Словото казва: “Не любете света, нито каквото е на света.” (1 Йоан 2:15). Исус предупреждава: “Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.” (Лука 12:15).
Нещата – нашите притежания- могат да ни завържат за този свят. Докато небето и ада се подготвят за война, ние ходим да пазаруваме. Вечните ценности са заложени на карта! Краят на всичко е наближил – а ние сме заети да си играем с нашите играчки!
Писанието казва за дните на Ной: “ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега,” (Матей 24:38). И за дните на Лот: “ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха” (Лука 17:28).
Тези действия сами по себе си не бяха зли. Сигурен съм, че самият Ной е трябвало да купува и продава. В крайна сметка, той беше в строителния бизнес цели 120 години! Но ключът тук е, че хората правеха тези неща до самия ден на съда и никой не обръщаше внимание, не слушаше, не се подготвяше. Никой не се опитваше да се отърси от духа на завързване към материалните удоволствия!
Един приятел мисионер от Хон Конг, наскоро ми писа, че в неговия малък апартамент има осемнадесет студенти от Китай. Тези студенти, които бягаха от комунизма, нямаха пари и притежаваха само дрехите на гърба си.
Тези хора са пример на християни, които са “пуснали”. Те не напускаха своята страна, зашото искаха западния материализъм. По-скоро, те искаха да бъдат свободни! Те искаха да живеят в страна, където душата е свободна да се покланя.
В пълен контраст с тях, Църквата не иска да избяга от материализма, а задълбава в него – в своите телевизори, компютри, удобства, своя добър живот.
В ушите ми кънтят онези невероятни думи, които Исус изрече на Своите слуги, когато каза, че за всяка празна дума “ще отговарят в съдния ден.” (Матей 12:36). Ако трябва да отговаряме за всяка дума, няма ли да трябва да отговаряме и за празното време и пропилените пари също?
Ние всички ще застанем пред Бога и ще отговаряме. Затова е по-добре да си зададем следните въпроси сега: Какви са нашите причини? Защо сме толкова зле подготвени? Защо сме толкова егоистични? Защо пропиляваме толкова много?