Исая 16 глава описва ясно какво се случва на една горда нация, която попадне под Божия съд. Тук Исая пророкува относно Моав, враг на Израел: „Чухме за гордостта на Моав — той е много горд — за високомерието му, гордостта му и яростта му, за суетните му хвалби.“ (Исая 16:1)
Народът на Моав служи за символ из цялата Библия. Той представлява всички хора, които зависят от собствените си сили, които са обърнали гръб на Бог и са попаднали под осъждението Му. Във всички случаи Господ изпраща гнева Си над такива народи. Но тук Исая не пророкуваше само за библейските народи, но и за всички общества от историята, чак до наши дни. Пророкът предупреждаваше: „Всеки горд народ ще се изправи пред Божия гняв.“
Моав бяха предупреждавани непрестанно за греха си, но отхвърлиха всичките милостиви молби на Бог. Тези хора не искаха да имат нищо общо с Йехова. Вместо това те започнаха да преследват народа Му. В резултат на това Божите наказания над Моав бяха жестоки. Ужасни суши унищожиха нивите и лозите им. Опустошението беше толкова ужасно, че се казва че сълзите на пророка са били единствената вода в страната (виж 16:9).
В книгата на Исая се споменават много подобни наказания. Въпреки това една фраза е използвана много пъти за да ги опише: „Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята“ (16:10). Просто казано, преди имаше просперитет, пълнота, изобилие. Но изведнъж, в един момент, тези благословения се изпариха.
В библейски времена, жетвата беше време на голямо празненство. Но след като Моав беше сполетян от наказание, нямаше викове за жетвата, които да изпълват улиците. Бог заяви: „Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята няма пеене, няма радостни гласове; тъпкачите няма да тъпчат линовете за вино; прекратих възклицанието.“ (16:10)
От радостта в Моав не остана и следа. Сега, вместо това над обществото беше надвиснал облак от тъга и скръб. Виждаме подобно описание на Моав и в Еремия 48-а глава. Според Еремия цялата радост си беше отишла от Моав, понеже те бяха под Божествено наказание, а на нейно място имаше ужасна тишина.
Искам да помислите за ситуацията в Америка днес. Какво виждате и чувате? Лично аз никога не съм виждал такъв страх в страната. Това не е само защото живея в Ню Йорк и видях последиците от терористичните атаки на 11 Септември. Не, пророческото ми чувство ми казва, че има страх във въздуха понеже сме под наказание. Нашата горда, надута нация е попаднала под Божествения гняв и радостта си е отишла.
Но този страх не е само в Америка. Той се е разпространил из целия свят. След терористичните бомбени атаки в Израел, например, хората вече не си живеят по домовете. Страхуват се да си карат колите, да ходят на ресторанти, да бъдат сред хора. Децата вече не играят навън, а възрастните не могат да спят. Радостта буквално е изчезнала от улиците на Израел.
В Индия и Пакистан цели множества живеят в страх от ядрено унищожение. И двете страни вече имат ядрено оръжие и се страхуват от омразата на врага си. Но дори и в границите на тези държави хората са мнителни един към друг. Те ходят със страх, без никаква радост.
В Аржентина, националната валута се срива. Банките затварят, а хората се редят на километрични опашки, за да си изтеглят парите. Снимки по новините показват как хора ходят замаяно по улиците. Жени, които доскоро са танцували и са пели на обществени места, сега мълчат. Вместо това те се събират с хиляди и маршируват, като удрят тенджери и тигани с лъжици, опитвайки се да проумеят отчаянието си. Радостта си е отишла от тази нация.
Япония се намира на прага на абсолютния хаос. Гордите й доскоро хора, сега се обръщат към необуздани грехове, за да подтиснат отчаянието си. Порнографията процъфтява. Процъфтява и наркоманията и алкохолизма. Хората се опитват да притъпят усещанията си, но след като свърши партито, отново са пълни със страх. Междувременно радостта им е изчезнала.
Русия е ранена мечка, която си ближе раните. Алкохолизмът е поробил цели множества безработни мъже в тази осакатена нация. Виждате ги как седят безнадеждно в парковете с празен и отчаян поглед, а живота им е потънал във водка. Само за 10 години средната продължителност на живота на руснака е паднала от 60 и няколко на 54 години. Радостта се е изпарила от живота им.
В Китай, най-населената страна в света, мъжете са 6 пъти повече от жените. Това е в резултат на правителственото решение да спре ръста на населението като направи аборта на женски бебета задължителен. Сега милиони китайски мъже са отчаяни, понеже знаят, че никога няма да се оженят. Те никога няма да преживеят радостта от това да имат семейство. А отчаянието им бавно се е превърнало в негодувание. Милиони мъже са се преселили в градовете, но не могат да си намерят работа. Настроението в нацията е като на погребение, пълно с безнадеждност. Радостта на хората е изгубена.
Когато Световният търговски център в Ню Йорк беше унищожен, хората извикаха: „Това ще промени нацията ни завинаги. Никога повече няма да бъдем същите. Нищо повече няма да бъде нормално.“ Колко вярно. Невинността и радостта, която имаха много американци до преди това, изчезна завинаги. И никога няма да бъде възстановена.
Но това настроение не е само в резултат от 11 Септември. Горите горят из цялата страна, като се унищожават милиони дървета. Една от най-големите суши в историята помете 1/3 от Америка, като засегна много плодородна земя. Скакалци са плъзнали из няколко щата, което доведе до най-лошата епидемия в историята ни. Порои заляха Тексас, като парализираха Хюстън и Сан Антонио и причиниха щети за милиони долари.
След това дойде срива на Уол Стрийт. През последните 2 години банкрутираха 1000 бизнеса, най-големия брой в историята. Дори и могъщата AOL се бори да оцелее. А вече чуваме и шокиращи свидетелства за огромна алчност сред управниците. Най-уважаваните институции в Америка са отмъкнали милиарди долари докато компаниите им се сривали.
Ето какво виждам на картата на Америка в момента: опустошение и тъга. Точно както Исая пророкува за Моав, радостта на нацията ни си е отишла. Защо? Америка е съдена за грешната си гордост. И, както Моав, ние виждаме Божия гняв накъдето и да се обърнем.
Според Исус, хората ще прекарат сърдечни удари поради нещата, които идват на земята. По време на това наказание цялата радост ще се отнеме от нечестивите. Но в същото време на Божия народ ще му бъде даден дух на радост: „Откупените на ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат в Сион с ликуване; вечна радост ще бъде на главата им, ще придобият веселие и радост, а скръб и въздишане ще побягнат.“ (Исая 35:10)
Исус Христос е източника на всичката радост. Псалмистът казва за Него: „Бог Те е помазал с масло на радост повече от Твоите събратя.“ (Псалм 45:7). Маслото, което се споменава тук е Святия Дух. Авторът казва: „Само онези, които ходят близо до Исус ще придобият радостта на Духа Му.“
В пасажа горе Исая ни казва, че в предстоящите мрачни времена, ще се пробуди един Божи остатък. И те ще се хванат за Духа на Христос, ще Го притежават. В онези тежки времена на наказание, Духът на радостта, която е в Христос, ще бъде техен. И никое обстоятелство, човек или състояние няма да може да ги лиши от него или да им го открадне.
Обаче за върналата се към греха църква ще бъде различно. Пророк Йоил ни казва, че една църква, която „опустошена от греха“ ще бъде лишена от цялата си радост: „Не се ли отне храната пред очите ни, радостта и веселието — от дома на нашия Бог?“ (Йоил 1:16). Просто казано мъртвата религия не притежава радост.
Моля да не приемате това, което казвам като критицизъм към католическата църква. Но след скорошните секс скандали с деца и свещеници, много католически църкви станаха като морги. Хиляди хора си тръгнаха от църквата тъжни или наскърбени, или пък уплашени за децата си. Почти е невъзможно да намериш някакво „масло на радост“ в католическите църкви днес.
Същият дух на смърт изпълва много протестантски църкви. Млади мъже и жени ходят на семинари, където ги обират от вярата им. Там им казват вече да не вярват в рая и ада, Възкресението и непорочното зачатие. Нищо чудно, че църквите, които те пастируват са мъртви. Когато Христос не е там, няма как да има радост. Исус е единствения източник на всичко това.
Може да няма радост и веселие в злото общество или пък сред нечестивите или мъртвите официални църкви, но Исая говори слово на надежда за праведните: “Слушайте Ме, вие, които познавате правда, народ, в чието сърце е Моят закон!” (Исая 51:7). Тук Бог говори на всички онези, които Го познават и Му се покоряват. И Той ги укорява с любов: “Аз, Аз съм, който ви утешавам. Кой си ти, че се боиш от човека, който умира, и от човешки син, който ще стане като трева, а си забравил ГОСПОДА, който те е направил, който е разпрострял небесата и основал земята; и непрестанно, цял ден се страхуваш от яростта на притеснителя, когато се готви да унищожи?” (51:12-13)
Господ казва: „Защо забравихте кой съм Аз? Не съм ли същият този Всемогъщ Бог, който съсече врага ви, Египет? Аз нараних тази могъща нация с големи наказания и ви избавих чрез мощни чудеса. Отворих Червено море и вие преминахте през него в безопасност. Пазих ви и ви опазих през целия път.
Знам, че сте изправени пред нов ден на тежки, страшни времена. Но Аз все още съм вашия могъщ Спасител. Аз ви създадох и ви опазих. Прострях небесата и положих основите на земята. Вие знаете това. Но въпреки това вие бързо забравихте силата Ми. Къде е врагът, който може да ви нарани? Никой не може да ви нарани, понеже ви държа в дланта Си.“
Ние бяхме благословени с Божията любов и страха от Господ. А волята Му за нас в най-ужасните, най-тъмните времена е да имаме Неговата радост. Дори и когато виждаме, че около нас има наказание, ние трябва да пеем, да викаме и да се радваме, не защото е дошло наказание, а въпреки него.
Исая 51:11 започва с думата „И така“, което означава „в реда на мисли, в който вече говорих“. Какво беше казал Бог? Той напомни на народа Си: „Не си ли ти, която пресуши морето, водите на голямата бездна, и направи дълбините на морето път, да преминат изкупените?“ (51:10). Той казваше: „Аз все още съм Господа, Стария по дни, Този, Който прави чудеса. А ръката Ми все е още има сила да ви освободи.“
Та, какво иска Бог да знаят хората Му в смисъла на тази истина? Той казва всичко в един стих, в Исая 51:11: “Откупените на ГОСПОДА ще се върнат и ще дойдат в Сион с ликуване”. С други думи: „Ще имам хора, които ще се върнат при Мен с вяра и доверие. Те ще спрат да гледат обстоятелствата и бедствията, които ги заобикалят и ще си върнат радостната песен.“
“Вечна радост ще бъде на главата им.“ Радостта, която Божия народ ще изпита, няма да е само за неделя сутрин или за седмица, или месец. Тя ще продължи през цялата година, по време на трудности, до самия край.
“Скръб и въздишане ще побягнат.“ Това не означава, че ще свърши всичкото ни страдание. Означава, че вярата ни в Господ ще ни постави над всяка болка и изпитание. Тези неща няма да могат да ни ограбят от радостта ни в Христос.
“Ще придобият веселие и радост.“ Бог погледна през вековете и каза: „Ще има хора, които ще притежават радостта Ми, ще я хванат, ще я имат. Ще се държат здраво за нея и тя ще бъде тяхна.“
Онези, които придобият радостта Му ще се превърнат в едни от най-великите свидетелства за Божията сила на земята. Помислете какво ще означава това, когато дойдат най-лошите времена. Докато сърцата на хората прималяват и обществото се е вцепенило, смирени хора ще стоят твърдо по време на всичко това и ще излъчват свръхестествена духовна радост и веселие.
Не се заблуждавайте – християните ще преживеят същите неща като всеки друг по време на наказанието. Те ще изгубят работата си, ще чувстват физическа болка, ще имат семейни проблеми. Но през всичко това, те ще имат дух на мир. И светът ще го знае. Хората ще ги погледнат и ще кажат: „В крайна сметка той наистина познава Бог. Как иначе би могъл да е толкова спокоен?“
Познава двама такива свидетели – една двойка, която посещава Таймс Скуеър Чърч. Преди 7 години те дойдоха при мен да ме помолят да се моля за тях, когато очакваха дете. Докторът им беше казал, че детето им няма да е нормално. Но слава на Бог, малкия Браян беше роден абсолютно здрав.
Сега, 7 години по-късно, Браян разви тумор в гръбначния стълб. Наскоро това го повали и го парализира. Когато родителите му ми съобщиха новината, сърцето ми се разби. Но въпреки болката им, бащата и майката на Браян бяха изпълнени с мир. Те не се усъмниха в Бог. Вместо това намериха радост в Господ. Всичко, за което ме помолиха в този дене беше: „Моля те, моли се за Браян.“
Тази чудесна двойка е в пълен контраст с цялото изпълнено със страх общество. Те могат да свидетелстват като Давид за изцерителната сила на радостта: „ГОСПОДИ, Боже мой, към Теб извиках и Ти ме изцели. ГОСПОДИ, Ти си извел душата ми от Шеол; опазил си ме жив, за да не сляза в рова... Обърнал си плача ми в радост за мен; съблякъл си ми вретището и си ме препасал с радост, за да Те възпява душата ми и да не млъква. ГОСПОДИ, мой Боже, вечно ще Те славя!“ (Псалм 30:2-3, 11-12)
А какви слаби свидетелства са някои вярващи днес. Всичко, за което могат да говорят са страховете им: страх от това да не си изгубят работата, страх от срив на стоковата борса, страх от терористични атаки. Не казвам, че не трябва да изпитваме страх. Това не би било нормално, особено в тези времена. Но Исус ни заповяда да оставим всичките си страхове на Него, понеже Той се грижи за нас. Повечето християни днес въобще не правят така. Те са точно толкова отчаяни и унили, колкото и останалата част от обществото.
По същият начин и много християнски семейства нямат никаква радост или веселие. Децата се връщат у дома и виждат как родителите им се карат. А когато домът не е изпълнен с хаос, той е тих като погребално бюро. Няма любов, само сръдни, смърт и изолация. Казвам ви, тези родители са позволили на Сатана да ги ограби от онова, което прави дома им силен. Библията казва, че Господната радост е нашата сила. А в този момент дома им се нуждае от кръщение от радост и веселие.
Други християни са вързани в оковите на страха и притеснението. Те се притесняват за бъдещето, за здравето си, за децата си, за нарастващата паника в света. Ако това се отнася за теб, спомни си Господните думи: „Кой си ти, че да се страхуваш? Вече не съм ли Аз всемогъщия ти Бог? Ти все още си овца в стадото Ми и Аз съм обещал да ти дам изход. Така че, защо си Ме забравил?“
За Божия народ ще става все по-важно да имат маслото на радостта и веселието. Злото, което предвиждам че ще сполети света е невероятно. То ще бъде толкова жестоко и мръсно, че дори и най-закоравените, най-големи атеисти ще се свият от шок и паника. Но Божието Слово е предсказало всичко. Самият Исус каза, че злите хора ще станат още по-зли и че земята ще се разтърси ужасно.
Питам те, каква демонична лудост е сполетяла Америка, че невинни момиченца биват отвличани, изнасилвани и убивани? Дори и закоравени затворници плачат поради тези трагедии. Що за ад се е спуснал над нацията ни, че стотици градски деца изчезват, биват продавани като роби за проституция? Скоро ще чуваме ужасните новини за детски робски лагери, където се снима детска порнография.
Сега е започнала една паника на Уол Стрийт. Мисля, че в крайна сметка ще видим курса да пада под 5000 пункта. Пазарът за недвижими имоти ще се срине. Стоковата борса може да се възроди, но само за миг. Тук, в Ню Йорк, ние виждаме резултатите от икономическия хаос. Вече видяхме онези, които изведнъж станаха бездомници.
Как трябва да се държи Божия народ в такова време? Дали просто да кажем: „Отказвам да слушам повече лоши новини“, да заровим главите си в пясъка и да игнорираме всички откровения за злото? Не можем да го направим дори и да искаме. Бомбардирани сме с ужасни новини всеки ден.
Та, как можем да придобием радостта и веселието в паникьосания, полудял свят? Исая ни дава отговора. Първо, той описва времето, което видя: „Грабители грабят, грабеж грабят грабители Страх и яма, и примка върху теб, земни жителю... Земята се разпадна напълно, земята се разложи напълно, земята силно се разтресе. Земята ще залита като пиян... Беззаконието й ще натегне върху нея и ще падне, и няма вече да стане.“ (Исая 24:16-17, 19-20)
Това звучи точно като сегашното състояние на света. Бизнес лидерите са измамници и са вкарани в затвора. Земята ни преживява природно бедствие след природно бедствие. Хората са изпаднали в абсолютен страх. Всъщност, аз вярвам, че Исая видя нашето време.
Но въпреки, че Исая видя как земята се гърчи под Божието наказание, той видя и нещо чудесно, което надмина всичко. Това видение го изпълни с радост. Той заяви: „ГОСПОДИ, Ти си мой Бог! Ще Те величая, ще възхвалявам Името Ти, защото си извършил чудеса, отдавнашните Си намерения с вярност и истинност.“ (25:1)
Пророкът всъщност казваше: „Господи, чудесното Ти водителство идва при народа Ти. Новите Ти милости и голяма вярност са на път. Никое човешко същество не е виждало някога онова, което ще донесеш.“
Какво ще направи Бог? Първо, Той ще събори всеки свиреп враг на църквата Си: „Защото Ти обърна град в грамада, укрепен град — в развалина, двореца на чужденците — да не е град, няма да се съгради до века. Затова силен народ ще Те прославя, градът на страховитите народи ще се бои от Теб.“ (25:2-3)
Ето какво накара Исая да се зарадва. По време на цялото насилие, бушуващи бури, бедствия сред народите, нарастването на злото, Исая видя как Божията ръка разкриваше силата му: „Защото си бил крепост на сиромаха, крепост на бедния в притеснението му, прибежище от буря, сянка от пек, когато устремът на насилниците е като буря върху стена.“ (25:4)
Което има предвид Исая, когато говори за „буря върху стената“? Стената е Исус Христос, нашия защитник. Исая видя как идващата буря удари стената, но не я помръдна. Всъщност, никоя буря не би могла да я помръдне някога. Исус е цар на бурята. А хората Му са на сигурно място зад стената.
Исая видя и хора, които бяха „бедни и притеснени“, в абсолютна нужда. Той говори за хора без работа, без пари, бездомници, гладни хора. Исая казва, че в онзи ден Самия Христос ще бъде сила и прибежище за тези хора. Той лично ще се погрижи за нуждите им.
“И на този хълм ГОСПОД на Войнствата ще направи на всичките племена угощение от тлъсти ястия, угощение от стари вина, от тлъсти ястия, пълни с мозък, от отбрани стари вина.” (Исая 25:6)
Планината, за която говори Исая тук е планината на молитвата. В най-мрачните мигове, пророка видя как Божия народ се издигна до Господната трапеза чрез ходатайство. И те празнуваха с Него с лично общение. Те се хранеха с „тлъстина“ или „с онова, което озарява лицата на хората“. Тлъстината изобразява маслото на Святия Дух. Накратко, тези хора се нахраниха толкова, че започнаха да светят със Святия Дух.
Ето картината, която накара Исая да се зарадва: по време на насилие и абсолютен хаос, Божия народ беше на колене. И те празнуваха на масата, придобивайки мощни ресурси, с които да посрещнат бурята.
“И на този хълм Той ще отмахне покривалото, което покрива всичките племена, и завесата, която е простряна върху всичките народи.” (25:7). Тези молещи се хора бяха освободени от всяко покривало, което ги заслепяваше за великото видение за Христос. Бог беше отворил очите им по свръхестествен начин и те нямаше как да бъдат измамени от никоя фалшива доктрина или учение.
Аз давам слава на Бог за невероятното видение на Исая. Чрез този пасаж пророка ни е дал тайната за това как да придобием духа на радостта и веселието. Става дума за това, че трябва да се молим и да чакаме Господ. Той ще ни спаси в онзи ден, понеже ще бъдем зад стените.
Това уверение ни прави смели свидетели за Божията добрина във всяка буря. Когато дойде онзи ден, целия свят ще ни погледне и ще каже: „Надеждата на праведните е радост, а очакването на безбожните ще загине.“ (Притчи 10:28)