Подготвяйки се за идването на Господ

Една скъпа християнка от Луизиана писа до служението ни: „Миналата неделя пастора ни помоли да дадем свидетелство за това какво е направил Бог за нас през седмицата. Пет годишният му син се изправи и каза: „Снощи сънувах нещо - Исус ми каза, че се връща скоро.” Святият Дух използвал това дете, за да напомни на Божия народ една славна истина.

За съжаление, сегашното поколение знае по-малко за завръщането на Христос от което и да е предишно. В църквите вече рядко се проповядва за това. Всъщност, цели множества, които наричат себе си християни не желаят да слушат нищо по темата. Защо?

За повечето хора, включително и християните, животът е добър и фокусът е върху това да накараме доброто време да продължи да си тече. Мнозина са обладани от вещите си както жената на Лот. Те са се пристрастили към нещата от този свят и мисълта за идването на Исус за тях би била разрушителна.

Чувал съм богомолци да се присмиват на възможността Исус да се върне „по всяко време”. Те се подиграват на идеята за скорошното Му завръщане. Дори съществува доктрина, което твърди, че нашия Господ няма да се върне преди да са минали 1 000 години. Идеята е, че това време ще се даде на църквата, за да евангелизира света и да установи нов ред преди Христос да се върне и да управлява като цар.

Апостол Петър говори за тези неща: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели с подигравки, които ще ходят по своите собствени страсти и ще казват: Къде е обещаното Му пришествие? Защото, откакто са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както е било от началото на създанието” (2 Петрово 3:3-4).

Петър се обръща към всички такива невежи хора: „Но Господният Ден ще дойде като крадец, когато небесата ще отминат с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат, и земята и делата по нея ще изгорят” (3:10).

Нещо повече, Петър ни казва, че има причина, поради която Исус все още не се е завърнал. Той пише: „Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, а дълго ни търпи; защото не иска да погинат някои, а всички да достигнат до покаяние” (3:9). Голямо е търпението на нашия Господ към невярващите.

Аз лично съм изумен от Божието търпение към нашето поколение. Ширещия се морален упадък е ужасен дори за светските наблюдатели. Дори да се опиташ да опазиш съвестта си чиста, ума ти е просмукан от новини за лоши неща, които се случват всеки ден. Някои от тях са толкова отвратителни, че дори не могат да бъдат проумени: убийства в училищата, жестоки изнасилвания, посегателства над деца, хомосексуализъм в армията, неописуеми зверства.

Сърцата ни често викат: „Господи, кога ще има справедливост? Кога ще осъдиш злотворните?” Чудим се защо Бог чака толкова дълго преди да се разправи с неописуемото зло, което е толкова разпространено днес. Представяме си как злите хора най-накрая коленичат пред Господ и виждат светостта Му.

Но Петър казва, че в момента Исус не се е съсредоточил върху съда дори и на най-лошите грешници. По-скоро нашият Господ е изпълнен с милост. Той е дълготърпелив към най-злите и иска да покаже милост на най-непоправимите грешници, стремейки се да ги достигне.

„И така, защото всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие, като очаквате и ускорявате идването на Божия Ден, за който небето възпламенено ще се разпадне и нажежените елементи ще се стопят? Но ние според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда. Затова, възлюбени, като очаквате тези неща, старайте се да бъдете намерени от Него в мир, чисти и непорочни” (3:11-14).

Можем да прекараме дните си в тревога за знаците на времето в Близкия изток или другаде. Но Бог казва: „Погледни сърцето си. Увери се, че прилежно пазиш Словото Ми.” Павел добавя: „И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога” (Римляни 14:12). След това ни предупреждава да не съдим другите и да бъдем внимателни да не се превърнем в пречка за братята си и да ги съборим.

Можем да сме сигурни, че Бог ще съди злите. Няма съмнение, че идва ден за разплата. Когато дойде това време, всички подиграватели, богоненавистници и грешници ще трябва да дадат отчет. Книгите ще се отворят и всяко отвратително дело ще бъде изявено и показано всичко, което тези зли хора са извършили срещу Божията власт. Делата им ще бъдат жестоко осъдени, а невярващите ще бъдат завинаги отстранени от Божието присъствие.

Исус увери учениците Си: „А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, и ще се бави ли спрямо тях?” (Лука 18:7). Той казваше: „Да, Бог един ден ще се разправи с онези, които са се присмивали, преследвали, хвърляли в затвора и убивали народа Му. Викът на преследваната църква е чут и Той скоро ще им въздаде.” Но Исус казва в следващия стих: „Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?” (18:8)

Въпросът на Христос в края на пасажа говори за най-голямото Му безпокойство. Той казва: „Когато дойда, ще потърся хора, които са повярвали в обещанието Ми да се върна за тях. Въпросът е – ще бъдат ли готови и ще ме очакват ли? Ще са оставили ли този свят, копнеейки за това да ги отведа у дома като Моя невяста? Ще бъдат ли неопетнени, или ще са омърсени с духа на света? Когато пристигна, ще ги намеря ли да викат: „Ела, Господи Исусе?”

Исус продължи изявлението Си с уговорката: „Но...” (24:37). Той описва какво ще бъде поведението на човечеството при Неговото завръщане. Той не даде датата на идването Си, но ни каза как ще изглежда обществото тогава.

След това ни разказва история от Библията: „Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще бъде и пришествието на Човешкия Син” (24:38-39). Исус споменава също и времената на Лот: „Също така, както стана в дните на Лот: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и строяха; но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и погубиха всички. Така ще бъде и в деня, когато ще се яви Човешкият Син” (Лука 17:28-30).

Забележете, че Исус не споменава нито един грях тук. Всички знаем, че не е грях да ядем и пием подходящите напитки, или да се сгодяваме и женим. Нито пък е грях да купуваме, продаваме, садим или строим. Няма нищо лошо във всичко това. Дори Господ е наредил да чакаме и да превземаме територии докато се върне. Така че Исус не осъжда тези дейности. По-скоро описва тези ежедневни неща, за да каже: „Това ще представлява живота, когато се върна. Ще бъде като всеки друг обикновен ден, когато никой не очаква да се случи нищо.”

Ние знаем, че обществата на Ной и Лот бяха унищожени от Божия съд. Тогава, какво Иска да ни каже Исус с тези обичайни ситуации от живота? Просто казано - Той описва хора, които са решили да отхвърлят Божиите предупреждения за съд. Помнете, че Ной пророкува на своето общество в продължение на 120 години, предупреждавайки ги, че наближава пълно унищожение. Но, както казва Библията, „Защото присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло” (Еклисиаст 8:11).

Точно това се случва в обществото днес. Хората като обезумели купуват, продават, ядат, пият, садят и строят. Цели множества са обзети от желание за лична изгода и отхвърлят всяко негативно послание, което би могло да попречи на целите им. Дори и светските гласове, които предупреждават за финансова катастрофа най-често биват игнорирани.

Една благочестива християнка ми писа за разговор, който провела с възрастна еврейка. Тази оцеляла от Холокоста жена ѝ казала: „Това, което се случва в Америка днес ми напомня за онова, което се случваше в Германия по времето, когато Хитлер взе властта. Всички предупреждения биваха игнорирани. Антисемитизма на Хитлер беше подценяван. Бях едва дете, но все още си спомням огромните празненства, които продължиха дори в нощта, когато Хитлер започна да арестува евреите и да ги извозва към газовите камери.

Спомням си, че по-старите евреи казваха: „Това не може да се случи тук. Не и в образовано, цивилизовано общество като Германия.” Те просто танцуваха през цялата нощ – мъжете в смокинги, а жените в скъпите си рокли. Само след няколко седмици същите тези хора бяха натъпкани като добитък във вагоните, запътили се към концентрационните лагери. Те са си мислели, че добрите времена и просперитета ще продължат завинаги. Но скоро били шокирани и казали: „Само преди няколко седмици танцувахме и пиехме. Какво стана? Как можа така ненадейно да ни сполети това?”

Предупредителния вик за пореден път се носи от Господната църква: „Исус идва! Младоженецът идва. Украсете се и бъдете готови да излезете и да Го посрещнете. Внимавайте, защото изкуплението ви е близо!” Но Исус предупреждава, че дори и така хората ще пренебрегнат призива. Ще бъде както в дните на Ной и Лот, хората ще се грижат за своите си неща, няма да се замислят за идването Му, ще пренебрегват всички пророчески знамения. И това е знакът, че Той идва: ще виждаме умишлено безразличие.

„Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят заедно: едната ще се вземе, а другата ще се остави. Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави” (Лука 17:34-36). Учениците Му попитаха: „Къде ще бъдат закарани тези хора?” Той отговори: „Където е трупът, там ще се съберат и орлите” (17:37). Той казваше: „Аз съм главата на тялото, която ще се съедини с него.”

Някои учени смятат, че грабнатите хора ще са грешници, които са взети за съда. Но Библията предполага друго. Исая говори за орли, като има предвид църквата: „Но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят” (Исая 40:31). Също така Бог каза на Израел: „Вие видяхте какво направих на египтяните, а вас носих на орлови криле и ви доведох при Себе Си” (Изход 19:4).

В Матей, Исус говори за избраните, които биват грабнати от Бог: „И ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия” (Матей 24:31). Павел изяснява това, като казва: „Защото Сам Господ ще слезе от небето с команда, с гласа на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос първо ще възкръснат; после ние, живите, останалите, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И така, насърчавайте се един друг с тези думи” (1 Солунци 4:16-18).

Колкото и драматично да е това голямо събитие, Исус набляга на това, че ще се случи в обикновен ден - като в онези дни на съд по времето на Ной и Лот. Мъжете и жените ще бъдат на работа, денят им ще минава както обикновено. След това внезапно, в един миг ще се случи всичко. Павел казва: „Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим” (1 Коринтяни 15:51-52).

Ще бъде ден като всеки друг. Цялото човечество ще бъде неподготвено, но изведнъж, в един миг, Христос ще събере невястата Си.

Никога не бих направил нещо, заради което някой вярващ да се усъмни в готовността си. Повечето хора, които четат това послание, вероятно биха казали: „Да, готов съм. Покаях се, изповядах греховете си и съм опростен. Вярвам в праведността на Исус и ако Той се върне в този момент, знам, че срещу мен няма да има обвинение. Зная в Кого съм повярвал. Сигурен съм, че Му принадлежа.” И аз бих казал същото за себе си.

Но четейки предупрежденията на Христос, попаднах на нещо, от което не мога да се отърся. Исус заповядва: „Затова бдете” (Матей 24:42). След това казва: „Но това да знаете” (24:43). С други думи: „Ако искате да бъдете готови и да бдите, както бих искал, трябва да знаете нещо.”

След което Исус описва човек, който си мислеше, че е подготвен, но не беше. Къщата му беше „подкопана” (24:43). След това Исус описва човек, който наистина беше готов (24:45-47). Накрая, Той отправя ужасно предупреждение към злите слуги, които ще бъдат хвърлени в ада на лицемерите (24:48-51).

Истински подготвения слуга е оприличен на глава на семейство, който дава храна на домочадието си. „Кой тогава е верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме?” (24:45). Исус ни казва, че за награда този слуга ще бъде поставен над целия имот на господаря си (виж 24:47). Явно, слугата, който „дава храна навреме” е от много голямо значение.

Кои са управителите над домочадието, за които говори Исус? Тук става въпрос за родители и пастори, които управляват „Божието семейство” (Ефесяни 2:19). Но как родителя дава „храна навреме”? В библейския смисъл храната представлява Божието Слово. На гръцки тук означава също „прехрана”, а корена на думата е „нося”. След това е фразата „навреме”, която означава „в правилното време”. Христос казва: „Благословени са онези родители, които хранят децата си с Божието Слово. Те ги отглеждат с библейски съвети докато е време, преди да е станало твърде късно.”

Американските църкви изпращат мисионери по целия свят, за да достигнат неспасените. В същото време църквата губи цяло поколение младежи и Бог ще ни държи отговорни. Когато Исус казва: „Дайте им храна”, Той има предвид: „Придържайте се към Словото”. С други думи: „Не изкривявайте светите Ми заповеди. Не може да допуснете младежите ви да не чуят истината. Обещавам да почета онези, които почитат Словото Ми.”

Дано Господ каже за всеки родител християнин днес онова, което каза за Авраам: „Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път” (Битие 18:19). Такива родители ще бъдат управители в дома на Господаря.

Думите на Исус се отнасят също и за дома на вярата. Както родителите, така и пастирите в Божия дом трябва да хранят стадото си с месо, а не само с мляко. Те трябва да издигнат обора си в Божия страх и предупреждения, като ги доведат до пълна зрялост в Христос. Исус казва за онези, които вярно изпълняват това: „Благословен е онзи пастир, който намеря да снабдява дома Ми, когато се върна. Той ги храни с чистото учение на Словото Ми. Казвам на тези пастири: когато се върна, ще ви направя управители над целия Ми имот. А това включва всичко, което Отец ми е дал.”

Когато Исус се върне, Той ще извика при Себе Си всеки благочестив пастир, чиято единствена програма е била да се грижи за душите на поверените му хора. Такива пастири не са управлявали овцете си, за да се обогатяват. Не са построили собствените си мечти на гърба на бедните, вдовиците и сираците. Не, тези пастири са стояли на амвона със страх и трепет, знаейки, че трябва да отговарят пред святия Бог. На всеки такъв пастир Христос ще повери целия Си имот.

Когато Исус използва фразата: „Но знайте, че”, Той ни казва: „Да не сте посмели да пренебрегнете това слово.” След което казва следното: „Но ако онзи зъл слуга каже в сърцето си: Господарят ми се бави; и започне да бие съслужителите си и да яде и пие с пияниците” (Матей 24:48-49).

Лука 12 глава оприличава този слуга на такъв, който преди вярно е давал „храна на времето си” (Лука 12:45). Този слуга е започнал добре и е бил предопределен да бъде пазач на Господния имот, но драстично се е променил. Виждаме го да бие околните и да се напива с пияниците.

Какво се е случило? Вероятно някаква невидима промяна в сърцето на този човек, която влияе на поведението му. Каква е тя? Исус ни казва: „Но ако онзи зъл слуга каже в сърцето си: Господарят ми се бави” (24:48).

Гръцката дума за „бие” в този пасаж означава постоянни ругатни. С други думи, този слуга е станал лицемер. Виждам го да дразни жена си, свободно да ругае, да слуша мръсни истории и клюки. Как е стигнал дотам? Убедил е себе си, че господаря няма да се върне скоро. Когато си мисли за „моя Господ”, има предвид съвсем различен господ, а не праведния си господар. Той е създал свой собствен Исус, Христос от друго евангелие.

Този слуга не проповядва новото си отношение. По-скоро промяната се е случила в начина му на мислене. Не е нужно да разпространява вярването си, че господаря се бави - той просто го живее. И това е разликата.

Помислете: чудите ли се защо толкова много църкви днес са пълни с неподготвени, предаващи се на удоволствие хора? Чудите ли се защо толкова много християнски семейства се развеждат след най-малката кавга? Не е защото пасторите им ги учат на това. Не, но защото много пастири не вярват, че Христос ще се върне в тяхното поколение. В някои църкви, ако трябва да се изправите и да проповядвате Матей 24:44 – „Бъдете готови, защото Исус идва скоро” – пастора ще се обиди. Хората просто следват примера му.

Как се „напи с пияниците” този зъл слуга? Тук Исус няма предвид само алкохол. Библията говори за много начини да се напиеш: с гняв, горчивина, кръвожадност. Основният алкохол в нашето общество, упоителното, с което се напиват най-много хора днес, е просперитета. А християните свободно се предават на него.

Исус ни предупреждава: „Какво се случва, след като веднъж просперитета те улови? Сърцето ти бива обхванато от материалните блага. Изведнъж губиш готовността си за Моето идване. Животът ти излиза извън контрол, защото вече нямаш морален компас. И започваш да биеш, да вършиш каквото можеш, за да получиш каквото искаш. Превръщаш се в пияница, опит с просперитет.”

Забележете наказанието, което Исус споменава за тези лицемери: „Господарят на онзи слуга ще дойде в ден, в който той не го очаква, и в час, който той не знае, и като го посече, ще определи неговата участ с лицемерите. Там ще бъде плач и скърцане със зъби” (24:50-51).

Нека те попитам отново: готов ли си? Започнал ли си да обичаш мисълта за появата на Христос? Павел казва: „Отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване” (2 Тимотей 4:8). Яков също ни призовава: „Бъдете и вие търпеливи и укрепете сърцата си, защото Господното пришествие наближи” (Яков 5:8). „И ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват” (Евреи 9:28).

Накрая Павел пише: „Защото се яви Божията благодат, която носи спасение за всичките хора, като ни учи да се отречем от безбожието и светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, като очакваме блажената надежда и явяването на славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си заради нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да очисти за Себе Си народ за Свое притежание, ревностен за добри дела. Така говори, увещавай и изобличавай с абсолютна настойчивост!” (Тит 2:11-15)

Моля се да стана пастира, който Павел описва. Да, аз очаквам завръщането на моя Господар. И както апостола, мога уверено да кажа: „Очаква ме корона, защото обичам идването Му. Готов съм. Ела, Господи Исусе!”