ДОКОСНАТ ОТ БОЖИЯТА РЪКА

Неемия беше мъжс голяма ревност за Бога.“Един от братята ми, Ананий, дойде от Юда, той и някои други: и попитах ги за избавените юдеи оцелели от плена, и за Ерусалим И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън. А когато чух тия думи, седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки:” (Неемия 1:2-4).

Остатъка от людете се бяха върнали от святото място, обаче летаргията и укора се бяха настанили сред тях. Нещата все още бяха в отчайващо състояние – нямаше никакъв духовен напредък.

Писанието казва, че Неемия започна да стене, да плаче и да се моли ден и нощ. Тук не ставаше дума за това да бъде събуден посред нощ от Бог и да му бъде сложен товар в душата. Не! Този Божий мъж сам си инициира товара! Той се помоли да му бъде даден товар! “И попитах за избавените юдеи” (стих 2).

По същия начин Даниил прекарваше часове, дни и седмици да изучава Божието слово. Бог не сложи свръхестетсвен товар в сърцето му; по-скоро Даниил смири своето сърце. Той разви и подхрани истински товар за Божия народ, докато прилежно изучаваше Словото и добиваше разбиране какво е казал Бог. “Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към него молитва и молби с пост, вретище и пепел.” (Данаил 9:3).

Говорете за ревност, жалеене и плаче! Даниил казва: “В онова време аз Даниил жалеех цели три седмици; вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми, и ни веднъж не помазах себе си, догдето не се навършиха цели три седмици. . . . И тъй, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене), та останах безсилен.” (Данаил 10:2-3, 8).

Когато Божията ръка докосна Даниил, тези думи дойдоха от престовла: “Не бой се, Данииле; защото от първия ден откак ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти се послушаха; и аз дойдох поради думите ти.” (стих 12). На еврейски думата “смири” означава да принизиш плътта, за да я доведеш до послушание. Павел също казва: “Предавам тялото си на подчинение”.

В тези времена, Бог ще има народ, изцяло предаден на Неговата работа – ревностни, страсни и съкрушени хора, които отделят всеки свободен час и докар /лев/, за онова, което представлява Неговите интереси на земята.