Соломон раздели живота си: половината за Бог и половината за удоволствия. Божието слово на половина го изобличаваше. Той преживяваше скръб наполовина, покаяние на половина – с половинчати промени! Не знам какво се случи, обаче Соломон беше на половина изобличен за своята езическа съпруга, която живееше на святото място близо до ковчегана Завета. Така че той реши да я измести – наполовина през града. “тогава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети” (2 Летописи 8:11).
Истината беше, че Соломон не искаше да се окаже от нея! В сърцето си той знаеше, че това е грешно и това го преследваше отвътре. Чувам го да казва: “Да, трябва да направя нещо по този въпрос. Ще покажа на Бог, че искам да върша правилните неща”. Но изпрати ли я той обратно в Египет?
Нашите цървки са пълни с християни на половина – на половина изобличени от Словото и на половина покаяни – правещи на половина промени в живота си. В себе си имат малко от това “да треперят от словото”. Чувам за толкова много от тях, които живеят в очевиден грях, все още затънали в старите неща. Те казват “Бог знае, че искам да правя добро. Той вижда сърцето ми. Наистина обичам Бога. Направил съм някои промени в живота си и вече съм по-добре”. Не е дотатъчно да искаш да правиш добро. Трябва да го правиш!
Соломон беше построил храма и беше завършил всички строителни проекти. Но все живееше в непокорство в някои области и не виждаше никаква заплаха в това. Бог беше милостив, че продължи да отговаря на молитвите му. Соломон все още жертваше три пъти годишно и беше радостен и доволен от Боживто присъствие.
Вярвам, че това е най-опасната позиция, в която един християнин може да бъде: неговите молитви биват чувани и в живота му има радост и задоволство от Бога. Обаче остават области на непокорство, където Боживто слово не е абсолютният авторитет, а вярващият остава сляп за упадъка, който настъпва в живота му.
Бог отново се яви на Соломон със силно, мощно Слово: “Ходи с неразделено сърце. Бъде покорен на Словото Ми”. През цялото това време, Соломон се изплъзваше от Бога, ставаше закоравен и нечувствителен към Словото, заслепен от благословенията и милостите. Колко християни са благославяни, чувстват Божия Дух, радват се в Него и казват: “Всичко е наред, защото Бог ме благославя?!”