Вече трябваше да сте учители

Авторът на Евреи казва на читателите си: „според изтеклото време трябваше вече да сте учители” (Евреи 5:12). Това са силни, смели думи. За кого говори автора тук? Кого изобличава? Книгата Евреи ни показва, че той се обръща към добре обучени в библейските истини вярващи. С други думи, онези, които четяха това послание бяха слушали проповедите на много помазани служители. Всичките тези християни бяха обучени:

• Те знаеха за първосвещенството на Исус и Неговото ходатайство за тях пред Божия трон. Те знаеха и за поканата Му да отидат смело пред Божия трон и да намерят милост и благодат, когато се нуждаят от тях. Бяха научени, че свръхестествената почивка е на тяхно разположение, ако смесеха вярата си със Светото Писание, което бяха чували да им се проповядва.
• Те бяха научени, че Господ се вълнува от това, което чувстват, когато са слаби. Знаеха, и че Христос беше изкушаван във всичко като тях и остана безгрешен. Нещо повече - както Бог изпрати ангели да служат на Исус, когато Той имаше нужда, Господ щеше да изпрати ангели и за тях. „Не са ли те всички служещи духове, изпращани да слугуват заради онези, които ще наследят спасение?” (1:14).
• Бяха призовани да: „държат здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай” (3:6). И бяха приели ясно предупреждения за това как неверието наскърбява Святия Дух: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог” (3:12).

Всичкото това здраво поучение се намира в първите четири глави на Евреи. В пета глава автора се обръща към събранието:

„Върху това имаме да кажем много неща, които са трудни за поясняване, защото сте станали лениви да слушате. Понеже според изтеклото време трябваше вече да сте учители, а вие имате нужда да ви учи някой отново на най-простите основи на Божиите слова и сте станали такива, които имат нужда от мляко, а не от твърда храна” (5:11-12).

Накратко, авторът тук казва на читателите си: „Досега трябваше да сте твърд пример за децата си. Вярата ви да е непоклатима. Вече не трябва да мърморите или да се оплаквате от страданията си, а вместо това да сте участници в Христовите страдания. Не може в един момент да сте горещи, а когато врага дойде като потоп, изведнъж да охладнеете.”

Питам те, това отнася ли се за теб? Помислете за всичко, което е било научено от нашето поколение християни. Колко проповеди сме чули да ни предизвикват да вярваме на Господ във всичко? Колко пъти сме чували за невероятните обещания на Бог? Колко подбуждащи към вяра послания сме слушали? Колко често сме благославяни чрез проповед за Божията вярност? И колко бързо отпадаме, когато дойде изпитание?

Цели множества в църквата днес са добре обучени, пълни с библейски истини, опитни слушатели на проповеди. Всъщност, авторът на Евреи пише посланието си до нас и ни казва: „Вече трябваше да сте станали учители с опита, който имате. А вместо това, вярата ви все още се клати по време на битка.”

Във Второзаконие 11 глава виждаме Израел край река Йордан, когато се готви да прекоси към Обещаната земя.

Преди Божият народ да влезе в Ханаан, Моисей ги събра за специално послание от Господ. Помнете, това не беше поколението, осъдено да умре в пустинята заради непокорството си, а това, което последва неверните. Когато бащите им прекосиха Червено море, тези хора все още бяха млади - от деца до 20 годишни. Много от тях сега бяха на повече от 50 години и техните деца бяха третото поколение.

Моисей започна проповедта си към „междинното поколение” със следните думи: „И знайте днес — защото не говоря на синовете ви, които не знаят и не са видели наказанието от ГОСПОДА, вашия Бог, величието Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца” (Второзаконие 11:2).

Моисей каза ясно: „Посланието, което ще ви дам не се отнася за децата ви, които не са виждали чудесата, които вие видяхте. Не е за онези, които не познават Божиите наказания, не са били изпитани и не са виждали страхотната Божия мощ по време на изпитанията си.

Не, това послание от Господ се отнася за онези от вас, които сте били жестоко изпитани. Усетили сте Божиите наказания на гърба си, минали сте през много изпитания, видели сте големи освобождения, били сте свидетели на изпълнението на великите Божии обещания.” „Вашите очи видяха цялото велико дело на ГОСПОДА, което Той извърши” (11:7).

Защо Господ искаше да даде това послание на онова междинно поколение израилтяни? Понеже децата им никога не Го бяха виждали да върши велики дела в живота си. Третото поколение просто не познаваше Бог, както Го познаваха бащите им, на които сега Господ казваше:

„Вижте къде сте сега – на прага на Обещаната земя. Шпионите ви казаха, че там има огромни врагове, високи стени обграждат градовете. Ясно ли ви е? Децата ви ще се изправят пред нови битки, каквито вие не сте виждали; пред изкушения, каквито не сте си представяли. Те са изправени пред унищожителни изпитания и не са подготвени за битка като вас.

Децата ви ще се нуждаят от учители, понеже вярата им не е преминала през огъня. Вие трябва да им бъдете учители. С две думи – живота и вярата ви трябва да бъдат пример за тяхното поколение. Всъщност, Аз съм ви призовал да бъдете учители за всяко следващо поколение, за всички, които ще се чувстват несигурни или ще бъдат без основи във вярата си.”

„Затова да вложите тези мои думи в сърцето си и в душата си и да ги вържете като знак на ръката си, и да бъдат като превръзки над очите ви. Да учите на тях синовете си, като говорите за тях — когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш” (11:18-19).

Бог казваше на междинното поколение с много думи: „Ето вашия призив като Мои слуги. Винаги трябва да сте непоколебими и да Ми вярвате. По този начин децата ви ще видят могъщата Ми ръка в живота си. Ще се окуражат чрез мира, който имате по време на притесненията си.”

Сега искам да говоря на Божиите хора днес, включително и на всеки зрял, обучен в библията Господен слуга.

Помислете за всичко, на което е било научено нашето поколение. През годините, които сме познали Бог лично, сме преживели много чудеса. Били сме благословени по време на много велики изпитания и изкушения.

Десетилетие след десетилетие сме виждали, че Бог е верен по време на ужасни обстоятелства. Познаваме Го като източника на нашата сила. Толкова често ни е докосвала изцерителната ръка на Христос. Познаваме утехата и водителството на Божия Дух във всички неща. Имаме огромно познание за многото скъпоценни Господни обещания, понеже сме Го виждали да ги изпълнява вярно за нас през годините.

Виждате ли накъде отивам с това? Да, възлюбени, досега трябваше да сме станали учители!

Но истината е, че проповедите и опита ни не са докоснали младото поколение след нас. Тези младежи никога не са били влюбени в красотата на Божието Слово, понеже не са го чували проповядвано в чистота. Вместо това, те преди всичко са били съблазнени от църкви с обаянието на съсредоточени около плътта дейности и забавления. Когато веднъж попаднат там, единственото евангелие, което чуват, е лесното и неангажиращото. И това леко послание ги е провалило напълно.

Знам, че има няколко църкви, които достигат голям брой младежи. Но в голямата си част, идващото поколение не е познало, видяло или преживяло вършещата чудеса Божия сила. Кажете ми: към кого да се обърнат те? За мен тяхното състояние е описано в едно заглавие на „Ню Йорк Джърнал”: „Светът е изгубил всякаква вяра”.

Пророк Исая говори за ден, в който света ще яде „хляб на скръб и вода на притеснение” (Исая 30:20). Исая предсказа, че от тази скръб и притеснение ще се надигне вик. И когато Бог чуе този вик, Той „ще се смили над теб при гласа на вика ти; когато го чуе, ще ти отговори” (30:19).

Какво страхотно обещание: когато Бог чуе народа Си да вика поради притеснението, Той ще им отговори. Как ще го направи?

„И дори Господ да ви даде хляб на скръб и вода на притеснение, учителите ти няма вече да бъдат скрити, а очите ти ще гледат учителите ти; и ушите ти ще слушат слово зад теб, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, ходете по него!” (30:20-21)

Разбирате ли какво ни казва Исая? По време на бедствие, към небето ще се издигне вик. И когато този глас стигне до Бог, Той ще изпрати невиждана, непозната армия от учители, които да ни водят. Те ще бъдат издигнати в най-трудните времена, когато има толкова много хаос и мъка, толкова много потопи и страхове, и когато всичко изглежда непоносимо. Това е момента, в който Божия народ ще се нуждае най-много от учителите си.

Кои са тези неизвестни учители, които ще дойдат?

Това са учителите, за които говори Моисей, онези, които споменава автора на Евреи. Павел също говори за тях, като ги нарича „живи послания”. Точно както споменава Исая, тези учители вече няма да бъдат скрити, но ще се надигнат, за да бъдат видени от всички.

Тези учители може никога да не са говорили от амвона. Може никога да не са преподавали в час или дори в домашната група. Всъщност, може дори да нямат никакви ораторски способности. Онова, което те ще притежават е вяра, която е била спечелена в битка и е издържала всяко изпитание и мъка.

В този момент, много от тези учители са затънали до колене в собствените си страдания. Някои се мъчат по 24 часа в денонощието и преживяват ужасна болка и безспирни изпитания. Но тези слуги са победители. Те се надигат с мощна вяра от ситуации, помрачени от тъмнина и отчаяние. Как е възможно? Тези слуги побеждават ежедневно врага си чрез вяра, смесена с обещанията от Божието Слово.

Те биха могли да напишат книга за онова, през което са преминали и през цялото време не са се подали на паниката, но продължават да се движат напред с надежда, а увереността им в Господ непрестанно заяква. Помислете за следните силни примери:

• Една учителка - посветена на Бог жена, преминава през пресяващо изпитание. Тя се грижи ежедневно за душевно болен син и страдаща от деменция тъща. Тази жена трябва да изпълнява ролята на пазач, защото има опасност някой от тях да подпали къщата. Тя разказва за това колко много се изтощава понякога и се пита може ли да издържи още един ден. Ето как ежедневно се справя тя: моли се. Тази жена знае от опит как, когато има нужда смело да отива пред Божия трон на благодатта, за да намери милост. Тя пише, че получава огромни приливи на сила и утеха от Святия Дух. И сега, чрез собствения си пример, тя учи другите как да побеждават, когато са в беда.
• Познавам благочестив пастор, който очаква трансплантация на сърцето. Поради състоянието, той физически вече не е в състояние да проповядва. Няма работа, нито някакъв сигурен доход, а лекарствата му са много скъпи. Що се отнася до здравето му, той е като ходеща бомба със закъснител. Но този пастор е един от скритите учители, които Господ извежда на светло пред всички. Преди е страдал в тъмнина, но вече е пример за тези около себе си. С течение на времето, притеснените членове на неговото семейство за възпламенили вярата си, гледайки как доверието му в Господ расте с всеки изминал ден. Чух за него от семейство служители, които го познават и свидетелстват за непоклатимата му вяра. Понякога този скъпоценен мъж чувства, че е останал без служение. Но истината е, че той учи непознати множества хора, които трябва да знаят за Божията вярност по време на нещастие.

Ти също си едно от живите Божии послания, което тези около теб познават и четат.

Скъпи светии, имам въпрос към вас: какво говори живота ви на околните? Какво могат да прочетат в книгата му?

Настръхвам от многото свидетелства, които заливат офиса ни. Четем истории за слуги, които са изпълнени с надежда, въпреки че са изгубили работата си; които имат мир, въпреки физическите си заболявания; които имат кураж по време на безкрайни страдания. И всички те имат нещо общо: молят се.

Това са учители, живи свидетелства, любовни писма от Бог към безнадеждния свят. И те са станали такива чрез непрестанното си общение с Господ във всяко изпитание и битка. Те напълно вярват на Исус да обнови силата им да продължат. Изцяло зависят от Святия Дух за напътствие и когато се нуждаят, непрестанно ходят до Божия трон за благодат.

Питам те: учител ли си в трудни времена, служиш ли на другите с примера си? Невъзможно е да запазиш вярата си без смело да отиваш до трона в молитва за всичко, от което се нуждаеш. Призовавам те – ходи ежедневно при Господ за всичката благодат, от която се нуждаеш. Той те призовава да бъдеш един от Неговите учители!