха пастири, в сърцата си са се отдалечили от Господа. Те се привързват към тайни идоли, а външно изглеждат и звучат като Божии хора с истинско служение в дома. Самите те са станали камъни за препъване, удоволствайки в тайни грехове, за които Святият Дух ги е изобличил. Те знаят, че грешат. Бог им казва: „Достатъчно!”, но те продължават да служат с идолопоклонство в сърцата си. Препъват се отново и отново заради злото, което препятства вървежа им с Бог. Какво проклятие!
„... Те ще носят беззаконието си. И те няма да се приближат до Мен, ... и да се приближат до светите неща и до пресветите, а ще носят позора си и гнусотиите, които вършиха.” (Езекийл 44:12-13).

Няма да бъдат премахнати от Божия дом, а ще бъдат „пазачи над заповяданото за дома, за цялата му работа и за всичко, което се върши в него.” Какъв е техният срам, наказанието им?

„Затова ще направя на дома, който се нарича с Моето Име, на който вие се уповавате, и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви, както направих на Сило! И ще ви отхвърля отпред Себе Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото потомство на Ефрем.” (Еремия 7:14-15).

Най-лошото наказание, най-ужасният срам за един мъж или жена на Бога е да служат в плътта, без помазание. Домовете им са като Сило – „Славата ги е напуснала!”

Посланието им е плява, Божието присъствие ги е напуснало. Те са назначени да служат в дома, но са изоставени от Господ. Помислете за това – назначени за служители в дом на бунтовни чада, независимо, че са идолопоклонници. Ужасяваща истина!

Такова е поколението на Илий – свещенството на Авиатар! Исая ги нарече неми кучета, ненаситници, които обичат да спят, пастири без разбиране (Исая 56:10-11).

Бог искаше да издигне за хората пастири, които бяха според Неговото сърце. Ако Божият народ се беше покаял, ако бяха отхвърлили идолите си, ако Го бяха потърсили с целите си сърца, Той щеше да им даде верни, святи пастири.

„Върнете се, синове отстъпници, заявява Господ, защото Аз съм ви Господар; и ще ви взема, един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион! И ще ви дам пастири по сърцето Си и те ще ви пасат със знание и разум.” (Еремия 3:14-15).

Но голяма част от Божият народ предпочете свещенството на Илий!

„Удивително и ужасяващо нещо стана в земята: Пророците пророкуват лъжливо и свещениците властват чрез тях; и народът Ми така обича. А какво ще правите накрая на всичко това?” (Еремия 5:30-31).

На плътските християни, които живеят в компромис, обичат идолите и удоволствията, са назначени пастири като самите тях. Съществува цяло свещенство - потомството на Илий, което е назначено да храни идолите, възцарени в сърцата на раздвоените християни.

Бог дори в момента издига царско свещенство – синове на Садок!

„Вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Иисус Христос... Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина” (1 Петрово 2:5, 9).

Ние сме призвани към служение на Господа и докато Му служим, всякакво напътствие ще идва към нас като свещенство.

„И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.” (Деяния 13:2).

Има сигурно слово, което ще дойде до всички, които обичат Господната трапеза и знаят, че единственото им служение е към Господ. Всяко друго служение произлиза от това служение към Него.

Духът измива ли те? Пречистван ли си чрез огън? Въздишаш ли, скърбиш ли за мерзостите в страната? Гладуваш ли за Христовата святост? Често ли сядаш на Господната трапеза? Премахваш ли идоли от себе си? Гади ли ти се от себевъзвеличаващите се служения в страната?

Всред цялата разруха, отстъпление и отпадане, видимо и помазано се издига остатъкът на Садок. Всички те говорят един и същ език: вярност към Цар Исус, покаяние като начин на живот, отделяне от всичко, което е докоснато или представлява света, силен глад и жажда за правдата, пречистване и измиване, едно чисто сърце, напълно отдадено на Него.

Download PDF