Защо е толкова трудно за Християните да се молят?

Известно време бях смутен от един проблем, който е преследвал църквата години наред - и това ме засяга дълбоко. Проблемът е, защо е толкова трудно за християните да се молят.

Писанието ясно ни показва, че отговорът на всяко нещо в живота ни е молитвата, съединена с вяра. Апостол Павел пише: "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение" (Филипяни 4:6). Павел ни казва: "Търсете Бога за всяка една област в живота си. И Му благодарете предварително за това, че Той ви чува!"

Ударението, което прави Павел е ясно: "Първо, винаги се молете! Не трябва да прибягваме към молитвата като последен шанс - първо да отиваме при приятелите си, при пастора или съветника и най-накрая да преклоним колене. Не, Исус ни казва: "Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави" (Матей 6:33). Преди всеки друг, първо трябва да ходим при Господа!

Много е болезнено да четеш писма, изпратени до нашето служение от множества пропаднали християни. Семейства се разпадат, съпрузи се развеждат, хора, които години са ходили вярно с Христа живеят в страх и провал. Всеки един от тези хора е бил победен от нещо - грях, депресия, изкушението по света, алчност. И година след година проблемите им само са се влошавали.

И това, което най-много ме шокира в писмата им е, че много малко от тези християни споменават молитвата. Те се обръщат към касети, книги, съветници; викат лекари, терапевти и всякакви такива - но много рядко се молят. Всеки ден те прекарват в притеснение, страх, живеят с облак, надвиснал над главите им, защото нямат отговор на проблемите си.

Защо е толкова трудно за християните във време на криза да търсят Бога в отчаяните си нужди? В края на краищата, Библията - като едно дълго свидетелство - поддържа позицията, че Бог чува вика на чадата Си и им отговаря с нежна любов:

• "Очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към техния вик" (Псалом 34:15).
• "Праведните извикаха и Господ послуша, и от всичките им беди ги избави" (стих 17).
• "И увереността, която имаме спрямо Него е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме попросили от Него" (I Йоан 5:14-15).
• "...голяма сила има усърдната молитва на праведния" (Яков 5:16).
• "И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите" (Матей 21:22).
• "...а молитвата на праведните е приятна Нему" (Притчи 15:8).
• "Господ... слуша молитвата на праведните" (стих 29).
• "Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, и не е презрял молбата им" (Псалом 102:17).

Чуйте с какво се хвалеше Давид: "В Деня, когато извиках, Ти ме послуша; ободрил си ме със сила в душата ми." (Псалом 138:3). Давид каза: "Аз съм Те опитал Господи! Във всичките си трудности не се обърнах към нищо друго. Аз търсих само Тебе - и Ти ме чу, отговори ми, даде ми сила за битката, пред която бях изправен!" "В скръбно време ти Ме призова и Аз те избавих. Отговорих ти..." (Псалом 81:7).

Тези обещания и свидителства са потвърдени доказателства за Божията грижа. И те са толкова различни, дълбоки и многобройни, че не разбирам как някои християни могат да ги пропуснат!

И въпреки това що се отнася до молитвата, Библията ни дава нещо повече от обещания. Тя ни предупреждава също и за опасността, когато пренебрегнем молитвата: "То как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение..." (Евреи 2:3). Гръцката дума за "пренебрегнем" тук означава "да обърна малко внимание, да се отнеса несериозно". Контекстът на този стих е една дискусия за нещата, които се отнасят за нашето спасение - и със сигурност молитвата е едно от тези неща. Бог пита: "Как очакваш да избегнеш гибелта и опустошението на мрачното време, което идва, ако не си се научил да общуваш с Мен в молитва? Как ще знаеш и ще разпознаваш Моя глас в този ден, ако не си се научил да Ме чуваш в скришната си стаичка?"

Вярвам, че Бог е дълбоко наранен поради това, че Неговите хора днес пренебрегват молитвата. Еремия пише: "Може ли момата да забрави накита си или невястата украшенията си? Но людете ми забравиха Мене през безбройните дни" (Еремия 2:32).

Ето го и моя голям въпрос - това, което просто не мога да разбера: Как може Божиите хора, които са под една постоянна атака от ада, които срещат трудности и проблеми от всичките си страни, да вървят седмица след седмица без да търсят Бога? И как могат да претендират, че Го обичат, че вярват в обещанията Му и при все това да не се приближават до сърцето Му?

В Евреи 10 се намира едно невероятно обещание. Там се казва, че Божията врата е винаги отворена за нас и ни осигурява пълен достъп до Отец: "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището, през новия и жив път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода." (Евреи 10:19-22).

И само няколко стиха след това ние сме предупредени, че Господният ден наближава: "Като не преставаме да се събираме заедно, както някой имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече колкото виждате, че денят наближава" (стих 25). Бог казва: "Дори и сега, когато времето за завръщането на Исус наближава, вие трябва да търсите лицето Ми. Време е да отивате във вътрешната си стаичка и да Ме познавате!"

Мисля, че вече виждаме белезите, които доказват, че сме близо до упадъка на финансовата ни система: Насилие и неморалност са в своя разгар. Обществото ни е полудяло на тема удоволствие. Фалшиви пророци - "светли ангели" - вече са измамили мнозина с демоничните си доктрини. И всеки момент ние очакваме часа на скръбта, който ще накара човешките сърца да се изпълнят със страх. Но преди това да се е случило, авторът на Евреи казва: "Не позволявайте на истината да се изплъзне от вас! Стойте нащрек и будни бъдете. Имате отворена врата до Божието свято присъствие - така че, отивайте при Него с пълно дръзновение и вяра, казвайте Му молбите си. Кръвта на Исус вече е направила пътя за вас и нищо не може да застане между вас и Отец. Вие имате пълно право да влезете в светая светих и да приемете помощта, от която имате нужда!"

Когато не вземем на сериозно жертвата на Исус, която Той даде, за да имаме достъп до Отец за всичките си нужди - ние наистина отхвърляме благодатта на Бога и предизвикваме Неговия гняв! И въпреки че има такива силни предупреждения за опасността от пренебрегване на молитвата, за християните все още е трудно да се молят. Защо? Мисля, че има четири причини за това:

Като използвам думата хладка, за да опиша любовта на човека към Исус, аз нямам предвид, че той е студен към Исус. По-скоро искам да кажа, че любовта му е "безстойностна" - не струва много. Нека ви дам един пример:

Когато Исус се обърна към Ефеската църква в Откровение 2, първо ги похвали за всичко, което бяха направили. Той призна, че са се трудили много във вярата - мразели са греха и компромиса, отказали са да приемата лъжливите доктрини, никога не са отслабвали и не са се отказвали, когато са ги гонели, винаги са търпяли за евангелието.

Но Христос казва, че има едно нещо против тях: забравили са горещата си, скъпа любов към Него! "Но имам това против теб, че си оставил първата си любов." (Откровение 2:4).

Някакси се бяха съсредоточили в добрите дела и забравили любовта си, дисциплинираното ходене с Исус. И сега Той им казва: "Забравихте първата си любов. Изоставихте ценната дисциплина, да идвате в присъствието Ми, да общувате с мен!"

Моля забележете: Исус тук говори за вярващи, които са почнали с пламенна любов към Него. Той не се обръща към мъртви, студени, номинални християни, които никога не са го обичали на първо място. По-скоро Той казва: "Възможно е за някой, който веднъж е имал сърце пълно с любов към мен да позволи ревността му да стане хладка. Посветеният слуга, който веднъж в деня постоянно Ме търсеше в скришната си стаичка, сега почти вече не се моли!" Помислете колко обидно може да бъде това за Христос, Който е нашият младоженец. Какъв брак може да има, когато съпругът и съпругата нямат лично време един за друг? Точно това е, което говори Исус. Той иска да прекарвате време с Него и да се наслаждавате на близостта! Вие може да кажете, че Го обичате, но ако никога не показвате, че сте с Него, тогава доказвате, че не Го обичате. Такъв вид държание никога не би търпял другият, който ви обича. Ако кажете на приятелката си, че я обичате, но я виждате само веднъж в седмицата - като просто й казвате: "Здравей скъпа, обичам те, сега чао!" - тя би скъсала с вас. Защото трябва да бъде така с Исус, Който даде всичко - дори живота Си - за вас?

Няма значение колко високо хвалите Бога в църквата, колко често казвате, че Го обичате, колко сълзи роните. Вие можете да давате щедро, да обичате другите, да мразите греха, да изобличавате грешниците - но ако сърцето ви не е постоянно близо до Христовото присъствие, вие просто не Го обичате.

Не вземате молитвата на сериозно, пренебрегвате я - и според Исусовите думи, това е доказателство, че сте изгубили първата си любов към Него.

Всичките ви дела са напразни, докато не се върнете към пламенната си любов към Исус. Трябва да разберем: "Любовта ни към Исус не е просто нещо, което трябва да правим. Тя включва ежедневна дисциплина на постоянни взаимоотношения. И това ще ни струва нещо!"

Приоритет, това е важността, която придавате на нещо. И християните, които пренебрегват молитвата са объркали приоритетите си!

Много вярващи казват, че ще се молят ако и когато намерят време. И въпреки това, търсенето им на Бога става по-маловажно от това да измият колата си, да изчистят къщата, да се видят с приятели, да ядат навън, да пазаруват, да гледат спорт. Те просто не определят време за молитва.

Хората в дните на Ной и Лот не бяха по-различни. Техните най-важни приоритети бяха ядене и пиене, купуване и продаване, женене и грижи за семейството си. Те нямаха време да слушат посланието за Божието осъждение, което идваше. И така, никой не беше готов, когато дойде осъждението!

Очевидно нищо не се е променило през вековете. За повечето американци Бог стои някъде в края в списъка на приоритетите. В началото на списъка са приходите, сигурността, развлеченията, семейството. Разбира се, за много американци Бог дори и не съставя списъка. Но това не наскърбява Бога повече, отколкото фактът, че Неговите деца Го оценяват толкова малко!

Днес хиляди християни пътуват като прекосяват страната само и само за тях да се помоли някой служител, пророк, евангелизатор. Тези вярващи искат да почувстват Божието докосване и получават някакво преживяване на Неговото присъствие. Но дори и да са получили това, което са търсили, преживяването продължава само за кратко време. И ироничното е, че през цялото време, в което са пътували и са търсили Божието докосване, те не са прекарали и пет минути в молитва!

Възлюбени, Бог не иска времето, което ви остава - тези малки части и парченца от време, в което имате само минутки да нахвърляте набързо молитвената нужда. Това не е жертва на молитва. Това е саката жертва - и това омърсява Божия олтар!

Пророк Малахия пише: "И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо. И когато принесете куцо или болно, не било лошо. Принеси го сега на началника си; ще бъде ли благоразположен към тебе, или ще те приеме ли? Казва Господ на силите" (Малахия 1:8).

Малахия казва: "Ти даваш само някои стари животни от стадото за жертва в Божието присъствие. Но това са лекомислени, необмислени, второкачествени дарове. Опитай се да дадеш такъв вид дарове на твоя началник. Той ще те отхвърли от присъствието си!"

Бог очаква Неговите хора да преминат през стадата си внимателно, като изследват всяко едно животно и да изберат най-добрият екземпляр сред тях, за да го жертват на Бога. И по същия начин днес Бог очаква същото от нас. Той очаква от нас качествено време, в което няма да бъдем забързани и да претупваме нещата. И ние трябва да направим това време приоритет!

Веднъж срщнах пастора на една от големите американски църкви. Този човек беше един от най-заетите служители, които съм виждал. Той ми каза без да се извинява: "Нямам време да се моля." И това, което той в същност имаше предвид беше: "Не придавам никакъв приоритет на молитвата."

Когато посетих църквата му, аз не усетих никакво присъствие на Божия Дух в събранието. Всъшност това беше една от най-мъртвите църкви, в които съм проповядвал. И как може да има някакъв живот, ако пасторът не се моли?

Всъщност нито един християнин не може да отдели време за молитва, докато не направи това приоритет номер едно в живота си, преди всичко друго, преди семейството, преди кариерата, времето за развлечение, всичко. В противен случай жертвата му е саката.

Много християни си мислят, че всичко, което се изисква от тях е да ходят на църква, да се покланят, да чуват проповедта, да се противят на греха, да дават всичко от себе си и всичко ще бъде добре за тях. Това е жертвата, която принасят на Бога - и те си мислят, че Той се задоволява с нея!

Прекаръл съм време до леглото на умиращи християни, които бяха верни членове на църквата повече от петдесет години. Тези хора никога не пропускаха служба. Те бяха добри, семейни хора и можеха да говорят върху всякакъв духовен предмет. Но никога не бяха имали молитвен живот. Прекарваха часове със семейството си, седяха пред телевизора или работеха според хобито си - но нямаха време, в което да бъдат сами с Христос.

Това може да ви изглежда много сурово, но вярвам, че тези хора отидоха във вечността без да познават своя Господ. Бог никога не се беше приближавал до тях, защото те никога не се приближиха до Него!

Страхувам се за всеки християнин, който се е научил да живее удобно без ежедневен молитвен живот; който никога не е имал растящо общение с Бога. Такива хора свършват като странници за Бога. И те ще бъдат сред тези, които Христос ще укори в съдния ден: "Да, ти направи много велики дела - ти изцели хора, извърши чудеса, доведе много в Моето царство. Но никога не съм те познавал. Махни се от Мене, страннико!"

Как можем да избегнем Божия гняв и негодувание, ако пренебрегваме Неговия велик дар на спасени? Как ще се срешнем с Него в съдния ден, когато се отворят книгите и се разкрие, че не сме прекарвали никакво време с Него? Ние можем да отговорим: "Господи,осъзнавам, че съм отделял много малко време за Теб. Цялото време прекарах за себе си, за моето семейство, моята кариера. Но сега аз съм готов да прекарам цялата вечност като започна да Те познавам." Мислите ли, че Той ще ви оправдае с това? Не, никога!

Факт е, че можете да прекарате целия си живот без молитва. Всъщност аз познавам някои много "успешни" пастори и евангелизатори, които са се научили да служат изцяло без молитва. Те могат да ви забавляват, да ви разказват велики истории и да ви разсмеят. Но не могат да ви изобличат, да ви променят или да ви накара да търсите лицето на Бога!

След време такива хора изпадат в отчаяние. Защо? Те стават все повече и повече зависими от рамото на плътта, отколкото от Господа. И животът им се изпълва с бъркотии във всяка област. Проповедници, които не се молят са проповедници, които нямат сила!

По същия начин и християните, които не се молят са плитки във вярата си, лесна плячка за лъжливите учители, лесно се отклоняват от истинското евангелие. Такива християни винаги се учат, но никога не стават зрели!

Много пъти мнозина християни се обезсърчават от неотговорените молитви - най-накря те просто се предават. Те си мислят: "Може би просто съм изгубил вяра. Всичко, което знам е, че молитвата не действа за мен. И защо трябва да се моля, ако тя недейства?"

Евреите по времето на Исая имаха същото отношение. Исая пише: "При все това Ме търсят всеки ден и желаят да научат пътищата Ми; като народ, който е извършил правда... те искат от Мене... и желаят да се приближават при Бога. Защо постихмеказват, а Тине виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш...?" (Исая 58:2-3).

Тези хора обвиняваха Бога, че е пренебрегнал децата Си! Те казваха: "Аз обичам Бога - върша правилните неща като се отдалечавам от греха. И до скоро бях верен да Го търся в молитва. Но знаеш ли какво? Той никога не ми отговори! Така че защо ще трябва да продължавам да смирявам душата си пред Него? Той никога не обърна внимание на молбите ми!"

Много неомъжени християнки са склонни да мислят по този начин. Те казват: "Много години търсих Бога искрено, като Го молех да доведе благочестив мъж в моя живот. Молила съм се повече от десет години. Но нищо не се е случило!" Така че, те се опитват сами да си уредят брака - и бедствието следва.

Скоро един пастор ми написа тревожно писмо. Той каза: "Брат Уилкерсън, миналата седмица затворих църквата, на която пастирувах за няколко години. Аз просто разпуснах събранието и оставих амвона. Години ние се молихме за съживление - но никога не се получи. Молихме се за сграда, но никога не я получихме. През тези години намаляхме на 30 човека. Просто не ставаше. И сега аз я изоставих и си търся друга работа."

Аз съжалявам за този обезсърчен човек. И все пак съм съгласен, че той се нуждае от друга работа, защото вероятно той не е бил призован да служи на първо място. Вижте, нашето призвание не е да виждаме как стават съживления, да имаме църковна сграда или голям брой хора в събранието. Не, целта е да се служи на Бога във верност, а това включва нашия молитвен живот!

Яков пише, че Бог не отговаря на молитвата на тези, които искат неща, с които просто да задоволят себе си: "Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си" (Яков 4:3). С други думи, вие не искате по Божията воля. Не сте готови да се подчините на това, което иска Той. По-скоро вие се опитвате да Му диктувате нещата, които ще задоволят сърцата ви!"

Не правете грешка - нашия Бог е изцяло верен. Павел пише: "...но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив..." (Римляни 3:4). Един вид той казва: "Няма значение колко милиони гласове чуваш, които казват: "Молитвата не действа,Бог не чува!" Нека всеки човек бъде признат като лъжец. Божието Слово казва: "Той е верен да ни чува!"

Исус каза: "Всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите." (Матей 21:22). Просто казано, Христос казва: "Ако наистина вярвате, вие ще бъдете готови да чакате и да ожидате отговора от Небесния Баща. И няма да има значение за ва сколко дълго ще чакате. Вие ще устоите във вяра, че Той ще отговори!"

Ако Бог забавя отговора на някаква определена твоя молитва, можеш да бъдеш сигурен, че Той изпитва вярата ти. Той иска ти да Му се довериш дори и когато изглежда, че Той мълчи. И Той те изпитва, за да види дали ще кажеш: "Предавам се, Той няма да отговори!" В крайна сметка Той иска вярата ти да стане толкова чиста, колкото златото - така че да бъдеш готов да приемаш много отговори, както за тебе, така и за другите!

Веднъж прочетох историята за една благочестива светия - една скъпа стара сестра, която е вървяла близо до Исус дълги години. Нейният молитвен живот бил толкова силен, че хората от всякъде искали тя да се моли за тях. Веднъж нейна приятелка й писала писмо, като я помолила да се моли за нея, и жената се съгласила.

Само няколко седмици по-късно тази благочестива жена получила писмо от същата приятелка, която й казала: "Благодаря ти за молитвите , аз съм изцелена!" Но благочестивата жена осъзнала, че е забравила да се моли за приятелката си! Тя се зарадвала, че приятелката й е била изцелена, но въпреки това се чудила: "Господи, казала тя, вярата й беше слаба. Аз не се молих за нея, защо я изцели?"

Бог й отговорил: "Изцелих я, защото ти Ме познаваш! Ти порасна с такава близост с Мен, че Аз изпълних желанието ти за твоята приятелка - въпреки че не се беше помолила за това."

"Колко голяма е Твоята благост, която Си запазил за ония, които Ти се боят. И която Си показал към човешките чада, към ония които уповават на Тебе." (Псалом 31:19). "...Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро." (Псалом34:10).

Постянно отивай в скришната си стаичка и Го търси с цялото си сърце. Това е твоят отговор за изцелението на брака ти, за неспасените членове в семейството, за всяка нужда в твоя живот. Отговорите ти може да не дойдат за една нощ. Но въпреки това Бог ще действа на Своето Си време и по Неговия Си начин. Твоята част е да вярваш, че Той е верен да ти отговори - защото ти си Неговото възлюбено дете!