Апостол Павел пише, че когато Исус се върне отново: „.. своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите” (1 Тимотей 6:15). Павел казва: „Когато се върне Христос, Той ще покаже на всички кой е Господ!”
Бог Отец направи Христос цар на всички народи и на цялата природа, както и Господ на църквата. Павел казва: „Няма значение как изглеждат нещата отвън. Всичко може да изглежда без контрол. Може да изглежда, че дявола е поел властта. Но истината е, че Бог е положил всичко под нозете на Исус. Христос все още е цар на всичко!”
„Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено” (Колосяни 1:16). „И глава на тялото, то ест, на църквата... за да има първенство във всичко” (стих 18).
Всеки един от тези пасажи доказва, че всемогъщия Бог постави Исус Христос цар, Господ и владетел. Цялата власт е била предадена в ръцете Му и Той управлява над всяка нация, църквата и над живота ни.
Но навсякъде около нас днес виждаме обществото и правителството ни да детронират Христос – да отказват да признаят властта и царствеността Му. Ние премахваме Бог от училищата и съдилищата си и Го пренебрегваме, когато пишем законите си. И вече жънем ужасна реколта!
Аз вярвам, че отхвърлянето на господството на Христос в Америка е причината за цялото това кръвопролитие, насилие, расова омраза, морален упадък, злоупотреба с наркотици и наплив на смъртоносни сексуални заболявания в обществото ни. Законодателите, учителите и медиите направиха така, че да не може да се говори за Бог. Дори и в затворите са забранени религиозните надписи, включително и десетте Божи заповеди. Напълно сме детронирали Христос!
Но притеснението ми е по-голямо от това, че Америка отхвърля властта на Исус. Аз вярвам, че проблема с детронирането на Христос е много по-лош, много по-трагичен, понеже се случва в църквата Му! Истина е – Исус, нашия издигнат Господ и цар бива детрониран в църквите по цялата земя в живота на множество вярващи.
Сега, разбираемо е, че безбожните хора биха искали да детронират Христос. Те са се подигравали и са се присмивали на името Му от деня, в който Той се роди и ще продължават да правят това, докато Той се завърне. Но колко ли трябва да се наскърбява Бог, когато вижда Христос детрониран от онези, които наричат себе си с името Му!
Вече видяхме в Библията, че Бог е направил Христос всичко за църквата. Просто казано, ние не трябва да имаме друг източник, еталон или съветник освен Исус. Цялата църковна власт, водителство и съвет трябва да идват от Него. Исая пише: „... управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.” (Исая 9:6)
Въпреки това бавно, но сигурно, много християни, църкви и служения отхвърлят Господния съвет. Те вече не се облягат свято на господството Му. Вместо това се обръщат към мъдростта на света – към действия, съсредоточени около човека!
Осия описва ужасната реколта, която жънат онези, които детронират Бог от господството Му и се обръщат към ръка от плът. Когато Осия написа пророческото си послание, той се обърна към хора, които Господ беше водил за ръка в продължение на години.
Бог беше благословил Израел и го беше накарал да просперира, като им беше дал къщи, които те не бяха построили и лози, които не бяха засадили. Той беше издигнал благочестиви хора, които да говорят като пророци и беше дал на народа Си ясно ръководно слово. И в продължение на години хората бяха виждали, че Бог е верен. Те слушаха съвета Му, никога не се обръщаха към плътта. Когато Бог им говореше, те се покоряваха. И бяха чудотворно освобождавани от мощните си врагове.
Но ето, че в Израел беше навлязло отстъпничеството, а Господ ги обвини в това, че са виновни за ужасния грях на злото: „Дълбоко се развратиха...“ (Осия 9:9). „... Всичките им първенци са бунтовници.“ (стих 15)
Кой беше този ужасен грях, който бяха извършили? Не беше пиянство, сексуални перверзии, алчност, прелюбодейство или убийство. Не, Бог каза, че злото им беше, че се бяха обърнали от съвета Му, пренебрегнали словото Му и вместо това се покоряваха на хора: „... Бог мой ще ги отхвърли, защото не Го послушаха...“ (стих 17). В Божите очи най-голямото зло, което може да извърши вярващия, е вече да не зависи от Него!
Накратко, Господ казваше на Израел: „Вече не Ми вярвате. Вече не съм вашия водач, вашия източник на мъдрост. Вече се обръщате към хора за мъдрост. Бягате обратно в Египет за помощ, към мястото, от което ви освободих. Отхвърлили сте словото Ми и сте се обърнали от Мен. Детронирахте Ме!“
Един голям пуритански поет веднъж написа: „Чистата сила никога не се притеснява за това дали й сътрудничат. Тя просто го изисква.“ С други думи, Бог не ни казва: „Ти направи твоята част, Аз ще направя Моята. Просто идвай при Мен от време на време.“ Не! Бог е чиста сила и Той настоява да Го следваме най-вече в онова, което правим. Ние трябва да бъдем изцяло зависими от Него. И ако не е така, това подрива господството Му в живота ни!
Осия изброява около 12 трагични резултата, които сполетяват онези, които детронират Господ. Искам да ви покажа само 4 от тях:
1. „Израил е лоза, която се разпростира И дава изобилно плод...“ (Осия 10:1). Всеки в Израел се грижеше за себе си и резултата беше абсолютна празнота!
В Таймс Скуеър Чърч ние виждаме тази истина всяка седмица. От другата страна на улицата се намира сградата на един бродуейски театър, който играе известен мюзикъл. Всяка сряда има „матине“ и хората се втурват в театъра, за да се опитат да намерят малко задоволство. Но когато излязат от там след около 3 часа, по лицата им е изписана само празнота. Забавлявали са се, но този вид развлечение не трае дълго. Исус Христос е единственото трайно удовлетворение и ако Го детронираш, всичко в живота става празно!
Но думите на Осия не бяха отправени към невярващите. Той говореше на вярващите, показваше им какво се случва на всички, които детронират Господ в живота си. Такива хора стават егоистични и мизерни, и самите им цели стават празни!
2. Сърцето им е разделено... Той ще разкопае жертвениците им. Ще строши стълбовете на идолите им.“ (стих 2). Сърцето на нацията ни е разделено. Американците служат на Бог и религията с устните си, но не се покланят на Господ с истина. И това е довело до срива на всичките ни свещени институции.
Еврейската фраза за „сърцето им е разделено“ тук означава „невярващо сърце“. Виждате ли, когато загубиш вяра в Бог и се довериш на нещо друго, това нещо се превръща в идол за теб. А Бог се грижи този идол да падне. Идолът унищожава всичко в живота ни, което заема Неговото място!
Виждаме това да се случва в нацията ни днес. Обществото ни вече не вярва на Бог, а вместо това се обръща към правителството, президента, образователната система, социалната сигурност, дори и към „Обединеният път“ - огромната благотворителна организация. Тази институция трябваше да уволни президента си понеже пилееше милиони долари и вече доверието във всички шефове си е отишло.
Бог казва: „Ако не Ми вярваш, ще накарам всичките институции, на които вярваш, да паднат. Няма да ти остане нищо, в което да вярваш!“
3. Орахте нечестие, пожънахте беззаконие... Защото си уповал на своя си път, На многото си силни мъже.“ (стих 13). Осия казва: „Спряхте да вярвате в Господ и сега ще пожънете беззаконие!“
Човечеството днес е усложнено, образовано, притежава познание. Ние сме детронирали Бог, отхвърлили сме Библията и молитвата и сме се възкачили на трона на науката, психологията и образованието. Въпреки това ви питам: Каква е жетвата? Какво ни донесе всичкото това сложно образование?
То ни даде чумата СПИН, потопа от наркотици, нефункциониращи семейства, абсолютен хаос сред младежта. Всичко излиза извън контрол. Защо? Бог казва: „Ако Ме свалите от трона, ако разчитате на човешката мъдрост, ще пожънете беззаконие!“
4. „... Ние нямаме цар, защото не се бояхме от Господа...“ (стих 3). Сердце царя Израильского было полно идолопоклонством. Така че, когато Израел започна да се връща към греховете си, той нямаше сила да спре загубата на вяра. Думите му нямаха власт. Когато говореше, хората просто клатеха глава и казваха: „Нямаме лидери, нямаме посока. Носим се по течението!“
Точно това се случва в Америка в момента! Белият дом е забъркан в секс скандал, какъвто страната ни не беше виждала. Президентът ни е предмет на подигравки и присмех от държавите по света.
И, възлюбени, същото се случва и в църквата днес. Много християни се присмиват на пастирите си, осмиват властта им. Защо? Защото думите на тези хора нямат сила! Хората казват: „Вече нямаме лидери в църквата. Изгубени сме, объркани.“ Това е деня на разплата за това, че детронирахме Господ!
Исус ли е управителя и съветника в твоя живот? Ако е така, значи ти се дава сила от Самия Бог:
“Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седи като Цар до века. Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.” (Псалм 29:10-11). „Твоят престол, Боже, е до вечни векове...“ (45:6). „Твоето царство е вечно, И владичеството Ти трае през всички родове.“ (145:13)
Това са чудесни обещания. Но те не се отнасяха за Израел, понеже те бяха детронирали Господ! Осия каза на народа: „Когато детронирахте Бог вие се объркахте, останахте без лидери. Казахте: „Нямаме цар. Нямаме посока.“ Но истината е, че ще имате цар!“
“Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат към Мене.” (Осия 11:5). Думата „асириецът“ тук означава „цар на гордостта“. С други думи: „Когато детронирате Господ, гордостта се възкачва на трона!“
Виждал съм как това се случва в църквите много пъти. Хората не искат да чуят послание за святост, така че наемат някой пастир, който прилича на шеф, някой, който е продавач и се заклева да води църквата като корпорация. Той идва и веднага заявява: „Ще достигнем хората по възможно най-ефективния начин.“
Този служител праща овцете си от врата на врата да задават на хората въпроси като: „Какво бихте искали да видите в църквата? Какво бихте искали да е хвалението?“ След това той вкарва цялата информация в компютъра и той казва коя програма да следва църквата. Всичко се прави според проучванията. Святият Дух е напълно пренебрегнат, а Христос – детрониран, вече не Му вярват като на Господ!
Това се е случвало дори и с ревностни църкви и благочестиви служители. Делата им бяха основани от Святия Дух и имаха смирено начало. Лидерите им бяха мъже и жени на Бог, обичаха изгубените души, ходатаи, които плачеха и се молеха за всичко. Те нямаха пари за съветници, така че измолваха всеки долар. И зависеха изцяло от Господ за посока. Когато Той им кажеше: „Направи това“, те се покоряваха.
Но тези служения вече се управляват от по-млади, по-образовани служители, много от които никога не е трябвало да жертват нищо. И тези млади хора правят нещата с абсолютно различен начин на мислене. Ходатайствената молитва е непозната за тях. Те не зависят от Исус за нуждите си. Вместо това са убедени, че подходящите стратегии могат да постигнат всико.
Сега, не ме разбирайте погрешно, не съм против това да се ползват съвременните методи или компютри. Ние вкарваме много такива неща в служението си. Но разликата е, че не получаваме насоката си от тези „уреди“. Прекарваме време на колене, търсим Господ за посока във всяка сфера на служението си. Но това не се практикува вече в много служения днес. Те разчитат по-скоро на компютрите, отколкото на Христос!
Днес „експертите“ управляват църквата. Грехът се разглежда с психологически термини и е наречен „заболяване“. За наркоманията се твърди, че е „слабост“. Олтарите са подменени със стаи на съветници. Пророците на светостта са подменени с психолози и социални работници, които бълват най-съвременния човешки жаргон. Накратко – Исус е детрониран, а Фройд е възхвален!
Това не беше така в църквата преди около 40 години. По това време Бог ме води да започна служение с наркомани и алкохолици. Днес има повече от 250 центъра „Teen Challenge” по целия свят. И всичко започна в една порутена къща в Бруклин.
Нямахме пари, нямахме книги, които казват „Как да...“, просто изцяло зависехме от Святия Дух. На офисите си бяхме закачили табелки, на които пишеше: „Никой не блести тук – само Святия Дух!“ И по време на службите ни в параклиса се молехме: „Господи, нашата помощ не е в психолозите или психиатрите, а в Святия Дух. Не можем да работим с главата, докато не изцериш сърцето!“
Ники Круз, един от първите членове на банди, с които се срещнахме, беше убиец по сърце. Един познат психиатър се заинтересува от случая му. Той прекара цял ден с Ники и когато деня свърши, психиатъра реши, че Ники е непоправим, безнадежден. (Този човек не знаеше, че Ники се забавляваше с това да обърква всички лекари!)
Но Исус имаше други планове за Ники и когато призовах за излизане пред амвона в онази порутена къща, Христос за 5 минути извърши онова, което всички експерти казваха, че не може да се направи. Ники не беше подложен на психоанализа, главата му не беше изследвана. Не, Бог прати стрела в сърцето му и това беше истината на Евангелието: „Ники, Исус те обича!“
В един момент каменното сърце на Ники излезе и беше подменено със сърце от плът. Нико плака и прегръщаше всички нас. Той беше свръхестествено преобразен от Божията сила, след като експертите в обществото го бяха отписали!
През изминалите 40 години съм виждал с тревога как църквата бавно, но сигурно детронираше Христос и поставяше на трона мъдростта на света. Исус вече не е източника на сила за Божия народ. Вместо това сме се обърнали към плътски неща, които в крайна сметка ще увехнат. И сме изгубили цялата сила, която имахме, когато вярвахме на Христос!
В този момент нека те попитам лично: премахнал ли си Христос като цар от трона на сърцето ти? Ако вярваш в психология или някоя „Как да...“ книга, само ще се объркаш още повече. И накрая ще кажеш:
“Нямам цар, нямам посока, нямам лидери, понеже не повярвах на Господ. Не прецених словото Му и не му се покорих. Не търсех и не желаех съвета Му. Правех само онова, което считах за правилно в собствените си очи, или онова, което ме посъветваха приятелите ми.“
Бог ти казва: „Син почита баща си, И слуга господаря си; Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мене? И ако съм Господар, где е страхът от Мене?...“ (Малахия 1:6). С други думи: „Ако съм цар за вас, защо не се покорявате на Словото Ми? Не Ме търсите. Вместо това се обръщате към психолози, към книги, към приятели. Отказвате да Ми се доверите – на вашия Съветник и Цар!“
Вероятно си казваш: „Искам Исус да бъде цар на живота ми. Искам да правя всичко, което Той ми заповяда!“ Нека ви покажа чудесните благословения, които идват при всички, които поставят Исус на трона в живота си:
1. Онези, които се покорят на господството на Христос ще бъдат изпълнени със святост. Библията казва, че ако се покориш на Исус, ако очакваш да получиш съвет и насока от Него, ще бъдеш участник в Неговата святост:
“Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.” (Евреи 12:9-10)
Павел ни заповядва да отидем при Исус и да Го помолим да ни даде власт над всичките ни страхове и грехове: „Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата. Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.“ (Римляни 6:13-14)
Бог казва: „Ако искате да имате изобилен живот – истински, пълноценен живот – покорете Ми се. Ще ви дам живот без страх, вина или осъждение!“
2. Онези, които се покорят на господството на Христос ще ходят с мир. Покорните християни не живеят в страх, бъркотия или безпокойство. Те са облечени в мир:
“Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх, В светост и правда пред Него, през всичките си дни... Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре, За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.” (Лука 1:74-75, 78-79)
Какво невероятно обещание! Ако предадем живота си на Него, Той ще огрее със светлината Си в нашата тъмнина. Ще премахне сянката на смъртта от живота ни и ще ни води в мир и почивка. Той казва: „Ще изчистя всяка бъркотия в живота ти и ще можеш да ходиш в мир!“
Можеш да прецениш кога някой човек е поставил Христос на трона на сърцето си. Този живот произвежда мир, който надвишава всяко разбиране и ти можеш да видиш този мир по лицето на този човек и в поведението му. „А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак.“ (2 Солунци 3:16)
3. Онези, които се покорят на господството на Христос имат повече сила и знание от Господ. Те буквално придобиват нова умствена и физическа сила. Не залитат по пътя, понеже Исус излива собствената Си сила върху тях:
“За да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога; подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост” (Колосяни 1:10-11)
4. Бог ще пази онези, които се покоряват на господството Му без вина до деня, в който Той се върне. Ако се покорим на Исус, ако правим както Той ни заповядва, ако не разчитаме на собственото си разбиране – никога няма да ни липсва нищо. Той ще ни даде всичко, от което се нуждаем, за да Му угодим. Самият Господ ще ни държи и пази неопетнени, до самия край!
“Че се обогатихте чрез Него във всичко, в пълна сила да говорите за Него, (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас), така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос, Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос. Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.” (1 коринтяни 1:5-9)
Ние трябва да поверим живота си на грижите на Исус. Тогава отговорността да ни пази и подкрепя става Негова: „Но верен е Господ, Който ще ви утвърди и ще ви опази от лукавия.“ (2 Солунци 3:3). Той казва: „Ако ме държиш на трона на сърцето си, Аз ще те пазя без вина, докато се върна. Ще те пазя да не паднеш!“ „... нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро.“ (1 Петрово 4:19)
Псалм 121 обобщава отношението, което трябва да имаме: „Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми. Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята. Той няма да остави да се поклати ногата ти... няма да задреме.
Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти. Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем. Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти. Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.“ (Псалм 121:1-8)
Сложи Христос на трона на сърцето ти днес и живей!