Да разбираш своите изкушения!

Мартин Лутер, бащата на Реформацията, каза че за да се създаде един истински служител на Евангелието, са необходими 3 изисквания. Тези 3 неща са валидни и за всеки победоносен християнин: молитва, размишление и изкушение.

Говори се, че Лутер е бил в състояние да говори на съвестта на хората по-бързо от всеки човек от неговото време. Проповядването му било толкова пронизващо, че все едно четял направо в човешките сърца и умове.

Когато веднъж някой попитал Лутер за тайната на служението му, той отговорил, че това било разбирането и победата над изкушенията си. Лутер наричал изкушенията „магазин за опитност” и вярвал, че способността му да прониква толкова дълбоко в сърцата на хората била резултат от това, че се е поучил от собствените си изкушения.

Истина е – най-святите Божии хора разбират какво означава да понасяш отвратителни, съкрушителни изкушения. Всъщност, вероятно болшинството от тези, които четат това послание в този момент водят битка с изкушение, което е дошло съвсем неочаквано!

Библията ясно казва, че не трябва да сме невежи за хитростите на Сатана. А аз вярвам, че ако искаме, Святия Дух ще ни помогне да разберем Божия промисъл зад всичките ни изкушения. Той иска да ни даде онова, което аз наричам „ключовете за разбулване на тайните на изкушенията на праведните”.

Помислете за тези 3 ключа:

Изкушението ти идва от Бог, дявола или собствената ти плът?

Първата ви реакция вероятно ще бъде: „Това е лесно – изкушенията винаги идват от дявола, понеже Библията казва: „Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава” (Яков 1:13)

Но Библията също заявява много ясно: „Тогава Иисус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.” (Матей 4:1). Божият Дух всъщност заведе Исус в зоната на военните действия!

Истината е, че и Бог и Сатана имат участие и план във всяко изкушение, което ни сполети. Методът на Сатана когато ни изкушава е винаги да ни унищожи, срине и убие. Но за онези от нас, които обичат Господ и са водени от Него, Бог използва изкушението да извлече величествената Си, вечна цел. Господ позволява изкушението ти, но не го причинява!

Това е описано в два библейски пасажа, които на пръв поглед си противоречат:

„ГОСПОДА... подбуди Давид против тях да каже: Иди, преброй Израил и Юда.” (2 Царе 24:1)

„Но Сатана се надигна против Израил и подбуди Давид да преброи Израил.” (1 Летописи 21:1)

И двата стиха описват едно и също събитие. Но единия казва, че Боб подбуди Давид срещу Израел, а другия – че Сатана подбуди Давид!

Истината е, че и Бог, и Сатана бяха замесени. Виждате ли, Сатана видя възможност да унищожи Давид и помете Израел. Но Бог имаше друга идея – Той видя възможност за изчистване, видя спасение за Давид като опустоши неговата гордост!

Така че Бог използва Сатана като тояга, за да накаже непокорството на Израел. Той нанесе наказание, за да спаси народа Си, изобличавайки гордост, идолопоклонство и отстъпничество. И ако знаете историята ще видите, че плана на Бог успя! Той позволи на врага да изкуши Давид до някъде, но след това се намеси и донесе освобождение, а Давид и Израел бяха спасени през това време.

Крайният резултат не беше краха на Давид, а покаяние, по-голямо смирение и силна църква в Израел. И можете да сте сигурни – ако Сатана се надигне срещу вас, той се нуждае от Божието разрешение, за да направи това. Това е така, защото макар той да има за цел да те унищожи с изкушението, Бог има своя собствена цел – вечна цел – като му позволи да те изкушава!

Бог може да използва изкушението, за да се добере до дълготрайна похот или грях, които са издигнали крепост в теб. Библията казва, че всеки човек е изкушаван „се завлича и подлъгва от собствената си страст” (Яков 1:14). И точно това преследва Бог – остатъците от похотта! Той ще й позволи да се показва година след година, докато най-накрая не кажеш: „Защо трябва да продължавам в една и съща битка?”

Когато те нападне внезапно изкушение – нежелано, неочаквано, от никъде – Божието намерение е да ти покаже слабостите. До този момент ти винаги си бил уязвим, понеже никога не си се пазил в най-слабия си пункт. И понеже Бог иска да ти помогне да станеш по-силен там, Той дава разрешение на Сатана да те изпробва отново и отново в същата област, докато не започнеш да се пазиш. Ще продължиш да бъдеш изкушаван, докато не бъдат унищожени и последните корени на похотта!

Бог не позволява изкушение понеже иска да се чувстваме мръсни и недостойни, жертви на сатанинските приумици. Не, Той ни приканва да кажем: „Господи, знам, че имаш пръст в тази работа. Помогни ми да се предпазя от този грях и да се разправя с него праведно. Знам слабостта си и не желая да бъда изпитван повече!”

Най-жестоките изкушения идват по време на две уникални събития от ходенето ни с Господ: (1) веднага след като получим благословения от Божията ръка и (2) точно преди Бог да отвори нова и по-голяма врата в службата ни за Негова слава.

Бог може да те е благословил много и след това да ти е казал: „Ще те използвам, ще отворя врата, която никой не може да затвори!” Вероятно Той ти е показал, че ще направи нещо уникално в живота ти, в областта на откровението, ефективността и полезността ти. Възлюбени, ако това е така - бъдете внимателни, понеже обикновено тогава се намесва дявола!

Може да се чудиш: „Откъде знае дявола, че Бог ще ме използва? Той не може да чете мисли, не знае бъдещето.”

Истина е! Но Сатана е изучавал Божиите пътища в продължение на 6000 години! През вековете той е виждал как Бог използва онези, които се обръщат към Него с цялото си сърце: Авраам, Яков, Петър. И сега, когато те види, че се молиш и гладуваш за Бог, той знае какво означава това – помазание, сила и разтърсване на царството му! Той казва: „Този човек търси Бог, той ще бъде мощно използван. Трябва да го хвана преди това да се случи!”

В Псалм 40 намираме силно описание на това. Той е удивителен разказ за това как Давид беше залят от огромни изкушения веднага след една от най-големите му победи. Чуйте как Давид се хвали с Господ: „(Господ) ме изведе от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди. И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА.” (Псалм 40:2-3)

Давид свидетелства за голяма победа в живота си! Той беше изваден от ямата от Бог, живее праведно и е страхотно благословен. Другите виждат какво направи Бог за него и това е повод да хвали Господ: „Изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание... ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил и Твоите мисли за нас не могат да се изредят” (стихове 10,5)

След това Давид казва: „Отворил си уши в мен... Радвам се да върша волята Ти, Боже мой, и Твоят закон е вътре в сърцето ми.” (стихове 6,8)

Тук Давид казва нещо страхотно: „О, Господи, виждам какво си положил пред мен! Плановете Ти за мен са чудесни. Сложил си ръката Си върху мен, искаш да ме използваш!”

Това са думите на човек, който се радва на една от най-големите победи в живота си. Бог току що е освободил Давид. А сега му е открил, че цялото царство ще бъде положено под неговата власт. Всъщност, Давид тъкмо щеше да влезе в най-ефективния си период!

Но вижте какво следва в този псалм: „Защото ме обкръжиха безброй злини, беззаконията ми ме стигнаха, така че не мога да гледам; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми ме оставя.” (стих 12)

Давид не беше похотлив, ленив или извън Божията воля в този момент. Не, той се молеше, проповядваше, свидетелстваше и гладуваше за Божието Слово. Но внезапно, когато тези две велики Божии дела се появиха в живота му, Давид потъваше в река от неочаквани изпитания и изкушения! „Безбройните злини”, които го обкръжиха бяха потоп от мъчителни изкушения – отминали провали, стара похот, нещата, които го бяха карали да греши. Всички те се втурнаха към него отново!

Колко от най-скъпоценните Божии светии са викали като Давид: „Господи, нещо зло ме задушава! Съкрушен съм от зли мисли, срам ме е да погледна към Теб! Никога няма да бъда свят. Чувствам се като неудачник!”

Може би точно сега преминаваш през изкушение, което не разбираш. Мразиш го, презираш го, но то е там, а ти не знаеш откъде е дошло. Казваш си: „Насочих сърцето си към това да обичам Господ. Не съм се отдал на гуляи, нито търся да извърша грях. Защо изкушението идва отново?”

Преди всичко, трябва да разбереш, че да бъдеш изкушаван не е грях. Но дяволът ще те засипе с чувството на безполезност! Ще ти каже: „Аха! Ти си мислеше, че всичко е свършило. Но само се виж - то отново се надига в сърцето ти!”

Ти си мислиш: „Въобще не съм напреднал, въпреки че седях под свято послание. Как може все още да се боря с нещо като това?” Но истината е, че колкото по-праведен си, толкова повече те е срам когато минаваш през тези изкушения, защото повече не желаеш да наскърбяваш святия Бог!

През цялата история велики Божии хора са свидетелствали, че когато са стояли на амвона да проповядват, дявола е вкарвал богохулни мисли в ума им и те е трябвало да се борят с това! Веднъж бях на събрание на един от най-великите Божии мъже, които някога съм познавал – пророк, на почти 70 години. Тази вечер Господното присъствие беше силно, когато изведнъж този човек дойде при мен и ми каза: „Бързо, Давид, положи ръце върху мен. Под сатанинска атака съм! Претърпявам изкушения, които не бях изпитвал от младеж!”

Бях сащисан. Мислех си, че той е един от най-святите хора, които някога съм срещал, а ето го, плачещ под атаката, посред движението на Святия Дух!

Сега виждам, че Бог е пазил изкушението в килера, докато излезе този последен остатък. Бог го беше позволил, за да му покаже нещото, което го е държало настрана от най-доброто, което Той има за него.

Самият Исус е най-добрия ни пример, за да разберем победата над изкушението. Христос току що беше приел водно кръщение, а Святия Дух се беше спуснал над Него като гълъб. Тогава глас проговори от небето, заявявайки на света, че Той е Божия Син. В този момент Исус беше благословен и почетен по начин, по който не е бил никой човек. Чудесното Му служение, за което се беше подготвял толкова много години, беше пред Него. Но веднага след като бяха изговорени думите: „Ти си Моят възлюбен Син, в Теб благоволих.” (Марк 1:11), следващия стих казва: „И веднага Духът Го закара в пустинята.” (стих 12)

Така стана също и с апостол Павел. Той беше посетен от Христос по пътя за Дамаск и чу Божия глас. Беше чудотворно избавен от тъмната яма на духовната слепота и калта на фарисейщината. Беше изцерен от физическа слепота.

И какво откровение получи само! Беше му казано, че е съд за почетна употреба, който ще занесе Евангелието до езичниците. Това щеше да е служение на страданието, по-велико отколкото някой би могъл да чуе!

Отново виждаме тези две важни обстоятелства да се случват в живота на благочестив човек – голямо благословение и освобождение и славно откровение за това, че ще бъде използван в бъдещето. Но точно тогава Павел каза, че „пратеник на Сатана” е дошъл да го удари – точно след откровението и точно преди най-полезния период от живота му!

Виждал съм това толкова често в живота си. Понякога съм изживявал няколко години поред без никакви сериозни изкушения – радвал съм се на мир, растеж и безброй благословения. След това Бог ще ми каже в сърцето: „Имаме нещо още по-добро за теб, Дейвид – откровение, радост и победа по-големи от всичко, което някога си познавал!”

Изведнъж, без да съм направил нищо, аз се озовавам по средата на бушуващо изпитание! Викам: „О, Господи, откъде дойде това? Ходих праведно, молех се. Мразя старите си пътища! А виж сега – старата битка! Господи, това е прекалено!”

Преминаваш ли през сърцераздирателна битка с изкушението в момента? Спри, окуражи се и помисли!

Бог казвал ли ти е нещо за това, че ще бъдеш използван по по-велик начин напоследък? За това, че ще те заведе по-дълбоко? Говорил ли ти е за това, че ще благослови семейството ти, че ще те използва за да спечели души, или че ще те заведе в ново поле на действие? Може да си пред прага на съвсем ново ходене с Него!

Разбира се, много християни са мощно изкушавани, когато се подвеждат по собствената си похот, а Бог използва изпитанията, за да изкара похотта на повърхността. Въпреки това много вярващи биват изкушавани не защото искат да се отдадат на похот, а защото дявола знае, че те ще нанесат поражения на царството му. И той иска да се добере до тях преди това да се е случило!

През 1667 година, един доктор на име Ричард Джилпин написал книга озаглавена „Свещена демонология”, в която той предлага начини да победим изкушенията. Неговото описание е най-доброто, което съм срещал до сега. Нека ви го представя в 4 точки:

„И така, покорете се на Бога. Съпротивете се на дявола, и той ще побегне от вас.” (Яков 4:7). Християните обикновено цитират само последната част на този стих, а зависят само от първата! Най-важното нещо е да се покориш на Бог, а това означава да се покориш на изкушението, което Той е позволил!

Исус се покори на това да бъде изкушаван в пустинята, понеже знаеше, че Баща Му беше замесен в това. И като знаеше това, Той придоби решителност и утеха, че не беше сам на бойното поле.

Но много християни, които са нападани от големи изкушения започват да се подценяват. Обезкуражават се и се депресират и скоро се предават, казвайки, че вярата им не работи. Те не разбират, че причината поради която са изкушавани, е защото прогресират!

Господ ни е заповядал да се посветим на битката: „Стойте твърдо във вярата! Бъдете мъжествени! Бъдете силни!” (1 Коринтяни 16:13)

Никога не спорете с дявола или силите му! Точно тук се провалят много светии. Те спорят със себе си заради изкушенията си дали от всичко това ще излезе нещо добро. Вместо това те трябва бързо да потушават огъня, лишавайки дявола от възможността да инжектира измамни аргументи!

Веднъж при мен дойде един млад мъж, който беше в сексуален грях с неспасената си приятелка. Той ми каза, че е чул силна проповед и Бог му казал: „Престани незабавно! Спри веднъж завинаги!”

Но вместо бързо да се покори на Бог, младия мъж позволил на Сатана да вкара аргументи в ума му. Дяволът казал: „Но ти си отговорен за душата й – тя ще отиде в ада, ако не останеш с нея. Не я отрязвай окончателно. Обади й се, окуражи я, бъди на разположение, когато изпитва болка!”

Това било рецепта за бедствие! Младият мъж водел разговор с демонични мисли! Спорел, говорел с дявола!

Сатана не може да чете ума или мислите ти, той не е всезнаещ. Но той може да чете действията ти! Чува телефонните ти разговори, вижда къде ходиш и те вижда на места, на които нямаш работа. По този начин той знае толкова много за теб – понеже действията ти бърборят! И той записва слабостите ти в счетоводната си книга с изкушенията.

Ако човек знае, че слабостта му е порнографията, той може да ходи по улицата хвалейки Господ. Но дяволът гледа къде го водят краката му и поставя изкушение на границата на демоничната територия! Човекът може да се моли в ума си, но скоро след това се съветва с дявола!

Дяволът ще му каже: „Продължавай, Бог не може да е толкова суров. Той знае, че се опитваш, че си слаб. Ще ти прости, понеже ти е заповядал да прощаваш 490 пъти!” Скъпи светии, това не е време да ходите, а време да бягате! Обърнете се, прекратете демоничния разговор! Най-ефикасния начин да отидеш при дявола не е с устата ти, а с краката ти!

Времето да спреш изкушението е при първия му импулс. Точно тогава трябва да заявиш едно бързо, твърдо „НЕ”! „Не, дяволе! Не, плът!” Веднага застани на страната на Бог срещу греха си. Нищо не прогонва дявола по-бързо от едно незабавно, окончателно „не!” още при първата атака.

Павел каза да умъртвяваме делата на плътта (Римляни 8:13). Няма значение каква е цената или от какво трябва да се откажеш, погреби го сега! Може да кажеш: „Ама, твърде трудно е, не мога да се освободя от изкушението си.” Да, освобождението ще боли. Но каквото и да е, трябва да го оставиш да умре, без надежда за възкресение! Отхвърли го, кажи „Не“ и го направи бързо и окончателно, без да се връщаш назад.

Познавам служител на около 65 години, който пътуваше много. Веднъж, когато бил на пътешествие до Европа, той срещнал млада дама, която наистина горяла за Бог - според думите му. Святият Дух го предупредил: „Това е капан, бягай – сега! Не се срещай с нея отново, дори не говори с нея. Сложи точка на това!”

Но служителят спорил: „Тя разбира служението ми по-добре от всеки. Със сигурност няма нищо лошо просто да си говорим.” В края на краищата този човек оставил жена си и се оженил за младата дама. От самото начало знаел, че не е правилно, но флиртувал с идеята да се ожени за по-млада жена и преди да се усети, той бил уловен в капана.

Този човек можел да запази почтеността си и да прекара остатъка от дните си в блясъка на Божията слава. Но понеже не казал окончателно „Не!” на изкушението, той изгубил всичко!

Дяволът се присмива на аргументите ни, те не означават нищо за него. Има само едно нещо, което тормози душата му и това е Божието Слово в сърцето на християнин – стихове активни и такива, в които той вярва!

Ние не можем да спечелим битките си по човешки или като изговаряме библейски стихове. Това е понеже силата не е в думите, а във властта, която Бог е вложил в тях. За да има сила над дявола, Божието Слово трябва да излиза от вярващо сърце и устни.

Давид каза: „Чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.” (Псалм 17:4). Той също се похвали: „И се опазих от беззаконието си.” (18:23). Как се пазеше той от грях? „Защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие.” (18:21)

Лутер свидетелства: „Претърпял съм много силни страсти и бури. Но веднага след като се хванех за кое да е място от Библията и застенех върху него като върху котва, изкушенията ми се изпаряваха незабавно, което би било невъзможно да се случи без Словото – да го издържа, камо ли да победя.”

Ако изкушението ти е прелюбодейство или блудство, извикай: „Не прелюбодействай!” (Изход 20:14). Ако е алчност, извикай: „Не пожелавай!” (стих 17). Ако е плътска похот, извикай: „Ако живеете плътски, ще умрете” (Римляни 8:13). Ако това е дълготрайна похот, която те държи, извикай: „Грехът няма да ви владее!” (Римляни 6:14)

Отиди в Библията и вземи противоположни заповеди! Започни да ги изговаряш и да ги вярваш. Само вярата активира писаното Слово, а само активираното слово прогонва дявола! Можеш да стоиш и да казваш: „Дяволе, аз съм в безопасност от теб и от всичко, което изпращаш от ада. Не стоя на моите постижения и святост, а на писаното Божие Слово, както направи Исус.”

Когато напоследък врага ме атакува с всички сили, един стих изскочи пред очите ми: „Ще ходя в пътищата на Господ, моя Бог” (виж Псалм 18:21). Изведнъж вяра започна да блика от сърцето ми. Вече цитирам този стих всеки ден. Когато се събудя сутрин, казвам: „Ще вървя в пътя на Господ, моя Бог.” И Той върви с мен!

Ако ходиш в пътищата на Господ, твоя Бог, Той ще ти даде велика победа. И Той желае да те окуражи сега, че без значение през какво преминаваш, Той ще те изведе през това напълно. Няма да паднеш!

„Господ наказва този, когото люби” (Евреи 12:6). Но – казва Той – тези наказания са само за малко, само за известно време, а след това идва голяма радост! Алелуя! Какво обещание само! Покори се на Словото Му, заявявай противоположните заповеди и се радвай на победата над изкушението си!