Сатана е измамил много християни като ги е убедил, че са изгубили нещо в Бога. Истината е, че е ужасен грях да се съмняваш в Божията любов към теб и да съдиш погрешно за позицията си в Христос, воден от чувствата си.
Представи си колко изгубен щеше да си, ако спасението ти почиваше на твоите чувства. Павел ни подтиква: “Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното,” (Филипяни 3:13). Никога не бива да разчиташ на миналите си емоционални преживявания. Това, което има значение днес е твоето доверие. Вярваш ли на Неговите обещания към теб? Готов ли си да станеш част от Неговият свят характер по един наистина библейски начин – не чрез емоционлни пътувания или външни прояви, но като хвърлиш себе си изцяло на Неговите славни обещания?
“чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света” (2 Петрово 1:4). Петър казва нещата много ясно: Ние придобиваме Христовия характер като присвоим Божиите заветни обещания, не чрез други средства.
Един служител веднъж ми се похвали: “Най-накрая се върнах към вярата от моите младини. Моля се повече и Библията е моят хляб отново. Бог ми дава парещи послания за моето паство и отново си върнах любовта към изгубените”. Само след няколко месеца този човек отново се върна в дупката.
Бог със сигурност носи обновяване и свежо помазание в нашия живот. Но не това е храната, с която да се храним. Ние трябва да живеем в една постоянна вяра в Неговите заветни обещания. Неговото Слово е непоклатимо, без значение колко зле се чувстваме. Нашият Бог ще удържи обещанията си към нас: “на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава” (Юда 24).