МЪЛЧАНИЕ В НЕБЕТО
Живеем в дните на последното приготовление. В небето, в ада и на земята има невероятна активност, тъй като цялото творение ожида края на човешката история.
Ако Святият Дух махне люспите от очите ни, ние вярващите бихме били едновременно много радостни и наистина ужасени. Бихме извикали: “Какво става? Защо всички тичат толкова твърдо решени, толкова интензивно? Какво има да се случи?”
Точно сега небето е нажежено от очакване! Без съмнение идва последния, финалния конфликт – време, когато всеки враг ще бъде стъпкан под нозете на Господа! Бог е наистина зает в приготовления!
Ако завесата, която разделя физическото от реалното може да се вдигне за момент, каква гледка само бихме видели! Навсякъде, където бихме погледнали, бихме видели да се случват много приготовления. Тези приготовления могат да се видят само ако ни бъде позволено да надзърнем за момент във вечността. И без съмнение, може да видим какво Бог е открил в Своето слово за последите приготовления, които се случват на небето.
Откровение 6:1 казва, че Господ отвоти един печат и имаше: “ глас от гръм”. Но следващият стих е един от най-стряскащите изявления в цялото Божие слово: “когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час.” (Откровение 8:1).
Без ангели, които да викат: “Свят, свят!”. Без небесния хор, който да пее – нито един звук не може да се чуе в цялото Божие вечно царство! Небесата буквално потрепераха от един свят гръм, но после Бог замъчла. Христос и Святия Дух замълчаха. И защо половин час?
Пророк Захария малко ни подсказва: “И Господ ще наследи Юда за Свой дял в светата земя, и пак ще избере Ерусалим. Млъкни, всяка твар, пред Господа; защото Той се е събудил от светото Си обиталище.” (Захария 2:12-13).
Тук виждаме Бог готов да заяви своето наследство. Всичко е вече на мястото си. Седемте ангели с язвите стоят пред Него и чакат да им бъдат дадени задачите, за да излезнат и да пометат земята. Времето определено още от основаването на земята е дошло.
Думите, използвани в Писанието тук говорят за свята тишина, за голямо затишие преди буря. И тази тишина в твърде свята, твърде неразбираема за човешкия ум. Ние дори не можем да спекулираме защо в този период преди последнния съд, Бог в Своето небе мълчи.