В трета глава на Откровение, Христос обобщава Своето послание към седемте пастири и църквите в Откровение. Неговите думи са следните: “Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.” (3:20). Твърде често ние християните не отваряме вратите на сърцето си за Исус. Кoгато Исус почука, ние дори не сме си у дома. Твърде често има надпис на вратата на дома ни, който гласи: “Скъпи Господи, сега съм зает да послужа в болницата, по-късно отивам в затвора. Ще се видим на църква”.
Много църкви днес правят много добри, щедри неща в Христовото име. Те имат програми за почти всяка човешка нужда и хората от паството живеят чист, праведен живот, като се стараят да избягват греха. Но нещо у тях се е променило. В даден момент, тези вярващи са били отдадени на общението си с Исус. Те не биха прекарали и един ден без да имат време насаме с Него. Сега нещата са различни. Всичко, което Му дават е бърз поздрав по пътя за някое служение. Колко сериозно е това към Исус?
Исус ни предупреждава: “Нещо е изгубено в Моята църква. И това е Моето велико присъствие. Трябва да се върнете в молитвената стаичка, да вечеряте отново с Мен. Иначе ще отнема присъствието Си от вас. Всичките ви добри дела – проповеди, евангелизиране и даване – трябва да се изливат от времето ни заедно. Това трябва да идва от Моята трапеза”.
Църквата в Ефес (Откровение 2:1-11) е изгубила нещо, което някога е имала – ясното присъствие на Христос сред тях. Те са започнали да приемат Христос за даденост и това повлия на тяхното служене. В един момент те са се обичали и грижели едни за други, а сега се приемат един друг за даденост. И това е имало унищожителен ефект върху техния труд и добри дела. Те са били толкова заети да служат на хората, че техните дела са им станали фокус, а не любовта на Христос. И Неговото могъщо присъствие липсва.
Исус ги предупреждава: “Ако не промените нещата – ако не върнете глада си за Ме – ще ви отнема свидетелството. Вече няма да има власт, когато вършите добри дела. Всичко ще бъде напразно!”