Време е да се оправим с Бог!

„Ето, сега е благоприятно време! Ето, сега е спасителен ден!” (2 Коринтяни 6:2)

Това послание е предназначено за всички, които са отстъпили от Господ и са се върнали към греха. Да се върнеш към греха е библейски термин и означава „да отпаднеш, да се обърнеш, да отстъпиш”. Според апостол Павел, който написа горния стих „днес е ден на милост и благодат.” С други думи – ако някога смяташ да вярваш, сега е времето.

Твърдението на Павел е покана и предупреждение. Предупреждението е: „Не приемайте Божията благодат напразно. Не пренебрегвайте, не отхвърляйте Божието предложение за милост. Откликнете сега, когато ви се предлага.”

Исус предупреди, че много вярващи ще се обърнат и ще охладнеят: „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее” (Матей 24:12). Посланието Му е ясно – много хора, които са били запалени за Божиите работи ще отпаднат. Те ще охладнеят духовно. А някои ще се върнат към старите си, плътски пътища. Кога ще се случи това? Това ще стане по време, което Исус нарече „началото на страданията” (24:8).

Цялото отстъпничество, което виждаме днес – обръщането от вярата към неверието, се случва когато най-малко го очакваме. По-скоро бихме очаквали хората да се приближават към Бог. Ние сме в началото на „голямата скръб”, за която говори Исус. Дори известни светски личности се съгласяват с това: това е време на неизразимо зло, белязано от неконтролируема алчност, безразборни сексуални перверзии, множества се предават на всевъзможни зависимости – от наркотици до алкохол и порнография.

Питам те: време ли е да пренебрегваш спасителния ден? Абсолютно не! Ако някога наистина си обичал и следвал Исус, но сега си студен и безразличен, Святия Дух ти говори. Той те кани да се върнеш в милостивите обятия на Христос. Аз те карам със състрадание, да чуеш какво казва Святия Дух. Този, който има уши да чуе, нека чуе.

Някои от отпадналите си казват: „Мога да си оправя отношението с Господ, когато реша. Просто не съм готов. Не съм ядосан на Бог, просто се нуждая от време с приятелите си, време да се забавлявам. Знам, че Бог е любящ и милостив. Когато съм готов, ще се върна при Него. Когато му дойде времето, аз ще знам, че е така.” Чувам такива неща най-вече от младежите, които се отклоняват.

Святият Дух ме застави да ви покажа опасността от студенината. Бог не обръща гръб на онези, които отпадат – благодатта Му им се предлага непрестанно. Христовата кръв никога няма да изгуби силата си за грешниците. Но студенината има силен и очакван ефект.

Духовната студенина води до закоравяване на сърцето.

Терминът „закоравяване” означава състояние, което не може да бъде повлияно от никоя благодат, от никое увещание на Святия Дух. То започва със студенина, самоотлъчване от Бог, без намерение да се покориш на призива на Евангелието Му. За онези, които продължават да бъдат хладни за Божия глас, които се държат настрана от Святия Дух, резултата е закоравяване.

Павел говори за това когато казва, че преди връщането на Христос „първо (ще) дойде отстъплението”. Той говори за масово отстъпничество, което ще бъде последвано от освобождението на духа на Антихриста (виж 2 Солунци 2:3). Онези, които „не приеха любовта на истината” (2:10), ще изпаднат в голяма заблуда – те ще повярват в лъжи, вместо в истината. А онези, които се отклонят от истината, ще паднат във „всичката измама на неправдата, за онези, които погиват” (2:10).

Евреи ни предупреждава така: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог. Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.” (Евреи 3:12-13)

Скъпи светии, съветвам ви сега, каквото съветва книгата Евреи. По-рано в тази глава четем: „Затова, както казва Светият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както (направи Израел) в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята” (3:7-8). „Нека държим здраво това, което сме изповядали (вярата)” (4:14).

Да се държим силно за вярата си е от изключителна важност. Това е така, понеже греха, който закоравява най-вече, е неверието. Израел закоравиха сърцата си „в деня на преогорчението в... пустинята” (3:8). Това се случи по времето, когато Израел бяха подложени на изпитание, когато върху тях бяха дошли огнените стрели. В това тежко време, като че ли Божиите обещания не стигнаха до тях. Когато изглеждаше, че Господ вече не им отговаря на молитвите, те се нацупиха.

Нещо подобно се е случило на много християни в това поколение. Говорил съм с вярващи, които преди бяха ревностни, а сега сърцата им са закоравени. Това са хора, които преди ходеха вярно с Господ. Вярваха в Словото Му, основаваха живота си на библейски истини, изцяло горяха за Исус. След това дойде кризата. Те са извикали към Бог в голямата си нужда, но молитвите им не са получили отговор, когато те са пожелали. Ядосани, те са обвинили Бог: „Ти ме предаде!” Днес тези хора не желаят да чуят и дума от онова, което казвам.

Други са се отклонили поради връзките си с неблагочестиви приятели. Божията благодат все още е на тяхно разположение, милостта Му е протегната към тях, но удоволствието от греха ги е закоравило с течение на времето.

Бог да ни е на помощ в тези несигурни времена да „внимаваме”, за да не би някой от нас да закорави сърцето си по време на изпитание! Може да си мислиш, че никога не би могъл да закоравиш сърцето си. Но едно е сигурно – трудности и изпитания ще дойдат при всеки, който следва Исус, няма изключения. Така че: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.” (Евреи 4:7)

Сега е времето да оправим взаимоотношенията си с Бог, защото това поколение е изгубило страха си от Него

Ето го пътя на унищожението: когато в страната няма страх от Бог. Библията отново и отново говори за страха от Бог: „Бой се от ГОСПОДА и се отклонявай от зло.” (Притчи 3:7). „Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото.” (8:13). „Чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото.” (16:6)

Преди години ме поканиха да говоря в „Йейл”. Когато пристигнах, ме предупредиха че група демонстранти са в залата, готови да ме прекъснат при сигнал. Когато се качих на подиума, видях че някои от протестиращите имат табелки.

Посланието ми тази вечер беше: „Ада: какво представлява той и кой ще отиде там.” Проповядвах точно онова, което каза Исус: „Ще има плач, скърцане със зъби.” Докато говорех, в залата беше абсолютна тишина. Атмосферата натежа от осъждение. След което всички излязоха от залата в пълно мълчание.

Никога няма да забравя тази служба. Имаше истински страх от Бог на това място, благоговение, дори и сред онези, които бяха против Евангелието. Един известен автор от „Ню Йорк Таймс” отбеляза събитието. След това той ми каза: „Беше толкова тихо, че молива ми правеше шум.”

Докато ходех в лобито след проповедта, някои от демонстрантите все още бяха там с табелките си. Когато ме видяха, те се обърнаха. Те нямаха обяснение за величието и светостта на Бог, с която току що се бяха запознали.

Казвам ви, че тези дни на страх от Бога отдавна са си отишли. Днес Сатана е освободил евангелието на удобството. Днес има платени реклами върху рейсовете в Ню Йорк, на които пише: „Няма Бог, наслаждавай се!” По рейсовете в Лондон пише подобни неща: „Няма Бог - да направим парти!”

Защо пишат непрестанно за Бог? Защото човечеството никога не е било в състояние напълно да се отърси от страха от последствията от греха. Светът се дразни от истината за деня на Страшния съд – време за последен отчет и буквален ад. Святият Дух вярно е предупреждавал всяко поколение, без значение колко ниско е паднало то. Той говори и сега.

Където няма страх от Бог, хората трябва да създадат евангелие на удобство.

Светът е сътворил евангелие, в което няма Бог, следователно няма и небе и ад. Няма живот след смъртта, няма пред какво и пред кого да отговаряш.

Къде е мястото на Исус в това евангелие? Той се намира там, но е изцяло друг Исус! Това е различен Исус – „толерантен” човек, който е представен като същността на човешката любов. Той прегръща всички религии, подслонява гей браковете, заявява, че няма такива неща като добро и зло. За този Исус не съществуват грешници, така че греха не се споменава, няма дори отклонения от нормите. Посланието му е, че няма нужда да се променяш, защото всичко ти е наред. В него просто няма наказание или гняв.

Павел нарече това „друго евангелие” (Галатяни 1:6). И предупреди, че онези, които го проповядват „искат да изопачат Христовото благовестие” (1:7). Както можете да си представите, това е съблазнително евангелие, привлекателно за мнозина. И цели множества – най-вече млади хора се закачат за него. Това обяснява защо все по-голям брой християнски младежи приемат гей браковете. Дори и много евангелски църкви приемат това съблазнително евангелие. Всичко се случва точно така, както предупреди Павел: „Мнозина ще се излъжат, като ще повярват, че лъжата е истина!” (виж 2 Солунци 2:11 – бел.пр)

Светът може да отхвърли Библията и истинския Исус, Божия Син. Светът може да отрече, че има небе и ад. Винаги ще съществува отричане на Христовото възкресение, както и на нашето възкресение чрез Божията сила. Но Самият Исус каза, че след смъртта ще дойде съд. Той предупреди за буквален ад, където ще има плач и скърцане със зъби. Той каза, че ада, тъмнината може да се усети, че червения не умира, имайки предвид съвестта.

Виждате ли, ако просто казваме, че няма Бог, няма ад, няма ден на Страшния съд, това не променя реалността на всички тези неща. Какъв невероятен ужас трябва да е, да се събудиш във вечността и да разбереш, че всичко е истина. Павел предупреждава така: „А Духът изрично казва, че в по-късните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения чрез лицемерието на онези, които говорят лъжа, чиято съвест е прегоряла” (1 Тимотей 4:1-2).

Ето ви ясно предупреждение от Бог за всички отстъпили от вярата днес. Това е милостив призив. Като че един посланик е застанал край пътя на унищожението и вика: „Върнете се! Обърнете се! Пътят, по който вървите води право към унищожение.” Това послание е истинска любов и милост.

Сега е времето да оправим взаимоотношенията си с Бог, защото Исус се връща много скоро.

Всички, които вярват в Исус знаят в сърцата си, че времето е близо. Христос говори много за това. Истина е, че никой не знае точния час, в който Той ще се върне. Самият Исус каза това. Но Той ясно описва нещата, които ще се случат точно преди завръщането Му: „Ще има войни и трусове и мнозина ще дойдат и ще кажат, че те са Христос. Но не се страхувайте, това все още не е края.” (виж Лука 21:8-9)

„Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ и царство против царство;
и ще има големи земетресения и на разни места – глад и епидемии; ще има и ужаси, и големи знамения от небето... И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.” (21:10-11, 27)

Кога ще Го видим да се връща? Исус каза, че това ще стане, когато „Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.” (21:26). Някои учени казват, че този пасаж се отнася до унищожението на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. Но това не може да е така, понеже светът тогава не е видял Исус да идва на облак със сила и голяма слава.

Истината е, че този пасаж е един от най-сигурните сигнали за нас, че Исус се връща. Помислете за трусовете, които стават днес. Светът се тресе икономически, морално, от природни бедствия, тероризъм, ядрена заплаха от неспокойни държави. Какъв е ефекта от това голямо разтърсване? Несъмнено: хората са по-уплашени от всякога.

Изумително, но не чуваме много проповеди за идването на Исус. Някои проповядват, че Той ще се върне, но не и в наши дни. Други проповядват: „Църквата трябва да дойде на власт първо, а това ще отнеме 1000 години.” (Това вярване е основата на „теологията на властта”)

Исус ни предупреждава за подобни мисли. Той казва: „Но ако онзи зъл слуга каже в сърцето си: Господарят ми се бави” (Матей 24:48). Павел отеква: „Всички ще се изменим в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.” (1 Коринтяни 15:51-52)

Всички тези пасажи говорят за очакване. Според Павел, това е очакване, което ни кара да живеем в истинските Божии дела: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело” (15:58). Ние винаги трябва да преизобилстваме в Господното дело, докато Той се върне.

Когато започнах да проповядвам като тийнейджър, аз давах проповеди за идването на Господ. По-късно, когато дойдох в Ню Йорк, когато бях около 20 годишен, проповядвах по улиците на наркомани и членове на банди за идването на Христос. Проповядвах, че праведния страх от Бог няма да бъде осмян и че трябва ежедневно да живеем с очакването, че Исус ще се върне, когато най-малко го очакваме. След това проповядвах това послание по целия свят. И ще продължа да го проповядвам, докато умра!

Исус ни казва много ясно: „Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви - запалени; и самите вие да приличате на хора, които чакат господаря си... Блажени онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде... И ако дойде на втора стража... Бъдете и вие готови; защото в час, когато не го мислите, Човешкият Син ще дойде.” (Лука 12:35-38, 40)

Святият Дух ни призовава да се събудим и да предадем всичко на Исус – сега, днес!

Това е същият призив, който беше отправен към Израел преди години: „Събуди се, събуди се, облечи се със силата си, Сионе... Отърси се от праха; стани, седни Ерусалиме! Освободи се от връзките на шията си, пленена дъще сионска! Защото така казва ГОСПОД: Продадохте се за нищо и без пари ще бъдете изкупени.” (Исая 52:1-3)

Чуй какво ти казва Духа днес. Посланието на Исая беше насочено към Израел, но се отнася за всеки в това месианско време. Помисли: както и Израел, така и ти си възлюбен от Бог, и ти си бил в робство достатъчно дълго време. Бил си в окови много дълго. Дяволът не може да има претенции към теб. Той не умря за теб.

Време е да се изправиш от праха. Ако направиш крачка на вяра, ако отидеш пред трона на милостта и благодатта, тези окови ще паднат от теб. Обръщам се към теб днес: изправи се от прахта на страха! От прахта на отчаянието! От прахта на неверието!

Ти принадлежиш на Исус. Той има претенции към теб. Но ти трябва да направиш първата крачка. Той няма да те накара насила да се изправиш. Трябва да се надигнеш и да се отвържеш. Стани днес!

Преди няколко години аз застанах очи в очи с много силната банда „Мау Мау” в бруклинския квартал „Форт Грийн проджектс”. Когато казах на онези закоравени млади хора за Исус, младият лидер на бандата, Ники, ме нагруби. Първото ми послание към Ники Круз беше: „Ники, Исус те обича.” Това винаги е първия призив на Евангелието на Христос: „Исус те обича.” Има милост, простителност и изцерение, които са на разположение на всички, които отидат при Него с вяра.

Но имаше и втори призив към Ники и бандата му. този призив дойде по-късно, на едно събрание с няколко банди в „Сейнт Николас арена”. Казах на младежите, които бяха там: „Чухте Евангелието. Сега знаете, че Исус ви обича. Но трябва и да знаете, че можете да бъдете променени. Моля ви да се изправите – сега, днес. Излезте тук и дайте всичко на Исус.”

Това беше началото на промяната в много млади животи – промяна, която отеква в поколенията до днес.

Нека ви покажа надеждата, която ни е дадена. Господ каза на Израел: „Народът Ми е замесен в отстъпление от Мен... Как да те предам?” (Осия 11:7-8). „Аз ще изцеля отстъплението им, ще ги възлюбя доброволно, защото гневът Ми се отвърна от него.” (14:4)

Всичко това беше казано преди Кръста, преди проляната кръв на Исус. Днес имаме покана. Ако си я чувал преди, чуй я отново и днес: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” (Матей 11:28-30)

Днес ти казвам, сега: просто ела. Вярвай. Намери почивка за измъчената си душа. Бог обещава да те посрещне. Амин!