Великото отстъпление

Преди антихриста да бъде разкрит, тайната на беззаконието вече ще бъде в действие. Този, който идва, ще се появи след яростна активност от отстъпление. Сатана и всички сили на тъмнината ще подготвят сцената, унищожавайки вярата на мнозина. Понеже грехът ще е по-разпространен, любовта на много Божии хора ще стане много студена. Навсякъде ще има обезверени вярващи.

Най-голямата грижа на Бог не е в какво падат християните, а от къде падат. Много християни, включително и пастори, дякони, хора във всякакъв род служения, губят вярата и доверието си в силата на името на Исус. Те вече не вярват, че Христос е отговора на всичко. Отпадат от детинската си вяра само в Него и не вярват, че Той е решението на всичките им проблеми. Хората масово се обръщат към методи, психология, философия и човешки учения.

Всички пророци предвидиха това велико отстъпление. Исая получи послание от Бог, което се занимава изключително с нашето време. Той предсказа това, което се случва в момента, предупреди за хората от последните дни, които ще се „върнат в Египет”, за да търсят помощ, и които ще отхвърлят Господ като източник на средства. Бог провери да няма грешки в това - за кого се отнася пророчеството. Той каза на Исая: „Сега иди, напиши това пред тях на дъсчица, и в книга го запиши, и да остане за вечни времена” (Исая 30:8). Буквалният превод е: „Да остане за бъдещите поколения, за последните дни.” 30-а глава на Исая е Божието послание към църквата на последното време. Колко много прецизно и истинско е само!

„Горко на непокорните синове, заявява ГОСПОД, които изпълняват планове, но не от Мен, и които сключват договори, но не чрез Моя Дух, за да прибавят грях на грях; които отиват, за да слязат в Египет, без да се допитват до Моята уста, за да се укрепят със силата на фараона и да прибягнат под сянката на Египет!” (Исая 30:1-2)

Защо Бог ги нарича непокорни синове? Защото те вече са извършили върховния грях, причинявайки Му максимална скръб. Тук е представен по-голям от прелюбодейството грях, по-голям от блудството, кражбата, лъжата, от това да мразиш брат си. Това е най-големия грях – на непокорството и отстъплението. Бог го нарича утежняващ грях – да прибавиш грях върху грях.

Това е шамар в Божието лице, крайният, последен, най-безсрамен възможен грях, който Божие дете може да извърши. Това е да слезеш в Египет, вместо да се обърнеш към Господ. Посланието беше отправено към лидерите на Израел при цар Езекия, но също така се отнася и до църквата на последното време.

Злоупотреба с наркотици, алкохолизъм, прелюбодейство, комарджийство, хомосексуализъм, порнография – всички тези зли дела са грехове срещу плътта, срещу обществото и срещу Божиите закони и заповеди. Но този грях е срещу Самия Господ, той е лична обида срещу Святия Бог.

Помнете - този, който говори, е нашия скърбящ Господ”

„Вече правиш планове, без да се допиташ до Мен!”

„Вече си сред тези, които се облягат на ръка от плът, а не на Духа!”

„Връщаш се назад към всяко нещо, от което те освободих – търсиш помощ в това, което някога ти причини болка и робство.”

„Горко на онези, които слизат в Египет за помощ и се надяват на коне, и се уповават на колесници, понеже са много, и на конници, защото са много силни, а не гледат на Светия Израилев и не търсят ГОСПОДА!” (Исая 31:1)

Помнете, че всичко това се отнася до: как да бъдеш освободен от врага! То има нещо общо с освобождението. Как избавяме Божия народ от разярените врагове? Асирийците са пред портата, заплашват с унищожение. „Асирия” означава успешен враг. Това представлява голямата вълна от зло, която изглежда има успех днес. Как Божиите лидери, пастири, старейшини ще се изправят срещу застрашителния враг при портата? Той е помел всичко пред себе си, изглежда не може да бъде спрян.

Те гледаха на врага, а не се обърнаха към Господ с пълно доверие и вяра. Обърнаха се към ръка от плът. Пратиха посланици в Египет, при правителствените лидери и генерали в Цоан и Ханес. Поеха нещата в собствените си ръце.

Исая рисува жива картина на празнотата и мъката, които стояха пред тях. Слизайки в Египет, те се бяха запътили към „земя на скръб и мъка, откъдето излизат лъвица и силен лъв, пепелянка и хвърката огнена змия” (Исая 30:6). Те щяха да намерят само празнота и суета. „Затова аз призовах Рахав, която е изтребена.”

В този случай Рахав на иврит означава „Нарекъл съм Египет висока планина, която стои неподвижно”. Други го превеждат като „Хвалещите се хора, които са мързеливи.” (Кели, Делиш)

Картината е ужасна: имаме Божий народ, който се връща през същата пустиня, от която беше освободен, връщат се за помощ към самохвален световен ред, който не може да помръдне. Те искат отново да преживеят празнота, болка, мъка – в пустинята, търсещи помощ от света.

Погледнете църквата днес, погледнете армиите й от обучени експерти, погледнете пастирите и работниците. Накъде са се запътили повечето от тях? Обратно към пустинята, към високата планина Египет. Обръщат гръб на Мъжа от Галилея, на позора на Кръста, на силата на молитвата, на вярата, на Божието Слово. „Те са непокорен народ, синове лъжци, синове, които не искат да слушат закона на ГОСПОДА” (Исая 30:9)

Моисей пророкува, че точно това ще се случи в последните дни. Той предсказа голямото падане на Божия народ. „Вземете тази книга на закона и я сложете до ковчега на завета на ГОСПОДА, своя Бог, за да бъде там свидетел против теб. Защото аз знам непокорството ти и коравия ти врат. Ето, докато аз все още съм жив с вас днес, вие бяхте непокорни на ГОСПОДА — а колко повече когато умра! Съберете при мен всичките старейшини на племената ви и надзорниците ви, за да говоря тези думи в ушите им и да призова небесата и земята за свидетели против тях. Защото знам, че след смъртта ми вие съвсем ще се покварите и ще се отклоните от пътя, който ви заповядах; и злото ще ви постигне в последните дни, понеже ще вършите зло в очите на ГОСПОДА, като Го разгневявате с делото на ръцете си.” (Второзаконие 31:26-29)

Той предупреди: „Вие ще се покварите, злото ще ви постигне в последните дни.” Моисей пророкува: „Защото ще ги заведа в земята, където текат мляко и мед, за която се заклех на бащите им, и те ще ядат и ще се наситят, и ще затлъстеят; и тогава ще се обърнат към други богове и ще им служат, и ще Ме презрат и ще нарушат завета Ми.” (Второзаконие 31:20)

Нека се ограничим до това да видим какво искат да ни кажат пророците. Какво означава да отблъснеш Господ и да слезеш в Египет? Как се отнася това към последните дни? Бог казва: „Когато те призовах в началото, когато те докоснах и те избавих от врага, ти желаеше само Мен. Молеше се за всички. Ти имаше детинска вяра и доверие в Мен, че ще те водя, че чудотворно ще снабдя всичките ти нужди. Аз бях радостта ти, само Аз бях удовлетворението ти. Не беше прегорял, сърцето ти копнееше за Мен.

Днес имаш много експерти, имаш „как да...” книгите си. Имаш съвременни методи, не се нуждаеш от Мен да снабдя нуждите ти днес. Имаш експерти, които да ти кажат как да направиш пари, как да пишеш писма, как да се харесваш на другите. Имаш семинари, курсове за квалификация, още експерти, още съвети, повечето от които включват ученията на този свят. Учиш се как да правиш нещата по-добре, а да Ме познаваш по-малко. Аз вече не съм в центъра на всичко, правиш нещата в Мое име – зает си, работиш здраво, но се чувстваш изтощен, прегорял, празен, защото си се запътил към Египет. Запътил си се в погрешната посока.”

Църквите ни вече нямат Божията сила, за да привлекат хората. Те слизат в Египет, заимстват музиката му, танците му, забавленията му, надявайки се да привлекат тълпите. Няма страст за души – просто тълпи. Църковен растеж на всяка цена. Погледнете средностатистическия църковен бюлетин – прилича на театрален календар. Църквата иска да язди бързите коне на Египет. Това е воня в Божиите ноздри.

Дори сериозните църковни служители отпадат, отстъпват. Работниците са се паркирали пред телевизионния идол. Мнозина четат книги с психология. Макар че някои все още имат страст за души, дори това често се превръща в светски ентусиазъм и човешки действия.

„Които казват на гледачите: Не гледайте! — и на пророците: Не ни пророкувайте правото, говорете ни ласкателства, пророкувайте измами” (Исая 30:10)

Отстъпническата църква не иска да има нищо общо с виденията или пророчествата на праведни хора. Те не желаят послания, които биха ги разтревожили, които биха обезпокоили успешния им свят. Отхвърлят всеки вид корекция. Всичко е оправдано под флага на любовта.

Настойчиво желаят забавления. Тълпят се с хиляди на концерти, игри, социални приеми, присмиват се на пророците. Надсмиват се над онези, които наричат „проповедници на страшния съд”. Живеят в заблуди. Не желаят проповедник или евангелизатор да им каже жестоката истина – да извадят меча на Господ. Те казват: „Проповядвай ни лъскави неща! Благослови ни! Направи ни щастливи! Накарай ни да се почувстваме добре!”

Те най-вече отхвърлят посланието за святост и отделяне от света. Те казват: „отстъпете от пътя, отклонете се от пътеката, махнете отпред нас Светия Израилев!” (Исая 30:11)

Никога не съм си мислил, че ще доживея деня, в който пастори от Божията асамблея ще ми напишат укорителни писма, казвайки ми, че внасям объркване и тъмнина в тялото Христово. Как? Като проповядвам святост, съд и покаяние?

Еремия беше изпратен да пророкува срещу отстъпилите юдеи, Божия собствен народ. Бог ги предупреди: „Те ще се бият с теб... страхът от Бог вече не в тях... вече предпочитат да пият от кладенци, вместо жива вода.” (Еремия 1,2,3)

Защо хората прегръщат посланието за просперитета, а отхвърлят корекциите и призивите за покаяние и святост? Това става заради начина им на живот. Проповедите за просперитет красиво се вписват в успешния им начин на живот. Те се тълпят около тези учители, защото искат да се чувстват удобно в света си от материализъм. Те не са в настроение да се откажат от нещо или да жертват, да слушат за кръстове и загуби. Те са отдадени на покупки, придобивки, забавления, изкачвания. Отказват да слушат пророческите предупреждения, че партито ще свърши скоро.

Те го подминават със снизходителна усмивка. И това е по-лошо от пълно отхвърляне. „Те идват при теб, както идва народ, и седят пред теб като Мой народ, и слушат думите ти, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им ходи след печалбите им. И, ето, ти си им като любима песен, като човек, с хубав глас, който свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват.” (Езекил 33:31-32)

За много християни, дори за честните такива, които наричат себе си „Негов народ”, призива да отърват домовете си от телевизионния идол, да спрат рок енд рол-а и музиката на дявола, да приемат насериозно абсолютното предаване на Бог, е като от роман. Това малко ги забавлява, обичат да го слушат, да викат „амин”, но им влияе. Те продължават да следват похотта на сърцето си. Виждате ли – те са освободени, не са под закон или легализъм и отказват да позволят на Святия Дух да изследва вътрешния им човек за просмукалата се в домовете и живота им поквара.

„Защото така казва Господ БОГ, Светият Израилев: Чрез обръщане и покой ще се избавите, в безмълвие и упование ще бъде силата ви. Но вие не искахте. А казахте: Не!” (Исая 30:15-16)

Божието послание към църквата днес е следното: „Последната ви надежда, единствената ви сила, е да се върнете при мен с цялото си сърце, да се покаете, да вярвате само на Мен! Оставете Египет – света!”

Кажете го на мултимилионните телевизионни служения! Кажете го на заетите, проспериращи пастори! Кажете го на полуделите за пари тълпи! Кажете им, че единственото им спасение е в покаянието и светостта! Те дори нямат време да се замислят по въпроса, камо ли да му отговорят. Исая казва, че те ще отхвърлят посланието за покаяние, ще отхвърлят мисълта за спокойствие, почивка и проста вяра – те са твърде заети да яздят бързи коне, да бягат, преследващи собствените си мечти.

Исая предсказва внезапно рухване на онези хора и служения, които отхвърлят посланието за покаяние.

„Затова, така казва Светият Израилев: Понеже презирате това слово и се уповавате на насилие и на коварство и се опирате на тях, затова това беззаконие ще ви бъде като пролом, готов да се срине, издутина във висока стена, чието рухване идва внезапно, в един миг. И Той ще я строши, както се строшава грънчарски съд, разбит безпощадно.” (Исая 30:12-14)

Задава се внезапно, безмилостно разбиване – падане на служения, църкви, начин на живот – на онези, които не се тревожат за нищо в Сион. Аз съм виждал онова, което видя Исая. Задава се, много скоро, икономическо бедствие, толкова внезапно, толкова неочаквано – притока на пари ще спре. Телевизионни служения ще банкрутират едно след друго. Много църкви, потънали в дългове, ще изпаднат в банкрут.

Онези, които проповядват предимно просперитет ще станат най-омразните проповедници в страната. Ние вече получаваме писма от онези, които са били в този лагер, а сега са в дълбоки финансови проблеми, а наранените се нахвърлят срещу учителите си, викайки: „Ти ме измами! Защо сега не работи учението ти?” Самите учители ще изпаднат в ужас, докато наблюдават бързия срив.

Вярвайте ми, всичко скоро ще се строши. Лъже ли Исая? Чуйте го: „Понеже отхвърлихте словото за святост, покаяние и пророческите предупреждения, стената ви ще се издуе; ще падне внезапно – всичко ще се случи много бързо, за един миг.”

Кой може да повярва това? Днес милиони долари щедро се леят. Те строят, купуват, продават, следват мечтите си, като че това никога няма да се свърши. Но денят хлопа на вратата – предстои внезапно, страшно сгромолясване. Толкова безмилостно! Толкова разрушително! Толкова внезапно! Кой би повярвал в ужасния срив на нефтения пазар? Кой би повярвал, че совалката ни ще експлодира?

Хиляди отстъпнически пастири и безпомощните им стада ще треперят от срам и ужас. „Хиляда ще бягате от заплахата на един, от заплахата на петима, докато останете като голо дърво на планински връх и като знаме на хълм.” (Исая 30:17)

Това означава, че ще ги обхване страх. Те ще бъдат преследвани напред-назад, няма да има къде да се скрият, няма да има тиха вяра, вътрешна сила – ще бъдат тероризирани. Ще се превърнат просто в сянка на онова, което някога са били.

Идва царството на егото, на гордостта, амбицията. На предупрежденията на Исая няма да бъде обърнато внимание, моите предупреждения ще бъдат осмяни. Но хората са предупредени. А когато това се случи – а то ще се случи – за какво ще им послужи посланието им? Кой ще го слуша? Мечтите и илюзиите им ще бъдат пометени. Увеселителните им сцени погинаха. Дори неверниците ще кажат: „Как е възможно това? Защо Бог им е причинил това?”

Тези предупреждения няма да притеснят християните, които са затворени с Бог. Предупрежденията на Исус са по-силни от току-що прочетените, и въпреки това на верните Той каза: „Не се страхувайте.” Чуйте, светии – всичко това има своята славна страна!

Как копнее нашия Господ за хора, които копнеят за Него! Той скърби за отстъпническата църква, но състраданието Му ще предизвика в народа Му покаяние – хора, които желаят само Него. „Затова ГОСПОД ще чака, за да се смили над вас, и затова ще се превъзвиси, за да ви пожали; защото ГОСПОД е Бог на правосъдие - блажени всички, които Го чакат!” (Исая 30:18)

Исая говореше за хората от бъдещето! Той говореше на хора, които ще образуват духовния Сион – Ерусалим, който никога не пада, нито се срутва. Това е свят народ, чиято най-важна характеристика е копнеещите им за Бог сърца!

Какъв беше белега на отстъпниците? Те не копнееха за Господ, а жадуваха за Египет, света, плътта, земното. Това е тъжния недостиг в църквата днес. Има толкова малко дълбок копнеж за Христос. Толкова малко време да се затворим с Него, желаейки Го като всичко в този живот. Имаме поколение, което би работило за Него, би свидетелствало, хранило гладните, помагало на бездомните и служило на човешките нужди. Но малцина прекарват дните си копнеейки за Него. Бог каза: „Но Моят народ Ме забрави, има вече безброй дни.” (Еремия 2:32)

Докато навсякъде ще има разруха и плач, тези хора няма да плачат. Бог ще чуе плача им и ще отговори на молитвите им. „Защото народ ще живее в Сион, в Ерусалим. Ти няма никога вече да плачеш! Той наистина ще се смили над теб при гласа на вика ти; когато го чуе, ще ти отговори.” (Исая 30:19)

Ще има лишения. Ще има натиск от Сатана, от света, от обстоятелствата, но Бог ще бъде изявен сред тези хора. Божието присъствие ще им е скъпо. „И дори Господ да ви даде хляб на скръб и вода на притеснение, учителите ти няма вече да бъдат скрити, а очите ти ще гледат учителите ти.” (Исая 30:20)

Бог ще даде на тези хора истинско откровение. Те ще видят неща, които никой досега не е виждал. Ще бъдат водени стъпка по стъпка от Господ. Вече няма да има глад за истинско Слово, няма да има нужда за касетки с проповеди или семинари в далечни места. Бог вече има святи войски и проповедници на покаянието на някои места, които чакат момента, в който християните ще бъдат готови да слушат. Те вече няма да бъдат злепоставяни и отлъчвани – ще застанат в пролома и ще заявят святото и чисто Божие слово на треперещата нация. „И ушите ти ще слушат слово зад теб, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво” (Исая 30”21)

Тези хора ще съборят всичките си идоли. Ще копнеят за техния Господ, всички идоли трябва да си отидат. „Тогава вие ще имате за гнусота покритието на сребърните си идоли и обкова на златните си леяни идоли. Ще ги изхвърлиш като гнусота, ще им кажеш: Махай се!” (Исая 30:22)

Те ще се радват на най-великото си служение, когато около тях ще бъде само страх, поражения и разрушения. „И Той ще даде дъжд на семето ти, което ще засееш в земята, и хляб като добив от земята, и той ще бъде тлъст и изобилен. И в онзи ден добитъкът ти ще пасе на широки пасбища” (Исая 30:22)

Слава на Бог! Този копнеещ остатък ще има славна жертва в ден на разруха и бедствие. Те няма да бягат и да се крият. Те са чули звука на тромпета и са се приготвили. Скрили са се в Христос – пукнатината в скалата.

През последните няколко години, а днес с още по-голяма сила, Бог е подготвял народ, който ще призове в деня на клането. Те няма да се поклатят тогава, когато Бог ще разклати всичко останало. Те ще имат онази тиха почивка и сила, вяра в Него.

Няма да прегорят. Няма да бъдат обезкуражени или отчаяни. Няма да бъдат смутени. Те ще знаят, че Бог ги е подготвил за този час. Ще пият от Божествените водни извори. „И на всяка висока планина и на всеки извисен хълм ще има реки и водни потоци в деня на голямото клане, когато падат кули.” (Исая 30:25)

Вярваш ли в това? В денят, в който Бог събори всички крепости, в които хората и отстъпническата църква са вярвали, когато започне голямото клане на егоцентричните служения, те тихо ще пият от потоци свръхестествена вода.

Но най-хубавото е, че наранените, но верни, копнеещи светии ще стигнат до най-великото, най-яркото откровение на Исус Христос, което някога е било давано на човечеството. „И светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето ще бъде седмократна, като светлината на седем дни, в деня, когато ГОСПОД превързва раната на народа Си и изцелява язвата от удара им.” (Исая 30:26)

Всеки ден до завръщането на Христос, тези покайващи се, вярващи, копнеещи хора ще Го гледат с непрестанно увеличаваща се светлина. Това тяло ще се радва на откровение от Исус Христос, 7 пъти по-дълбоко от всички отминали откровения. Ние ще Го посрещнем, като негова невяста, облечени в блясъка Му.

Ако това послание те плаши или притеснява – по-добре провери сърцето си! Това не е послание за гибел и мрак към победителите. Онези, които напълно вярват на Господ, ще се зарадват, защото денят на нашето изкупление наближава.

Аз съм един от най-развълнуваните проповедници в света. Едва сдържам радостта си, защото Бог е на път да събори и раздроби всичко, което е от този свят и от плътта.

Светии, радвайте се с мен!