Възможно ли е наистина да обичаш Бог, да имаш сърце за Него, да прекарваш време с Него, да даваш средства за делото Божие, да слагаш Господа на първо място, да бъдеш отдаден на Него – и все пак да пазиш области от живота си на непокорство към ясното Слово на Бог?
С цялото си сърце Соломон искаше свъхестествена мъдрост и да може да различава между доброто и злото. Бог му се яви в сън и каза: “Искай какво да ти дам.” (3 Царе 3:5). На Соломон беше дадено “разумно сърце…, за да различава между добро и зло;” (3 Царе 3:9). Но Бог добави това предупреждение: “И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.” (3 Царе 3:14). Соломон чу една мощно послание от самия Бог! Той имаше на свое разположение посланията на баща си Давид, които отекваха в ушите му и също примера за греха на баща си и последвалото осъждение. Той имаше закона и съдиите, включително и Дебора, Самуил и пророк Натан. Давид го предупреди: “Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон” (3 Царе 2:3).
Соломон знаеше Писанията. В резултат на всичко, което Бог му откри, той написа около хиляда песни и три хиляди притчи! В своите притчи, той предупреждава срещу силата на жените езичнички: “Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч. Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,” (Притчи 5:4-5). О, как само той познаваше Словото! Колко добър беше той да проповядва това слово на другите. Световните лидери идваха да се съветват с него. Но колкото мъдър, различаващ, благословен от Бога беше той, толкова беше и пълен с области на непокорство в живота си.
Соломон предприе една единствена стъпка на непокорство, която в крайна сметка го превърна в един закоравен, устойчив от към проповеди, воден от страст и похот човек. Той сметна за нещо малко, че взе фараоновата дъщеря за жена; за него това беше просто един удобен брак. Той “взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град” (3 Царе 3:1). Тя беше езичничката, за която Соломон предупреждава в своите притчи, жената, чиито стъпки водят към ада! Дъщерята на фараона представлява онова единствено нещо, което може да ни държи привързани към този свят, един единствен преследващ ни грях, който не е предаден – този единствен компромис, който винаги изглежда оправдан!