Ефеската църква, описана в Откровение глава 2 беше изгубила Христовото присъствие. Виждам паралел с този свят днес. Някой най-закоравелите хора, които познавам са работили с години за социални агенции и отдели за подпомагане. Били са искрени, отдадени работници, но страданието, на което са станали свидетели ежедневно им е дошло в повече. Същото нещо може да се случи и с християните днес. Служителите виждат толкова болка и грях в хората, на които служат, че могат да станат закоравени. Именно това казваше Исус на пастира на Ефес: “ Преди време беше толкова нежен към другите. Имаше такава любов за хората и ги слушаше. Но сега сякаш си оглушал. Ти седиш с тях, но си закоравен за техните кризи. Ти служиш без желание, без живот, Нямам друг избор освен да оттегля присъствието Си от теб!”
Духовно гладните хора няма да седят на място, където го няма Христовото присъствие. Те са жадни да познаят Неговата близост и когато не я преживяват, те отиват другаде, за да я намерят. Получавам много писма с едно и също оплакване: “Не мога да намеря жива църква, с Божието присъствие!”
Наблюдавам трагичното отстъпване на много християни, които са се чувствали по този начин. Те така и не намират църква и накрая се озовават у дома, гледайки телевизионни проповедници. Те не получават месо в духовната си храна и с времето, хладкостта се заседява у тях. Скоро те изоставят църквата изцяло. Те пренебрегват събирането с братята, срещу което предупреждава Евреи (виж Евреи 10:25) и стават напълно безразлични към Христос и Неговото присъствие.
Казвам ви, Бог няма да слуша извинения от такива хора. Исус може да бъде твоето всичко, ако ти продължиш личното си взаимоотношение с Него. Без значение в какво състояние е църквата ти, ти трябва да си усърден в това да отделяш време на Христос. Трябва да пиеш дълбоко от Неговото присъствие, ако искаш Словото Му да оживее в теб.
В светлината на Откровение 1-3, всеки вярващ трябва да се запита: “ Дали моите добри дела, библейското изучаване и служението ми не са ме ограбили от времето ми с Исус? Дали все още съм гладен за Него като преди? Или пък съм изгубил нещо?”