Късният дъжд!

„В оня ден ще потърся да изтребя всичките народи, които идат против Ерусалим. А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление”

„И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него както плаче някой за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него както скърби някой за първородния си” (Захария 12: 9 -10).

Това пророчество на Захария е за специалното изливане на Святия Дух, което ще се случи в последните дни. Подобно нещо е описано в Йоил втора глава, където вярвам че става дума за Петдесятница. Този пасаж гласи:

„И след това ще излея Духа Си на всяка твар; синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения”.

„Още и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в ония дни” (Йоил 2:28-29).

Точно това се случи в деня на Петдесятница! Святият Дух дойде в горницата в Ерусалим като потоп от дух на пророчество. Дори на бедните слуги и домашни прислужници беше дадено да пророкуват.

Това велико изливане стана постоянно напояване със Святия Дух, което продължи през вековете. За близо 2000 години Бог щедро изливаше Своя Дух върху народа Си, като ежедневно напоявше Църквата Си и я защитаваше. Исая говори за нея като:

„...Прелестно лозе. Аз, Господ, го пазя; всяка минута ще го поя; нощем и денем ще го пазя, за да го не повреди никой” (Исая 27:2-3).

Двете изливания на Духа са посочени като първия (или ранния) дъжд и последния (или късния) дъжд:
„И, казва Господ: ‘Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа, тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му - и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло’” (Второзаконие 11:13-14).

Сезоните на сеитба и прибиране на реколтата в Израел са точно обратно на нашите. Ранните дъждове падат от октомври до края на декември, точно преди сезона на сеитба. Те правят земята мека. А късните дъждове падат от март до април, точно преди прибирането на реколтата. Те правят реколтата да узрее.

Важно е да се отбележи, че тези две изливания винаги бяха свързани с прибирането на реколтата: „... за да събираш житото си ...” (стих 14). И, възлюбени, ако искате да прецените всяко движение на Святия Дух - да разпознаете дали е от Бога или от плътта - то използвайте този критерий: делото на Духа винаги е фокусирано върху жетвата на душите!

Няма значение какви прояви виждате във всяко така наречено съживление. Ако не е фокусирано върху жътвата, то не е истинско движение на Бог! Дъждовете на Святия Дух винаги падат, за да прибират реколтата от човешки души.

1.Бог изля Своя Дух на Петдесятница като ранния дъжд, за да подготви почвата. Това изливане направи земята мека, за да се сее семето на Евангелието. Изпълнените с Духа сеячи бяха изпратени от Горницата в онзи ден до целия свят - Ерусалим, Юдея, Самария и най-далечните краища на земята, за да правят ученици на Исус Христос.

Църквата вече е преживяла почти 2000 години на сеитба и растеж - време е за прибиране на реколтата! Починалите до сега в Христа представляват първите плодове или ранната жътва. Но Захария пророкува за последната жътва - и това е причината, поради която Исус още не е дошъл. Господ търпеливо изчаква Своята последна силна реколта на земята!

„И тъй, братя, останете твърди до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд” (Яков 5:7).

2.Захария 12:10 е обещаният късен дъжд, който трябва да предшества окончателното прибиране на реколтата. Господ търпеливо чака, докато излее Своя последен дъжд, защото той ще доведе до окончателното прибиране на реколтата!

В началото на този век, едно петдесятно движение, основано в Канада, било наречено „Движение на късния дъжд.” То траело около четиридесет или петдесет години. Днес са останали само няколко църкви от „Късния дъжд.”

Тези, които участвали в това движение, били убедени, че са преживели последното велико изливане на Духа. Много от тях са казали: „Това е! Свидетели сме на изпълнението на Захария 12:10!” Но движението замряло. И други такива движения са идвали и са си отивали. Защо? Защото не са фокусирани върху жътвата!

Много от така наречените движения на Святия Дух изчезнали бързо, защото били насочени към човека - акцентирали върху дарби, благословения, самоусъвършенстване, щастие. Танци, смях, рев, лаене или други прояви, приписвани на Святия Дух, са плътски, освен ако не произвеждат сърцесъкрушеност за изгубените и неспасените. Ако това наистина е от Духа, то ще доведе до глад и желание да се достигне изгубения и умиращ свят!

Исус обвърза жътвата с изгубените души, когато каза:
„Затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Матей 09:38).

Всяко истинско изливане на Святия Дух ще се фокусира върху тази молитва на Исус. И всичките няколко съживления, документирани като истински такива, са били благословени с голяма жътва на души. Няма истинско съживление без събиране на голяма жътва на изгубени души!

Освен това, всички милости и служения на Святия Дух в живота ни като вярващи са свързани с последната жътва. Когато Святият Дух ни изобличи, когато ни утешава, учи, освещава, води и ни показва бъдещите неща, всичко това е с цел да ни подготви за събирането на реколтата - да ни направи способни работници на лозето Му!

Помислете си какво се е случило в резултат на Йоил 2:28. На Петдесятница, 3000 души се спасиха в рамките на един ден, след което ежедневно бяха добавяни нови души! След това тези вярващи бяха изпратени по целия свят, за да станат свидетели на Христос за изгубените.

„Докато Духът се излее на нас от свише, и пустинята стане плодородно поле, и плодородното поле се счете като лес” (Исая 32:15).

Исая казва тук: „Когато Святият Дух дойде, Той ще произведе плод за жътвата. Тогава ще бъдат спечелени изобилие от изгубени души!”

„...А на Давидовия дом и на ерусалимските жители ще излея дух на благодат и на моление…” (Захария 12:10).

Църквата винаги е имала благодат и моление. Но този стих говори за силно изливане, което ще означава нещо необичайно, мощно, славно!

Тук трябва да заявя, че не вярвам в богословската теория за размяната, т.е, че новозаветната църква трябва да замени Израел във всяко пророчество от Стария Завет. По-скоро вярвам, че много от тези пророчества имат двойно приложение.

Също така вярвам, че Бог ще излее Духа Си върху евреите в този последен час. Ще има откровение за Исус Христос за Израел и всички евреи. Например, вярвам, че Езекиил 39:22-29 пророкува изливането на Духа върху евреите след големия опит от страна на враговете на Израел да го унищожат.

Захария 12:10 обаче, е пророчество, изговорено директно към църквата на Исус Христос. То говори за Давидовия дом - тоест за църквата, чието семе е Христос, и който се състои от всички вярващи в Него - както евреи, така и езичници.

Всъщност, днес има един нов Израел - тяло от вярващи, което включва всички народи и езици. И то е направено по вяра, а не по плът:

„А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си. А горният Ерусалим е свободен, който е на всички майка” (Галатяни 4:25-26).

Павел навсякъде предупреждава вярващите езичниците да не се хвалят или възгордяват, че са били присадени в Неговото тяло. Те никога не бива да омаловажат Божието дело сред евреите. От друга страна, абсолютно богохулство е и да се издигат отново всички стени, които Кръста премахна. Исус събори всяка стена между хората:

„Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание” (3:28-29).

Никой не е Аврамово потомство само защото е роден евреин. Не, ние сме наследници на обещанието поради вярата ни в Исус. Всички националности са едно в Него. Всъщност, ние сме горния Ерусалим, Давидовият дом в последните дни. И имаме обещанието за изливането на последния дъжд на Святия Дух!

Библията казва, че Святият Дух ще се излее като „... духа на благодат и на моление” (Захария 12:10). Всеки път, когато Духът падне, стават явни тези две неща: дух на благодат и дух на моление.

Книгата Тит ни казва, че благодатта ни се дава като сила над греха, която да ни даде способност да живеем трезвен, свят живот:

„Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос” (Тит 2:11-13).

От Петдесятница насам, в Божиите хора има чудесна мярка от тази благодат. Святият Дух е изпратил убеждение за грях върху всички народи, учейки вярващите от всяка раса и език да изоставят нечестието и световните страсти. Следствието от това са хора, които живеят трезво и праведно в настоящия свят, и копнеят за идването на Исус.

И все пак, когато дойде късния дъжд на Духа, ние ще станем свидетели на една още по-голяма благодат. Бог ще излее върху нас дух на благодат, който ще ни утвърди в истината за нашето оправдание. Господ ще има уверени хора, които никога не се съмняват в своето спасение!

С това изливане Духът ще се движи върху служения по целия свят, които са били хладки, в компромис. Бог ще порази тези хора с изобличението на Своята благодат. Духът ще им покаже: „Светът се разпада и вие скоро ще застанете пред Мен. Така че по-добре започнете да говорите на сърцата на хората. По-добре имайте помазанието Ми, когато заставате на амвона!”

Това е изобличаващият дух на благодатта, който води до покаяние, произвежда благочестие и правда в Божия дом. Разбира се, Божията благодат се проявява в Неговата църква в продължение на 2000 години. Ние знаем доктрината за оправдание чрез вяра. Благодатта ни поддържа. И навсякъде, където е била проповядвана истинска благодат, тя винаги е била придружена от призив за покаяние и свят живот.

Но аз вярвам, че Захария 12:10 пророкува, че в последните дни Святия Дух ще падне силно върху Божиите хора с дух на благодат, която напълно ще ги отдели от всичко светско. Тя ще произведе в тях вик за чистота на сърцето!

Служителите ще се събудят за истинското „проповядване на благодатта”, което изобличава хората за всяко скрито нещо в живота им. И ние ще станем свидетели на изобличаващо, излагащо греха на показ и водещо до покаяние проповядване, далеч по-силно от това, което някога сме виждали в историята. Всеки вид неправда, нечестие и глупост ще бъдат извадени наяве. И тези, които са в Божия дом, ще чувстват „натиск” да постъпват правилно!

Преди няколко седмици получих телефонно обаждане от един скъп брат в Господа, който оглавява едно служение. Лидерите му се събирали да търсят Господа и скоро Святият Дух започнал да показва наяве хомосексуалистите и лъжливите духове сред тях. Няколко члена на екипа били освободени. Този брат ми каза: „Сега, когато Святият Дух слезе, има натиск да се постъпва правилно.”

Неговата фраза толкова ме порази, че не можах да се отърся от нея: натиск за вършене на правилните неща. Когато Святият Дух слезе и изложи греха наяве, християни, които са били хладки или живеят в компромис, биват изобличени. Тези, които не се покоряват на работата на Духа в тях, накрая стават слепи и губят желание да Му се предадат. И в крайна сметка, натискът да живеят праведно ги изкарва извън църквата. Възлюбени, натискът да се изостави греха и да се постъпва праведно ще се усили значително и ще натежи силно в Божията църква от последните дни!

Думата моление никога не се използва в Библията, освен, за да обозначи гласно изречен вик или молба. С други думи, тя не е нито лична молитва, нито е просто размишление. Молението трябва да бъде гласно!

Еврейската дума за „моление” означава: „маслинова клонка, обвита с вълна или някакъв вид плат, размахвана с ръка от някой, който иска или да се предаде, или търси мир.” Те са наричани „клонки на моление.” Просто казано, те бяха знамена на предаване. Те означаваха вик за пълна, безусловна капитулация.

Представете си един уморен от битки войник, окъсан и физически изтощен, уморен и претоварен, заседнал в окопа на собствената си воля. Той е съвсем сам, уморен и измъчен, и е стигнал до края на силите си. И така, той счупва клон от дърво. Връзва бялата си долна риза в единия му край, вдига я, размахва я и изпълзява от своя окоп, викайки: „Предавам се! Предавам се!”

Това е моление! То казва: „Предавам се; не мога да се бия повече в тази битка. Аз съм изгубен и отчаян.”

Виждате ли, молението не е просто да призовеш Бог да направи това, което искаш. То не е да просиш или да умоляваш Той да ти помогне в реализирането на твоите планове. Напротив, то е пълното предаване на собствената ти воля и път!

В продължение на векове християните са призовавали Бога, а същевременно са били пълни с егоизъм, молили са и викали: „О, Боже, изпрати ме тук, изпрати ме там, дай ми това, дай ми онова ...” Служителите са се молили и пледирали: „О, Боже, благослови моето служение, моите проекти. Изпрати пари и работници за моята програма!”

Но в последните дни Святият Дух ще падне с голяма сила, за да произведе усещане за духовен банкрут. Ние ще се събудим за факта, че дори не сме докоснали този свят с всичките си пари, ум, програми, служения и планове. (Истината е, че сме изгубили територия. Църквата е станала слаба и жалка!)

Веднъж проповядвах: „Всичко, което Бог изисква, е искрен вик, отчаяно призоваване на името Му.” Но Святият Дух ми показа, че е необходимо много повече от това, за да докоснем сърцето Му.

Малахия говори за Божия народ: „... Покривате олтара на Господа със сълзи, с плач и с въздишки ...” (Малахия 2:13). Но Господ не прие, нито чу виковете им, защото Израилевите мъже постъпваха коварно със съпругите си.Те се развеждаха с тях и търсеха други жени.

Тези хора не идваха пред Господа с флаг на предаване в ръка, не плачеха и не викаха: „О, Боже, грехът ми ме е завладял! Уморен съм да му противодействам със собствени сили, уморен съм да се съпротивлявам на Святия Дух. Моля Те, избави ме!” Ако те бяха направили това, Бог щеше да ги чуе и избави.

Трябва да има предаване! Нашите викове трябва да бъдат придружени от желание да се откажем от своя грях - от всичко в живота си, което е различно от Исус Христос.

Молитвата на Даниил показва какво представлява молението:

„Сега, прочее, послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му, и заради Господа, осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище. Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни, и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости” ( Данаил 9:17-18).

Това е вик на предаване - на пълна безпомощност! Даниил казваше: „О, Боже, ние съгрешихме срещу Теб и не можем да направим нищо за това! Ние сме безпомощни, безнадеждни. Отхвърлихме Те и наранихме. И сега Те молим за Твоята милост. Ние се предаваме. Предаваме всичко на Теб. Чуй нашето моление!”

Наскоро в нашата църква един мисионер говори за големите съживления по целия свят. При всеки случай на съживление, „духът на молитва” е свързан с последната жътва. Във Виетнам, Китай, Сибир, по Амазонка, сред на зулусите в Африка, Божиите хора се молят с огън и плам - плачат и викат със силен глас към Бога, търсят лицето Му, оправят се с греха и се обръщат към правдата. Някои молитвени събрания продължават от шест вечерта до обяд на следващия ден.

Такова желание за молитва не може да се създаде изкуствено. То е резултат от духа на моление! Бог прави това, което обеща в Захария 12:10, и тези вярващи вече го преживяват!

Не много отдавна в Таймс Скуеър Чърч отправихме призив да прекараме няколко седмици в молитва. И сега преживяваме лек привкус от това изливане на Духа. Наистина, има някаква степен на огън и усърдие в молитвата в цялата ни нация, но все още не сме изпитали изливането на духа на моление!

Миналият 18-ти юли, аз започнах да си водя молитвен дневник. Първото нещо, което записах в него бе: „Преди седмица, на 11-ти юли, Святият Дух ме призова да прекарам една година в молитва, имам предвид интензивна молитва. Аз ще водя този дневник, за да ме предпази от това да отслабне моето посвещение.”

Но за последните тридесет дни не съм написал и една дума в този молитвен дневник. Това беше голямо изпитание в живота ми! Постоянно бивах прекъсван. Никога не ми е било толкова трудно да остана дисциплиниран в молитвата.

Бог ми показва чрез това, че дори желанието и склонността за молитва трябва да дойде от Святия Дух. Сега дилемата ми е следната: Бог е обещал да излее дух на моление върху църквата Си, и аз не искам да го пропусна, но да бъда част от истинското движение на Бог. И така, как мога да бъда уверен, че върху мен е излян този дух?

Отговорът е в Захария 10:01:

„Искайте от Господа дъжд във време на пролетния дъжд; и Господ, който прави светкавици, ще им даде изобилен дъжд, и трева всекиму на полето” (Захария 10:1).

Ние трябва да помолим Господ за този дух на моление! „Светкавици” в този стих означава „мълния, гръмотевични бури.” Бог е обещал да ни даде проливни дъждове! Той ни казва в Захария: „Искайте, и Аз ще ви дам този товар от небето. Но трябва да го потърсите от Мен!”

Не е ли време да започнем да искаме от Господа: „О, Боже, излей Святия Дух върху мен, за да се науча да се моля! Отвори фонтана. Нека бъда част от последната Ти жетва!”

Щом духа Му на моление се излее мощно върху вас, ще откриете, че се молите за святост, благочестие, чистота. Ще ходатайствате за вашите изгубени близки и ще плачете за този умиращ свят. Но трябва да помолите Святия Дух да направи това във вас и да Му се доверите, че Той ще го извърши!

В пророчеството на Захария виждам ново видение за Кръста на Исус:

„... И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него ...” (Захария 12:10).
Именно това прави в този момент Святият Дух в Израел. Множества евреи се събират при Стената на плача и ридаят за идването на техният Месия. Но скоро един ден Бог ще премахне завесата, и те ще познават Исус такъв, какъвто е, и ще плачат за това, че са Го проболи! Те ще копнеят за Него, ще скърбят за слепотата си и отхвърлянето на кръста Му.

Има и друго приложение на този стих, свързано с църквата. Вижте, скоро ще се случи едно много лично дело на Святия Дух. Църквата на Исус Христос толкова е притъпила греха - така го е замазала и пренебрегнала, че когато Духът слезе с дух на молитва, Той ще донесе и очистване. Ще има плач, скръб, съкрушеност - реалността на това как нашите грехове наскърбяват Божието сърце!

Святият Дух ще се задвижи по този начин не само в събранията, но и в семействата ни и във всеки отделен вярващ:

„Земята ще жалее, всяко домочадие насаме: домочадието на Давидовия дом насаме, и жените им насаме; домочадието на Натановия дом насаме, и жените им насаме ...” (Захария 12:12).

Питам ви: Какъв по-голям дар би могъл да даде Бог на Своята църква точно преди да дойде, освен силно, изобличаващо послание срещу греха? Той ще донесе такова пронизващо изобличение, че няма да можем да толерираме нищо несвято или нечисто в нас!

В обобщение, ето характеристиките и белезите на изливането на последния дъжд на Духа. Ако някое така наречено движение на Духа не попада в тях, може да бъдете сигурни, че то е от плът:

1. Фокусът е върху последната жътва на души.
2. Дух на благодат, който води към покаяние и благочестие.
3. Дух на моление, в резултат на който хората се предават на Бог и изпитват непреодолима нужда да се молят в Духа.
4. Копнеж за Исус, скърбене, съкрушеност и плач с божествена скръб за греха. Едва след това дело на Духа ще дойде истинското благословение на радост!

Скъпи светия, възможно е да пропуснеш всичко, което Духът е обещал. Дори и всред Неговия дъжд, може да се окажеш в пустиня - сух, изсъхнал, празен. Това ще се случи, ако се присъединиш към Лаодикийската тълпа - да бъдеш хладък и се задоволиш с половинчато служение на Господа. И дъждът, който идва да направи зряла жътвата в последните дни ще напои само тръните и бодилите в теб:

„Защото земята, която се е поила от дъжда, ... и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; ...” (Евреи 6:7-8).

Аз не искам да пропусна Божието последно изливане! Моля се Той да ме включи в него, и ви призовавам да направите същото. Молете се с мен сега:

„Господи, аз нямам дисциплината, необходима за Твоята свято дело. Ти трябва да ми я дадеш! Дай ми Твоя товар за изгубените души. Постави Своя плачещ Дух в мен. Ти си единствената ми надежда - затова аз се предавам и обръщам изцяло към Теб. Ще направя всичко, което ми кажеш. И ще завися от Теб за всичко!”
Амин!