Коя е най-голямата болка, която Христовата душа изпитва? Вярвам, че тази болка е свързана с поколението, което има пълен, неограничен достъп до Него, но не се среща с Него.
Векове наред, хората са жадували и копнеели да видят благословението на днешното време. Достъпът, който ние имаме е достъпът, за който Мойсей така е жадувал. Същият достъп, който Давидовото сърце е виждало, но не е можело да има. Това е достъпът, който Даниил е нямал, въпреки че се е молил по три пъти на ден. Нашите праотци са предвиждали този достъп и са се радвали за нас.
Обаче, ние, които имаме правото на този прекрасен подарък, го приемаме за даденост. Вратата пред нас е отворена, а ние не минаваме през нея с дни и понякога седмици. Какво престъпление! Всеки път, когато ние игнорираме и пренебрегнем достъпът, който Исус направи зас, минавайки покрай вратата, ние приемаме Неговата кръв лековато. Нашият Бог ни е казал, че имаме на разположение всички необходими източници, само да бихме дошли да се срещнем с Него. Обаче ние продължаваме да подритваме този скъпоценен подарък.
Писанието ни увещава: “нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;” (Евреи 10:22-23). Този пасаж ясно ни говори за молитвата. Бог ни подбужда: “Идвай в Моето присъствие често, ежедневно. Не можеш да поддържаш вярата си, ако не се приближаваш до Мене. Ако не влизаш дръзновено в Моето присъствие, вярата ти ще се клати”.
Може би познаваш християни, които някога са били огненеи за Исус, винаги са прекарвали качествено време с Него, затваряйки вратата към света, за да бъдат с Него. Те са знаели как да се приближават до Него, за да поддържат вярата си жива.
Сега тези същите християни изговарят молитвите си “наум”. Или пък тичат в Божието присъствие за няколко минути само, за да кажат: “Здравей, Боже. Води ме днес. Обичам те, Исусе. Чао”. Тяхното жадуващо и търсещо сърце го няма. Общението, на което някога те се радваха, вече също го няма. И когато ги питаш, защо са изоставили молитвения си живот, те ти отговарят, че “почиват на вярата”.
Казвам ви, много скоро хората, които не се молят, се превръщат в хора, които нямат вяра. Колкото повече забравят дарът на достъп, отказвайки да се приближат до Божието снабдяване, толкова повече те отападат.