Друг Исус, друг дух, друго евангелие

Преди известно време един много обезпокоен служител се обади в офиса ни. Той каза, че проповядва святост и разпнатия живот в църквата си, и изглеждаше да има истинско пастирско сърце. След това каза, че някои от неговите църковни членове посетили някакъв вид специален семинар и след като се върнали, били готови да напуснат събранието му.

Те му казали: „Бог ни доведе до ново откровение, което промени живота ни. Чухме неща, които не бяхме чували досега. Преди мислехме, че сме спасени, но вече знаем, че не сме били. Всичко, което вярвахме за последните времена, е било грешно. Видяхме нова истина.

Пасторе, ти и църквата ти сте в грешка. Хората ти дори не са спасени! Мислиш си, че проповядваш святост, но ние открихме какво е истинската святост. Намерихме нещо ново!”

Днес същата тази група хора не посещава никоя църква, защото не могат да намерят никой, който да ги заведе „по-дълбоко”. Вместо това се хранят от някакви записи с поучения.

Пасторът им ми каза нещо, което чувам от църкви из цялата страна. Той каза: „Какво става? Съществуват толкова много нови, странни учения, толкова много учители с ново „откровение”. И до един изглежда разполагат със стихове, които да потвърдят ученията им. Никой няма духовно разбиране кое е от Бог и кое от Сатана, кое е глупост и кое е праведност. Хората ни се объркват.”

Той беше напълно прав! Нови доктрини, нови откровения и нови евангелия избуяват почти ежедневно. И ще става много по-лошо. Библията ясно ни предупреждава, че в тези последни дни ще се народят странни учения, които предлагат друг Исус, друг дух, друго евангелие!

Апостол Павел събра старейшините на църквата в Ефес, а последните му думи към тези възлюбени светии бяха: „Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си” (Деяния 20:29-30).

През цялото време, в което Павел служеше на църквите, които основа, той таеше страх, който продължи до последния му ден. Това е страх, който трябва да има всеки истински пастир, и който никога не излезе от ума на Павел: „… за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас ” (Деяния 20:31).

Павел каза на коринтяните: „Ревнувам за вас с божествена ревност” (2 Коринтяни 11:2).

Той не говореше за това, че някой краде овцете му. Не казваше: „Ей, тези овце са мои! Аз съм техния учител, те са под моята власт.” Не, Павел по-скоро беше изпълнен с негодувание, представяйки си как някой учител се промъква между учениците му и посвещението им към Исус: „защото ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос” (стих 2).

Павел каза, че има една цел, едно желание и то е, което всички истински пастири трябва да имат – да застанат пред съдийското място на Христос и да Му представят всяко духовно дете чисто, неопетнено, свято и праведно, вкоренено и засадено в Словото. То е да ги види, стоящи уверено пред трона Му, знаейки, че им е дал всичките Божии съвети... че не са били завличани от всяка доктрина, нито измамени от демонични учения... че са излезли от всяко изпитание с Божието Слово, скрито в сърцата им!

Възлюбени, най-голямата ми радост в слава, както и тази на Павел и всеки истински Божий служител ще бъде, да чуя как всеки един от вас е призован по име от Господ, да ви видя как стоите пред Него, преливащи с посвещение и смирение и да Го чуя да казва: „Добре, добри и верни слуго!”

Това наистина е желанието на сърцето ми. И точно затова проповядвам с огън и ревност. Ако Павел беше жив днес и проповядваше от амвона на Таймс Скуеър Чърч, всеки път, когато би говорил, той би ни казал същите неща през сълзи: „Внимавайте! Задава се нашествие! Лъжеучители и лъжливи учения ще ви бомбардират от всички посоки. Те ще ви представят друг Христос; няма да са от Святия Дух, а от друг дух; и това няма да е истинското Евангелие, а някакво друго.”

Павел каза, че дори се страхува за тях: „Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос” (2 Коринтяни 11:3). Павел знаеше, че коринтяните бяха твърде податливи на лъжеучители. Той каза: „Вие сте твърде отворени, твърде готови да слушате, твърде нетърпеливи да чуете нещо ново!”

Много често се случва някой добродушен, стабилен християнин да ми даде касетка с думите: „Трябва да чуеш този учител. Посланието е невероятно, силно! Всичко говорят за това.” И аз го слушам. И звучи добре – помазано, ново и свежо. Но тогава Духът започва да кипи в мен.
Случвало ли ви се е подобно нещо? Докато слушате, започвате да чувствате тревога, така че изчаквате, продължавайки да слушате. Казвате: „Все още не чувам нищо нередно, но нещо не звучи както трябва.” И ако продължите слушате, изведнъж се появява грешката. Груба, абсолютна грешка – плашеща ерес! Противни на Библията тълкувания, странни сънища, човешки идеи, като че мистерията се разбулва. Но не се връзва с Божието Слово.

Павел беше изумен от това колко лесно се лъжеха някои от галатяните: „Чудя се как вие така бързо се отвръщате от Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, а е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет” (Галатяни 1:6-8).

Павел казваше: „Не бъдете толкова джентълменски настроени по тези въпроси. Ако не е Евангелието, което чухте от мен, не е от Бог. То е проклето, прогнило, смъртоносно. Това е сериозен въпрос и той ще ви донесе неприятности, ако се хванете на въдицата. Така че, не го подценявайте. Не го търпете и не бъдете снизходителни към него. Нека онзи, който го проповядва, бъде проклет!”

Няма значение дали ангел ще ви се появи и ще ви каже, че посланието е от Бог. Няма значение дали ти и приятелите ти „смятате”, че всичко е наред. Библията е ясна – ако не е според Евангелието на Павел, то е от Сатана, проклето е.

Как тогава да разберем кое е истинското Евангелие и кое проклетото?

Нека първо ви кажа, че дори най-фалшивите демонични учители започват с предупреждение за фалшиви доктрини. Те високо и силно предупреждават срещу вероятността да бъдете хванати от нещо, което е противно на Христос. Почти всеки лъжеучител, който съм слушал, първо крещи срещу фалшивите учения, след което проповядва лъжеучение. Те прекарват много време, убеждавайки слушателите си, че не са като лъжеучителите и така ги подготвят да чуят посланието им.

Една доктрина не е правилна, защото учителят изглежда свят, добър, благочестив и честен. През цялата църковна история, най-разрушителните ереси са били преподавани от мъже, които са били считани за добри и честни. Това прави лъжеучението още по-опасно. Много християни са казвали: „Но той е толкова добър човек, толкова трезвен, толкова честен, толкова любящ.” Наистина, учител, който е фокусиран в Христос, трябва да бъде свят, трезвен и честен, но дяволските „светли ангели” се появяват по същия начин. Те ще дойдат като посланици на праведността, истината и откровението.

Павел казва, че Сатана се опитва да ни измами, точно както измами Ева в градината. Той използва същите хитрини и измами. „Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят” (2 Коринтяни 11:3).

Нищо не се е променило оттогава! Фалшивото евангелие, което Сатана даде на Ева е същото, което той рекламира днес, а всички фалшиви евангелия имат едни и същи характеристики. Бог не остави този важен въпрос на предположенията. Той го е направил много ясен и съществуват абсолютни указания, за които трябва да внимаваме, и които изобличават учението като лъжливо:

Всички лъжеучители имат едно общо послание: „Отпусни се, Бог не може да е суров. Няма да те нарани, Той те обича. Любящия Бог иска да се радваш на живота.” Трика на врагът е да те отмести от величественото благоговение и страх от Бог, Който съди греха. Всички лъжеучения имат тази цел – да подринат страха от Бог в теб.

Само мощният, пълен страх от Бог предпазваше Адам и Ева от непокорството. Това не беше любовта им към Бог, нито общението им с Него. Беше това: „И Господ Бог заповяда на човека... но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Битие 2:16-17).

Но Сатана дойде с приятно послание: „Никак няма да умрете!” (3:4). Това беше пълно извращение на истината – друго евангелие! Но пък беше точно онова, което искаше да чуе Ева. Виждате ли – нещо в нея се съпротиви на Божията заповед. Божието ограничение приличаше малко на робство, и тя се дразнеше.

Сатана знаеше, че това живее в Ева и незабавно започна да подрива страха от Бог в нея: „Наистина ли Бог каза това? Той не е такъв. Имаш погрешна представа за Него. Мислиш ли, че Той ще те лиши от знание и мъдрост, когато Самия Той е Знание и Мъдрост? Що за бог мислиш, че е Той? Със сигурност няма да умреш!”

Може да седиш под силна проповед, която ти изглежда като тежко робство. Може да се дразниш и да казваш: „Не ми харесва!” Но не се заблуждавай – това е нещото, което ти носи мир, свобода и радост. Въпреки това, продължаваш да плачеш вътрешно: „Не мога да служа на Бог по този начин. Искам свобода!”

Напоследък из харизматичните среди е популярно едно учение за новата свобода. То гласи: „Ела, пей, викай и говори на езици, след което излез и живей като дявола!” Това не е свобода. Това са думите на Сатана: „Няма да умреш. Бог не е жесток. Той е твърде любящ, твърде милостив.” Сатана намери евангелие, което пасваше на похотта на Евината плът - ще намери и такова, което да чеши сърбящите уши на неспокойните християни!

Чувам за благочестиви, сърцесъкрушени младежки лидери, които са били уволнени от църквите си и в момента напускат. Те проповядват святост и страх от Бога, но пасторите и родителите се оплакват, че носят робство сред младежите: „Не искаме да проповядваш това на децата ни.” Тези тийнейджъри (някои от които са деца на проповедници) живеят в пълен бунт. Те са непочтителни, лъжат родителите си, с похот по света. А посланието за святост и страх от Бога ги разтърсва, защото никога досега не са го чували.

Ние сме отгледали цяло поколение, което е напълно лишено от страха от Бог. Те никога не са чували нищо за съд. Винаги са имали всичко, което пожелаят. Те казват: „Искаме рок енд рол”, а родителите им отговарят: „не ги разстройвайте, докарайте рок енд рол в църквата и му сложете християнски текстове.” Или „те така или иначе ще правят секс, нека поне им дадем предпазни средства.”

Тези младежи никога не са познавали страха от Бог, защото пасторите и родителите са Го направили да изглежда като най-великия помирител в небето. Само шепа християнски младежи днес ходят в святост. Защо? Защото пасторите са твърде слаби да проповядват Евангелието от амвона, и защото родителите живеят двойствен живот и децата им го знаят!

Някои християни ми пишат: „Брат Дейв, ти проповядваш много твърдо. По този начин ли проповядваш винаги в църквата си? Хората приемат ли го?”

Отговорът ми е следния: ние сме призовани да проповядваме Словото с такава сила и власт, че то да произведе непрестанен страх от Бог у всеки слушател. Онези, които не изоставят любимите си грехове, няма да останат, защото ще бъдат обидени. Те ще обърнат ушите си от истината и ще потърсят учители, които да задоволяват похотта им (виж 2 Тимотей 4:1-4).

Божието Слово казва: „Чрез страха от Господа човек се отклонява от злото” (Притчи 16:6). Ето какво аз вярвам, че трябва да произведе у нас истинското евангелско послание:

1. Омраза към греха, която не позволява извинения или алибита.
2. Осъждение на всеки духовен мързел и компромис.
3. Вътрешно знание, че Бог не си затваря очите пред греха.
4. Убеждение, че ще пожънем онова, което сеем.
5. Праведен, свят страх от Бог.
6. Вяра, че Той ще ни избави от всеки грях, който мразим, и на който се съпротивим.

Не си ли сигурен или убеден в нуждата да ходиш в страха от Бог? За да приключиш с това веднъж завинаги, виж Исая 11:1-3. Този пасаж проповядва за Един, на Когото ще почива Божия Дух, Един, на Когото ще му бъде дадено „да благоволи в страха от Господа”. Този пасаж говори за Исус! И щом Исус ходеше в страх от Отец и се наслаждаваше в това, колко повече ние трябва да правим така!

Внимавайте за всяко послание, което разрушава осъждението от греха, което докарва дух на задрямалост, което нежно те отпуска и ти прошепва: „Всичко е наред.” Всички такива успокоителни са фалшиви евангелия!

Павел официално ни предупреждава, че Сатана ще се преправя на светъл ангел, че ще издигне свои собствени лъжеучители, всеки един от тях ще се представя за служител на правдата.

Светлината изобразява истината, Евангелието, откровението. Сатана ще дойде, ще използва прекрасното име на Исус и ще се опита да измами, ако е възможно дори избраните: „Които се преправят на Христови апостоли” (2 Коринтяни 11:13). Помислете за ужаса на подобно нещо! Да посрещнеш последните дни под властта на лъжливи апостоли, прегърнал учението на дявола, да бъдеш контролиран от лъжлив дух.

Как може да се случи такова нещо? Как може някой да седи под извратеното евангелие, което Павел описва, и да не го знае? Има само един начин – като отказваш да оставиш похотта и продължаваш да ходиш в безочливо непокорство. Похотта е магнита, който привлича човека към лъжеапостолите. Мога да ви уверя, че ако продължавате да се отдавате на похотта си, ще свършите в някое лъжеучение. Неизбежно е – вие ще го намерите и то ще ви намери. И ще бъдете толкова слепи, че няма да го разберете.

През 18 век беше въведено друго евангелие, наречено „антиномианизъм”, което означава „анти закон”. Това евангелие е сред нас днес и е по-силно от всякога. То подрива страха от Бог, като казва, че след като веднъж си повярвал, можеш да грешиш, без никога да бъдеш осъден, защото Исус плати всичко.

Д-р Тобинс Крисп беше един от учителите на тази нова доктрина, която профуча през Германия. Проповедниците и́ използвали името на Исус като нарицателно:

„Много се говори за благодат и проницателност, но дайте ми Христос! Аз не желая обещания, а Христос! Не търся освещение, а Христос! Не ми говорете за размишление или задължения, говорете ми за Христос!”

Звучи като истинско посвещение на Христос – евангелие, което е съсредоточено върху Исус. Но Самият Той ни казва, че не всеки, който каже „Господи, Господи” ще влезе в царството Му. Не всеки, който подхвърля наоколо името на Исус, ще проповядва истинското Евангелие.

Учението на антиномианизма все още се проповядва днес, а харизматичното движение като невиждало го поглъща. Чуйте останалата част от доктрината:

„Вярващият може да бъде сигурен в опрощението веднага след като извърши грях, дори прелюбодейство или убийство. Бог не е недоволен, дори вярващия да греши често. Няма грях, който вярващия може да извърши, и който може да го нарани, следователно няма причина да се страхуваме от греха. Грехът е мъртъв и няма сила. Ако кажем на вярващите, че трябва да ходят в святост и да вършат добри дела, в противен случай Бог ще им се разгневи, ние злоупотребяваме с Писанията. Вече лъжем в лицето на Бог. Той е свършил всичко в Христос, няма от какво да се страхуваме!”

Като че християните, които прегръщат тази доктрина, седят в някаква черна дупка, чакайки Исус да мине покрай тях. Те казват: „Господи, Ти знаеш къде съм. Ако ме обичаш, ела и ме изведи оттук.” Не! Библията заповядва да се противиш на дявола и той ще бяга от теб!

Ние сме направили така, че християните да изглеждат като банда безпомощни инвалиди, без сила и власт, вързани от грешни навици, чакащи за чудотворно спасение. Няма свято негодувание срещу греха, няма страх от Бога.

Ето така трябва да бъдат съдени всички доктрини: доктрината прави ли те да изглеждаш като Исус Христос? Не можеш да наречеш евангелието чисто, само защото учителя проповядва против греха, или защото се говори твърде често за Христос. Ню ейдж движението много често говори за Духа на Христос.

Чувал съм отпаднали проповедници да крещят името на Исус в микрофона, гърмейки срещу хомосексуализма, наркотиците и греховете на обществото. Но колкото по-дълго слушах, толкова повече осъзнавах, че този човек не е наистина съкрушен. Посланията му не носеха осъждение. Той говори за греха на някой друг, не за своя.

Такива проповедници си играят с тълпата, предизвиквайки ентусиазъм. Те нямат истинско осъждение, нямат пояждащо желание да пригодят хората към образа на Христос. На християните им харесва да ходят на събрания, където чуват проповедника да говори за проблема с отсъствието на молитвата в училищата. Той вероятно ще спомене нещо за алчността ни, гордостта и прелюбодейството, които са в сърцата ни. Но след това излиза мекото, успокоително слово. И след като веднъж дойде спокойствието, страха от Бог е пренебрегнат.

Има един сигурен тест за истинското проповядване на светостта. Той се намира във 2 Тимотей 2:19: „Но твърдата основа на Бога стои, имайки този печат: Господ познава Своите Си; и: Всеки, който изповяда Господното Име, да отстъпи от неправдата.”

Чувствам, както трябва е чувствал и Павел, сърдечен подтик да предупредя божия народ за това, което се задава. Предстоят ни големи теологически войни. Цялото харизматично движение ще бъде разделено на лагери, обединени около ученията, учителите и книгите си, обвинявайки се едни други в грешки и лъжепророчества. И всички ще вярват, че защитават вярата!

Те няма да се борят срещу дявола, защото ще са твърде заети да се наричат едни други еретици. Това ще е време на голямо объркване и неуките християни няма да знаят на кого да вярват.

Възлюбени, аз искам да се боря срещу истинския враг, който е на улиците и в собствените ни сърца! Няма да споря относно пророчества. Искам да застана с всеки брат или сестра, които ходят в страха от Бог, и чиито сърца са предадени на чисто посвещение към Исус Христос.

Трябва да преместим погледа си от учители и евангелизатори и да станем ученици на Божието Слово. „Старай се да се предоставиш на Бога одобрен работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината” (2 Тимотей 2:15). Не търсете „доказан” пастор или евангелизатор. Ще ходиш от един човек на друг и всеки от тях ще те разочарова, докато накрая не изгубиш надежда. Свали фокуса си от всички проповедници и го насочи към Исус Христос!

Фарисеите видяха някои от Господните ученици да ядат хляб с немити ръце и „им намериха вина” (Марк 7:2). „Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините” (стих 3).

Тези хора попитаха Исус защо учениците Му не ходят в този вид „святост”. Въпреки, че това беше само церемониална традиция, нещо изцяло външно, касаещо плътта. Исус им отговори: „Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: "Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен” (стих 6). С две думи, Исус каза: „Учението ви е напълно напразно. То не променя сърцата ви. Само плитки думи и фалшиви дела!”

Чрез това Той ни казва: „Ако едно евангелието Ми носи само служение на устни и не се занимава със сърцето, не си губете времето с него. Истинското учение трябва да се занимава с проблемите на сърцето.” Исус изобличава проблема с всяко фалшиво евангелие – те не учат онова, което осквернява човека, не осъждат и не променят сърцето. Те предлагат вид на благочестие, без сърце. „А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека” (Матей 15:18).

Павел каза: „Заедно с тези, които призовават Господа от чисто сърце, се стреми към правдата, вярата, любовта, мира” (2 Тимотей 2:22). Не ми казвай за чудесата в твоята църква, хвалението, поклонението, или колко добре проповядва пастора. Не, кажи ми за хората, които призовават Бог с чисто сърце! Кажи ми, че макар те още да не са достигнали, са предизвикани да вървят в правилната посока. Позволяват на Бог да изпита и претърси сърцата им, да изобличи грешното им отношение.

Това е истинското Евангелие на Исус. Евангелие, което осъжда сърцето, занимава се с него и го променя! Това ли е евангелието, което ти проповядват? Осъжда ли те за вътрешните, скритите грехове? Лоши мисли? Прелюбодейство? Блудство? Убийство? Кражби? Алчност? Зло? Гордост? Глупост?

Ако ли не, тогава намери църква с хора, където сърцето ти ще бъде изобличено, разтърсено и променено за славата на Христос!