Когато Исус ходеше по земята, той беше достъпен за цялото население. Той поучаваше в синагоги, на хълмове, на лодки. Той изцеляваше болните, правеше чудеса и знамения. Той издигаше гласа си по време на пиршества, казвайки: “Аз съм живата вода. Елате при Мене и Аз ще напоя вашите жадни души”. Всеки можеше да се доближи до Него и да бъде напоен.
Обаче тази покана много често беше пренебрегвана. Той викаше към хората: “Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!” ( Матей 23:37). Той казваше на Израел: Аз съм тук сега, на ваше разположение. Казах ви да дойдете при мене за изцеление и да видите нуждите си посрещнати. Обаче вие така и не дойдохте”.
Как Исус отговори на хората, които го отхвърлиха? Той каза:“Ето, вашият дом се оставя пуст.” (23:38). Думата, която Исус използва тук за пуст означава самота, похабяване, безплодие. Той каза: “Твоят църковен живот, твоят дом, твоето духовно ходене – те всички ще изсъхнат и умрат”.
Помислете за това. Ако родителите не търсят Бога, децата със сигурност няма да го правят. На место това, домът им ще бъде пълен със светщина, духовно безплодие, самота отвъд всякакво описание. В крайна сметка, такова семейство ще умре в крайна мъка.
Имайте напредвид, че Исус изговори тези предупреждения в деня на благодатта. Той добави: “Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.” (Матей 23:39). Значението тук е: “Дал съм ти целия необходим достъп, за да живееш победоносен живот. Но ти пренебрегна моето предложение. Съжалявам, но твоето решение ще донесе пустош в твоя дом и живот. И ти няма да Ме видиш повече до вечността”.
Кога беше последният път, когато дойде до Бог, за да намериш всичко, от което се нуждаеш за живота? Беше в проблем, изправен пред криза в семейството, работата, здравето? Няма нищо лошо в това да упражняваш достъп до Бог във време на остра нужда. Исая пише: “Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.” (Исая 26:16). Псалмистът свидетелства: “С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля. Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.” (Псалм 142:1-2).