Превъзходните благословения от това да си "В Христа"!

Християните днес живеят във време на голяма светлина. Святият Дух ни е открил могъщото значение на Исусовото дело на кръста, и невероятните благословения, които то носи в живота ни.

Но имаше времена, когато прекрасното дело на Христос беше помрачено за света. Този период бе известен като Тъмните Векове - просто защото значението на кръста беше покрито за очите на човечеството.

Повечето проповеди по това време били фокусирани върху Божият гняв и осъждение. Папите и свещенниците проповядвали евангелие на дела - и хората извършвали множество действия за да се примирят с Бога. Те изминавали километри до храмовете, коленичели в поклонение пред каменни статуи, повтаряли дълги молитви, използвали молитвени броеници. Но всички тези неща само увеличавали тяхното робството и докарвали дълбока тъмнина върху душите им.

Хората не знаели нищо за привилегиите и благословенията, достъпни чрез Христовта победа на Голгота. Дори и днес, при всичкото налично поучение върху този предмет, множеството Християни все още не разбират много от важните аспекти на Христовото дела за нас. В това послание бих искал да говоря за един от тези аспекти - а именно, какво означава да си "в Христа".

Като пастир на Господнето стадо, от време на време аз проповядвам за ада, осъждението и Божия гняв. Но все повече се убеждавам, че единствения начин, по който мога да водя Божиите хора към победоносен живот, е да проповядвам благословенията и преимуществата от това "да бъдеш в Христа".

Истината е, че да бъдеш в Христа е единствената основа, върху която могат да бъдат изградени истинската святост и праведност. Без тази основа, ние уповаваме на нашата плът, която се опитва да произведе в нас форма на святост. Но истинската святост се придобива единствено чрез познаването на Божиите богатства в Христа Исуса:

"Защото Божията благодат, спасителна на всичките човеци, се яви и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страст и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят" (Тит 2:11-12). Само Божията благодат може да ни научи на вида теология, която ни води към святост. И няма дела, които някога биха могли да направят това!

Само след като разберем благословенията, които са наши бидейки в Христа, ние ще стоим на твърдата основа: "на които Божията воля беше да ява каква е между езичниците превъзходната слава на тая тайна, сиреч Христос между (англ. - във) вас надеждата на славата" (Колосяни 1:27).

Но знаеш ли какво означава да бъдеш "в Христа"? Чувал съм много Християни да говорят за това - но мисля, че малцина го осъзнават!

Бог говореше на Исаия относно служителя, който е угоден на сърцето Му: "Ето моя служител, когото подкрепявам, Моят избранник, в когото благоволи душата ми" Исаия 42:1). Кой е този, когото Бог подържа и подкрепя, пазейки всяка негова стъпка? Кой е Неговият избранник - този, в когото благоволо толкова много?

Намираме отговора в евангелието на Матей: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и ето, отвориха му се небесата, и видя Божия Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше над него; и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбения ми Син, в когото Аз съм удволетворен ( от англ.)" (Матей 3:16-17).

Еврейската дума за "Аз съм удволетворен тук е "благоволя". С други думи Бог казваше, "Душата ми благоволи в сина ми, Исус Христос"!

По времето на Стария Завет, неизразим брой овце и волове бяха принесени в жертва пред Господа. Реки от животинска кръв течаха в продължение на векове. При все това Библията не казва някоя от тези жертви да е била угодна на Господа: "Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове... Всеизгаряния и приноси за грях не ти са угодни" (Евреи 10:4,6).

И в следващия стих четем тези прекрасни думи на Исус: "Тогава рекох: Ето, дойдох...Да изпълня твоята воля, О, Боже" (стих 7). Христос дойде на света за да извърши това, което никоя жертва на животно не можеше да извърши!

"За това, Христос, като влиза в света казва: Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си ми тяло" (стих 5). Бог беше приготвил физическо тяло за Исус тук на света - тяло, което щеше да снабди окончателната, съвършенна жертва.

Казано на кратко, Бог смири себе си заради нас. Бидейки в човешка утроба, той прие нашата природа. И той се отказа от богатствата в небе за да стане беден заради нас - давайки живота си за да ни откупи!

Божият план за спасението на човечеството беше прост. Той каза, "Ще изпратя собствения си син като избавител. И след като умре, възкръсне и застане пред мен в слава, аз ще зачета само него"! Виждате ли, Исус е от самия Дух и същност на Бога - и единствено той можеше някога да застане пред святия Отец. Бог никога не би приел каквито и да е дела от човешка плът, без значение колко добри изглеждат. Той би разпознал единствено Христос - служителя, който му е съвършенно угоден!

И така, Отец каза, "Моят син ще бъде единственото жертвено агне. И той ще събере в себе си всички, които са били отделени. Той ще примири човека с мен чрез собствената си кръв"! "Защото и Христос един път пострад за греховете, праведния за неправедните, за да ни приведе при Бога..." (1 Петрово 3:18).

Когато Исус каза, "...приготвил си ми тяло" (Евреи 10:5), той имаше впредвид не само човешко тяло, а също и духовно. И това тяло се състои от всички, които вярват в него:

"Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец...И всичко покори под нозете му, и постави го да бъде глава над всичко за църквата, която е негово тяло, изпълнено с пълнотата на тогова, който изпълнява всичко във всички" (Ефесяни 1:17, 22-23).

"Има едно тяло..." (4:4). Всички, които са "в Христа" чрез вяра са родени в това духовно тяло. На практика, в момента, в който дадем сърцата си изцяло на Христос, покайвайки се за нашите грехове и деверявайки се на него, ние сме присадени, осиновени, причислени към неговото тяло: "понеже сме части на неговото тяло, от неговата плът и от неговите кости" (5:30).

Да, има физически човек на небето: Исус, синът, стоящ до десницата на Отец. Но той не е видим физически в този свят. Истината е, че ние - частите на Христовото тяло на света - сме единствения Исус, който този свят някога ще вижда!

Но църквата не е една единствена деноминация или организирана структура. Тя не е само група вярващи, събрни около една доктрина или система от норми. Църквата, за която говори писанието е по-скоро тяло от новородени вярващи, които признават Исус за първородния на една нова човешка раса:

"Тази тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата" (5:32). "мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, при което само той е спасител на тялото" (5:23). "И глава на тялото, тоест на църквата е той, който е началник, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко" (Колосяни 1:18).

Всички, които са в Христовото тяло се покоряват на неговото "главателство". И те знаят, че Бог не приема никой, освен онези, които са "в Христа"!

"С какво да дойда пред Господа, и се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред него с всеизгаряния, с едногодишни телци? Ще благоволи ли Господ в хиляди овци, или десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си за греха на душата си?" (Михей 6:6-7).

В този пасаж Израиляните задаваха един добър въпрос: "Как може човек да се приближи до святия Бог? Как можем някога да му угодим и да бъдем приети от него? Какъв вид жертви изисква той от нас - кръвта ни, телата ни, нашите деца?"

Божият отговор се вижда през цялото писание: "Аз не желая вашите жертви - добрите ви дела, обещанията ви, моралните ви обходи. Нито едно от тези плътски неща не е приемливо в моите очи. Нищо не може да ми е угодно, или да има благоволението ми, освен моя син - и всички, които са събрани в него!"

Точно сега, искам да си помислиш за най-моралния, праведен човек, когото познаваш. Дори той или тя не е приет в Божието присъствие, извън Христос. И всички добри дела на този човек, благ характер и щедрост са омърсена дреха в Божиите очи!

И така, как сме приети от Бог? Павел пише, "...ни е направил приети във възлюбения (букв. от англ.)" (Ефесяни 1:6). Ние сме приети единствено като сме "във възлюбения" - т.е. в Христос, част от неговото тяло. Нашите добри дела идват като резултат от това, че сме в Него!

"което да се приложи когато се изпълнят времената, сиреч да събере в Христа всичко - това, което е на небесата и това, което е на земята;*в него*(1:10, ударението е от мен). "защото чрез него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух" (2:18). Нямаме друг достъп до Бог - различен от този да бъдем в Христа!

Ако си предал сърцето си изцяло на Христос, вероятно си задавал същия въпрос, като Израел: "О, Боже, как мога да съм ти угаоден? Как мога да застана някога пред теб със всичките мои провали и грешки? Как мога да бъда приет от теб, възлюбен от теб, радост за теб?

"Аз съм се старал, правил съм обещания, давал съм най-доброто от себе си. Но всеки път когато мисля, че имам прогрес, аз се връщам две стъпки назад. Трябва ли да чета повече Библия? Трябва ли да се моля повече? Или трябва да свидетелствам повече? Господи, какво искаш от мен?"

Бог ни отговаря така, както отговори на Израел: "Аз не желая нито една от твоите жертви на добри дела. Аз признавам единствено делото на моя син, който ме радва и ми е угоден!

"При все това, аз съм ви отделил за възлюбена невяста на собствения си син. Аз ви избрах преди създаването на света да сте омъжени за него. Аз ви ухажвах, убеждавах ви - чрез Моя Дух аз ви доведох до него. Така че, ви питам - как мога аз да не обичам и да не благоволя в невястата на моя син - невястата на собствения си избранник? Аз не мога да мразя собствената си плът!"

Исус се молеше на Отец: "И всичко мое е твое, и твоето мое, и аз се прославям в тях" (Иоан 17:10). "...та любовта, с която си ме възлюбил, да бъде в тях, и аз в тях" (стих 26).

Исус го казва много ясно: Когато сме едно с него, ние се радваме на същата любов на Отца, на която се радва Той. Бог благоволи в нас толкова, колкото и в собствения си син! Той казва, "Аз обичам всички, които са в моя син - защото всички, които са Негови, са мои!"

Библията също ни казва, че Бог е наш баща точно както е баща и на Христос. Исус заявява: "...Възнасям се при моя Отец и вашия Отец, при моя Бог и вашия Бог" (20:17).

И така, колко упорито се стремиш да угодиш на Бог? Минаваш ли през периоди, в които чувстваш Неговото благоволение? И други, "слаби" периоди когато чувстваш, че ни си му угоден?

Възлюбени, ти трябва да поставиш фактите преди своите чувства! И фактът е, че Божието благоволение в теб няма нищо общо с твоите борби, амбицираност, правилни усилия или дейсвия. Не - то изцяло зависи от твоята вяра!

Вярвам, че Бог иска ние да имаме както аз я наричам "фокусирана вяра". Това е вяра, която казва, "Цялата ти вяра може да е фокусирана върху този принцип - че ако ти желаеш да стоиш свят пред Бог, трябва да дойдеш при него 'в Христос'!"

Авторът на Евреи ни предупреждава срещу това, да имаме "...нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог" (Евреи 3:12). Това е следствие от вяра! Когато се отдалечим от основната доктрина, че сме приети от Бог, бидейки в Христос, ние отстъпваме от Господа. И се връщаме обратно в закона, в телесно и духовно робство!

"За това, ние повярвалите влизаме в тая почивка... Защото оня, който е влязал в неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от неговите си" (4:3,10). Писанието е ясно: доказателството за вяра е почивка!

Единственият начин да заведеш своята бореща се, отрудена, измъчена душа в мира е да убедиш себе си, "Аз съм в Христос - и в него аз съм приет от Бог и съм му угоден. Той благоволи в мен, без значение дали съм добре или зле. Няма значение какво чувствам, аз зная моята позиция в Христос - че стоя с него в небесни места!"

Има много доказателства за това, че си "в Христа". Но аз искам да ви дам три ясни доказателста от писанията, които показват дали сте в Христос:

(Обърнете внимание - тези доказателства са зависими от първото ти покаяние за грехове, изоставяне на всяко нечестие, уповаването в Хрисос за вечно спасеие, и позволяването да те пресели от тъмнината в царството на светлината.)

1. Ти си в Христос ако си в постоянен процес на обновяване. Тези, които са "в Христа" не почиват върху еднократо преживяване на обръщане. По-скоро те непрекъснато викат за промяна и обновление чрез Святия Дух. Тяхната ежедневна молитва е, "Господи, изкарай от мен всичко, което не ти харесва. Очисти ме, и ме преобрази в образа на своя син"!

"За туй, ако някой е в Христа, той е ново създание; вехтото премина; ето всичко стана ново" (2 Коринтяни 5:17). "Не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по своята милост чрез окъпването, сиреч новорождението и обновяването на Святия Дух, когото изля обилно върху нас чрез Исуса Христа нашия Спасител" (Тит 3:5-6).

"Новорождение" тук означава "правене наново" или "съживяване на нещо и правенето му ново". Павел казва, "Святият Дух действа във вас - давайки ви преобразяване"!

Виждате ли, Христос има Святия Дух без мяра. И понеже сме част от тяло му, неговия Дух се излива върху всички нас, всяка става и част. Така че, когато сме в Христос, ние сме подхранвани от неговия Дух - преобразени в образа на самия Христос!

2. Ти си в Христос ако ръководиш своя живот според писанията. Ти почиташ ли, боиш ли се от Божието слово? Заставаш ли всекидневно пред огледалото на писанието, за бъдеш променен от него?

"Но ако някой пази словото му, неговата любов към Бога е наистина съвършенна. По това знаем, че сме в него" (1 Иоан 2:5). Библията е ясна: Знаем, че сме в Христос ако обичаме и се подчиняваме на словото му. По този начин също и Божията любов се усъвършенства в нас!

Павел писа на Солунците: "...молете се за нас, да напредва бърже Господнето слово, и да се прославя както и у вас" (2 Солунци 3:1). Фразата "да напредва бърже" (англ. да има свободен курс) означава "не среща никаква съпротива във вас". Павел казваше, "Когато четеш или слушаш словото, почитай го и го направи правилото на своя живот. Нека то те управлява"!

Християните често цитират този стих: "И ще познаете истината, и истината ще ви освободи" (Иоан 8:32). Но това обещание следва от предния стих: "...Ако пребъдете в моето учение, наистина сте мои ученици" (стих 31).

Фразата "ако пребъдете в моето учение" означава "ако живеете във и пазите моите заповеди". С други думи: "Когато сте в мен, аз ще откривам истината си на вас. Но няма да го направя ако не възнамерявате да живеете според нея. Ще познаете истината само след като сте се посветили да й се подчините"!

3. Ти си в Христос ако вярата ти е смесена с любов. Писанието казва, че ако нямаш любов, безусловна любов, ти не можеш да си в Христос:

"И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра тъй щото и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм" (1 Коринтяни 13:2). "Нищо" на Гръцки означава, "Аз съм нищо сега - нито пък някога ще бъда нещо". С други думи: "Без безусловна любов към всички, аз съм никой - и винаги ще бъда никой"!

Ти може да си надарен проповедник или мощен евангелизатор ... може да изцеляваш другите със своята вяра ... може да преместваш планини с една дума ... може да поучаваш Божието слово със сила и помазане ... но ако нямаш любов за другите, ти си нищо!

"...ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него (англ. неговата любов) е съвършенна в нас. По това познаваме, че пребъдваме в него и той в нас, дето ни е дал от духа си" (1 Иоан 4:12-13).

Ако притежаваш този плод, тогава имаш най-голямото доказателство, че Христос пребъдва в теб. То е просто това: "Любовта...не се раздразня..." (англ. не е лесно провокирана) (1 Коринтяни 13:4-5).

Гръцката дума за "раздразня" е "параксумо". Нейният корен означава "груб" и "бърз или внезапен". Но има също и допълнително значение на "близък". Взети заедно, тези значения стават много описателни: Да се раздразниш означава да се ядосаш толкова, че да загубиш контрол, изговаряйки груби думи, да имаш избухлив харакер - и да го насочиш целия срещу някой, който ти е близък!

На кратко, Библията казва, "Ако си в Христос, обичайки безусловно, няма да си вече раздразняван . И най-големите ти изпити ще дойдат от най-близките ти - твоя съпруг или съпруга, твоите деца, твоите приятели"!

Питам те: Бързо ли се ядосваш (англ.- имаш ли "къс фитил")? Колко лесно избухва характера ти? Ако си в Христа, когато си ядосан, в теб ще се издига един глас, който ще вика, "Господи, помогни ми! Святи Душе, усмири ме"!

Само няколко дни, преди да напиша това послание, аз трябваше да практикувам това, което проповядвам. Жена ми, Гуен, ми каза нещо, кето неволно сякаш натисна бутон вътре в мен. Тя нямаше впредвид това като обида - но аз го приех така, и това ме възпламени. Аз бързо се ядосах - и изведнъж, от моята уста изригна поток от гневни думи - ядовити и гневни, само обиди.

Гуен се опита да се извини (за нещо, което дори не беше сторила) - но аз и обърнах гръб и отидох в кабинета си. Стоях цял час на тъмно, оплаквайки се на Господа: "Боже, тя ме удари там, където съм чувствителен - и боли. Трябваше да отговоря"!

Но когато се опитах да се моля, небесата бяха като от метал. Следващата сутрин, когато взех Библията си за ежедневното ми изучаване, страниците се отвориха на Първо Коринтяни. И очите ми попаднаха на този стих: "Любовта...не се раздразня..." (същия стих).

Изведнъж аз се озовах пред огледалото на Божието слово - и видях лицето на един проповедник, който лесно се раздразня! Сърцето ми беше ужилено, и аз извиках, "О, Господи, това съм аз. Боже, прости ми"!

Веднага се обадих на Гуен да дойде в офиса ми. Когато тя влезе, малко озадачена, можах само да й покажа пасажа и да й кажа, "Скъпа, прочети това. Това описва мен, нали? Аз твъде лесно се раздразням. Гуен, моля те, прости ми"!

Възлюбени, аз знам, че съм в Христа - защото, първо, аз искам да бъда променен, обновен, преобразен в Христовия образ чрез Святия Дух. И второ, знам, че съм в Христа защото треперя от словото му. И накрая, знам, че съм в Христа, защото копнея да обичам безусловно човека, които ми е най-близък.

Имаш ли тези три доказателства в своето сърце? Имаш ли глад да бъдеш обновен чрез Святия Дух - да бъдеш прeобразен в образа на Христос? Божието слово твоят ежедневен хляб ли е, самата същност на твоя живот? И имаш ли любов, безусловна любов, за всички хора - и особенно за тези, които са ти най-близки?

Скъпи светия, не можеш да си съвършен. Но ако си в Христа, тогава непрекъснато ще се стремиш към тези резултати в живота си, чрез силата на Святия Дух. И чрез вяра, ти можеш да дойдеш при Отец, да си напълно приет, без значение с какво се бориш - поради Христос в теб!

Време е да се възрадваш поради благословенната си позиция в Христа. Ти си възлюбеното дете на небесния Отец - неговия угоден служител, който завинаги е преобразен в образа на неговия син, защото Христос е в теб!