Молитва, която разтърсва ада

Когато беше написана книгата Данаил, Израел беше в робство във Вавилон. А в 6-та глава, след дълъг живот в служение, Данаил беше 80 годишен. Благочестивият пророк и проповедник беше надживял двама вавилонски царе, Навуходоносор и сина му, Валтасар. Сега Данаил служеше на цар Дарий.

През многото години в служение Данаил винаги беше молещ се човек. А сега, в старостта си, той нямаше намерение да остави молитвата. Библията не споменава изобщо, че Данаил беше прегорял или обезкуражен. Не казва нищо за това, че имаше вила или убежище където можеше да прекара старостта си без никакви отговорности. Напротив, Данаил едва започваше. Библията ни показва, че макар този човек да беше навършил 80 години, молитвата му разтърсваше ада, вбесяваше дявола.

По това време цар Дарий беше издигнал Данаил до най-високия пост в страната. Той вече беше един от тримата еднакви по сила президенти, които отговаряха за принцовете и губернаторите на около 120 провинции. Библията дори казва, че Дарий предпочиташе Данаил повече от другите двама президенти. Той постави Данаил отговорник на формиращата се държавна политика и обучаваше всички придворни работници и интелектуалци: „Даниил се отличаваше от другите началници... и царят намисли да го постави над цялото царство.“ (Данаил 6:3)

Очевидно Данаил беше зает пророк. Никой не може да заема такива отговорни длъжности без да е ужасно зает. Мога само да си представя вида натоварване върху този служител, заетото му разписание и дълги митинги.

Но нищо не можеше да отдели Данаил от времето му за молитва. Молитвата си остана най-важното му занятие, което имаше предимство пред всичко останали задължения. Просто казано Данаил никога не беше твърде зает, за да се моли. Три пъти на ден той се откъсваше от всичките си задължения, бреме и отговорности на водач, за да прекара време с Господ.

Данаил не трябваше да се консултира с други „успели“ лидери за това как да изпълни призива си. Не трябваше да посещава семинари, за да разбере как да се грижи за поверените му множества. Той просто се оттегляше от всичките си дейности и се молеше. И Бог му отговаряше. Данаил получаваше цялата си мъдрост, водителство, послания и пророчества докато беше на колене.

Аз вярвам, че той е пример за нас колко важно е да имаме молещ се служител по време на криза. Виждаме го в ранните му години, когато управляваше Навуходоносор. В един момент царя имаше тревожен сън, който го смути и го преследваше. Той помоли гледачите си да му обяснят съня, но те не можаха.

Това ядоса Навуходоносор. Той каза на придворните си: „Вие не ми казвате нищо освен глупави, празни думи. Опитвате се да печелите време. Но аз искам истината. Искам отговори на големите въпроси.“ Накрая той заповяда всичките гледачи да бъдат избити – астролози, гадатели, магьосници, дори и „мъдреци“, включително и младия Данаил и тримата му благочестиви приятели.

Когато Данаил разбра за смъртната присъда, той свика митинг с тримата си приятели. Можете да сте сигурни, че това събрание не беше за „красота“ или за изслушване на мнения, или за това да се направи анкета сред евреите да дойдат с някакъв план за оцеляване. Не, Данаил и тримата млади евреи знаеха, че трябва да чуят директно от Господ. Така че паднаха на колене и викаха към Него за милост и откровение.

Каква невероятна молитва отправи Данаил: „Да бъде благословено Божието Име от века и до века, защото мъдростта и силата са Негови! Той променя времената и годините, сваля царе и поставя царе. Той дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща, Той знае онова, което е в тъмнината, и светлината обитава с Него.“ (Данаил 2:20-22)

По това време старозаветната църква беше в най-окаяното си състояние. Божият народ беше изгубил песента си, хваленията им бяха смълчани, а сега отпадаха и духовно. Невероятният просперитет във Вавилон беше хванал сърцата на мнозина. А Сатана със сигурност се радваше на състоянието на Израел. След това, за да станат нещата още по-лоши, той подбуди Навуходоносор да издаде смъртна присъда на Данаил.

Сега всеки пленен израилтянин гледаше към Данаил. Бъдещето им зависеше от това той да общува с Господ. Те се чудеха: „Бог говори ли на някого все още? Някой в състояние ли е да разбира времената и да знае какво ще се случи? Кой може да познае Божите тайни?“

Данаил знаеше точно какво се случва. И можеше да действа по много начини. Можеше да организира огромна демонстрация до двореца, за да изиска справедливост за евреите. Но, виждате ли, светът и ада не се впечатляват от тълпи, цифри, демонстрации. Нито пък са впечатлени от мега църкви с огромни сгради и посетители. Не се дразнят от брилянтни, млади образовани служители, които използват анкети, за да постигнат резултати, питайки: „Коя тема искате да избегнем в проповедите си? Как можем да ви накараме да се чувствате удобно така че да идвате на църква?“

Не, единственият начин, чрез който този свят някога ще бъде впечатлен е чрез изобличаващо греха слово, което разкрива сърцето. Светът има нужда да чуе чистата истина от Святия Дух, която дава отговор на виковете на съмняващите се сърца.

Аз вярвам, че цар Навуходоносор е преобраз на съвременното човечество, което вика: „Имам сила и влияние. Имам всички материални неща, които искам. Но въпреки това нямам мир. Имам въпроси и искам отговори на тях. Всички вие, които твърдите, че говорите от името на Бог – интелектуалци, членове на култове, дори и духовни лица – ако не можете да отговорите на вика на сърцето ми, значи нямате право да съществувате. Нямате цел, вие сте безполезни на това общество.“

Докато наскоро бях в Далас, посетих едно събрание, на което пишеше „общинска църква“. Службата беше толкова нехайна, че беше наистина непочтителна. Хората пиеха безалкохолни и се тъпчеха с понички, докато децата им тичаха наоколо като побеснели.

Службата започна със комична сценка за това как да си купиш кола. След това хвалението изпя няколко „хита“ - любовни песни, които можеш да изпееш на гаджето си. Накрая пастира – доктор по философия – влезе с един лист хартия в ръка, на който се съдържаше цялото му послание. Той говори 10 минути за това как да се наслаждаваш на работата си.

Това служение започна с анкета в квартала, която пита хората какво биха искали да има в църквата. В резултат на това службите бяха направени така, че да не предизвикват конфликти. Но когато погледнах събранието, аз видях мъже и жени, които очевидно имаха проблеми, които се нуждаеха от отговори. Тийнейджърите изглеждаха отегчени. Сърцето ми се скъса за тези хора. Всеки човек там се нуждаеше от слово от небето, а всичко, което получаваха, беше слама. Защо? Хората на амвона им даваха слама, понеже бяха изгубили връзка с Бог.

Когато започне да се вижда пръста на Божието наказание в Америка, хората вече няма да се обръщат към проповедниците на просперитета, които твърдят: „Всичко е наред.“ Те по-скоро ще реагират като онези израилтяни, които търсеха компанията на Данаил – благочестиви хора, които разбират времената.

В Данаил 5-а глава сина на Навуходоносор – Валтасар седеше на трона. Този езически цар даде голям пир за хиляди негови управници. Докато пиянските оргии се вихреха, царя каза на слугите си да донесат златните и сребърните съдове, които бяха намерени в еврейския храм в Ерусалим. Скоро след това управниците, жените и наложниците на Валтасар пиеха от осветените съдове.

Изведнъж, в един свръхестествен момент, пръстите на мъжка ръка се появиха на пира и започнаха да пишат послание по стената. Това беше предупреждение, че пред прага стоеше наказание. Библията казва: „Тогава лицето на царя пребледня и мислите му го уплашиха, така че ставите на бедрата му се разхлабиха и коленете му се удряха едно в друго. Царят извика силно да въведат гадателите... и гледачите.

И царят проговори и каза на вавилонските мъдреци: Който прочете това писание и ми изяви значението му, ще бъде облечен в мораво, златна огърлица ще се окачи на шията му и ще бъде третият властник в царството. Тогава влязоха всичките царски мъдреци, но не можаха да прочетат писанието, нито да известят на царя значението му. Тогава цар Валтасар много се изплаши... а големците му се смаяха.“ (Данаил 5:7-9)

Каква страшна сцена само. Но, казвам ви, един хубав ден, скоро, просперираща Америка ще преживее същия вид шок. Написаното вече е на стената, а наказанието е пред прага без никакво съмнение. Както и Валтасар, нашите държавни лидери ще се смутят, изражението на лицето им ще се промени, коленете им ще треперят.

Но въпреки това служителите в Америка проповядват фалшив мир. Из цялата нация правещи компромиси пастири твърдят, че Бог никога няма да събори Америка понеже ние пращаме много мисионери по света. Но тези пастири не споменават нищо за това, че наказанието ще ни сполети със сигурност, понеже сме убили 40 милиона бебета чрез аборти. Когато надписа се появи на стената на такива проповедници ще им се върже езика. Те вече „не знаят на кой свят се намират“ защото Бог открива мъдростта си само на хора, които се молят.

Обръщам се към всички пастири: Бог да ти е на помощ, ако не си човек на молитва. В тези времена на зло и удоволствия, ти трябва да си затворен с Господ. Какво ще правиш когато се появи Божия надпис и хората ти те накарат да им обясниш времената? Колко шегички ще се разказват тогава от амвона? Как ще им отговориш, когато прекъснат проповедта ти и извикат: „Моля те, пастире, кажи ни какво става. Това наказание ли е? Какво ще се случи след това? Защо не ни предупреди за всичко това? Ти ни каза, че всичко е на ред, но ние изгубихме всичко.“

Непрестанно се изненадвам от това, което ни казват хората за това какво искат, за да ходят на църква. „Съвременните“ служби може да изглежда, че имат ефект сега, но гледайте какво ще се случи когато Божия пръст се появи, а банковите сметки на хората започнат да се топят, децата им започнат да взимат наркотици, семействата им се разбият. Тогава стадото няма да иска да слуша проповеди от захарен памук. Те ще искат истината – чиста и неподправена.

Дворът на Валтасар се разтрепери при това неочаквано развитие на нещата. Никой не знаеше какво се случва. Изведнъж пиенето спря. А докато царя трепереше, някой каза: „Има мъж в царството ти, в когото е духът на светите богове. И в дните на баща ти в него се намериха просветление, разум и мъдрост като мъдростта на боговете... защото превъзходен дух и знание, разум, тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на трудности се намираха у този Даниил, на когото царят даде името Валтасасар. Нека сега бъде повикан Даниил, и той ще изяви значението.“ (Данаил 5:11-12)

И така Валтасар привика Данаил. Той каза на пророка: „Всичките тези мъдреци не могат да ми кажат нищо. Те не могат да обяснят надписа на стената. Но аз чух, че ти разбираш времената. Моля те, кажи ми истината и разсей съмненията ми“ (виж 5:16).

Когато Данаил говори, той не захароса истината. Той беше прекарал време на колене и знаеше точно какво имаха нужда да чуят онези хора. Така че им каза истината: „Валтасаре, не си смирил сърцето си... а си се надигнал над Господаря на небесата... Бог е преброил дните на царството ти и ги е свършил... Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен.“ (5:22-23, 26-27)

Това беше неопетнената истина, която Валтасар и управителите искаха да чуят. Това беше истината, която можеше да даде отговор на съмненията им, понеже им каза точно къде се намираха. Всъщност, Валтасар беше толкова благодарен, че направи Данаил най-големия управник в царството.

Така че, моля ви, не ми казвайте, че неспасените не искат убедително, директно проповядване. Не е така!

Всеки молещ се човек е бич за ада и Сатана ще направи всичко възможно да спре молитвата на този човек. Данаил вече беше доказал ефективността на молитвата си при Навуходоносор и Валтасар. Сега, при управлението на Дарий, Сатана забърка голяма конспирация за да преустанови молитвите на Данаил. Молитвите на пророка до такава степен бяха разтърсили ада, че предизвикаха ожесточена, организирана от дявола чрез правителството на Вавилон атака срещу него.

Спомнете си, че Данаил стоеше по-високо от всеки друг лидер в страната. Онези политици виждаха в Данаил мъдрост, уважение и благоволение, което ги накара да му завиждат и те организираха конспирация срещу него: „Тогава началниците и сатрапите търсеха да намерят повод за обвинение против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никакъв повод или вина, защото той беше верен и в него не се намери никаква грешка или вина.“ (Данаил 6:4)

Данаил беше непорочен, така че вавилонските лидери не можеха да го обвинят в никой грях. Те накрая стигнаха до заключението, че единственият начин да навредят на пророка е чрез ходенето му с Бог. Те казаха: „Няма да намерим никакъв повод против този Даниил, освен ако намерим нещо против него в закона на неговия Бог.“ (6:5). Би било страхотно, ако това можеше да се каже и за нас днес.

Онези лидери знаеха, че Данаил се молеше 3 пъти на ден обърнат към Ерусалим. Те отдаваха благоволението на царя на молитвите му. Така че измислиха план да ги спрат. Как? Аз вярвам, че се опитваха да направят Данаил толкова зает, че да няма време за молитва. Неговите колеги искаха да го вкарат във важни, свързани с работата дейности, така че да няма време за молитва.

Възлюбени, това е един от най-важните ходове, които използва Сатана срещу вярващите. Това е особено популярна стратегия сред служителите. Ако попиташ някой пастир защо не се моли, той вероятно ще ти каже, че няма време. Задълженията му като пастир му отнемат толкова време, че трябва да използва останалото си време за да подготвя проповедите си.

Повечето християни попадат в същото изкушение. Те си казват: „Нямам време да се моля. Работата ми отнема цялото време.“ Дори и домакините твърдят: „Нямам време да се моля през деня. Докато облека децата, изчистя къщата и сготвя, не ми остава никакво време.“

Философът Сьорен Киркегор говори за християнската заетост като за наркотик. Той е наблюдавал, че тя води до трудност за взимане на решения. Той казва, че когато хората стават много заети, забравят за любовта си към истината. Тогава, чрез многото си дейности и непрестанно нарастващи изисквания към времето им, за тях става невъзможно да разберат опасността, в която се намират. Те разполагат с огледалото на Божието Слово, но не могат да застанат на едно място без да се движат, за да видят какво се отразява в него.

Аз вярвам, че заетия човек, който се моли рядко е в по-незавидно състояние от някой със смъртоносна болест. Защо? Той се чувства все по-добре в състоянието, в което се намира. И през цялото време се моли все по-малко и все по-малко мисли за Бог. С времето убежденията му замират, докато не ги изгуби напълно.

Данаил знаеше, че не може да оцелее и ден без молитва. Така че продължи да се моли, дори и когато колегите му струпаха повече работа върху него. Знаете историята: накрая те най-после издадоха заповед с 30 дневен мораториум върху молитвата. Този закон беше насочен единствено срещу Данаил. Но дори и тогава Данаил не спря разтърсващите ада молитви и влезе в дупката с лъвовете.

Може би се чудиш кое мотивира Данаил да се моли интензивно? Кое го накара да продължи да се моли при надвисналата над главата му смъртна присъда? Защо този 80 годишен мъж продължаваше да излива сърцето си пред Бог толкова горещо, когато останалата част от църквата вече не търсеше Господ?

Помислете за невероятните усилия, които костваха на Данаил да се посвети на молитва. В края на краищата той живееше в Ню Йорк-а на неговото време – огромния, величествен, богат Вавилон. Той живееше и по време на духовна апатия от пиянства, търсене на удоволствия и алчност сред Божия народ. Още повече, че той беше зает лидер и много неща около него му отвличаха вниманието.

Казвам ви, молитвата не идва по естествен начин при никого, включително и Данаил. Дисциплинираното молитвено време се започва лесно, но е трудно да се продължи. Плътта и дявола се борят срещу това. Та, как се превръщаме в хора на молитва?

В Еремия 5-а глава Бог каза: „Обходете улиците на Ерусалим... потърсете по площадите му дали ще намерите човек, дали има някой, който да върши правда, да търси истина; и Аз ще простя на този град.“ (Еремия 5:1). Господ казваше всъщност: „Ще бъда милостив, ако намеря макар и един човек, който Ме търси.“

Бог беше благословил и опазил онези хора напълно. Въпреки това те продължаваха да пресичат всички морални граници като извършваха прелюбодейства и спяха с проститутки. Още повече, че те вече не скърбяха поради греха и отказваха да бъдат поправени. Така че Бог потърси един единствен човек със съкрушено сърце, който да се помоли, но не можа да намери никого.

Езекил 23-а глава описва подобна трагедия. Пророците и свещениците на Израел се бяха превърнали в свирепи вълци. Те забогатяха от невинните души, крадяха от бедните и от вдовиците. Хулеха Божията святост, не правеха разлика между чистото и мръсното. Затваряха си очите пред греха, проповядваха лъжи и лъжеха, че „така казва Господ“.

Бог напразно търсеше един единствен човек, който да застане срещу всичко това: „И потърсих между тях мъж, който би затворил оградата и би застанал в пролома пред Мен заради земята, за да не я погубя, но не намерих.“ (Езекил 22:30)

Сега, по време на робството във Вавилон, Бог намери такъв човек в лицето на Данаил. А днес, повече от когато и да е в историята, Господ търси същия вид благочестиви мъже и жени. Той търси верни слуги, които са готови да „затворят оградата“ си и да „застанат в пролома“ - неща, които могат да се постигнат само чрез молитва.

Както Данаил, такъв човек ще бъде видян да държи в ръката си Божието Слово. Когато Святият Дух отиде при Данаил, пророка четеше книгата на Еремия. Точно тогава Духа му разкри, че е дошло Божието време за освобождението на Израел. Като дойде откровението, Данаил беше заставен да се моли: „И обърнах лицето си към Господа, Бога, за да Го потърся в молитва и молби, с пост и вретище, и пепел. И се помолих на ГОСПОДА, своя Бог“ (Данаил 9:3-4).

Божият Дух търси из църквите в нацията и сред кабинетите на пастирите онези, които изучават внимателно Словото. Такива слуги не търсят просто библейско знание. Те търсят духовна сила, умъртвяване на греха, истина, която освобождава. Те ясно виждат какво се случва в страната понеже могат да го видят в Божието Слово. След като веднъж Бог намери такива хора, Той ги благославя с дух на молитва.

Данаил трябва да е бил въодушевен, когато разбра, че е дошло време Бог да съживи народа Си. Но като виждаше духовното състояние на Израел, пророкът се наскърби. Хората се бяха задръстили от греховете на Вавилон – търсейки удоволствия, отдалечавайки се от моралните стандарти, които преди почитаха.

Данаил знаеше, че Божите хора не бяха готови да бъдат възстановени. Но дали той укори сънародниците си заради греховете им? Не, Данаил се отъждестви с моралния упадък около него. Той заяви: „Съгрешихме... при нас е срамът на лицето... защото съгрешихме против Теб...“ (Данаил 9:5-8)

Вярвам, че същото важи и за църквата на Исус Христос днес. Ние не сме в състояние да откликнем да Божието желание да извърши велики дела и да ни съживи. Както и Израел, ние сме замърсени от греховете на злото ни общество. Помислете:

Един калифорнийски закон направи задължително преподаването на това, че хомосексуализма е алтернативен начин на живот. Алкохолните гуляи са се разпрострели от колежите до гимназиите и дори до по-долните класове. А интернет се превърна в магистрала към порнографията. Преди около 30 години аз предсказах в книгата си „Видението“, че електронни кутии ще внасят ужасни видове порнография в домовете ни (ВеХаЕс). Днес, 90% от дейностите в интернет се въртят около порнографията.

Просто казано, ние живеем в съвременния Вавилон. И за съжаление християните са усвоили грешните пътища на обществото. В служението ни постоянно се получават писма от християнски съпруги, които пишат: „Почувствах, че съпруга ми се отдалечава от мен и не можех да разбера защо. Тогава отворих вратата на кабинета му и го видях да гледа порнография в интернет.“

Младите хора са особено лесна плячка за Сатана. Множества християнски младежи свалят музика от Напстър. Познавам една християнска майка, която взе уроци по компютър, за да се научи как да вижда какво сваля детето й. Когато отворила файловете в компютъра му, се ужасила от онова, което видяла: песни писани от убиеца Чарли Менсън, песни за убийствата на полицаи, песни за смъртта, самоубийството и всевъзможен безразборен секс.

Бог силно желае да благослови хората Си днес, но ако съзнанието ни е замърсено с духа на този свят, ние не можем да приемем благоволенията Му. Данаил направи това силно изявление: „Цялото това зло дойде върху нас; но ние не се молихме пред ГОСПОДА, своя Бог, да се върнем от беззаконията си и да обърнем внимание на Твоята истина. Затова ГОСПОД се погрижи за това зло и го докара върху нас“ (Данаил 9:13-14).

Данаил казваше: „Ние видяхме цялата морална деградация в страната. Видяхме и как собствените ни пастири търсеха своя си интерес. Цялото ни общество се беше запътило към унищожение. Но не се обърнахме към молитвата. Само, ако се бяхме молили, Бог би ни избавил от греховете ни. Той дори ни изчака като даде славни обещания да ни възстанови. Но ние не прекарахме никакво време с Него. Вместо това продължихме бавно да се отдалечаваме от Него, като се напълнихме с греховете на това зло общество. Затова ни сполетяха наказанията Му.“

Може да попиташ коя е молитвата, която разтърсва ада? Тя идва от верния, прилежен слуга, който вижда страната и църквата си да падат в дълбок грях. Този човек пада на колене и вика: „Господи, не искам да съм част от това, което става. Нека бъда пример за пазителната Ти сила в това зло време. Няма значение дали някой друг се моли. Аз ще се моля.“

Данаил завърши като каза: „Докато още говорех в молитвата, мъжът Гавриил... ми даде да разбера и говори с мен, и каза: Данииле, сега излязох, за да те науча да разбираш... ти си възлюбен“ (Данаил 9:21-23).

Къде са молещите се хора в Божия дом днес? Къде са верните пастири, които търсят Господ ден и нощ? Това са тези, на които ще им бъдат дадени способности и разбиране, понеже са възлюбени.

Както Данаил тези слуги отъждествяват със и изповядват греховете на нацията и на църквата. И те викат смирено: „О, Господи, покажи ми къде се отклонявам от Теб и какво не ми достига. След това ми помогни да го приема и да се разправя с него. Каквото и да става, Господи, дръж ме на колене. Копнея да видя как възстановяваш църквата Си.“