Цар Исус владее | World Challenge

Цар Исус владее

David WilkersonDecember 1, 1985

„И затръби седмият ангел; и на небето имаше силни гласове, които казваха: ‘Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос, и Той ще царува за вечни векове!” (Откровение 11:15)

Йоан имаше славно видение за Христос, коронясан за Цар на вселената. Святият Дух съживи мъртвото тяло на Исус; Той победи последния враг – смъртта и възкръсна победоносно!

Сцената, която Йоан вижда, е Христовото връщане на небето, за да се възкачи на трона Си - коронацията на Господ като Цар на Царете! Цялото небе беше изпълнено със силни възклицания, радостни хваления на ангели, серафими, херувими и всички славни множества. Цар Исус, прославеният човек, се върна като Господ на всички. Какво гръмко посрещане трябва да е било от всички силно извисяващи се небесни гласове: „Царството на този свят вече е царство на Христос и Той ще царува завинаги.” Двадесет и четирите старейшини падат на лицата си и се покланят, възклицавайки: „Благодарим Ти, Господи Боже Всемогъщи, който си и който си бил, затова че си взел голямата Си власт и си се възцарил.” (Откровение 11:17).

Ние не можем да коронясаме Исус Христос за Цар! Той вече е Цар! Не можем да Го направим Господ на всичко – Той вече е Господ на всичко. Бог Отец Го прие обратно в слава, короняса Го за Цар и Господ на всичко и Му даде цялата божествена сила! „Защото в Него благоволи Отец да обитава цялата пълнота” (Колосяни 1:19). „Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството и вие също имате пълнота в Него, който е глава на всяко началство и власт.” (Колосяни 2:9,10). „Защото в Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото – било престоли или господства, или началства, или власти – всичко беше създадено чрез Него и за Него” (Колосяни 1:16).

Павел имаше същото видение за Христос, Който сега седи като Цар и Господар над всичко. Той говори за превъзходното величие на силата Му към нас. „И какво е превъзходното величие на Неговата мощ към нас, вярващите, според действието на мощта на Неговата сила. С нея Той подейства в Христос, като Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната си страна на небесата, далеч над всяко началство и власт, и сила, и господство, и всяко име, с което се наименуват, не само в този свят, но и в бъдещия. И покори всичко под краката Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата, което е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всичко.” (Ефесяни 1:19-23).

Може да оставите представата за един скромен, смирен назарянин, който стои при вратата на сърцето ви и се надява да го направите Господ на живота си. Той вече не е отхвърления човек – Той е Цар на слава! Той излезе от гроба с пълна възкресяваща сила, възнесе се до вечния Си трон, взе цялата суверена власт и от този момент царува над всички сили и царства на вселената. Последният враг беше смъртта и Христос направи и нея свое подножие!

Ако смъртта беше последния враг, тогава всички други врагове са победени. Христос не се е вкопчил в ръкопашна битка със Сатана. Войната приключи – Сатана беше победен, a Христос го хвърли в срамен позор. Петата на Христос смаза главата на змията. „И стана война на небето: Михаил и неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели, но те не надвиха и не се намери място за тях на небето. И беше хвърлен големият змей, старовременната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него” (Откровение 12:7-9). „И като разоръжи началствата и властите, Той ги изложи открито на показ, тържествувайки над тях чрез него” (Колосяни 2:15). „И чух силен глас на небето, който казваше: ‘Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се хвърли долу обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог’” (Откровение 12:10).

По земното кълбо все още има хора, които допускат мисълта да позволят на Христос да влезе в сърцата им и дори да Му позволят да бъде коронясан за Господ над живота им. Все едно Му казват: „Исусе, ако изиграеш картите Си добре, аз може да Те пусна да влезеш! Ако ми дадеш щастие, ако ме изцелиш, ако ми отговориш на няколко молитви, ако ми покажеш знак или направиш чудо – накрая може и да бъдеш коронясан за Цар на живота ми.”

Колко изумително слепи сме! Ето, сега Той седи в цялата Си прекрасна сила и слава с всички небесни войнства, покланящи се при нозете Му, с двадесет и четирите старейшини, паднали на лицата си пред Него. Бог Му е дал цялата божествена сила. Нараненият и победен дявол бяга от присъствието Му, а всички власти и началства в небесата и на земята се покланят пред Неговата мощ и величие!

Ето го и множеството от слепи, плътски, хладни християни и колебаещи се грешници, които мислят, че Му правят услуга като Го оставят да царува в живота им. Колко глупаво, тъй като само с един дъх от ноздрите Си Той може да помете всички царства и управители. „Ето, народите са като капка от ведро и се считат като ситен прашец на везните. Ето, островите са като ситен прах, който се вдига. И Ливан не стига за гориво и животните му не стигат за всеизгаряне. Всичките народи са като нищо пред Него, считат се пред Него за по-малко от нищо и празнота.” (Исая 40:15-17).

Какво е Русия с всичките ù ракети и въоръжения? Тя е като капка в морето! Какво е Китай с неизброимата си армия? Нищо! Какво е Америка? Кои са световните лидери, които карат народите да треперят? Няма такива! Те са прах – те са нищо за царя Исус! „И всичките земни жители се считат като нищо пред Него; по волята Си Той постъпва с небесната войска и със земните жители и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: ‘Какво правиш Ти?’” (Данаил 4:35).

Имам предвид, че Христос не само ще царува през вечността в Рая, но и че царува сега, след като победи всичките Си врагове!

Все още има покривало на очите ни, което пречи да виждаме и използваме днешната Христова царствена слава. Пропускаме да Го видим като управляващ цар – и то сега! Това е покривалото на неверието. Същото, което попречи на Израил да види Господната слава, която сияеше от лицето на Мойсей. Мойсей веднъж вече беше на планината сам с Бог – но лицето му не сияеше тогава. Когато Бог отново го извика на планината, този път го скри в пукнатината на една скала и му каза: „Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Йеова...” (Изход 33:19-22).

Законът не можа да накара лицето на Мойсей да засияе, но видението за Божията добрина, милост и благодат успя! Израилевият народ не можа да устои да гледа отражението на Господната слава в лицето на Мойсей. Те настояха той да я прикрие с покривало! Славата на лицата им осъди грешните им сърца. Тя ги уплаши! Те предпочетоха да се покланят от разстояние. „Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава ... А и до днес, при прочитането на Мойсей, покривало лежи на сърцето им” (2 Коринтяни 3:14,15).

За евреина все още съществува покривалото на неверието. Светиите са учудени: „Защо евреинът не може да види в Стария Завет Христос, идващия Цар?” И ние се съгласяваме с Павел: „Да, евреинът е сляп за Христос в Стария Завет.”

А какво ще кажем за себе си? Да, ние също имаме покривало на неверие в сърцата си. Слепи сме за Божията слава в Христос Исус! Виждаме толкова малко, защото на духовните ни очи има перде!

Покривалото се премахва в Христос, когато човек се обърне към Господа! (2 Коринтяни 3:16) Павел ясно казва, че вярващите трябва да гледат към Христовата велика, царствена слава и да бъдат променяни от нея! „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.” (2 Коринтяни 3:18).

Трябва да се променяме всеки ден! Да гледаме Божията слава в лицето на Исус Христос – славата, която Бог Му даде като Господ и Цар на всичко, и да се променяме от видението за това, което е Той!

Има два начина на промяна: ставаме все повече като Исус – сияещи, святи и доверяващи се на Него или ставаме повече като света. Невястата Христова се променя ежедневно – по-голямо отделяне, по-голям глад и жажда, по-голяма любов за Словото Му, по-голямо желание за святост. Плътският, светски мислещ християнин също се променя бързо - става по-материалистичен, по-либерален, по-плътски, повече като нечестивите хора около себе си.

Никой от нас не е видял Божията слава в лицето на Господ Исус Христос! Нашето неверие ни пречи да видим цялата Му настояща слава и сила! В действителност, не се приближаваме към Него, не Го признаваме и не Му служим като Цар, Господ и владетел на всичко!

Ние не признаваме цялата сила, слава и мощ, която Той има. Не виждаме, че идваме в присъствието на управляващия , мощен Цар, Който притежава цялата сила на небето и земята и ни казва, че очите Му са върху нас и че ушите Му са отворени към нашите молби! Който ни казва, че щом ни чува, значи получаваме отговор на молбите си към Него.

Кой в действителност вярва на това? За нас е трудно да вярваме, че Царят на славата е там, в тази тайна стаичка, в цялото Си великолепие, седнал като един могъщ Цар, канейки ни да дойдем смело в царския Му двор, за да получим всичката милост и благодат, която някога би ни била нужна.

Покривалото на неверието е върху сърцата ни! Покажете ми поне един вярващ в този свят, който има увереността и знанието, че в момента, когато се затвори с Бог за молитва и общение, Царят на славата е там с действително присъствие, за да ангажира силата Си в негова полза. Колко от нас вярват, че този славен Цар чака Своя народ да дойде в присъствието Му с хваление, че Той се удоволства в това общение и по личен начин показва и разкрива присъствието Си?

Ако наистина нямахме покривалото на неверие над сърцата си, щяхме да се приближим до Него като до Един, Който царува и сега, като до Един, Който има божествената пълнота, в очакване да бъде използвана за нас! Щяхме да се покланяме със знанието, че сме били в Неговото реално присъствие. Щяхме да Го хвалим, знаейки че Той е тук, на място да приеме приноса ни. Щяхме да поискаме с вяра, като знаем че ни е отговорено, защото Той ни е чул и има всичката сила да извърши помоленото от нас. Да излезем от присъствието Му и да не вярваме, че Той ни е чул и ще ни отговори, означава, че не вярваме, че е там или че е Цар на всичко!

Ако Той пребъдва в мен, той пребъдва като Цар на всичко! Когато Му се предадох, аз не Го направих Цар! Той превзе живота ми – като Цар! Бог короняса Него, а не мен! Той вече имаше царство. Аз просто излязох от моето царство на тъмнина и влязох в Неговото царство на светлина. Трябваше да умра, за да вляза в Неговото царство! Когато ти умреш за греха, умреш с Христос -възкресен си в царство Му, където Той вече царува!

Но Христовото царство е в мен! Цялата Му сила като Цар е в мен! Тя винаги е Неговата сила! „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим” (Ефесяни 3:20). Това е Неговата сила– царската сила на Бог.

Никога не ми е харесвал термина „децата на Царя.” Звучи ми твърде несериозно и лишено от величие. Освен това се използва толкова неправилно, наблягайки на богатството и материалните неща. Въпреки това, наистина сме децата на Царя на славата, но живеем като че ли сме изоставени и безпомощни.

Толкова малко от нас имат усещането, че са възлюбени деца на един силен Владетел, Който със своя жезъл управлява в наша полза. Ако наистина ни беше махнато покривалото, и ако бяхме видели как Христос царува за нас, щяхме да се изпълним с негодувание от всеки сатанински опит да ни докосне! Щяхме да се надигнем, духовно възмутени и да провъзгласим: „Дявол, не можеш да причиняваш това на мен и семейството ми, нито на тези, които ми принадлежат! Аз съм дете на царя на тази вселена и Той ще те смачка, стига да Го помоля. В Неговото всемогъщо Име те връзвам, изхвърлям и изпращам обратно в тъмнината, където живееш!”

Нямаше да лежим като слаби и объркани деца - да позволяваме на силите на тъмнината да ни тормозят, тъпчат и объркват; да ни нараняват, да увреждат умовете ни, домовете ни, брачните ни партньори или децата ни. Вместо това, щяхме се надигнем с вяра и пълна увереност, почивайки в славата и мощта на коронования Цар! Царят Исус ще е нашата почивка! Царят Исус ще се бие в битките ни. Той ще подгони врага! Щяхме да имаме пълна увереност в победата във всяко нещо, защото напълно се доверихме на всемогъщата Му сила.

Всичко се свежда до следното: Вярвате ли, че Той ви е дал царството? Вярвате ли с небесните войнства и двадесетте и четири старейшини, че Той владее над всичко – че всичките царства на този свят са Негови, че сега Той царува като Господ над всичко? Ако е така, вярвате ли, че Той притежава цялата божествена власт в небесното Си тяло? Вярвате ли, че е победил дявола и всичките му сили? Вярвате ли, че е покорил последния враг - смъртта?

Ако Той е Цар; ако Той притежава цялата власт; ако цялата вселена е Негова; ако всичко в небето, на земята и под земята се покланя на властта Му; ако същия Цар обитава в мен и сега Той е моят Цар и Господ, владеещ със слава и сила – от какво мога да се страхувам? Какво може да ме нарани? Сега всичко е възможно! Всичко е под Неговия авторитет и владение.

Защо тогава толкова много християни живеят в поражение, самота, отчаяние, губещи битката с изкушенията и нямат посока, мир, безопасност, нито удивителната почивка в Него? Това е така, защото те имат покривало на неверие на очите и сърцата си! Имат управляващ Цар и не го знаят! Имат всичко, от което се нуждаят, но не могат да го видят. Имат цялата сила над всичките планове на врага, но са слепи за това! Чрез объркания начин, по който християните живеят днес, казваме на Бог и целия свят: „Ние нямаме Цар! Без сила сме! На наша страна няма армии! На милостта на врага сме!”

Това е пълна лъжа! Това е израз на неверие спрямо Царя на слава! Ние стоим в самия двор на Царя Исус и небесните множества се покланят пред Него, провъзгласявайки издигането Му на власт. И докато те викат: „Цялото управление е в Него!”, ние стоим като изгубени, беззащитни деца с качулки на главите, без да виждаме или чуваме нещо!

Давид извика: „Господ царува; нека треперят племената;... нека се потресе земята. Господ е велик в Сион, и високо е издигнат над всичките племена. Нека славословят Твоето велико и страшно име; ....” (Псалм 99:1-3). „Господ царува; облечен е с величие; облечен е Господ, и опасан с мощ; още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.” (Псалм 93:1)

Свидетелството на всеки вярващ трябва да бъде: вярвам, че Цар Исус сега владее със славна сила! Исая каза: „Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение! Който казва на Сиона: Твоят Бог царува!” (Исая 52:7). Давид каза: „Кажете между народите: Господ царува; ...” (Псалм 96:10).

Святият Дух трябва да е наскърбен, когато вижда толкова много забулени светии, идващи да посрещнат Царя на слава! Той обеща да бъде сред Своите хора, където двама или трима са събрани в името Му. Но действията ни доказват, че не сме уверени в това! Колко от нас знаят поне нещо за силата и мощта, която Цар Исус иска да освободи в дома Си, когато светиите се събират в името Му? Колко от нас могат да видят чрез вяра хилядите колесници, които в този момент са ни обградили? Колко от нас виждат Цар Исус на великия Му бял кон, водещ победоносната Си армия?

Елисей видя тази армия: „... И, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея” (4 Царе 6:17).

Давид каза, че колесниците на Господа са хиляди по хиляди. Те са огнени колесници и са движени от най-силните войници на света. „Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях ...” (Псалм 68:17).

Господ ни окръжава, да или не? Не само е обкръжил дома ни с огнени колесници и армии от ангели, но Той е сред тях, възседнал царския Си бял кон като Главен командир на Своята армия! „Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата. Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой. Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата. Кой е Тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).” (Псалм 24:7-10).

Когато Той каза: „Ще бъда сред тях!” какво имаше предвид? Само като свят, прославен човек? Като един без царство, без армии, без цялата мощ и сила? Не! Той е сред нас като управляващ цар!

Исая Го видя в цялото Му царско величие и извика силно: „И славата Господна ще се яви, и всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това” (Исая 40:5).

Давид Го видя да язди на небесата на белия Си кон, управляващ с голяма сила. „Който язди на небесата на небесата, които са от века. Ето, издава гласа Си, мощния Си глас” (Псалм 68:33).

Исая видя този яздещ Цар на слава, Който хвърля идоли! „Ето, Господ язди на лек облак И ще дойде в Египет; Египетските идоли ще потреперят от присъствието Му, и сърцето на Египет ще се разтопи всред самия него” (Исая 19:1).

Виждате ли как е обградил къщата ви? Виждате ли армиите, облечени в бяло? Виждате ли Го сред тях? Великият Му бял кон, готов за битка? „И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи” (Откровение 6:2).

Божии светии, аз Го виждам! Моето покривало е премахнато! Той е тук! Той е тук сега и с теб! Той е тук, за да подгони всеки враг! Той е тук със сила и великолепие! Той е тук, за да победи и да събори всяка крепост на врага! Отворете очите си! Махнете покривалото! Повярвайте това, което Той каза: „Виждам Го, на белия Му кон, с лък в ръката Му, победител!” Как е възможно да си в славното Му присъствие и да не бъдеш раздвижен?

„И чух като глас от много народ, и като глас от много води, и като глас от силни гърмежи, които казваха: ‘Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.

Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.’ И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите. И каза ми: ‘Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето.’ И казва ми: ‘Тия думи са истинни Божии думи’” (Откровение 19:6-9).

Каква ли гледка ще е това, когато всички изкупени от всички векове седнат на Господната трапеза! Множества, облечени в бяло – със сърца, запалени от желание да влязат при своя Възлюбен!

Мойсей е тук! Както и Аврам, Исус Навиев, Цар Давид, Самуил, Ной, Рут, Йоан Кръстител, всичките апостоли, мъчениците, Лутер, Джон Уесли, всички мисионери от всички епохи, изкупените с кръвта на Агнето от всяко племе и народ, и всеки победител от тази последна епоха – и ти – и аз!

Силните и оглушителни звуци от многото тръби и корнети ще прозвучат! Какво очакване! Невястата ще посрещне младоженеца! Отец ще въведе царя в банкетната зала за сватбената трапеза! И с гръмък глас, звучащ мощно и победоносно, Отец ще извика: „Ето, твоят цар! Царят на слава!” „След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.” (Откровение 19:11).

Какво бурно посрещане ще има цар Исус! Цар Давид ще извика: „Нека се весели Израил за Създателя си; Нека се радват сионовите чада за Царя си” (Псалм 149:2).

Това свято място ще отекне с хваления!

„Ето Той идва! ” – ще извикат изкупените с радост.
Ярката утринна Звезда!
Звънците на коня Му звънят, Святост към Господа!"
Армиите са облечени в бяло и са Го обиколили – армии отвъд всяко наше разбиране.
Короните са на главата Му!
Той е облечен в славно бяло!
Името Му е Божието слово!
Очите Му са огнен пламък!
Какъв велик бял кон!
Какви звуци на благодарение! Какви мощни „Осанна!” ще се чуят!
Погледнете Го, светии – нашият Цар язди – с такава любвеобилна, победоносна усмивка! Всички врагове ги няма вече! Царят е съединен със Своята невяста!
Ако Той е нашият Цар и сега царува в слава, то Той ни заповядва да издигнем гласовете си и да Го хвалим силно!

„Нека се весели Израил за Създателя си; нека се радват сионовите чада за Царя си, нека хвалят името Му с хороиграние: с тъпанче и арфа нека Му пеят хваления. Защото Господ има благоволение към людете Си; ще украси кротките с победа. Светиите ще тържествуват славно, ще се радват на леглата си.” (Псалм 149:2-5).

Казвам ви с авторитета на Божието свято Слово: Царят Исус е обкръжил дома ви с множество царски конници, облечени в бели роби – и в момента Той е на Своя велик бял кон! Нито един враг във вселената няма да посмее да се приближи до вас! Демоните бягат от ужас! Началствата и властите на тъмнината се обръщат в бягство – Сатана трепери – защото Царят на слава е тук! Виждате ли го?!

Download PDF