Подготовка за края

В първото си послание до църквата, Петър говори за последните дни. Той директно заявява: „А краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и бодърствайте в молитвите си. Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове” (1 Петрово 4:7-8).

Петър споменава последните дни и във второто си послание. Той говори на църквата и за ограниченото време, което му остава на земята: „Скоро ще напусна хижата си, както и ми извести нашият Господ Иисус Христос” (2 Петрово 1:14).

Петър знаеше, че скоро Господ ще го прибере у дома. Но преди да се случи, Святия Дух даде на този ученик слово към църквата за най-последните дни. И така, във второто послание на Петър ние четем последните думи на един умиращ пастир към поверените му вярващи.

Този благочестив човек напълно съзнаваше, че света никога нямаше да повярва посланието му за последните времена. То ясно се отнасяше за новозаветната църква по времето, в което го написа и за всяко следващо поколение вярващи. Това е предупредително послание, като Петър пророкува следното:

„Но е имало също и лъжливи пророци между народа, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси... И мнозина ще последват техните безчинства... От алчност те ще ви използват с престорени думи...”.

„Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели с подигравки, които ще ходят по своите собствени страсти и ще казват: Къде е обещаното Му пришествие? Защото, откакто са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както е било от началото на създанието... а особено тези, които следват плътта в нечисти похоти и презират властта. Дръзки и самонадеяни, те не се страхуват да хулят славните същества”.

„Но Господният Ден ще дойде като крадец, когато небесата ще отминат с бучене и елементите нажежени ще се разпаднат, и земята и делата по нея ще изгорят. И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие, като очаквате и ускорявате идването на Божия Ден, за който небето възпламенено ще се разпадне и нажежените елементи ще се стопят?” (2 Петрово 2:1–3, 10; 3:3–4, 10–12).

Като християни, ние вярваме в Божието Слово за идните времена и получаваме предупреждения от Духа чрез светите Божии стражи. Всъщност, ние виждаме написаното на стената.

Пред всеки християнин днес стои един важен въпрос, който трябва да е стоял и пред вярващите в дните на Петър.

Въпросът, който стои пред много християни е: „Как да се подготвим за събитията, които предстоят?”

Мисля, че е нормално да искаме да знаем как ще оцелеем в страховитите времена, които предстоят. Когато удари бурята и унищожи всички възможности за възстановяване, какво ще правим за работа, подслон, храна, дрехи? Като дядо аз се притеснявам за бъдещето на децата и внуците ми и се питам: „Как ще оцелеят те в бъдещето?” Аз считам, че това е основателна тревога за един последовател на Исус.

Невероятно, но Петър ни дава съвет за финансовата и физическа подготовка. Той не говори нищо за това къде да вложим парите си, за да ги запазим, нито как да посрещнем проблем с подслона ни, нито за това как да оцелеем в глобалното затопляне и инфлацията. Петър просто не говори за това. Защо?

Аз вярвам, че е защото Петър вече беше живял в мизерия, и че във всичко, което беше преживял, бе видял Божията вярност. Понеже Петър следваше буквално стъпките на Христос, той живееше без пари. За да се храни, ученикът трябваше да взима царевица от земеделските площи. В един момент, когато се нуждаеха от пари, Исус каза на Петър да погледне в устата на една риба, където намери монета.

Петър знаеше какво е да спиш под открито небе, без легло и възглавница. Той следваше Исус безработен и без никакви средства за препитание. Имаше само един кат дрехи и един чифт сандали. С две думи – Петър трябваше да зависи от Божиите ресурси всеки ден. И ден след ден, той виждаше как нуждите му са посрещани с вярност.

Сега, в посланието за последното време, Петър не говореше за посрещането на нуждите ни, а за важността да подготвим сърцата си. И така той каза: „И така, понеже всичко това ще се разпадне, какви трябва да сте вие в своя свят живот и благочестие?” (2 Петрово 3:11)

Изправен пред онова, което предстоеше, Петър насочи всичките си усилия към нещата, касаещи характера.

Апостолът ни пита: „Какво има в сърцето ти в тези последни дни? В какво се превръщаш докато наближава края? Вече знаеш, че Бог ще се погрижи за физическите ти нужди. Но подготвяш ли се духовно?”

Ако ти звучи необичайно, помисли за онова, което Исус каза за подготовката за последните дни. Той също ни завеща много малко съвети относно физическата ни подготовка при разместването на пластовете в последното време. Както Петър, Исус ни предупреди за безредиците, които предстоят: войни, слухове за войни, етнически и племенни конфликти, глад, земетресения, гонения, потопи от беззаконие, което ще накара любовта на мнозина да охладнее. Той предсказа също така, че армии ще маршируват към Ерусалим, за да причинят ужасни опустошения, да сринат храма със земята.

На прага на този ужасен катаклизъм, Исус говори много малко за това как да оцелеем в тези времена. Той не каза как да се подготвим за загубата на дома, работата си или за икономическия срив. По-скоро ни говори: „И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем? Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това” (Матей 6:31-32).

Петър повтаря думите на Исус: „А краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и бодърствайте в молитвите си” (1 Петрово 4:7). Накратко: „Ето ви едно основно напътствие за това как да се подготвите за последните дни: бъдете трезви и спокойни, без значение какво се случва. Няма нужда да се паникьосвате. Вместо това се молете.”

В момента много християни са паникьосани. Хора, които цял живот са свидетелствали, че Бог е техен пазач сега пълзят от страх при струпването на буреносните облаци. Петър казва: „Подчинете всичките си чувства на контрола на вярата.”

След това Петър ни казва да занесем всичко пред Бог в молитва: „бодърствайте в молитвите си”(4:7). Само търсейки Господ ще сме в състояние да контролираме притесненията си относно времената. Според Петър, колкото по-ужасно става положението, толкова повече трябва да ходим в мира и почивката на Святия Дух.

В момента невярващият свят отчаяно търси спокойствие в хаоса. Според „Уол Стрийт Джърнал” лидерите на корпорации и хората, които работят в страхотен стрес се обръщат към йога, мантри, китайски песнопения. Като християни, ние имаме Бог, Който обещава да ни държи в съвършен мир, ако съсредоточим ума си върху Христос, а не върху нещата, които се случват в света.

Петър ни казва, че в тези времена трябва да се погрижим най-вече за едно нещо.

Върху какво трябва да се фокусираме? Намираме го в следващия стих – последното напътствие на умиращия апостол. Петър пише: „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове” (1 Петрово 4:8).

Заключението на Петър е: „Ако искате да знаете какво означава да оцелееш, да видите как Бог помага на народа Си в тези времена, тогава покажете безусловна любов към братята и сестрите си. Това се отнася изцяло за бъдещето на Христовата църква.”

Това е най-важната ни грижа, казва Петър. Като се има предвид огромната милост, която ни е показал Бог, безусловната прошка към миналите ни грехове, състрадателното Му дълготърпение към нас – ние трябва да покажем милост на онези, които са съгрешили срещу нас. И трябва да им простим така, като че ли никога не са извършвали тези грехове.

Може да се питаш какво общо има прошката с последните времена?

Вероятно се чувстваш подведен от обещанието, което се съдържа в заглавието на това послание: „Подготовка за края”.

Може би, когато прочете заглавието, си помисли: „Страхотно, Пастор Дейв ще ни покаже тънкостите за това как да оцелеем в трудни времена.” Вече преполових посланието си, а ти може би чувстваш, че не си получил никакви детайли.

Така се чувстваше един християнин, който наскоро ни писа. Той каза: „Вие вярно ни предупредихте за икономическата гибел, която видяхте, че идва. Аз вярвам, че сте праведен човек. Но със сигурност, същия Божий Дух, който Ви е показал тези неща, ще Ви каже и как да оцелеем. Добрият Бог не би ни предупредил, след което оставил без да ни каже какво да направим за да оцелеем в бурята. Моля Ви, кажете ни.”

Друг християнин писа: „Чувствам се измамен. Попитах Ви за финансов съвет, за това къде да инвестирам парите си и как да спася семейството си, когато икономиката навлезе в депресия. Вие ми казахте да отида да се моля и да питам Святия Дух за напътствия. Доброто старо теологическо измъкване. Имам нужда от точни отговори.”

Възлюбени, това, което споделям тук е точното слово на Господ по темата. Петър със сигурност беше благочестив мъж и Святия Дух ни показва чрез него точно какво казва Бог за това как да живеем в последните дни. Петър ни казва много ясно: „Това е главния въпрос, най-важната част от подготовката ви: подгответе сърцето си. Ако не се справите с този проблем, цялата останала подготовка е напразна. И накрая – бъдете спокойни и стойте на колене. Преди всичко друго, практикувайте непрестанна милост и любов спрямо братята и сестрите си. Простете и покрийте греховете им.” „Любовта покрива множество грехове” (1 Петрово 4:8).

В последният стих на нас ни е заповядано да „покрием” греховете, които са извършени срещу нас, което означава, че не трябва да разказваме тези грехове на други хора. „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат” (4:10). Кой ви е наранил? Кой е разпространил слух за вас? Според Исус, ако не простиш и не покриеш този грях, ти си като човека, на когото му е бил простен огромен дълг, а след това той се възмути от друг, който му дължеше няколко долара.

Нека ви обясня защо прощаването е толкова важно в последните времена.

Таймс Скуеър Чърч се посещава от над сто етнически групи. Христос е обединил тук многото раси и етнически групи в братска любов. Върху табелата над вратата на църквата ни пише: „Църквата, която се изгражда с любов”, а тази любов е Исус.

Аз осъзнавам, че тази расова общност е мишена за ада. В един свят на расова нетърпимост и племенни катаклизми, Бог ни е благословил с мощно свидетелство. Просто казано, Исус е източника, който разрушава всяка бариера, включително и расовата.

Няколко пъти в историята на църквата ни, ние сме усещали яростта на демоничните сили, които са се изправяли срещу любящия съюз в Христос. А няма по-силно оръжие в ада от непростителността между братята.

Може да кажеш: „Но аз не изпитвам никаква злоба и огорчение срещу никого. Притежавам само чиста любов към братята и сестрите си. Когато някой съгреши срещу мен, никога не разказвам за беззаконията им. Така че не виждам как призива на Петър се отнася за мен. Какво има да ми каже той за подготовката ми за последните времена?”

Истината е, че посланието на Петър тук се отнася изцяло за бъдещето на църквата на Исус Христос. Виждате ли, Бог подготвя църквата Си за последното изливане на Духа. Според пророците, Святия Дух ще дойде като огромна вълна върху земята, изпълвайки Божия народ с радост, когато света е в катаклизъм. Това обаче няма да се случи в църква, в която хората са озлобени едни срещу други и имат незараснали рани.

Петър ни пита: „Искаш ли да бъдеш напълно готов за онова, което предстои и когато нещата започнат да се клатят? Тогава се увери, че в сърцето ти няма нищо, което да пречи на прилива на Божия Дух. Предстои ни нещо чудесно. Увери се, че няма да останеш извън него.”

За какво се отнася последното изливане на Святия Дух?

Пророците – от Исая, Еремия и Езекил, чак до „малките” пророци ни откриват, че в последните дни Божия Дух ще се излее още веднъж върху подготвените хора. Това събитие се нарича „късния дъжд”. Обещано ни е, че той ще бъде по-голям дори и от „ранния дъжд”, който се изля на Петдесятница.

Пророчеството за последния дъжд се отнася за двата дъждовни сезона, които имаше Израел всяка година. Ранният (или първия) дъжд валеше през есента, напоявайки новозасадените посеви. Това ни казва какво се случи на Петдесятница, когато „първия дъжд” изля мощно Божия Дух. Този дъжд напои семето на Словото, то порасна и се разпространи, превърна се в църквите по цял свят, които виждаме днес.

„Последния дъжд” в Израел валеше през пролетта, като помагаше на посевите да узреят точно преди жетвата. Захария говори за този последен дъжд от Святия Дух в последните дни: „Искайте от ГОСПОДА дъжд по времето на късния дъжд. ГОСПОД прави мълниите и ще им даде изобилен дъжд, на всекиго — зеленина на полето” (Захария 10:1).

Моисей каза, че не може да има жетва без още един дъжд. Господ каза на Израел чрез него: „И ако слушате усърдно заповедите Ми... Аз ще давам дъжда на земята ви на времето му, и ранния, и късния дъжд, за да събираш житото си и новото си вино, и маслото си” (Второзаконие 11:13-14).

Накрая, Йоил ни предава жива картина за това как изглежда жетвата:

„Не бой се, земьо, весели се и се радвай, защото ГОСПОД извърши велики дела. Не се плашете, полски животни, защото пасбищата на степта никнат, защото дървото ражда плода си, смокинята и лозата дават силата си. И вие се веселете, синове на Сион, радвайте се в ГОСПОДА, своя Бог, защото ви дава ранния дъжд за правда и ви навалява дъжда — ранния и късния както преди. Харманите ще се напълнят със зърно и линовете ще преливат от вино и маслинено масло. И ще ви отплатя за годините, които изпояде скакалецът, изедникът и унищожителят, и лапачът, голямата Ми войска, която изпратих сред вас.

И ще ядете изобилно и ще се наситите, и ще хвалите Името на ГОСПОДА, своя Бог, Който извърши с вас чудни неща. И народът Ми няма да се посрами до века. И ще познаете, че Аз съм сред Израил и че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог, и няма друг. И народът Ми няма да се посрами до века” (Йоил 2:21-27).

Йоил казва: „Събуди се, църкво! Огледай се. Това, което виждаш да се случва, беше пророкувано. Това е началото на дъжда, а Господ е направил облаците тежки и пълни с вода. Духът подготвя всичко за последната велика жетва.”

Сатана знае за последния дъжд и за славната жетва, която ще го последва.

Дяволът знае какво пише в Божието Слово и е решен да попречи на славната жетва, която предстои. Той е отвързал яростна атака върху църквата, използвайки всяко оръжие, за да лиши Божия народ от мира му. Всъщност, много християни са победени от тъмнината, която днес покрива земята и е плод на яростта на сатанинска дейност.

Мракът и страха, които се стелят над всяка нация карат хората да се чувстват безпомощни. Тук, в Америка, са създали закони, с които издигат извращения, които са против волята на човека. Това дразни праведната душа. Резултатът е безнадеждност и стрес, който отслабва духа и дори причинява физически заболявания.

В Божия дом греха е омаловажен, а ада – изключен. Епископалната църква се е разделила по въпроса с гей браковете. Междувременно евангелистите, тези, които се предполага, че са оръженосците на Божието Слово, се съсредоточават все повече върху земното, отколкото върху небето, и хабят енергията си в движения, които не са съсредоточени около Христос.

Днес чувам благочестиви хора да питат: „Изпуснали ли сме деня на благодатта поради грях? Поколението ни ще остане ли познато в историята само с разбитите ни семейства и мъртвите, сухи църкви? Ще увехнем ли както Израел в Стария Завет?”

Според пророците - не! Бог ще се издигне от тъмнината и ще напои последната Си къща със Святия Дух.

По времето на Агей, Божия народ беше унил, защото гледаше само към миналото.

Израилтяните по времето на Агей бяха обезкуражени поради новия храм, който строяха. Работата им изглеждаше толкова незначителна в сравнение с предишния храм. Когато се вглеждаха в отминалата Божия слава, те отчаяно плачеха заради скромната къща пред тях. Агей попита народа: „Кой остана между вас, който е видял този дом в първата му слава? А какъв го виждате сега? Не е ли такъв дом като нищо в очите ви?” (Агей 2:3).

Възлюбени, същия въпрос се отнася и за нашите дни. Може да си спомняш велики съживления в миналото, когато Святия Дух слизаше мощно, а множествата се спасяваха. Кажи ми, виждаш ли живота на църквата днес като нищо в сравнение с този в миналото? Може би си обезкуражен поради това колко много е повехнал Божия дом от силата и свидетелството си през твоя живот.

Казвам ти, че словото, което Бог даде на Агей за църквата Си се отнася за нас днес: „Духът Ми ще стои между вас... Последната слава на този дом ще бъде по-голяма от първата, заявява ГОСПОД на Войнствата, и на това място ще дам мир” (2:5, 9).

Петър беше там, когато заваля „ранния дъжд” на Петдесятница.

На Петдесятница Святия Дух се изля върху подготвени хора, които „бяха на едно място” (с един ум)” (Деяния 2:1). Какво означава това? Просто казано, от тях се изливаше милост. Нека обясня.

Помислете за онези, които бяха там на Петдесятница – хора, които днес почитаме като църковни бащи. Някои от тях бяха съгрешили жестоко против Господ и срещу братята си. Всички те трябваше да бъдат опростени, греховете им покрити, или църквата никога нямаше да се придвижи напред към делото, което щеше да извърши Духа.

Помислете за Петър. Той богохулства ужасно, нарани Исус, както направиха и другите ученици. Това църковно тяло прости на Петър и покри греха му, така че миналото му вече не се помнеше и използваше срещу него. Помислете също и за Яков и Йоан, „синовете на гърма”. Те също бяха съгрешили жестоко, обиждайки другите ученици, когато искаха да бъдат по-велики от останалите. На тях също им беше простено, а греховете им покрити.

Истината е, че всеки, който присъстваше там тогава, можеше да каже: „Чакай, Петре. Кой те направи водач? Ти се отрече от Христос.” Никой не го каза, защото сърцата им бяха подготвени чрез милост и те бяха готови да приемат Духа, когато Той се изля мощно на Петдесятница.

Възлюбени, ето защо Петър пише в посланията си върху проблемите на сърцето. Той знаеше от собствен опит, че всички тези неща трябваше да бъдат изхвърлени и простени, за да не се пречи на работата на Духа чрез плътта. Същото важи и за църквата на Христос днес – за нас, които трябва да получим мощния късен дъжд. Ще попречим ли на работата на Духа, като не простим? Или ще бъдем подготвени, като позволим на милостта да се излее чрез нас към другите?

Колкото повече приближава часа, толкова по-малко искам нещо в сърцето ми да попречи на Божието дело. Той подготвя народа Си да приеме късния дъжд. А аз съм решен да постъпя според думите на Петър: „Бъдете трезви. Молете се за всичко. Покажете милост на всички.” Призовавам ви да направите същото. Молете се за дъжда над последния Божий дом!

Оставям ви с това силно послание: „И видях, и ето, бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп. И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла” (Откровение 14:14-15). Така е!