Голямото и последно отстъпление

Апостол Павел говори за едно голямо отстъпление, което ще се случи на земята в последните дни. Какво означава отстъпление? Това е „отхвърляне на истината, която преди е била вярвана и провъзгласявана”. Казано просто, това е отпадането от Божията истина. Павел пише за предстоящото отстъпничество: „А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос ... молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание ... като че ли вече е настанал денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението” (2 Солунци 2:1-3).

Наскоро Светият Дух ме накара да изучавам Езекиил 16-та глава, която говори за отстъпилата църква. Докато четох тази глава, аз бях обзет от Божията мъка. Тя разкрива Неговото разбито сърце за църква, която е забравила своите основи и се е отдалечила от своето славно начало. Според Езекиил, Израел е станал толкова покварен, че се е превърнал в църквата блудница, по-лоша от Содом. Този народ, когото Бог избави, очисти и благослови, сега се беше обърнал срещу Него, отхвърляйки истината, която те преди това бяха повярвали и проповядвали. Тяхното отстъпничество Го нарани дълбоко.

Затова Господ изпрати Езекиил в Израел, за да освободи унищожително послание. Това е пророчество с двойно приложение, което говори както на Израел, така и на църквата днес. Езекиил започва с тези тежки думи: „Затова, чуй, блуднице” (Езекиил 16:35). Такова беше Божието послание: „Когато те намерих, ти беше захвърлена на полето, изоставена и кървяща. Аз те спасих и те възлюбих, измих те с чиста вода и порасна и стана красива жена. Аз те обсипах с благословения, облякох те и те накичих с бижута. И Аз направих завет с теб, и ти стана моя. Направих те да преуспяваш, направих те известна и уважавана от всичките народи” (16:5-11, моя парафраза).

Помислете за Езекииловия портрет на Израел в тази глава. Това беше народът, който преди това беше избавен от робство и смърт - църква, украсена с благословенията на една възлюбена, красива булка. Не е ли това свидетелство за Божия народ днес?

Всички ние бяхме окървавени, покрити с грях, когато ни откри Исус, и Той ни очисти и ни изцели. Той избави всички, които идват при Него, като ги прави нови създания, обсипвайки ни с благословения и давайки ни свидетелство за пред света.

Когато си мисля за нашите духовни бащи от новозаветната църква, мисля си за служители, които дадоха живота си, за да защитят евангелието. От самото начало, учениците и апостолите проповядваха целия план на Бога, провъзгласявайки Христос като Месия в предсмъртните си дни. Господ изсипа Своите дарове и благословения върху тази църква от първи век, и тя се разрастваше и благоуспяваше в дух и истина.

Скоро нейното влияние се разпростря сред езическите народи по света.

От корените, посадени от ранната църква, израстна дърво с много клони. Ние наричаме тези клони вероизповедания, организации, общения, движения, и те придобиват многобройни изражения и форми: баптисти, методисти, презвитеряни, епископални, петдесетници, лутерани, харизматици и др. Когато изучаваме произхода на тези отрасли, ние откриваме, че повечето от тях са били огнено запалени от святи служители на Христос. Много от тези благочестиви основатели са били мъченически убити заради привързаността си към чистото Божие Слово.

В моя кабинет са деветте тома на Джон Уесли, основател на Методистката църква. Вярвам, че Уесли беше един от най-благочестивите мъже, които някога са живели на земята. Този човек плачел за духовното състояние на Англия, Шотландия, Ирландия и Уелс, непрестанно молейки се за тях. Неговото посвещение довело до едно от най-големите съживления в историята.

Уесли ставал в тъмното и яздил на кон, проповядвал на миньорите в шест часа сутринта, преди те да отидат на работа. Той издържал невероятни трудности в своето служение, понякога е бил бит от тълпите. Но Уесли работел вярно до идването на съживлението, което преобразило британското общество от низините на затворите до високите прослойки на правителството.

В ранните дни на Америка, методистки проповедници провеждали открити събрания, подобни на Уесли, наречени „лагерни събрания”. Тези мъже, запалени от Духа с усърдието като Уесли, работили като „обикалящи ездачи”; те пропътували на коне целите Кентъки, Тенеси и Средния Запад. Събранията им били провеждани в провинцията и привличали хора от целите райони. Проповядването било толкова силно, с дълбоко изобличение за грях, че слушателите припадали и викали за прошка.

Помислете за началото на днешното петдесетничество. Това движение започнало в началото на миналия век, в малка църква във формата на арка на улица Азуза в Лос Анджелис. Събранието се състояло от няколко скромни чернокожи и бели хора, които се били посветили на молитва и пост, и поради това Светият Дух се проявил мощно. Изобличението в параклиса било толкова силно, че много хора се проснали на пода в момента, в който влизали в помещението.

Скоро посетители идвали от всички краища на града, за да преживеят съживлението. След това идвали от далеч, и съживлението на улица Азуза се разпространило по целия свят. От тази малка църква излязоха праведни мъже и жени, пълни с огъня на Светия Дух, служители, които не се поддадоха на идолите на своето поколение. И от съживлението възникнаха много от Петдесятните организации, което знаем днес: Асамблеи на Бога, Божия Църква, църквите Форскуеър и др.

Точно както Господ каза на древния Израил, така Той може да каже на повечето от тези групи: „Намерих те във време на нужда. И те взех при Себе Си, облякох те в роби на правдата, възлюбих те и те благослових. Ти беше беден, но Аз те направих да благоуспяваш и твоето влияние се разпространи върху народите.”

„Но след това ти се възгордя и започна да блудстваш. Злоупотреби с дарбите, които ти дадох. Забрави как те намерих: гола, изоставена и безпомощна.” „И във всичките си мерзости и блудства, ти не си спомни дните на младостта си, когато ти беше гола и непокрита и се валяше в кръвта си” (Езекиил 16:22, курсивът е мой).

Ето го отстъпничество в най-ясната му форма: когато Божиите хора изоставят истината, която ги е спасила. Всъщност Господ казваше на Израел: „Преди вие я изповядахте и повярвахте, но сега сте станали предатели на истината. Вие сте оставили старите пътеки, и сте изобретили човешки методи. Вече не ме обичате и сте спрели да Ми се доверявате. Вместо това сте тръгнали по своя си път. И това предизвика Моя гняв.”

„Но си била като жена прелюбодейца, която приема чужди мъже, вместо своя си” (16:32). Тук, с няколко думи, виждаме тенденция сред Божия народ. Накратко, ние сме склонни към отстъпничество. Много от нас, в някакъв момент от нашето ходене с Господа, забравихме своето начало. Забравихме какво е да си намерен в греха, очистен, обичан и благословен от Бога. И с течение на времето ние станахме хладки или студени в нашата любов към Него. Друга любов се появи.

Вие може да възразите: „Но това не е правилното тълкуване на Езекиил 16-та глава. Пророкът говореше само за естествения Израел. Напротив: Павел казва, че Старозаветните истини имат двойно приложение, едновременно тогава и сега: „А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена” (1 Коринтяни 10:11). Прочетено в този контекст, пророчеството на Езекиил очевидно е една притча, която разкрива Божието сърце, когато народът Му изпадне в отстъпничество.

Нека ви дам един отличен пример за това къде виждаме да се случва това голямо отстъпление днес. Епископалната църква редовно влиза в заглавията на вестниците в продължение на няколко години. Тя е една от най-старите и най-големите вероизповедания в света, църква, чиито корени са здраво вкоренени в библейското учение. Тя проповядваше Евангелието на възкръсналия Спасител, и нейните амвони бяха благословени с пророци и святи проповедници. Всъщност благочестивото влияние на Епископалната църква се разпространи по целия свят, от Европа към Африка и в двете Америки.

Сега, обаче, тази предана в миналото църква е в отстъпление. Говорим за хора, които са се отдалечили от своето начало:

• Деноминацията е една от първите, която ръкоположи хомосексуален епископ.
• Някои епископални лидери се опитват да „развенчаят” божествеността на Исус.
• Напоследък, епископите и членовете на националния управителен орган заявяват, че епархиите може да тълкуват Троицата както си искат. Бог може да бъде жена, Исус - любяща мисъл, а Духът - избор на индивида. Това е красноречиво богохулство!
• Новоизбраният главен епископ е жена, която е приела хомосексуалността в църквата, и деноминацията е тръгнала към разцепление. Местните църкви спират да дават своите средства, а африканските епископи не могат повече да търпят това, и твърдят, че американските църкви са отстъпници. Междувременно броят на членовете на църквата се стопява.

В Англия виждаме същото да се случва в Англиканската църква. Това вероизповедание се е стопило до толкова малко членове, че църковните сгради, които стояха в продължение на векове, затварят за постоянно. Този процес се нарича „деосвещение”. Тези великолепни сгради някога са били изпълнени с ревностни вярващи. Но англиканите станаха такива отстъпници, че трябваше да продадат няколко от своите църковни сгради, някои от които се превърнаха в нощни клубове, окултни музеи и дори джамии.

Харвард и Йейл бяха основани от благочестиви проповедници, като библейски училища. Големи съживления в миналото помитаха тези колежи и силни проповедници бяха изпращани от тях. Но днес тези реномирани университети са огнища на атеизма, безсрамно отричащи божествеността на Христос. Те са се превърнали в отстъпнически институции, които са се отдалечили от своите библейски корени.

Същото важи и за Колумбия в Ню Йорк и Принстън в Ню Джърси. И двата колежа са основани от благочестиви проповедници, но днес те също са отстъпили от вярата. Бог, за нарастващ брой хора, вече не е небесен Отец, а по-скоро женско божество. Христос вече не е приет като Божий Син, а бива представен само като един добър човек или харизматичен учител.

Дори в християнските колежи и евангелските семинарии по целия свят квасът на отстъпничеството здраво се е внедрил. Днес предварително изгубена битка за тези училища е да се опитат да спрат да ходят в старите пътища, защото отстъпилите професори вече не се придържат към библейската истина. Новото евангелие, което те представят, отхвърля божествеността на Христос, реалността на ада и наказанието, и библейските стандарти за чистота и морал.

Помислете отново за Божиите думи към Израел по времето на Езекиил: Вие сте се покварили повече от Содом. „В живота Си се заклевам, казва Господ Иеова, ни сестра ти Содом направи .. както направи ти ....А ти ... си надминала разврата им във всичките си пътища .... Те са по-праведни от тебе” (Езекиил 16:48, 47, 52).

След това Господ описва греховете на Содом и защо Той ги изтреби: „Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом, нейното и на дъщерите й: Гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; а сиромахът и немощният не подкрепяше. Те се и възгордяха и вършеха мерзости пред Мене; затуй, като видях това, махнах ги” (16:49-50).

Забележете какви бяха главните грехове на Содом: гордост и арогантност. Вие сте чували за „гордостта на гейовете”. Ню Йорк Сити има годишен гей парад, който наброява до 400 000 души, шестващи по улиците. Те носят табели, на които пише: „Бог е гей”, „Христос е гей”, „Гей съм и съм горд с това.” Веднъж видях шестващите да излизат от редиците на парада, за да нападнат малка група, която носеше табели с надпис: „Исус обича гейовете. Той само мрази греха.” Тази кротка група искаше само да предложи любов, но те бяха жестоко малтретирани.

Въпреки тази открита арогантност, Бог заявява в Езекиил 16-та глава: „Възгордяването и арогантността на църквата отстъпник е по-лоша от възгордяването на гейовете. Дори Содом никога не е съгрешавал, както вие съгрешихте. Всъщност чиста гордост и ужасна арогантност е да хулите името на Христос ... да наричате Бог „тя” ... да казвате, че църквата няма небесен Отец.” (Ако няма Отец, тогава не може да има Син, което е главната лъжа на исляма.)

Каква сериозно трябва да е възгордяването, за да се отмахне божествеността на Този, Който умря, за да ни спаси! Но сега същото ужасно възгордяване излиза на яве в някои евангелски организации, настройвайки църквата срещу истините на нейните бащи. Това е вълната на пълното отстъпление.

Бог най-много от всичко мрази хладкото евангелие на полуистините, което сега се разпространява по земното кълбо. Това евангелие казва: „Просто повярвайте в Исус, и ще бъдете спасени. Няма нищо повече от това.” То пренебрегва целия Божий план, който говори за покаяние от минали грехове, за взимане на кръста, за съобразяване с образа на Христос чрез очистващото действие на Светия Дух. То напълно премълчава за реалността на ада и наказанието след смъртта.

Исая предупреждава за това полирано, не-оскърбително евангелие, за което хората вдигат врява днес. Неговото пророчество се отнася директно за настоящия момент, защото Бог го инструктира да го напише „за бъдещото време” (Исая 30:8): „Че те са непокорни люде, чада лъжци, чада, които не искат да слушат поуката Господна, които казват на гледачите: ‘Не гледайте,’ и на пророците: ‘Не ни пророкувайте правото, но говорете ни ласкателно, пророкувайте измами, отстъпете от пътя, отклонете се от пътеката, махнете отпред нас Светия Израилев’” (30:9-11).

Според Исая, по онова време не е имало проповядване на святост или покаяние. Защо? Хората не искаха да бъдат коригирани или изобличавани. Те отказваха да чуят каквото и да е, освен полираното евангелие. Но разреденото евангелие изобщо не е евангелие.

Езекиил описва едно такова евангелие: „Не правеха разлика между свето и скверно, нито показваха на хората различието между нечисто и чисто; и криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен всред тях” (Езекиил 22: 26). Той нарече разреденото евангелие просто хоросан, или „кал” (22:28). С други думи: „Вие изграждате стени с кален хоросан. Тези стени може да изглеждат качествени и силни сега, но Господ ще изпрати буря, и тя ще събори тези стени.” „И бурен вятър ще я съсипе” (13:11).

Езекиил обрисува списък от страховити наказания, чрез които Бог щеше да каже на Своя народ: „Ще изложа на показ твоята голота. Предстоят тежки наказания, и когато те дойдат, богохулното евангелието ще бъде изложено като празно и безнадеждно.”

Исая пророкува, че в оня ден, „гордите погледи на човеците ще се унижат и високоумието на човеците ще се наведе, и само Господ ще се възвиси в оня ден .... Гордото носене на човека ще се наведе, и надменността ще се унижи; а само Господ ще се възвиси в оня ден” (Исая 2:11, 15, 17).

Аз вярвам, че точно сега ние сме изправени пред Армагедон. Навсякъде около нас виждаме треперещи нации, и сърцата на хората тръпнат от страх. Казвам ви, това не е време за разредено евангелие. Това евангелие е напълно коварно, защото то ще се разпадне веднага след като задухат ветровете на наказанието. Бог предупреждава, че ще съди онези, които проповядват това безжизнено евангелие: „Защото с лъжите оскърбихте сърцето на праведния, когото Аз не оскърбих; и укрепихте ръцете на злодееца, за да се не върне от нечестивия си път, та да се спаси животът му. Затова няма вече да виждате суети, нито ще предсказвате вече предсказания; и ще избавя людете Си от ръката ви! И ще познаете, че Аз съм Господ” (Езекиил 13:22-23).

„И ще те съдя според както се съдят такива жени, които прелюбодействуват и проливат кръв; и ще нанеса върху тебе кръвно наказание с ярост и ревнование ... Понеже не си си спомнила за дните на младостта си, но си Ме дразнила с всичко това, затуй, ето, и Аз ще възвърна върху главата ти постъпките ти, казва Господ Иеова” (16:38, 43, курсивът мой).

Когато дойде наказанието, какво ще стане с онези, които поставят своята безопасност в разреденото евангелие? Те ще потърсят във всяка посока истинското слово от Господа, но няма да го намерят. Техните отстъпили проповедници ще кажат: „Не се поддавайте на заблуди. Светът и преди е виждал неприятности като тези. Виждали сме световни войни. Всички неща си продължават така, както са били още от самото начало. Това ще отшуми.”

Не, не е така! Никога не е имало ден като този. Сега има ядрени оръжия в ръцете на полудели хора, смъртоносни ракети, които могат да пропътуват хиляди километри, опасни бомби и бактериологични оръжия, които заплашват да унищожат огромни маси от хора.

Точно както Содом и Гомор преднамерено пренебрегнаха Божиите предупреждения и бяха съдени, така Господ ще съди и това поколение от последните дни. Но много от Неговите наказания са изкупителни, и тези, който паднаха върху Содом бяха примери за всяко поколение: „Както и Содом, Гомор ... са поставени за пример” (Юда 7).

Тази глава е една от най-големите прояви на Божията милост и благодат в цялото Писание. Господ казва, че докато наказанията падат с огън и ярост от всички страни, „Аз ще те направя да се оставиш от блудството” (Езекиил 16:41). За пореден път човечеството ще влезе в огнената пещ. И още веднъж Бог ще извърши свръхестествено дело в сърцата на хората, обръщайки множествата от идоли и фалшиви богове.

Според Откровение, две неща ще се случат, когато ужасните чаши на гнева се излеят. Първо, голяма част от коравосърдечните хора ще откажат да се покаят: „А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава .... и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си ... и човеците похулиха Бога поради язвата ... защото язвата от него беше твърде голяма” (Откровение 16:9, 11, 21).

Но Писанието казва, че сред тези страшни времена, други хора ще се обърнат към Господа в покаяние. Отстъпниците и хладките, тези, които добре познаваха Божието Слово, Господ ще ги изобличи и убеди да Го следват. Тогава пророчеството на Езекиил ще се сбъдне: „Аз ще ви отвърна от горделивото ви отстъпничество.”

„Ще изгорят с огън къщите ти, и ще извършат съдби над тебе пред очите на много жени: и Аз ще те направя да се оставиш от блудството” (Езекиил 16:41, курсивът е мой). Наказанията тогава така ще разтърсят земята, че цялото човечество ще знае, че е време за „действие или смърт”. В този момент, Бог ще разтърси и раздвижи всеки отстъпник, който Го е познавал и ще им покаже отстъплението на сърцата им. Много отстъпили пастори ще бъдат привлечени обратно към кръста, обръщайки се от своята леност, за да проповядват покаяние и праведност. Това ще бъде свръхестествено дело, проявление на Божията благодат, което ще бъде видимо за целия свят.

Междувременно, Аллах няма да успее да избави своите поклонници от чашите на гнева. Мнозина хиндуистки поклонници ще бъде съкрушени, тъй като милионите им божества са се провалили да ги спасят. Всъщност, целият свят ще каже: „Тези наказания са свръхестествени” и множества ще поискат Христос. (Вече видяхме това да се случва, след опустошителното цунами в Далечния изток.)

„А Моя завет с тебе ще утвърдя; и ще познаеш, че Аз съм Господ, за да си спомниш, и да се засрамиш, и да не отвориш вече устата си от срам, когато ти простя за всичко що си сторила, казва Господ Иеова” (Езекиил 16:62-63).

На кратко Бог ни казва: „Независимо от вашето отстъпление, цялото ви отхвърляне, цялото ви отстъпничество в часа на изпитанието, което идва на земята, аз ще си спомня завета, който направих с вас в младостта ви.” С други думи, всичко това ще се случи заради свръхестествената Му милост.

Възлюбени, това е Новия Завет, направен на Голгота.Помислете за това: Исус дойде в свят, който беше в пълно отстъпление, мъртъв в обреди, окован в корупция. Той не дойде в отговор на човешки молитви - понеже толкова малко хора Го търсеха. В онова време светът се кланяше на идолите и лъжливите богове - така, както и човечеството днес. Израел беше отстъпник. Идването на Христос беше чист акт на милост, незаслужен от никого.

Вярвам, че голяма жътва на души все още ще излезе от съвременния Содом. Църквите по целия свят ще бъдат благословени и изумени от остатъка от гладни вярващи, който ще произлезе от всяка нация. Те ще разпознаят гласа на Господа, които казва: „Аз ви връщам обратно към вашето начало с Мен.” И техните сърца ще се пробудят и ще отговорят: „Господи, върни ме към първата ми любов към Теб.”