Бог желае един народ, който ще пази вярата, дори ако претърпи загубата на всичките си неща!
“Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,. . . Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот” (Евреи 10:32, 34).
Тук се говори за Божия народ, който пострада доста, след като беше “просветен”. Те бяха видели светлината! Техните вещи бяха изгубени, обаче вярата им даваше радост, защото очите им бяха фокусирани върху един “по-траен имот”.
Ако изгубиш всичките си земни притежания, ще захвърлиш ли своята увереност?
Павел опази вярата си и в добрите и в лошите времена. Накрая на жвота си, той можа да каже: “Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих;” (2 Тимотей 4:7). Той можа ка каже: “Сатана ми изпраща пратеници, да се борят с мене в Ерусалим, Дамаск, Азия, Ефес, Антиохия и Коринт. Обаче, аз опазих вярата! Пет пъти юдеите ми удариха 40 удара с камших без един.Хвърляха ме в затвори толова много пъти, биха ме с камъни, обираха ме, дори собствените ми съграждани – но опазих вярата!
На моменти съм бил уморен, пълен с болка, гладен, жаден, гол, в студ, натоварен с толкова грижи. Но опазих вярата! Бях в беди, объркан, отчаян, преследван, но никога не отпаднах, никога разрушен, никога вярата ми не рухна!”
Тези думи ще ни държат в идещите дни: “От лош слух не ще се бои; Сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа.” (Псалм 112:7).
“Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти. Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.” (Псалм 121:7-8).
“Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара.” (Псалм 27:5).
“И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.” (Псалм 50:15).