Исус идва

Преди 1000 години, точно по това време, светът изживяваше най-тъмния си период. Според „История на църквата” от Милър, църквата била грешна, отстъпническа и слаба. Всъщност, живота й гаснел. Мохамеданството се развивало бързо, Европа била прегазена от унгарците, които избивали масите, страх и насилие имало навсякъде по земята. Цялото човечество било опустошено и паникьосано. Имало е всякакви многобройни бедствия – ужасен глад, неописуеми катастрофи. Мор и епидемии убивали милиони хора. Но истинската паника била причинена от необичайни и обезпокоителни знамения в небето. Записано е, че имало странни знамения по слънцето и луната. Проповедници из целия познат тогава свят започнали да проповядват и пророкуват, че света ще свърши някъде около 999 година, точно преди да настъпи 1000 г. Текстът, който използвали бил Лука 21:25-27: „И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, които ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Хората ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.”

Паниката се увеличила след 960 г. Но 999 г. била считана за последната, която някой ще види! Това било сатанинска измама, базирана на грешно тълкувание на посланието за милениума (което означава 1000 години), описано в Откровение 20:1-7. Хората напуснали работата си, земеделците спрели да сеят и жънат, къщите и сградите били оставени да се рушат, историците спрели да записват събития. Богатите и аристократите, принцовете и епископите, оставили приятелите и семействата си и се забързали към Палестина, за да бъдат там, когато се върнел Христос. Той щял да дойде и да издигне трон на планината Сион. Подарявали богатствата си, царе и императори молели да бъдат приети в манастири, където да се присъединят към светите обреди. Тълпи бедни хора спели пред портите на святи сгради или поне под сянката им! Хората огладнели, но нямало зърно, жито, добитък, посеви. Никой не се бил запасил с храна, понеже всичко скоро щяло да свърши.

Последната нощ на 999 година била на паника и безпокойство. Злите хора направили едно последно диво веселие, за което се казва, че било твърде ужасяващо, за да бъде повторено. Ерусалим бил пълен с онези, които чакали на планината Сион Исус да премине през облаците. С приближаването на полунощ, света притаил дъх. Часовниците отмерили 12 часа, след това още 5 минути – Исус го нямало! Нощта преминала, настанало утро, а всичко било мирно и тихо. Множествата се върнали по домовете си да орат, да поправят разрушенията, да садят. Всичко си било като преди. Резултатът бил, че страха преминал в забава и веселие! Били построени огромни катедрали и населението се настанило в тях, без да очаква завръщането Му. Било време за строеж –дори на империи! Минали в другата крайност.

Това се повторило преди около 145 години, когато Уилям Милър, основател на адвентисткото движение, обявил потресаващото откровение, че Исус се връща през 1843 г.! Той се обърнал към християнството от деизма и през 1833 година станал дипломиран баптистки проповедник. След 14 години учене, Милър изчислил, че Исус ще се върне през 1843 на определена дата. Книгата му „Библейски и исторически доказателства за второто пришествие на Христос през 1843 година” съдържала таблици, изчисления до минута, определени доказателства, че без никакво съмнение това щяло да се случи през 1843! Джоузеф Хайнс публикувал книгата и между 1839 и 1843 хиляди вярващи от различни деноминации били убедени, че Исус ще се върне през 1843. Датата, която Милър определил, дошла. Множества отишли в планината, за да чакат Господното завръщане. Когато Исус не се върнал, Милър се обърнал към изчисленията си, признал, че е направил грешка и определил друга дата! През 1845 станал президент на адвентистите.

Можете ли да повярвате, че това се случва отново? Чухте ли, че Исус се връща на Рош Хашана, 11 Септември 1988, при изгрев? А Третата световна война ще започне 23 дни по-късно, на 4-ти Октомври? Че Армагедон ще се случи на 4-ти Октомври 1995, а хилядолетното царство ще започне по залез на 23-и Декември 1955? Шега? Едва ли! В момента има една книга, която печели голяма популярност, казва се: „Грабването, Рош Хашана и 88 причини защо!” Ако не познавате Библията си, много от тези 88 причини със сигурност ще ви прозвучат доста убедително. Книгата на Уилям Милър и днес звучи много убедително!

Ще се върне ли Исус на 11 Септември 1988, при изгрев? Това би било най-чудесната новина, за която мога да си помисля. О, де да беше така! Той каза, че се връща скоро! Моля да разберете, че не се отнасям с пренебрежение към тази книга. Исус може да се върне по всяко време. Това, което казвам е, че определянето на ден е измама, подвеждащо е и не е библейско. Всъщност, това е неразбиране на цялото послание за идването на Христос!

Исус със сигурност нямаше намерение тялото Му да бъде така разделено поради тази благословена надежда. Съществува такова объркване и разделение относно това кога се връща Той. Харизматичните и евангелски движения са разцепени на много лагери – всички са убедени, че знаят кога се завръща Исус. Някои казват, че ще стане на два пъти: първо ще има внезапно, необявено грабване, а след това скръб. Други казват, че Той ще се завърне три години след началото на скръбта. Други вярват, че Той ще дойде след седем години от великата скръб.

След това имаме големия и разрастващ се дебат относно хилядолетното царство на Христос на земята. Съществуват пре-милениумилисти, които вярват, че второто пришествие ще бъде последвано от хилядолетно царуване на Христос в мир и праведност (Божието царство), по време на което Христос ще царува на земята, а след това ще настъпи края на света. Пост-ми-лениумилистите твърдят, че Божието царство е сега – света ще бъде християнизиран, а ние ще преживеем дълъг период на мир – „милениума”. Те твърдят, че Евангелието ще покори и победи злото тук, на земята, след което ще дойде Исус. „А-милениумилистите” вярват, че няма хилядолетно царство на Христос на земята, а че има две царства, които вървят успоредно: Божието царство на светлината и дяволското царство на тъмнината. При завръщането Си, Христос ще установи царството Си и ще смаже това на дявола.

Също така е разпространена теологията на суверенитета, която твърди, че Исус няма да се върне, докато християните не вземат властта на всяко ниво в обществото – политическа, социална и икономическа – и подчинят системата, направят света свят, след което върнат Исус като цар. В допълнение към всички тези доктрини има всякакъв вид диспенсационалисти, всеки от които ползва много спретнати доказателства, доста логични и до един опиращи се на Библията; като всички твърдят, че единствено те са прави. В Библията си не виждам стих: „Винаги пресмятайте и изчислявайте!”, а по-скоро виждам „Бъдете готови!” Вярвам, че Святия Дух сложи това послание в сърцето ми, така че никой, никога да не се поклати или измами от хора, които поставят дати. Казвам с Павел: „Молим ви, братя, да не се разколебавате лесно от здравия разум, нито да се смущавате – било от дух, било от слово, било от писмо, уж от нас изпратено – като че ли вече е настанал Денят на Господа. Никой да не ви подмами по никакъв начин...” (2 Солунци 2:2-3). Исус каза: „А за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец... Внимавайте, бдете и се молете, защото не знаете кога ще настане времето... да не би като дойде неочаквано, да ви намери заспали” (Марк 13:32-36). Тези, които дават точни дати казват, че проблема с това да разберем точния ден на Неговото завръщане, е свързан с различните времеви зони, следователно никой не знае часа според времевата зона!

„Внимавайте, бдете и се молете, защото не знаете кога ще настане времето” (Марк 13:33). Всяка доктрина за завръщането на Христос, голямата скръб или милениума, която притъпява бдителността, молитвения живот и очакването ти, че Той се завръща всеки момент, не е от Бог! Нито пък е от Бог доктрината, която притъпява ревността ти да печелиш за Христос изгубените. Ние трябва да живеем всеки час в очакване, бдителност и работа. Някои от онези, които налагат книгата за Христовото завръщане на 11 Септември, казват: „Нещо трябва да събуди заспалите християни – тази книга може да направи това!” Но аз казвам, че ако те са отстъпили, не са бдителни или са станали мързеливи, никой емоционален трус не би ги събудил. По-скоро на 12,13,14 и 15 Септември те ще започнат да се присмиват! Ще станат още по-мързеливи!

Когато бях малък, в ранното петдесятно движение, идването на Исус се проповядваше по такъв начин, че ме плашеше до смърт! Текстът винаги беше: „Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ... Затова бъдете и вие готови, защото в час, който не мислите, Човешкият Син идва” (Матей 24:42-44). Слушах как евангелизаторите говореха за воя на тръбата, милионите изчезващи, автомобилните катастрофи, падащите самолети, дерайлиращите влакове! Един ден се върнах от училище и мама не беше у дома! Помислих си, че съм пропуснал идването Му – каква паника! Помислих си, че съм бил оставен!

Така е с много християни. Идването Му е плашещо за тях, те живеят със страх от последната тръба! Ако има бунт или неизоставен грях, идването Му е страшно. Но в това послание искам да проповядвам завръщането Му в различна светлина – какво означава то за победителя, за този, който Го обича.

„И така, като се събраха, те Го попитаха, като казаха: Господи, в това ли време ще възстановиш на Израил царството? Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт... И като изрече това, докато те гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им. И докато се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха при тях, които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.” (Деяния 1:6-11)

Първото нещо, което направи Исус, беше да събере онези, които бяха избрани, за да Го видят как се издига към Отец – „И като се събираше с тях” (Деяния 1:4). Преводът на Библията New American Standard казва: „събирайки ги заедно”. Около 120 души бяха извикани от Самия Исус на Елеонския хълм. Не мисля, че те знаеха или предполагаха какво щеше да се случи. Той се беше опитал да ги подготви за завръщането Си при Отец: „...защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате” (Йоан 16:10). Как ограничения ум би могъл да разбере такива думи? Как би си отишъл Той? Щеше ли да умре отново? Колесница ли щеше да дойде, както се случи с Илия? Ангели ли щяха да Го вземат? Или внезапно щеше да се превърне в пара? Това беше нещо, за което Исус ги беше предупредил: „Чухте как Аз ви казах: Отивам си и ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали, че казах, че отивам при Отца...” (Йоан 14:28). Те попитаха: „Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.” (Йоан 16:18)

По същият начин, по който събра учениците си, Исус първо ще събере Своите хора при Себе Си, за да ги подготви за завръщането Си. Но ще го разберем ли? Бог винаги е имал хора, но точно преди завръщането Си, ще направи така, както направи преди да си тръгне. Той прави това сега! То се случва тук, в Таймс Скуеър Чърч и навсякъде в Америка, Китай, Европа, Полша, Русия. Малки и по-големи групи се стичат под призива на Святия Дух да „излезем и да Го посрещнем.” Те са чули тръбата! Чули са вика: „Ето, младоженецът (идва)! Излизайте да го посрещнете!” (Матей 25:6).

Исус каза, че те трябва да се радват и въпреки това им каза: „...ще заплачете и ще заридаете... ще скърбите...” (Йоан 16:20). Исус събира хора, на които им е заповядано да се радват, понеже Той се връща точно както си тръгна! Исус говори за ужасни неща, които ще дойдат на земята – толкова страшни, че сърцата на хората ще се стопят от страх докато гледат как наказанията се стоварват навсякъде около тях. Но на събраните им е заповядано да не се страхуват, а да се радват, докато небесните сили се клатят. „А когато започне да става това, се изправете и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.” (Лука 21:28)

„...Този Исус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето” (Деяния 1:11 – бел.пр.). Положеното в гроба беше тяло от кръв и плът - тяло от плът и кръв беше възкресено! Исус, когото Тома докосна, беше от плът и кръв. Той докосна ръцете Му и сложи ръката си в ребрата Му. Това наистина беше човек – прославен – който се възнесе при Отец! Исус не се изпари пред тях! Той беше издигнат на облак докато се скри от погледа им! Каква страхотна гледка трябва да е било – пламтящ Исус, искрящ от слава, с лице вдигнато към небето, бавно издигащ се над тях. Трябва да са паднали на коленете си!

Те видяха цялото възнесение с очи, приковани в Него, „И докато се взираха към небето...” Те не мигнаха с очи, след което Той вече си беше отишъл! Те видяха всичко. Истина е, че ние ще бъдем променени в миг на око: „...всички ще се изменим в един миг, в мигване на око, при последната тръба...” (1 Коринтяни 15:51-52). Павел говори за изменението на тялото ни, когато „...ще бъдем грабнати заедно с тях (възкресените мъртви) в облаци да срещнем Господа във въздуха...” (1 Солунци 4:17). Той ще дойде бързо, внезапно, а ние ще бъдем телесно променени в един миг.

Но какво ще се случи преди да се промени тялото ни? Аз вярвам, че изкупените ще Го видят да слиза точно както 120-те Го видяха да се издига! Вярвам, че идването на Христос ще бъде откровение за Неговата слава на невястата Му. Последната тръба символизира последното пробуждане. „Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините... наднича през решетката” (Песен на песните 2:8-9). А Той ще дойде бързо, внезапно и тялото ни ще бъде променено в един миг. Но аз вярвам, че идването на Христос е откровение за славата Му на Неговата невяста! Той първо ще почука: „...гласът на любимия ми! Чука...” (Песен на песните 5:2). Как може булката да не почувства приближаването на любимия си! В древността, приближаването на младоженеца е било обявявано на булката най-малко на две пресечки разстояние. „Ето, младоженецът идва!”

„Затова, препашете се през слабините на вашите мисли, бъдете трезви и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде при явяването на Иисус Христос” (1 Петрово 1:13). „Но вие, братя, не сте в тъмнина, че денят да дойде върху вас като крадец” (1 Солунци 5:4). Сега Го обичаме, въпреки че не Го виждаме. Какво ли ще бъде точно преди Той да се появи, за да разкрие Себе Си? „Когото любите, без да сте Го видели, в когото като вярвате, без сега да Го виждате, се радвате с неизказана и преславна радост” (1 Петрово 1:8). В момента за нас е неописуема радост и пълно със слава усещане, когато просто ни докосне с Духа Си. Той идвал ли е някога в стаята ти? Бил ли е толкова близо, че си мислеше, че си в небето? Тогава, какво ще бъде, когато започне да ни притегля към Себе Си с приближаването на славата и присъствието Си?

Павел предполага, че Божиите светии могат да видят приближаващия се ден: „Като не преставаме да се събираме заедно... а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава” (Евреи 10:25). „... Но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е” (1 Йоан 3:2). „Ето, идва с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха...” (Откровение 1:7). „Те ще гледат лицето Му и Неговото Име ще бъде на челата им” (Откровение 22:4). Стефан, „като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога” (Деяния 7:55). Стефан е преобраз на онези, които живеят в последните дни, „пълни със Святия Дух”, на които ще им бъдат дадени отворени очи и отворено небе. Ние ще видим Исус да идва в слава с всички святи ангели. Ще видим шествието на Неговата слава!

Ние, булката, не трябва да се страхуваме, когато Той се яви. „А се радвайте, доколкото сте участници в страданията на Христос, за да се радвате и ликувате и когато се яви Неговата слава” (1 Петрово 4:13). Никога не забравяйте, че Той няма да изненада онези, които Го очакват, които „очаквате и ускорявате идването на Божия Ден...” (2 Петрово 3:12). Те „изкупуват благоприятното време, понеже дните са лоши” (Ефесяни 5:16). Те не стоят пред телевизора! Не са погълнати от егото си, мечти, амбиции! Но са заети да украсяват себе си като невяста, която очаква. Те са заети докато се върне Той. Този ден няма да „застигне” онези, които са подготвени. Той няма да се върне като крадец за очакващите Го!

Това също ще бъде и Господния ден на радостта! Той няма търпение да бъде с невястата Си: „Аз съм на любимия си, и неговото желание е към мен” (Песен на песните 7:10). Ние забравяме за Неговото въодушевление, Неговата радост, Неговото очакване. Да, Той копнее за невястата Си! Исус плака на гроба на Лазар. Той „се зарадва”, след като учениците се върнаха и бяха изгонили демони (виж Лука 10:17-22). Той е прославен човек, споделящ всичките ни чувства и пълен с радост и очакване да приеме невястата Си, да я обяви за Негова и да я притегли към Себе Си!

Той е обещал да „открие Себе Си” на онези, които очакват завръщането Му. „...И ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват” (Евреи 9:28). Този път Той не идва, за да изкупува от грях, а за да открие славата Си на Своята невяста. Това проявление вече е започнало. Той демонстрира силата и славата Си на святия Си остатък. Те ще бъдат уловени от магнетичното Му притегляне. Той не е мошеник, който се опитва да хване невястата Си в блудство. По-скоро я увещава, изчиства, призовава и придърпва по-близо до Себе Си.

„Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи. ” (1 Солунци 4:16-18).

На гръцки думата „повелителен вик” означава „да подтикнеш с думи, да събудиш, да възбудиш, да пришпориш към действие”. Гласът на архангела ще бъде чут от победителите: „Той е пред вратата! Елате, възлюбени! Този, когото обичате, е дошъл да ви вземе.” Това не е дискретно посещение, тайно случващо се в някой ъгъл. Не! Исус се връща с гръм на тръба, с армия ангели, с повелителен вик, с космическия глас на архангела. Мъртвите в Христос ще възкръснат първи, за да Го посрещнат в небето. Каква гръмка радост ще бъде! Те ще Го прегърнат първи. Мислите ли, че ще са тихи? С нови тела ли ще бъдат? Изкупени завинаги и най-сетне у дома с Исус? Възлюбени, те ще се радват там! И докато се радват, Той ще изпрати ангелите Си в света и ще събере децата Си. Какво посрещане ще е това.

Но ето значението на Неговото завръщане, казано в няколко думи: „... и така ще бъдем винаги с Господа” (1 Солунци 4:17). Колко глупаво е да спорим дали ще живеем на земята или на някое небе. Небето ще бъде там, където е Исус! Някои са много убедени, че никога няма да напуснем тази земя, че Исус ще слезе при нас и ще установи земно царство. Всичко, което искам е това слово: „И така ще бъдем винаги с Господа.”

Искаш ли винаги да бъдеш с Господ? Знаеш ли, че Неговото желание също е да бъде с теб? „Отче, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава...” (Йоан 17:24). Не се ядосвай на онези, които постановяват дни, които си мислят, че знаят точно кога ще се завърне Той. Вероятно е било направено с ревност, но без мъдрост. Ще има още книги, писма и пророчества, които твърдят, че имат специално откровение. Не се тревожете заради всички тези неща. Оставете времената и сезоните в ръцете на Отец и живейте всеки ден от живота си, като че Христос се връща след час. Докато Той се върне, трябва да свършим доста работа, издигайки отново стените на Сион.