Петдесятница без Христос
Следващото послание е пророческо предупреждение от Азуса Стрийт преди 75 години, отнасящо се до опасността от Петдесятница без Христос!
Франк Бартълман е бил свидетел на изливането на Святия Дух през 1907 в Азуса Стрийт, Лос Анджелис. Той беше наречен „Репортерът на съживлението от Азуса Стрийт”. Преди почти 75 години, по време на изливането, той написа предупреждение за Петдесятница без Христос.
Той предупреди: „Ние не трябва да се придържаме към доктрини или да търсим опитност, освен в Христос. Мнозина желаят да търсят сила за да извършват чудеса, да привличат вниманието и обожанието на хората, като по този начин ограбват Христос от славата Му и правят панаир в плътта. Най-голяма нужда изглежда ще изпитат истинските последователи на кроткия и скромен Исус. Религиозният ентусиазъм прецъфтява бързо. Човешкият дух превъзхожда показния, религиозен дух. Но трябва да се придържаме към нашия текст – Христос.
Всяка работа, която извисява Святия Дух или „даровете” над Исус, в крайна сметка ще се превърне във фанатизъм. Онова, което ни кара да издигаме и обичаме Исус е добро и сигурно. Обратното ще разруши всичко. Святият Дух е велика светлина, но винаги е фокусиран върху Исус за Неговата проява.
Където Святият Дух наистина е в контрол, Исус е главата, а Святия Дух е Негов изпълнител...”
На друго място брат Бартълман предупреждава: „Изкушението изглежда е към празни проявления. Това не изисква никакъв специален кръст или смърт на егоистичния живот. Затова е винаги популярно.
Ние не трябва да поставяме сила, дарове, Святия Дух и всъщност абсолютно нищо преди Исус. Всяка мисия, която издига дори и Святия Дух над Господ Исус Христос, е вързана за скалите на грешките и фанатизма.
Изглежда има голяма опасност да загубим фокуса върху факта, че Исус беше „всичко във всичко”. Делото на Голгота, изкуплението трябва да бъде центъра на нашето внимание. Святият Дух никога няма да привлече вниманието ни от Исус към Себе Си, а по-скоро ще ни разкрие Христос по един по-пълен начин. Ние сме изправени пред опасността да омаловажим Исус, и да Го накараме да се „загуби в храма” чрез издигането на Святия Дух и даровете на Духа. Исус трябва да е центъра на всичко”
Приемам сериозно предупреждението на брат Бартълман. Опасността от Петдесятница без Христос е много реална днес. Казвам ви, че е възможно да съберем изпълнени с Духа хора на едно място, хвалещи и издигащи ръцете си, а все пак Христос помежду им да се разхожда като странник!
Той каза истината: „Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” (Матей 18:20). Но Той не може да бъде сред нас като странник! Пренебрегнат, непознат – от тези, които се събират в името Му! Евреите се събираха всяка събота в синагогата, за да говорят за Неговото име и да пророкуват за идването Му. Те хвалеха името на Отец, който обеща да Го изпрати. Те изговаряха името на Месията с благоговение и уважение. После, когато Той ходи между тях, не Го разпознаха! Беше странник за тях!
Христос - странник сред изпълнено с Духа събрание? Странник сред онези, които изговарят името Му, които се покланят на Отец, който Го изпрати? Странник за онези, които пеят осанна, които Го наричат „Господи, Господи”?
Да! Абсолютно да! Не само че е възможно – това се случва между избрания Божии народ днес!
Нека ви покажа три начина, чрез които ние превръщаме Христос странник сред нас! Нека Святия Дух премахне нашата духовна слепота, така че отново да можем да Го видим като този, който Той наистина е – ГОСПОД НА ВСИЧКО!
Христос и само Христос трябва да е център на нашия живот и поклонение!
„И глава на тялото, то ест, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота” (Колосяни 1:18-19)
„За да има първенство във всичко...” Което означава – изтъкнат и поставен над всички други. Имащ първенство във всичко. Дори и Святия Дух не трябва да бъде издиган над това име! Горницата никога не трябва да засенчва Кръста! Да не сме посмели да считаме Христос просто някой, който изпрати Святия Дух. С други думи: „Благодаря ти, Исус, че изпрати някой по-добър.” Христос изпрати Святия Дух, за да разкрие собствената Му пълнота сред нас.
Когато Святият Дух се превърне в център на вниманието ни, църквата губи фокус! Святият Дух се спусна върху Христос когато Той излезе от водите на кръщението и Отец каза за Него: „Това е Моя възлюбен Син, в когото е благоволението Ми...” Духът се спусна като гълъб, но фокусът беше върху Божието Агне, който носи греховете на света. Не върху гълъба, а върху Агнето!
Христос каза на учениците си за предстоящата Петдесятница, когато Духът щеше да се излее с една единствена причина: това щеше да бъде сила, която да издигне името на Христос! „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене... до края на земята” (Деяния 1:8)
Исус даде ясно да се разбере, че когато дойде Духът, Той няма да привлича вниманието към Себе Си, но ще се фокусира върху думите на Христос. Той ще възвиши Христос.
„...А когато дойде онзи, Духът на истината... няма да говори от себе си... Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.” (Йоан 16:13-15)
Исус каза: „Той ще ви покаже Моята слава, Моята сила, Моето Царство. Ще ви напомни всички Мои думи.” Основната работа на Святия Дух не е единството, въпреки, че Той обединява вярващите като едно в Христос. Не е възторгът. Не е и просто да ни научи на непознат език. Духът дойде да издигне Христос! Да води цялото човечество, че Христос е Господ! Не е достатъчно да кажем, че Духът ни е събрал заедно – Той трябва да ни приближи до Христос!
Пълнотата на Духа е пълнотата на Христос. Ако нямаш всепоглъщаща любов за Христос, не си бил кръстен в Святия Дух! Христос – кръстителя – изпрати Святия Дух да запали душите ни за изгубеното човечество, да ни изведе по магистралите и загражденията да достигнем неспасените. Да разтърси нашия мързелив начин на живот и да ни накара да вършим делото Му. Благословеният Свят Дух ще бъде наскърбен и най-накрая ще се оттегли, в момента в който хората се опитат да Го издигнат над Божия Син! Той няма да позволи да злоупотребяват със силата Му онези, които искат само дара, а не и Христос, Дарителят!
Какво е истинско събрание в Святия Дух? Такова, в което всички говорят на езици? Или където всички са изцерени? Където светиите скачат от радост? Където светиите пророкуват? Много, много повече от това! Това е събрание, в което е издигнат Христос, където светостта Му пронизва душата, където мъже и жени падат пред святия Му трон – съкрушени, смирени, плачещи: „Свят, Свят!” Движението на Святия Дух е движение по-близо до Христос, по-дълбоко в Христос, с по-голямо покорство на Господството Му!
Хвалим Христос, на Когото не се молим! Превърнали сме се в покланящи се, но не и в молещи се хора. За много Божии хора молитвената стаичка е отживелица от миналото. „Защо да молим Бог за онова, което Той вече е обещал? Просто се дръж за обещанията и заповядай освобождение!” Вече не искаме толкова Христос, колкото онова, което Той може да направи за нас. Искаме да избягаме от болката и страданието. Иска ни се грижите ни да се изпарят. И сме толкова завладяни от бягството ни от болката, че ни се изплъзва истинското значение на Кръста. Отказваме кръстове и загуби – без Гетсимяния за нас! Без нощи на агония! Дори не познаваме този страдащ, кървящ, възкресен Христос!
Искаме изцерителната Му сила. Искаме обещанията Му за просперитет. Искаме защитата Му. Желаем повече от благата на тази земя. Искаме щастието Му. Но в действителност не желаем Него!
Църквата преди изповяда греховете си – сега изповядва правата си.
Колко от нас биха Му служили, ако Той не предлагаше нищо друго освен Себе Си? Няма изцерение. Няма успех. Няма просперитет. Няма земни благословения. Няма чудеса, знамения. Ами какво би станало, ако отново трябваше да приемем с радост разграбването на имота си? Ами ако вместо безоблачен и безпроблемен живот ние се изправехме пред корабокрушение, страхове отвътре и борби отвън? Ами ако вместо безболезнен живот трябваше да преживеем жестоко осмиване, убиване с камъни, кръвопролития – да ни режат на парчета? Какво би станало, ако вместо нашите красиви домове и коли, трябваше да се скитаме из пустинята в овчи кожи, да се крием из пещери и дупки? Ами ако вместо просперитет, ние бедствахме, бяхме измъчвани и изтезавани? И единственото по-добро за нас беше Христос?
Много малко Божии хора още се молят! Те са толкова заети да работят за Исус, че нямат време да говорят с Него! По-специално служителите са станали толкова заети да вършат делата на царството, че имат много малко или никакво време за молитва. Имат време да посетят, да построят, да пътуват, да ходят на почивка, да посещават събрания, време за отмора, четене, съветване – но не и време за молитва!
Проповедници, които не се молят, стават организатори. Те се превръщат в неудовлетворени строителни предприемачи. Когато загубят връзка с Бог, те губят връзка с хората си и техните нужди. Проповедници, които не се молят, имат его, което излиза от контрол. Те искат по техния си начин. Те разменят мирото (помазанието) с пот.
Евангелизатори, които не се молят, се превръщат в звезди, разказвачи на приказки. Липсва им смирение, така че манипулират тълпите с емоционални ефекти. Плачът на много пастори е: „О, Господи, къде мога да намеря евангелизатор, който не се интересува от пари, или не продава нещо? Някой, който може да свали небето и да направи Христос реален! О, Боже, прати ми молещ се човек да свали събранието ми на колене!” Срамът на това поколение е, че ние имаме твърде много талантливи Божии хора и само няколко, които са докоснали Бог в молитва.
Дори събранията се молят по-малко! Аз съм 100% „за” за връщането на молитвата в държавните училища! Но това не е истинския проблем на Бог! Проблема Му е молитвата да се върне в домовете ни! Неговият проблем е да накара Неговите избрани хора да се молят! Ти си лицемер, ако се бориш за връщане на молитвата в училищата, а сам пренебрегваш молитвата в тайната стаичка!
Молим ли се? О, да! Когато се нуждаем от нещо. Ние имаме страхотна формула: „в името на Исус”. Всичко, заради което се нуждаем от Него е да завери молбите ни пред Отец.
Уморен съм да слушам хората да казват: „Това време е толкова забързано – нямам време да се моля. Бих искал, но нямам време.” Не! Не е липса на време; липса на желание е. Ние намираме време за онова, което наистина желаем да правим. Погледнете християнската младеж! Пилеещи часове играейки Пакман, Войната на галактиките, шляят се, отегчени, търсещи някакъв екшън! Но нямат време да се молят! Нямат време за Исус! О, Боже! По някакъв начин! Накарай това поколение да падне на колене. Не само Господната молитва, но ежедневно общение с Христос.
Нашият Спасител, който се грижи за занимава с много вселени, има време да се моли просто за теб! Той намира време да ходатайства за теб пред Божия трон (Евреи 7:25), а ти казваш, че нямаш време да се молиш на Него!
Работим трескаво за Христос, когото игнорираме. Ще отидем къде ли не, ще направим какво ли не в Неговото име. Но няма да се молим. Ще пеем в хора. Ще посетим болните и затворниците. Но няма да се молим. Ще съветваме страдащите и нуждаещите се, ще стоим будни цяла нощ за да утешим приятел, но няма да се молим. Ще се борим срещу корупцията! Ще правим кампании за нравствеността! Ще се изправим срещу ядрените оръжия! Но няма да се молим!
Но най-вече, ние не се молим, защото не вярваме, че това работи. Молитвата е кървав театър на военните действия! Там се печелят победите! Място, на което умираме за себе си! Място, на което святия Бог ни показва тайните грехове! Нищо чудно, че Сатана се опитва да попречи на молитвата! Молещият се човек е заплаха за ада. Този мъж или жена е белязан, защото Сатана знае, че молитвата е силата, която ще разбие царството му. Сатана не е уплашен от светии, които са жадни за сила, но той трепери при звука на молещ се светец!
Рийдър Харис, англичанин и директор на Петдесятния Съюз на Молитвата, веднъж предизвика събранието по въпроса за силата и чистотата. Той каза: „Тези, които искат сила, стройте се отдясно. Тези, които искат чистота, стройте се отляво.” 10 към 1 искаха СИЛА!
В книгата Деяния, Петдесятница беше синоним по-скоро на чистота, отколкото на сила. Петър каза на съвета в Ерусалим какво направи Бог в къщата на Корнелий: „И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.” (Деяния 15:8-9)
Кой е Божият мъж или жена, които имат сила? Дали е онзи, който може да изцерява болните и да възкресява мъртвите? Или е този, който може най-добре да говори на езици и да пророкува? Или пък този, който събира най-много хора или строи най-големи сгради? Не! Този, който има сила, е който има чистота! „...А праведните се смели като млад лъв.” (Притчи 28:1)
Пророк Малахия пророкува за свръхестествено очистване, което ще дойде над Божия дом.
„...И Господ, Когото търсите, Неочаквано ще дойде в храма Си... И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач, и като сапуна на тепавичари. Ще седне като един, който топи и пречиства сребро, та ще очисти левийците, и ще ги претопи като златото и среброто; и те ще принасят Господу приноси с правда.” (Малахия 3:1-3)
Това е двойно пророчество. То говори за първото идване Христос, както и за Неговото втори идване! Той ще се завърне отново внезапно, като крадец посред нощ. Но първо Той ще очисти църквата Си.
Ние не сме готови за завръщането на Христос! Триумфираща ли е Христовата църква? Алчна, развеждаща се, депресирана, мислеща за света, сграбчила материализма и успеха, състезаваща се, хладка, прелюбодействаща, богата и с много имот, незнаеща че тъне в духовна слепота и мизерия, обичаща удоволствията, мислеща за отмора, погълната от спорт, политика и сила – това ли е църквата, за която ще дойде Исус? Просто такава една справяща се, пълна със страх и тревоги, доволна само да има добро здраве и да е щастлива?
Моята Библия казва, че Той ще се завърне за побеждаваща църква! Църква без петно или бръчка! Хора, привързани към нещата не от този свят! Народ с чисти ръце и чисти сърца. Хора, които чакат завръщането Му! Хора, с Новия Ерусалим в ума си.
Въпросът вече не е: „Какво може да ми даде вярата? Какво чудо ще извърши за мен Той?” Въпросът сега е: „Как ще стоя пред Него? Как ще се представя на Съда?” „... и кой ще устои, когато Той се яви...” (Малахия 3:2)
Въпросът вече не е : „Как се чувствам, как получавам щастие? Как получавам желаното от сърцето ми?” Въпросът е: „Мога ли да издържа онзи момент, когато се изправя пред съдийския престол на Христос? Как ще издържа, когато съм живял толкова безотговорно, толкова егоистично, толкова пренебрежително към великото Му спасение?” Основният въпрос сега няма нищо общо със света. Въпросът е: „ПРЕНЕБРЕГВАЛ ЛИ СЪМ ХРИСТОС В ТОЗИ СРЕДНОЩЕН ЧАС?”
Чистката ще започне от амвона! „... Та ще очисти левийците...” (Малахия 3:3). Бог ще извърши това като „увеличи градусите”. Бог ще направи нещата толкова горещи, толкова напрегнати, че Божиите хора ще бъдат накарани да застанат на колене! Това е огънят на Святия Дух! Огънят на преследванията. Огънят на скръбта. Огънят на невероятни трудности, присмех, клюки, финансови проблеми. Той ще разтърси всичко, което може да бъде разтърсено! Ще разтърси и ще изтърка, изгори и очисти... и пречисти!
Никой Божии мъж или жена няма да избяга чистката! Бог е решен да изкара всичката шлака и мръсотия от нас. Очистването ще се разпростре от амвона до седалките! Пригответе се, светии! Бог се приготвя да изложи целия грях, всичкото прелюбодейство, цялата глупост! Святият Дух ще ни осъди за грях. Как можеш да си играеш игрички когато Бог те сложи в горящата си пещ и увеличи огъня? Кръщението ти в Святия Дух ще бъде подложено на малко огън!
Малахия каза: „... иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори...” (Малахия 4:1).
Бог също така обещава да събори крепостите на врага! Той веднъж завинаги ще покаже на дявола и на света кой има силата!
Ако Бог ще направи всичко, което предсказаха пророците – КАКВО СЛАВНО БЪДЕЩЕ НИ ПРЕДСТОИ!
- Очистено служение!
- Църква, която Бог призовава да се върне към святост и покаяние.
- Умити, очистени хора, хвалещи в истинска праведност.
- Съживление сред младежите ни! Крепости от дрога ще паднат! Алкохола и развода няма вече да преобладават сред Божия народ.
- Звукът на молитвата – ходатайството!
- Божии народ, който ще различава между святото и несвятото!
- Навсякъде Божии хора, които се връщат отново към Словото.
- Изпробвани, доказани хора, отново посветени на Личността на Исус Христос!
- Личността Му издигната, за да привлече всички хора към Себе Си!
- Христос вече няма да е странник сред нас, а ще е КОРОНЯСАН, ПЪРВОСТЕПЕНЕН!
- Петдесятница, която наистина издига името и силата на Исус Христос, Господ на всичко!