Защо не можем да си позволим да бъдем нормални

За някои читатели изявлението, което ще направя, ще прозвучи доста дръзко. За други е очевидно. И в двата случая, това е един коментар върху църквата, който не бих искал да правя. И това е, че повечето християни са безсилни.
Замислете се как изглежда "нормалното" Християнство у един типичен вярващ днес. Такъв човек е малко себичен, леко материалистичен и определено консуматор. Повечето му ежедневни задължения са свързани с това да подобри собствения си живот. Тук се включват духовните му търсения, от църковното общество, на което е член до семинарите, които посещава.
Няма нищо лошо във всички тези неща. Бог иска ние да имаме благословен живот. Но за някои християни всичко се състои в светски стремежи. Тези стремежи са насочени към себето, а не към Божието царство. И те определено могат да изцедят от един вярващ силата на евангелието.
Това, което за мен днес минава за нормално християнство, със сигурност е мерзост за Бога. То е не само лишено от сила, но и няма никаква страст, липсва му саможертвата. С други думи, това е християнство без кръст и именно за това - лишено от Христос. Не ме разбирайте погрешно - аз съм изцяло "за" Божията благодат и не бих натоварил никой с излишен товар. Но е време църквата да си направи духовна "инвентаризация" и да си даде сметка дали нейните духовни преследвания я приближават до Божието сърце или ние просто обикаляме в кръг.
Нека ви задам един въпрос. Кое ще е по-добре за вашето духовно здраве - да посещавате църква, която не проповядва много-много евангелието, но пък обучава много по Словото или църква, която има страст за царството Божие? Църква, в която никой в действителност не живее според заповедите Му? Или ще е по-добре да отидете в църква, която въздига Божието слово, прокламира евангелието и има домашна група за всеки тип вярващ?
Смирено бих казал, че втората опция може да бъде по-опасна за вашето духовно здраве. Защо? Исус ясно заявява, че на когото много е дадено, от него много ще се изисква. За някого, чийто живот не пасва на Библейската истина, в която е бил обучаван, Денят на страшния съд ще е наистина страшен. 
Много от нас трябва да направят едно трудно признание. Ние искаме да познаваме Божиите пътища - да чуваме истината на Евангелието, но избяхваме да живеем според нея. За жалост църковната култура днес насърчава такъв начин на живот. Приемливо е, дори е добре да се радваме на проповедите и да влизаме в хваление - и въпреки това си отиваме у дома изцяло непроменени. 
Какво се случи с живота ти на цялостно предаване на Христос? Какво стана с нашата готовност да дадем живота си в името на евангелието? Павел казва за собственото си свидетелство: " и говоренето ми и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и Сила. " (1 Коринт. 2:4). Ако не живеем живот пълен със сила, не трябва да обвиняваме Бог за това. Не е защото в Неговата милост липсва сила. Проблемът си е в нас.
Господи, направи ни ненормални за един живот пълен със силата на Евнгелието!
Бог не спря да излива силата си 100 или 500 г. сл. Хр. Исус никога не е казал: "Ще вършите дела по-велики от тези - но само до Реформацията." Павел проповядваше едно посление за силата на Евангелието. И той искаше тази сила и за Тимотей и то поради една специфична причина: "А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни " (2 Тим. 3: 1-5).
Тук апостол Павел говори за отдадени хора, които ходят на църква, но ги описва единствено като имащи  "вид на благочестиви". Такива християни нямат против да отидат до синагогата, да четат духовни текстове или да вземат участие в религиозни дейности. И въпреки това съвета към Тимотей за такива е "а от такива да страниш". Той казва: "опасно е да си около такива хора. Ще започнеш да мислиш, че техният начин е приемлив. Те може да изглеждат духовни, но Бог гледа на сърцата им - и вижда несвятост и измама."
Павел казва, че такива християни "винаги се учат, но никога не могат да стигнат до познание на истината" (3:7). С други думи те постоянно слушат поучения по Словото, обаче не ги изпълняват. Това ги прави безсилни, Павел казва, защото те "се противят на истината" (3:8). 
Забележете как апoстол Павел започва пасажа: "В последните дни ще настанат услини времена." (3:1). Той заявява ясно, че "нормалното" Християнство няма да устои в идните дни, че ще настанат усилни времена, в които повърхностната вяра ще изсъхне и отпадне. Аз може би съм най-малко пророчески настроения  християнин на земята, но дори и аз мога да видя трудните времена на хоризонта. Когато световните икономики се клатят и средния американец се среща с финансови бедствия и политическите катаклизми се засилват, то нещо трябва да се случи.
Какво ще направят повечето християни, когато нещата наистина се влошат? Сърцата ни подготвени ли са да се справят с такива времена? Моля се да реагираме като църквата, описана в Деяния, когато научи за идващия глад. Те не се запасиха с храна срещу идещото бедствие. Вместо това те събраха дарение за други цървки, за които знаеха, че ще пострадат. 
Може да си кажете: "Но това е безотговорно". Да, това е, което християните в другите страни правят. Посетих църква в Ел Салвадор, където средния приход на човек е четири долара на ден. Бях изумен, че хората дават по два долара, от това което спечелят за милостиня. Попитах ги лично: "Защо давате толкова много?" Всеки един от тях ми отговорои: "Защото Исус ни каза да даваме на бедните". Отвърнах им: "Но, вие сте в нужда". "Не, ние сме благословени. И сега е наш ред да благославяме".
Това не са сърца, които са несвяти или погълнати от егоизъм. Можем ли да кажем същото за себе си? Като християни от Северна Америка, ще благославяме ли с радост другите, когато имаме малко в банковите си сметки? Или ще се свиваме, кагато стане дума да благославяме другите?
Идващите усилни времена говорят за нещо повече от тежка икономика: Те разкриват състоянието на нашите сърца. 
За пръв път в историята, по-малко от 50 процента от американците са се идентифицирали  като каквито и да е вярващи. Тази цифра е дори по-ниска - 30 процента за хората под тридесет години. Много от тях са отбелязали "никакъв" като религиозна принадлежност. Изчислено е, че след десетилетие това поколение ще бъде напълно за секуларизма и безбожието. А търпимостта към християните ще намалява все повече.
Какво трябва да направим ние? Авторът на Евреи отговаря: "Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания" (Евреи 10:32).  
Бог е превърнал страданията на тези ранни вярващи в средство за силата на евангелието: "... кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така. Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.  И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми. Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им." (Евреи 10: 33-39)
Това е труден пасаж, със сигурност, но все пак в него има и добри новини. Говори се за време, когато нещата ще станат толкова зле, че вярващите ще са изкушени да се дръпнат назад. И въпреки това ние "не сме от ония, които се дърпат назад, а от тия които вярват и се спасяват душите им" (10:39).
Бог ни казва, че сред растящата тъмнина Той прави нещо ново. Той издига църквата на последното време като свидетелство за Своята сила в тежки времена. Тези вярващи ще извикат: "Боже, Ти не гледаш на лице. Направи за нас това, което направи и за църквата от Деяния на Апостолите. Дай ни сила да бъдем свидетели за Твоята истина."
Може би никога няма да се изправим пред същите  изпитания на вярващите от Новия Завет, но Бог ни дава от същата Новозаветна сила. Със сигурност ще се срещнем с изпитания и трудности, защото не сме имунизирани срещу това, което предстои на света. Но тези трудности ще произведат в нас сила, каквато никога не сме виждали. 
Ето защо повече не можем да си позволим да бъдем нормални в нашата вяра. Помислете за бързо растящия брой невярващи, за които ви споменах. Всеки един от тях е една душа, запътила се към ада, някой за когото Исус умря. Самите тези плашещи цифри ни призовават да се издигнем над "нормалното" Християнство, да прокламираме Евангелието на Христос без страх. Това изисква Неговата сила, която ние не можем да придобием с наши собствени напъни. Тя се постига единствено по благодат. 
Перифразирал съм Леонард Рейвънхил по тази тема много пъти, но си струва да се повторя: "Християнството днес е толкова под нормата (под нормалното), че ако някой християнин започне да действа като нормален Новозаветен вярващ, то той ще бъде сметнат за ненормален."
Кажете ми, вършите ли Божието слово, когато го чувате? Или има зейнала пропаст между Христовото Евангелие и начина ви на живот? Молете се с мен днес: "Боже, уморен съм да се задоволявам с едно нормално християнство. Разбъркай спокойния ми живот чрез Твоята сила. Аз съм един празен съд - напълни ме и ме опитай. Каквото и да струва, Боже, заведи ме там, където Ти искаш да бъда."
Молете се с тази молитва и ще видите Неговата сила освободена в живота ви. Амин.