Помощници в молитвата

Често молитвата е една от най-егоистичните сфери в християнския живот. Много от нас трябва да признаем, че молитвения ни живот е съсредоточен около собствените ни нужди.

Понякога отиваме извън тесния кръг на собствените си грижи и се молим за другите. Често казваме на някого: „Ще се моля за теб” и не го правим, или пък се молим веднъж, след което бързо забравяме за нуждата на този човек.

Според Библията, собственото ни сладко общение с Господ не е достатъчно. Да, молитвата е тайната на духовния растеж, но ако ходим до трона само заради собственото си изграждане и нужди, ние сме егоисти. Библията ни показва, че не можем да не се молим сериозно за огромните нужди на хората около нас.

Наскоро със служението ни се свърза възрастен мъж от Сан Диего. Този скъпоценен човек каза, че Бог го е подтикнал да се моли за мен ежедневно и попита дали може да ме впише в списъка си за молитвени нужди. Както изглежда, този списък беше дълъг и изпълнен с имената на вдовици, бедни хора, служители и невярващи. Молел се за тях от години.

Този човек е пенсиониран пощенски работник и води съвсем обикновен живот. Прекарва времето си, като върши добрини за другите и цял ден общува с Господ. Обикаля из града и събира стари мебели и други непотребни неща, поправя ги и ги дава на вдовиците и бедните. Той също пазарува и изпълнява поръчките на инвалиди, поправя канализацията им и им помага с други работи.

През цялото време докато върши добрини се моли без да спира, ходатайстващ вярно за всеки един човек от списъка си. Всъщност, той зачерква имената им само, когато умрат.

От осем годишната си възраст, когато бях призован да проповядвам, винаги съм бил човек на молитвата. Но този божи човек ме засрами. Аз нямам списък от хора, за които се моля ежедневно, а този божий слуга не спира да се моли.

Аз мисля, че той е като бедната вдовица, която даде от оскъдицата си, но чието дарение струваше много повече от даровете на другите. Всъщност, когато си помисля за всичкия този невероятен евангелизъм, който е пожънал души в Божието царство, си припомням, че това се е случило заради невероятната молитвена помощ на хора като този мъж.

Това послание се отнася изцяло за това как да развием този вид благословен молитвен живот – как наистина да станем помощници в молитвата.

Павел казва, че бил спасен от „близка смърт” не само чрез вярата си, но и чрез молитвите на„помощници”.

„Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си” (2 Коринтяни 1:8). Гръцката дума за „притеснени” означава „претоварени, жестоко смазани”. Павел казваше: „Кризата ни беше толкова сериозна, че не можех да я понеса. Помислих, че това е краят ми.”

Той се утеши, когато дойде Тит и му донесе добри новини за „възлюбените деца” в Коринт. Павел пише: „Но Бог, който утешава смирените, ни утеши с идването на Тит. И не само с идването му, но и с утехата, с която той беше утешен чрез вас, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мен” (7:6-7).

Изпитанието на Павел го беше докарало до предела на силите му. Той знаеше, че вече няма никакви сили да се бори със силите на тъмнината, така че осъди собствената си плът на смърт и Бог го освободи: „Който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя” (2 Коринтяни 1:10).

Павел казва, че съществува един важен фактор за освобождението му – мощното ходатайство на молитвените помощници. „Като ни съдействате и вие чрез молитва” (1:11). Павел казваше на читателите си: „Да, сигурен съм, че Бог ще ме освободи. Това е така, понеже вие ми помагате в молитва.”

Виждате ли, Павел призна голямата си нужда от помощници в молитвата. Той знаеше много добре, че Бог ще бъде неговия предпазен щит, за да го освободи от всеки враг.

Но Павел знаеше и, че Библията казва, че молитвата и освобождението са неразделни. Бог ни казва: „И призови Ме в ден на скръб, Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.” (Псалм 50:15). „Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря. Ще бъда с него, когато е в бедствие, ще го избавя и ще го прославя.” (91:15)

Павел знаеше, че само чрез молитвите – неговите и тези на молитвените помощници – той беше освободен от „устата на лъва”.

Една от най-големите нужди в църквата днес е служението на помощника в молитва.

Като посветени Господни слуги ние сме в непрестанна опасност от врага. Страстта ни за Исус вбесява Сатана, който непрестанно поставя клопки и капани пред нас.

Една такава опасност е приемана много несериозно в църквата: раздялата или развода на християнските двойки. Аз съм шокиран от броя писма, който получават служителите ни, в които пише за разбити бракове. За бъркотията в християнските семейства се дават всевъзможни причини: несъвместимост на характерите, липса на комуникация, липса на обич, изневяра. Истината е, че става дума за нещо много по-голямо - зад всичко това стои атака от ада срещу Божиите светии.

Разбитите семейства сред невярващите не са учудващи, но сред праведните целия този безпорядък си има причина. Помислете: как е възможно посветени християни, които са служили с радост на Бог в продължение на години, изведнъж да загубят власт над собствения си дом? Те знаят всичко за Божия завет, че Той ще им даде сила и ще унищожи всяка сатанинска сила, която се изправи срещу тях. Но защо дявола побеждава?

Ако ти си подложен на такава атака, трябва да си зададеш въпроса, който си зададоха учениците: „Учителю, защо не можахме да изгоним демоните?” Исус отговори, че някои демонични крепости няма да се покорят на полагането на ръце или на еднократна молитва. Единствения начин да събориш тези силни крепости е чрез продължителна молитва и пост.

Но понякога църквата може да бъде неосъзната относно силата на молитвата. Когато се изправят пред проблем, последния, при Когото много християни отиват е Исус. Вместо това се обръщат към психолози, съветници, книги, приятели – всички, но не и Господ.

Ако казваш, че бракът ти е разбин и искаш да се изцери, питам те: колко време прекарваш затворен в молитвената си стаичка, щурмувайки небето за брака си? Колко пъти не си ял, понеже си се молил за изцерението на партньора си? Колко пъти си викал: „Отче, трябва да направиш нещо за нас. Направи каквото трябва, за да ни изцериш!”

Някои библейски учители твърдят, че да молим Бог отново и отново за едно и също нещо е неверие. Това е ерес! Бог ни заповядва да искаме, търсим, постим, да викаме с ефективна, ревностна молитва. От самото начало верните слуги са превърнали Божиите обещания в молитви:

• Исус знаеше, че Отец му беше обещал всичко още преди сътворението на света. Въпреки това, прекара часове, молейки се Божията воля да се изпълни на земята. Той дори разказа една притча, за да илюстрира значението на настойчивостта в молитвата – притчата за „досадната вдовица”, която продължаваше да настоява за правата си пред съдията докато не ги получи.
• Бог даде на Езекил чудесни обещания за възстановяването на Израил, като каза, че руините на нацията ще станат като Едемската градина. Въпреки това, Господ каза, че словото Му няма да се изпълни без молитва: „И това още ще оставя израилевия дом да измоли от Мен” (Езекил 36:37). С други думи: „Дал съм ви обещание, но искам да се молите, за да се изпълни. Търсете Ме с цялото си сърце, докато видите думата Ми изпълнена. Ще ви освободя, но преди това трябва да се молите.”
• Бог обеща на Данаил, че след седемдесет години Израил ще бъде възстановен. Когато Данаил видя, че определеното време е дошло, можеше просто да чака във вяра Бог да изпълни думата Си. Вместо това, той падна по очи и се моли в продължение на две седмици докато не видя Бог да изпълни всичко.

Бог ни заповядва да се молим един за друг (виж Яков 5:13-14).

В Старият Завет свещеника в Израил носеше на нагръдника си имената на всички израилеви племена. Това означава, че в молитва нуждите на хората винаги бяха в сърцето на свещеника. Каква прекрасна картина! Това означава, че Христос ни носи в сърцето Си и представя нуждите ни на Отец. Но това е и картина на всеки християнин, царски свещеник, носещ нуждите на другите в сърцето си.

Павел съзнаваше толкова ясно нуждата от молитвата на светиите за себе си, че навсякъде искаше „молитвени помощници”. Той помоли римляните: „Но аз ви моля, братя, чрез Господ Исус Христос и чрез любовта на Духа да се борите с мен с молитви към Бога за мен, за да се избавя” (Римляни 15:30-31). По същият начин той помоли и солунците: „Братя, молете се за нас” (1 Солунци 5:25).

Гръцката дума за „борите” тук означава „борете се с мен като партньори в молитвата, борете се за мен в молитва”. Павел не молеше за това светиите да го споменат набързо пред трона. Той молеше за: „Бийте се за мен в молитва. Водете духовна битка за мен и за Евангелието.”

Когато Павел беше в затвора, готов да даде живота си, той помоли филипяните за молитвите им: „Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и чрез подкрепата на Духа на Исус Христос” (Филипяни 1:19). Павел знаеше, че е белязан, че ордите на Сатана са решили да го унищожат. Така е и с всеки истински служител на Евангелието. Всеки пастор, проповедник и евангелизатор се нуждае от помощници в молитвата, които непрестанно да ходатайстват за тях.

Мога да ви уверя, че не бих могъл да напиша това, ако молитвените ми помощници не се бяха застъпвали за мен през годините. Припомних си го, когато бях в Европа, за да водя конференции и нощни кампании. През цялото време Божия Дух ми напомняше, че се крепя върху молитвата на множество хора.

В Ница, Франция, американските евангелизатори не бяха приети добре. Всеки се притесняваше за кампанията онази вечер, чудейки се: „Може ли да бъде направено?” Франция е залята от скептицизъм, атеизъм, агностицизъм, неверие. Никога до тогава не беше правено събрание, каквото ние искахме да проведем.

Когато дойде времето обаче, се събраха хиляди хора и точно тогава се почувствах безпомощен. Не знаех какво да проповядвам. Нито едно от посланията, които бях донесъл не изглеждаше подходящо. Преводачът ми и аз прегледахме някои бележки предварително, но не бях сигурен, че са подходящи за събранието. Предупредих ги: „Не съм сигурен какво ще кажа.”

Когато стъпих на подиума обаче, Святия Дух слезе мощно върху мен. Почувствах молитвата на хиляди светии, които ме подкрепяха. И когато започнах да говоря, Святия Дух изпълни устата ми. Проповядвах четиридесет минути и през цялото време беше гробна тишина. Когато свърших, казах само: „Ако се нуждаете от Исус, моля, елате отпред.” В отговор на това от столовете си наскачаха стотици хора.

Същото се случи и във всички останали страни, където служихме при това пътуване: Хърватска, Румъния и Полша. Преди това се молех: „Господи, какво да кажа?” Всеки път Духът ми прошепваше: „Хората се молят.” Убеден съм, че силата на молитвата беше движещата сила зад многото спасени души, които видяхме при това пътуване.

Колко ли служители можеха да оцелеят, ако имаха помощници в молитвата?

Наскоро писах за една пасторска съпруга, която изпрати жално писмо на пощата на служението ни. Тя каза: „Брат Дейв, хиляди пасторски съпруги пият тайно, за да прикрият болката си. Така правя и аз. Пия, за да притъпя болката.” Други съпруги на служители пишат за разпадането на браковете си или за това, че съпрузите им са пристрастени към интернет порнография.

Аз чувствам призив от Бог да помогна на тези хора в молитва. Моля се за служители и семействата им, защото знам, че те се нуждаят от това повече от всеки друг. Вече не пренебрегвам молбата на никого. От първа ръка съм научил, че молитвата работи! Библията казва, че когато Петър беше хвърлен в затвора: „църквата беше в постоянна молитва към Бога за него” (Деяния 12:5). Бог освободи Петър чрез чудо поради молитвата на помощниците.

Павел не само помоли за молитвени помощници, но и самият беше помощник. Той знаеше, че това беше част от призива му като служител на Евангелието. Павел писа до филипяните: „До всичките светии... заедно с надзорниците и служителите... Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост... понеже ви имам в сърцето си” (Филипяни 1:1, 3-4, 7).

По същият начин Павел писа и до римляните: „Бог ми е свидетел... че непрестанно ви споменавам винаги в молитвите си” (Римляни 1:9). Думата „споменавам” означава „изброявам имената и нуждите ви на Господ.” Накратко, Павел не караше другите да правят нещо, което не беше готов да направи самия той.

Познаваш ли някой брат или сестра, чийто брак е объркан? Ако е така, какво правиш по въпроса? Казваш ли на другите: „Какъв срам, те ще се разделят”? Или споменаваш имената им пред Господ и се бориш за тях в молитва?

Както скъпоценният възрастен светец от Сан Диего, истинския молитвен помощник е този, който непрестанно се моли за нуждите на другите. Той не се моли за тях само веднъж, след което спира. Не, той ходатайства ден след ден и както Данаил, не спира докато не види Бог да посреща нуждата им.

Искаш ли да участваш в служението на помощника в молитва? Ако не познаваш никой в нужда, започни да се молиш за всички християнски бракове и всички Божии светии. Молитвите ти не трябва да бъдат дълги. Просто отправи исканията си и вярвай, че Бог те чува.

Това ми беше показано, когато веднъж бях болен на легло. Един от внуците ми дойде при мен и каза: „ Дядо, ще се моля за теб.” Малкият ми помощник положи ръката си на челото ми и се моли: „Исусе, накарай го да се чувства по-добре.” Усмихнах се и му благодарих, но той продължи да ме гледа. Накрая каза: „Ти си изцерен. Стани!” И аз се изправих и бях изцерен. Молитвата му на вяра ме изправи на крака.

Мощно освобождение се случва, когато Божиите светии Го търсят прилежно с детинска вяра за нуждите на братята и сестрите си. Тук завършвам, припомняйки ви трогателното свидетелство на Павел:

„Но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите, Който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя, като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената на нас чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас.” (2 Коринтяни 1:9-11)