НЕ БОЙ СЕ, САМО ВЯРВАЙ

Един скърбящ баща дойде при Исус, за да го моли да изцелението на своята умиращата дъщеря: “И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му, и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.” ( Марк 5:22-24).

Този мъж Яйр представлява по-голямата част от христянството. Ние знаем, че Христос е единствената ни надежда, и в нашите кризи ние тичаме при Него, падаме при нозете Му и Го молим за милост и помощ. Яйр имаше доста добра мярка на вяра. Той помоли Исус: “да дойде и положи ръце на нея, за да оздравее и да живее.” (стих 23). Това беше потвърждение на истинска вяра: “Господи, всичко от което тя има нужда, си Ти. Ти притежаваш цялата сила! Ти можеш да я спасиш от смъртта!”

Отговаряйки на вярата на този човек: “Исус отиде с него” (стих 24). Исус позволи да мине време, защото искаше Неговите последователи да имат вяра в Неговата възкресенска сила – вяра, която е отвъд безнадежността, дори отвъд смъртта! Номиналните християни, които стояха до леглото на малкото момиче имаха тази ограничена вяра: Исус беше нужен и желан, само докато имаше и малко останал живот, и малко надежда.

Най-вероятно, тези хора са си казали: “ Да, Исусе, ние вярваме, че Ти си великият лекар, великият изцелител. Няма невъзможни неща за Тебе. Ние знаем, че Ти имаш цялата власт и сила. Но молим Те, побързай – защото тя може да умре всеки момент! Тогава няма да имаме нужда от Теб!”

Каква е тази вяра? Това е вяра само до точката на смъртта, само до гроба. Когато обстоятелствата изглеждат сякаш всичко е изгубено, такава вяра умира.

Както се оказа, малкото момиче наистина умря. Виждам как хората не са напипвали пулс и са я обявили за мъртва. И малкото вяра, която са имали вече си е отишла. Първата задача на погребалния бизнес, беше да съобщят на Изцелителя, че Той вече не е нужен там. Те изпратиха послание, с което казаха: , “Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?” (Марк 5:35).

Тези думи изглеждат толкова свършени и окончателни: “Дъщеря ти е мъртва!”. Тези думи може да звучат и в твоите уши: “Бракът ти е мъртъв – не занимавай Исус!”, “Служението ти е мъртво – не занимавай Господа!”, “Детето ти умира в грях!”, “Взаимоотношенията ти с този обичан от теб човек са мъртви!”

Тези ужасни думи не означаваха нищо за Исус. Той никога не се отказва от мъртвите, защото, Той е възкресенето и живота! На гръцки, най-добрият вариант на стих 36 е следният: “Исус, сякаш не чу думите, които говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.”