Не бягай от Езавел

Бог иска всеки вярващ да държи живота си в пълен контрол чрез силата и мощта на Святия Дух! Библията ясно казва, че ходенето ни трябва да бъде оправено от Господ. Давид казва: „Онези, които вярват на Господ няма да бъдат объркани” (виж Псалм 22:5)

Живота ти не е под контрол, ако си жертва на дух на страх, похот, униние или депресия. Ако си непрестанно бомбардиран от чувства на безполезност или мисли да се предадеш, живота ти не е под контрол!

Ако някое от тези неща те описва, аз се моля Святия Дух да използва това послание да улови душата ти и да вложи някаква борбеност в теб. Бог иска да се изправиш срещу дявола, да си възвърнеш цялата територия, която си му отстъпил!

Искам да ти покажа как един от най-силните, святи мъже в цялата Библия загуби контрол над живота си за един момент и как си възвърна контрола. Това е историята на Илия!

Бог каза на този могъщ пророк да извика 450-те свещеници на Ваал и 400-те пророци на Ашера на планината Кармил. Бог щеше да направи състезание – открита конфронтация с дявола! Щеше да става дума за това кой беше достоен за поклонение – езическите богове или Бог Йехова.

Спомняте си, че огън от Святия Дух слезе от небето, пояждайки жертвата върху олтара на Илия и излиза 12-те рова вода. Когато неутралните вярващи видяха това те паднаха по очи и се поклониха на Господ!

След това онези хора изпаднаха в свята ярост понеже ги бяха излъгали! Това, че бяха изложени на безполезно идолопоклонство ги беше държало в робство. Така че те хванаха 850-те езически свещеници и ги изклаха до един!

Междувременно Илия каза на цар Ахав: „Приготви се за дъжд!” И пророкът се качи на планината и измоли мощна буря, която да приключи със сушата. След това Божият Дух падна върху него и Илия надбяга колесницата на Ахав за около 40 километра до Израел!

Библията казва: „Тогава ГОСПОДНАТА ръка беше върху Илия” (3 Царе 18:46). Всъщност, никой не би могъл да направи нещо от тези неща без Святия Дух да почива върху него мощно.

Когато Илия стигна Езраел, той спря пред градската порта и не влезе в града. Той изобразява мястото, на което се намираме много от нас сега – вън от портата на злото, отделени от греха, извън обсега на всички врагове.

До този момент Илия контролираше живота си. Той беше ободрен, безстрашен, ревнив за Бог и мразеше идолопоклонството. Молитвите му побеждаваха, нито една дума не падна на земята. А Бог току що го беше използвал по най-великия начин от цялото му служение. Илия беше разтърсил силите на ада сам!

Не знаем какво си мислеше Илия, когато седна вън от градската порта. Но знаем, че той „...беше човек със същото естество като нас” (Яков 5:17). Той беше само човек, въпреки всичко, което беше извършил току що.

Аз вярвам, че Илия имаше силни очаквания Бог да довърши работата, която беше започнал – да събори цялото идолопоклонство в страната! Вероятно си мислеше: „Вероятно онези праведни хора, които видяха огъня, ще се вдигнат и ще изгонят Езавел. Тя със сигурност се страхува. Вероятно в момента си приготвя багажа и колесницата. Може би има размирици по улиците. И хората ще се нуждаят от пророчески глас, когато изригнат безредиците. Трябва да бъда там!”

Докато той стоеше извън града в очакване Бог да се раздвижи, Илия се чувстваше важен, много необходим и могъщ в Бог. Но, възлюбени, вие можете да преживеете нещото, което изпита Илия на планината Кармил – да съборите крепости, да победите в молитва, да спасите души от хватката на Сатана – а веднага след това да изпитате голям срив!

Най-уязвимата точка в живота ти на християнин е веднага след като си преживял мощна победа. Много пастори, евангелизатори и миряни, които са били славно водени от Бог, са падали понеже са се отпускали и са били самодоволни в силния си час. Те са си мислели, че са дошли на място в Бог, на което стоят над всяка атака, че могат да се справят с всичко без никакъв проблем.

Но ядосания дявол се намеси при първия знак самодоволство. Той инжектира в ума им духовна гордост и те паднаха понеже не бяха подготвени!

Същата тази гордост беше в Илия! Истинското съдържание на сърцето му се прояви по-късни когато се криеше в пещерата Хорив: „А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат.” (3 Царе 19:10). Илия казваше: „Аз съм единствен по рода си. Аз съм единствения, който се бие за Теб!”

Битката на планината Кармил не беше между Илия и Езавел, а между Бог и дявола! Илия беше пълен с Божия Дух, а Езавел беше обладана от Сатана. Това беше битка между силите на ада и Божието тяло на земята!

Това е битката, в която сме въвлечени повечето от нас. Това е битка за нрави, битка между църквата на Исус Христос и извършителите на беззаконие – подкрепящите абортите, дилърите на дрога, перчещите се хомосексуалисти, производителите на порнография, безбожните политици.

Но в историята на Илия виждаме да се разкрива и една лична борба. Тя е между дявола и самия Илия! Сатана казва: „Може да съм изгубил борбата за църквата. Но ще преследвам Божия човек!”

Езавел изобразява Сатана в тази история. Всичко, което тя направи, беше дирижирано от дявола. Тя беше неговото оръжие, за да внесе смут, безредици и хаос в Израел. Чуйте как я описва Божието Слово: „Но имам против теб това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено. И Аз й дадох време да се покае за блудството си, но тя не се покая. Ето, Аз скоро ще я тръшна на легло; и онези, които прелюбодействат с нея, ще хвърля в голяма скръб, освен ако не се покаят от нейните дела” (Откровение 2:19-22)

Езавел е преобраз на дявола – окаяна, не подлежи на покаяние. Тя изобразява духа на изкушение, който работи в света в момента, желаещ да внесе примеси в Божия дом. Целта на духа е да ограби църквата от цялото свято хваление, което даваме на Отец. Той иска да отклони вярващите от това да се покланят на Бог с чисто сърце!

„И Ахав разказа на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всичките пророци.” (3 Царе 19:1). Езавел слушаше докато Ахав й разказваше как чудния огън падна върху олтара на Илия... как хората паднаха на земята в благоговение и страх от Бог... и как изклаха 450-те свещеници на Ваал и 400-те пророци на Ашера!

Изведнъж лицето на Езавел почервеня от гняв. (Дяволът се надигаше в нея!) Тя каза: „Може да съм изгубила всичките си свещеници. Може да съм изгубила обичта и поклонението, които очаквах от Божия народ. Това е удар по всичките ми планове.

Но сега ще уловя Илия! Ще фокусирам цялото си внимание върху този Божии слуга, който причини такива поразии в царството ми. Не ме интересува какво друго ще се случи – ще уловя този човек!”

В този момент Илия седи извън града, гледащ Божието дело неопетнен, победоносен, без нито една несвята мисъл в ума си. Но изведнъж, като че от нищото, се появява посланик на Сатана с послание от ада! „Тогава Езавел изпрати до Илия пратеник да каже: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако утре около това време не направя живота ти като живота на един от тях!” (19-1-2)

Сатана заплашваше: „Илия, мъртъв си! Отиде твърде далеч и битката вече е между теб и мен. Ето, мъртъв си!”

Възлюбени, Бог позволи това лично предизвикателство с цел! И това е същата цел, поради която всеки благочестив, посветен вярващ трябва да преживее тази битка!

Виждате ли, едно е да се изправиш пред онези, които вършат беззаконие. Когато видиш силите на злото да работят в Америка – съдии да пропъждат Божието име от училищата, лекари да убиват бебета, лесбийки да проповядват от амвоните в църквата – разбираш, че Сатана работи против цялото Христово тяло. А това е обща битка.

Но е съвсем друго нещо когато трябва да се изправиш очи в очи с ядосания дявол, а той се стреми да те улови лично! Преследвате като личност, понеже си въздействал върху Божието царство – разтърсил си ада!

Дяволът използва лъжи и страх, за да се опита да контролира живота на вярващите. Той направи така и с Илия!

Първо, Езавел се закле в богове, които вече бяха изобличени като безсилни. Илия нямаше от какво да се страхува от тези богове. Още повече, че Бог беше поставил огнена стена около Илия – беше обградил слугите Си с огнени колесници и армия ангели. Пророкът не беше в никаква опасност!

Но Илия не мислеше за колесниците. Нито пък за Бога, който беше с него на планината Кармил – онзи, който би могъл да му помогне също и в личната му битка.

Не, Илия изпадна в паника! Библията казва: „... той стана и побягна за живота си” (3 Царе 19:3). Само за няколко часа той премина от свята смелост, сигурност и власт, до страх, отчаяние и объркване!

Трябва да разберете, че дявола не можеше да убие Илия. Само Бог има ключовете на живота и смъртта. А освен това, Сатана не искаше да убие Илия, понеже знаеше, че смъртта само щеше да го доближи до Божието присъствие и отдалечи от него!

Но само 24 часа след великата си победа, пророк Илия седеше в пустинята под хвойната и стенеше: „Достатъчно! Не мога повече. Искам да умра!” „А той самият отиде на един ден път в пустинята и дойде, и седна под една хвойна. И поиска за душата си да умре” (стих 4)

Питам те – ти седиш ли под хвойната? Изтощени ли си, объркан, живота ти извън контрол ли е? Отишла ли си е цялата ти сила, всичките победи бързо увяхват, а на тяхно място идват страх и отчаяние? Казвал ли си някога: „Стига, Господи, не искам да умра!”

Пророк Еремия беше свят Божи човек. Той беше праведен, непорочен, без нечисто петно в живота си. Животът му изглежда беше под пълен контрол:

„Но ГОСПОД е с мен като силен и страшен, затова преследвачите ми ще се спънат и няма да надвият. Ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно; вечен позор, който няма да се забрави... Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА, защото избави душата на сиромаха от ръката на злодеите.” (Еремия 20:11-13)

Това звучи като човек, който е пълен с вяра и победа. Но изведнъж чуваме стенанието на объркан, уплашен, обезсърчен пророк! Еремия звучи така, сякаш и той седи под хвойната: „Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен! Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! — и много го зарадва. И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време — бойна тревога, защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата й да е вечно бременна.” (стихове 14-17)

Този свят Божий мъж казваше: „Защо не ме убиха, когато се родих? Само да бях умрял в утробата!” Кое беше променило отношението му толкова бързо?

Дяволът се беше изправил директно срещу него чрез Пасхор, главния надзорник, който го би и го хвърли в затвора!

Еремия се обърка: „ГОСПОДИ, Ти ме примами и аз се примамих; Ти ме хвана здраво и надви. Станах за присмех цял ден, всички ми се подиграват.” (стих 7). Той казваше: „Трябва да върша волята Ти, Господи, понеже Ти си по-силен от мен. Но когато ми кажеш да пророкувам, нищо не се сбъдва! Всички ми се подиграват!”

Скъпи, светии, питам ви – ходите ли свято и праведно пред Бог? Сърцето ви има ли желание да Му се покорява и да Го обича? Гладни ли сте за Бог, ходите ли във всичката Му сила според цялата светлина, която ви е била дадена?

Нека те предупредя – възможно е да имаш период, в който нещата излизат извън контрол! Врагът ще излезе срещу теб във времето на най-голямото благословение, заради онова, което си причинил на царството му!

Всички знаем, че живота на наркоманите, алкохолиците и нечестивите хора е извън контрол. Но много благочестиви хора също преживяват периоди, в които бягат от дявола, а живота им излиза извън контрол. Малцина от нас могат да кажат като Неемия: „Човек като мен бива ли да бяга?... Няма да (бягам)” (Неемия 6:11). Повечето от нас вече са избягали като Илия!

Вероятно си под атака точно в този момент и седиш под хвойната смутен и объркан. Казваш в сърцето си: „Господи, не мога повече. Заведи ме у дома!”

Скъпи Божии светии, искам да ви покажа как да вземете контрола над живота си от дявола, как да изискате територията, която сте изгубили!

Ето три неща, които Святия Дух каза на сърцето ми по този въпрос:

Бог е с теб при всяка атака на врага. Той никога не те изоставя! Илия беше буквално отчаян, напълно объркан, уплашен, искаше да се предаде. Но го погледна в унинието му и му изпрати ангел, който да му слугува и готви!

Библията казва: „И легна и заспа под хвойната. И ето, Ангел се допря до него и му каза: Стани, яж! И когато погледна, ето, при главата му имаше пита, печена на горещи камъни, и стомна с вода. И той яде и пи, и пак легна.

И Ангелът ГОСПОДЕН дойде пак, втори път и се допря до него, и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб. И той стана и яде, и пи, и със силата от онази храна вървя четиридесет дни и четиридесет нощи” (3 Царе 19:5-8). Ял ли си някога толкова питателна храна, която да те държи сит 40 дни? Това трябва да е сериозно ядене!

Ето какво вярвам, че Бог каза на ангела преди да го изпрати при Илия: „Бъди търпелив с него! Боли го, объркан е и има много въпроси. Мисли си, че иска да умре, но всъщност иска да живее. Чувства се безполезен, на предела на силите си. Но Аз все още го обичам! Имам още много работа за него в царството Ми.

Така че ще събудя духа му. Междувременно ти го храни добре, освежи го! И му кажи, че пътя е много дълъг. Няма да може да се справи без да изяде храната!”

Слава на Бог, че ангела каза това на Илия! Истина е – пътя е твърде тежък за всички нас! Не можем да го понесем. Затова Бог ни е дал това Слово и то е по-добро от всеки ангел! Той казва: „Отиди в Словото Ми, пий и яж. Там ще намериш всичката сила, от която се нуждаеш за да излезеш от това изпитание!”

Гласът на Духа ще те попита същите неща, които попита Илия: „Какво правиш тук, Илия?” (3 Царе 19:9)

Бог казваше на слугата Си: „Докога ще позволяващ на дявола да те лъже? Кога ще се събудиш и ще кажеш: „Стига с тези глупости!” Време е да се изправиш, да отвърнеш на удара, да поемеш контрол!”

Вероятно Господ ти казва същите неща в този момент: „Защо се криеш тук и живееш в този страх и депресия? Докога ще позволяваш да продължава това? Не трябва да се страхуваш, никога не съм те оставял. Стани! Работата ти за Мен не е приключила. Излез от пещерата на тъгата и вината!”

Бог трябваше да зададе този въпрос два пъти на Илия. Отначало Илия каза, че светостта и ревността му са го вкарали в проблем: „Господи, избиха всичките Ти пророци. Само аз останах, а те се опитват да ме убият!”

Но Бог отново зададе въпроса, понеже Илия не беше казал цялата истина! Виждаш ли, Бог искаше да покаже на Илия какво се таеше дълбоко в сърцето му, истинската причина за това че духа и душата му бяха унили. А тя беше: „Господи, Ти позволи на дявола да се добере до мен! Позволи му да ме тормози, да ми отнеме радостта, да вложи страх в мен. А не заслужавах такова отношение! Бях свят, покорен, правя всичко, което ми кажеш. Но след всичките ми молитви, проповеди и покорство, се изправих пред най-голямата битка в живота си!”

Това описва ли и твоя дух? Опитал си всичко възможно, за да извършиш Божията воля и работа, давайки на Исус цялото си сърце и енергия, но си попаднал под атаката на дявола!

Господ идва при теб сега и те пита: „Защо си толкова унил, защо си паникьосан? Нека отидем до сърцевината на проблема. Кой е истинският проблем зад всичко това?” Той иска да си признаеш какво наистина се крие в сърцето ти: „Господи, не заслужавах тази атака от врага, когато толкова силно се опитвах да Ти угодя!”

Вероятно вече си излял сърцето си пред Бог по този начин. Но казал ли Си му останалата част, която се таи дълбоко в него”

„Уморен съм от всички тези уроци, Господи! Не желая да уча повече. Тук съм просто да върша волята Ти, да печеля победи за Теб, да спасявам души. Просто ми позволи да извърша това, а после да се прибера у дома в слава!”

Възлюбени, това е целия проблем: уморени сме да се учим на Божиите пътища! Мислим си: „Няма ли време, в което мога просто да поседна и да знам, че дявола е победен? Няма ли някога да свършат битките ми?” Не, Бог има различен план! А той е: „Когато се научиш как да се противиш на дявола, той ще бяга от теб!” (виж Яков 4:7)

Може да кажеш: „Вече знам това!” Но много християни смятат, че да се противиш на дявола означава да ми се присмиваш, да му крещиш, да се опитваш да го уплашиш. Но от това няма полза!

Тук Бог говори за нещо напълно различни. Той казва: „Как ще се научиш да се противиш на Сатана без да го оставя да се изправи срещу теб, да реве и да те заплашва? Той не е плод на въображението ти – той е истински дявол! А ти трябва да се научиш да му противостоиш!”

Професионалните дресьори на змии – онези, които извличат отрова от гърмящи змии за медицински цели – получават обучението си като ходят направо в гнездото на змиите. Това е единствения начин, по който те могат да се отърват от страха. И е единственият начин да видят как се движат и държат змиите.

Възлюбени, Бог иска да ви заведе в гнездото, да се изправите очи в очи с дявола! Той иска да чуете ловките лъжи и рев на врага, така че да се научите как да му противостоите. Иска да ви научи да стоите твърдо, тихо да устоявате цялото празно дрънчене на Сатана!

Библията казва за архангел Михаил: „Но архангел Михаил, когато в борба с дявола спореше за тялото на Моисей, не посмя да произнесе против него хулителна присъда, а каза: Господ да те смъмри!” (Юда 9). Михаил казваше без страх: „Няма време за игрички с теб, дяволе. Имам си работа. Господ ще се погрижи за теб!”

Първо, Бог позволява да минеш през изпитание, понеже иска да те направи „непромокаем за дявола”! Това не означава, че няма да бъдеш атакуван отново. Но ще бъдеш способен да устоиш! Всичко това е част от подготовката ти за по-голямо служение, повече помазание, по-голяма употреба в царството Му.

Освен това Господ се опитва да те подсили срещу хитрините на дявола. Той издига тяло от вярващи, които са се изправяли срещу дявола, които са били подсилени срещу него, и които познават похватите му и не се страхуват от него! Бог казва: „След като веднъж разбереш защо преминаваш през това, ти ще си възвърнеш цялата територия, която си изгубил. Отново ще бъдеш в контрол чрез силата на Святия Дух!” След като изпитанието на Илия приключи, той никога вече не тръгна да бяга. Вече имаше чувството за водителство, отново беше уверен в духа си. Виждаш ли, Бог беше в състояние да го изпрати до народите, за да издигне царе, лидери и пророци!

Бог му каза: „Иди, върни се по пътя си... помажи Азаил за цар над Арам; а Ииуй, сина на Намесий, помажи за цар над Израил; а Елисей, сина на Сафат от Авел-Меола, помажи за пророк вместо теб.” (3 Царе 19:15-16). На Илия му се даде нова помазана сила. Той отново държеше нещата под контрол!

„И той тръгна оттам” (стих 19). Илия излезе от пещерата, за да върши Божията воля! Не трябваше да лее една река сълзи. Не, той просто чу Божието Слово!

Възлюбени, дявола може да ви държи единствено със страх. И вие трябва да се отърсите от него с вяра! Трябва да кажете: „Няма да потъна. Бог ще ми даде свежо помазание от небето, Той ще ме използва!”

Вярваш ли, че Бог има още работа за теб, че те обучава и тренира за по-добри неща? Той иска да говори с теб в пещерата на унинието ти. Иска да ти каже какво да направиш и къде да отидеш и иска да те изведе от пещерата!

Така че – отърси се от отчаянието си, отърси се от робството на сраха и депресията! Излез от пещерата. Ще откриеш, че в момента, в който се изправиш и излезеш от там, помазанието ще потече! Амин!