Примката се скъса

„Благословен да е ГОСПОД, който не ни предаде като плячка в зъбите им! Душата ни избяга като птица от примката на ловеца; примката се скъса и ние избягахме. Помощта ни е в Името на ГОСПОДА, който е направил небето и земята” (Псалм 124:6-8).

В Псалм 124 четем за ловци на птици и техните примки. Чували сте за тях, те са били професионалните ловци на птици преди да се появят огнестрелните оръжия. Хващали са птиците, като са простирали мрежа на земята и са я прикрепяли към капан или примка.

Ловецът хвърлял малко зърна на земята близо до капана. Когато птицата идвала, за да ги изяде, капанът се затварял и мрежата падала върху нея и я улавяла.

Често в библейски дни, ловецът на птици зашивал клепачите на уловената птица и я държал в клетка. По този начин виковете й привличали много други птици. Звукът на птичето отчаяние привличал любопитството на другите птици, и когато идвали да проверят какво става, те също били улавяни.

Ловците на птици печелели по няколко начина. Някои продавали птиците на хора, които ги отглеждали като домашни любимци. Други ги продавали за жертвоприношения – най вече гълъбите и гургулиците. А някои продавали малки птички на най-бедните, които ги използвали за храна. В този случай птиците били лакомо изяждани.

Няколко пасажа в Библията оприличават душата ни на птица: „Душата ни избяга като птица от примката на ловеца; примката се скъса и ние избягахме” (Псалм 124:7). „Наследството Ми е за Мен като пъстра хищна птица...” (Еремия 12:9).

Сатана е напълно решен да повали всеки вярващ, който ходи в святост и пълно посвещение на Исус Христос. Всъщност, дявола знае къде живееш и работиш, къде ходиш, всяка твоя крачка. И те следва навсякъде.

Трябва да разберете, че Сатана не е вездесъщ. Той не може да бъде навсякъде по едно и също време, нито пък знае всичко; в противен случай би бил Бог. Но той има множества демони на свое разположение – началства и власти на тъмнината. И тези зли работници са след теб като ловци на птици – поставят капани, за да те уловят – скрити, хитри, дяволски капани!

Псалмистът пише:

• „Запази ме, ГОСПОДИ, от ръцете на безбожните, опази ме от насилници, които намислиха да спънат стъпките ми. Надменните скриха за мен примка и въжета, разпростряха мрежа край пътя...” (Псалм 140:4-5).
• „...Примка скриха за мен по пътя, по който ходех” (142:3).
• „Безбожните ми поставиха примка, но аз не се отклоних от Твоите правила” (119:110).

Библията казва ясно: демоничните сили поставят капани за християните!

Но Сатана не е ограничил работата си на ловец на птици само до злите си началства. Той използва също така и зли хора, които да поставят демонични капани: „Безбожните ми поставиха примка...” (Псалм 119:110).

Истина е – Сатана притежава армия от едни от най-хитрите, опитни ловци на птици на земята. Той използва прелюбодейни мъже да съблазняват невинни жени. Използва и разпространители на порнография да привличат и улавят в капана си поколения мъже с мръсотия, която не може да се опише.

Сатана използва и ловци на улицата, които продават наркотици. Нарко мафията прави състояние от милиарди долари, улавяйки млади хора и пристрастявайки цели общества. Адските му армии впримчват хората в живот на зависимост и мизерия.

Цели щатски правителства днес действат като последователи на врага. Улавят милиони хора чрез комарджийство! Щатските бюра и общини използват комарджийски игри, за да правят пари от хора, които искат да забогатеят с един удар. В резултат на това Америка бързо се превръща в едно голямо тото. Може да дойде ден, в който националната лотария се превърне в институция.

Всички тези хора са ловци на врага, които са дошли да унищожат обществото! Те правят планове и схеми как да отмъкнат последния долар на хората. А онези, които страдат най-много, са бедните и децата. Често тези последни пари са били предназначени за храна.

Най-жалко от всичко е тъжната истина: Сатана разполага с духовно слепи християни, които полагат примки пред Божиите хора! Точно така – дяволът всъщност използва вярващите като ловци на птици. Има много коравосърдечни, завистливи християни, които съзнателно плануват да унищожат благочестивите, праведни мъже и жени на Бог. Те се наслаждават на отмъщението, опитвайки се да поставят капан на онези, които презират!

Библията ни казва, че някои Божии хора се наговориха срещу Еремия: „...защото изкопаха яма да ме хванат и скриха примки за краката ми” (Еремия 18:22).

От контекста на този пасаж става ясно, че Еремия говори за Божии хора: „...юдовите мъже и на ерусалимските жители...” (стих 11).

Той казваше: „Някои, които наричат себе си Божии деца, искат да ме уловят и унищожат свидетелството, което ми даде Бог!”

Питам те – защо някой, който нарича себе си последовател на Исус би използвал дявола, за да улови и впримчи брата или сестра си? Защо би изгубил скъпоценно време в опити да унищожи или събори друг християнин?

Божието Слово посочва две причини. Нека ги споделя с вас:

Някои вярващи ревнуват от това, че други християни са приети и почитани повече от тях. За съжаление, това поведение е много разпространено в църквата. Също така то непрестанно се проявява при служението. Пастори, които нямат сърце за Исус винаги клюкарстват и правят планове против хора, които Христос е издигнал вместо тях. Те не биха платили цената, а сега се е появил някой, който е много уважаван от Бог!

Книгата на Естир ни казва, че Аман се радваше на уважението, което цар Асуир имаше към него. Аман беше негов съветник, но не беше доволен от богатството и славата, които беше постигнал с поста си. Имаше един човек в царството, който влезе под кожата на Аман – евреин на име Мардохей.

Аман обикновено получаваше смирен поклон от всички. Но Мардохей нито се покланяше, нито се изправяше заради него. Мардохей не се страхуваше от никого, освен от Бог и не би се поклонил на никого, освен на Него.

В резултат на това, Мардохей спечели уважението и почитта на хората. Познаваха го като честен и прям човек, когото не можеш да купиш, което подразни гордостта на Аман. Яростта се загнезди в него, защото видя, че Бог почиташе някого повече от него!

Библията казва, че Аман: „...се изпълни с ярост против Мардохей” (Естир 5:9). И той позволи на ревността му да го изяде. Ето ви богат човек, уважаван от царя, поканен в двореца на царица Естир. Движеше се по високите места, но нищо от това не го вълнуваше. Мислите му бяха поядени от ревност: „...Но всичко това не ме задоволява, докато гледам юдеина Мардохей да седи в царската порта!” (стих 13)

Скоро Аман започна да прави планове как да улови Мардохей в капана. Това беше невероятен заговор, целящ да унищожи всички евреи заедно с Мардохей. Аман беше изяден от такава завист, че се нае да унищожи цял народ заради един човек!

Но накрая завистта на Аман му струваше живота. Когато планът му беше разкрит, той увисна на бесилото, което издигна за Мардохей. Каква цена плати!

Предупреждението на Библията тук е много ясно: всеки християнин, който е разяждан от завист поради Божието благословение и одобрение към друг човек, ще свърши като Аман – уловен в собствената си примка!

„...изкопаха яма пред мен, но те паднаха в нея” (Псалм 57:6).

„...рогът му ще се издигне на почит. Безбожният ще види и ще се разгневи, ще заскърца със зъбите си и ще изчезне. Желанието на безбожните ще погине” (Псалм 112:9-10).

Някои християни не могат понасят да бъдат „надминати” от някой, който изглежда по-свят или праведен от тях. Те виждат брат или сестра, които са почетени от Бог и това ги разгневява!

Има огромна сила в благочестието и огромна власт в святостта. Но и двете са презрени от християни, които не биха платили цената – хора, които преди са имали Божието докосване, но сега, поради компромиси вече не се радват на благословенията Му. Когато се появи някой, който е счетен за по-свят и по-посветен, в тях се поражда завист заради онова, което са изгубили. Дават място на омразата, породена от тази завист и няма да намерят покой, докато не видят благочестивия човек провален или унищожен!

Приемете го: нищо не е по-мразено от силата на духовната власт, придружена от свят живот. И никой няма да бъде по-мразен, одумван, злепоставян и да му завиждат повече от християнина, който излъчва святост.

Но ако сърцата ни са прави спрямо Бог, когато видим голямо посвещение в някой вярващ, ние ще се зарадваме заради силата и властта, които Бог му е поверил и ще позволим посветения живот на този брат да ни предизвика да достигнем по-дълбоко ходене с Господ.

Но много вярващи отказват да се освободят от завистта в сърцата си. Помислете над тези примери:

• Веднъж карах колата си с един брат, който изпитваше невероятно големи финансови затруднения. Заговорихме се за един друг брат, чиито финанси бяха много благословени от Бог. Човекът в колата изведнъж почервеня от ярост и започна да пръска слюнки: „Всеки път, когато си помисля за него – как кара хубавата си нова кола, живее в голямата си къща, радва се на тези благословения – не издържам. Това ме изгаря! Страдах толкова много. Когато гледам всичко, което той получава, наистина се вбесявам.” Вените на врата му се издуха. Завистта и гнева му преляха!

• Когато Каин видя как брат му Авел беше благословен и одобрен от Бог, в него се надигна ревност до такава степен, че го уби. Той завиждаше на близкото взаимоотношение на брат си с Бог!

Давид е пример за вярващ човек, който направи заговор против друг. Той положи капан на Урия, офицер в армията му, след като неговата жена беше забременяла от Давид. Той го върна от фронта и го накара да отиде при жена си. Надяваше се, че Урия ще преспи с нея и по този начин ще прикрие своя грях на прелюбодейство.

Но Урия не отиде у дома при жена си, а вместо това каза: „Как мога да отида при жена си, когато Господната армия се мъчи на фронта? Ще стоя тук и ще се мъча като тях.”

Това трябва да е било ужасно изобличение за Давид. След това той положи друг капан на Урия. Давид му нареди да отиде на голямо празненство в двореца, където да го напие с вино. Давид си мислеше: „Ако го напия ще могат да го отведат пиян у дома му и да го сложат в леглото. Така той ще си помисли, че е жена му е забременяла от него.”

Но онази нощ Урия спа пред къщата си, отказвайки ласките на жена си.

След като отново се провали в плановете си, Давид прати Урия на фронта в безнадеждна битка, където знаеше, че ще бъде убит. Така и стана.

Грехът на Давид от заговора срещу Урия беше счетен в Божиите очи за възможно най-тежкия грях. „Защо?“ – може да попитате. „Не съгреши ли Давид и като извърши прелюбодейство с Витсавее? Не казва ли Библията, че той съгреши и когато показа липса на вяра и избяга при филистимците, за да се спаси от Саул?”

Да! Библията ни казва също, че Давид съгреши и в прибързаното си решение да убие Навал, докато Авигея не дойде и не промени решението му. Давид съгреши и като преброи народа – грях на гордост и алчност.

Давид съгреши и като не упражняваше контрол над децата си. Никога не каза и дума срещу Авесалом, и когато младежа порасна, узурпира трона на баща си. Този грях от липса на бащини грижи в крайна сметка коства живота на сина му.

Имаше много грехове в живота на Давид. Но, когато гледаме какво казва Божието Слово по този въпрос, се споменава единствено примката, която Давид постави за Урия: „...Давид беше вършил това, което беше право пред ГОСПОДА, и не се беше отклонил от нищо, което Той му беше заповядал, през всичките дни на живота си, освен в случая с хетееца Урия” (3 Царе 15:5).

Този стих не споменава Витсавее. Не споменава никой друг от греховете на давидовото непокорство. Споменава само, че единствения път, когато Давид се отклони от Бог беше, когато положи капан и направи заговор срещу невинен човек!

Каква ужасна цена плати Давид за този заговор. Какви невероятни проблеми донесе това на семейството му: дъщеря му беше изнасилена; синът му Амнон беше убит пиян от Авесалом; целия Израел изостави Давид и подкрепи Авесалом, а съпругите и наложниците му бяха осквернени от сина му, който вече управляваше царството.

Давид беше принуден да скита и да се крие, за да спаси живота си. Но най-лошото беше, казва Библията, че изгуби радостта от спасението си: „Върни ми радостта на спасението Си...” (Псалм 51:12).

Божията радост си беше отишла от живота на Давид.

Възлюбени, Бог ни показва презрението Си към греха да слагаш примки пред християнин. Ти и семейството ти плащате ужасна цена за такова нещо!

Бог да е на помощ на християнина, който завижда на брата или сестра си. Ако имаш този дух в сърцето си, Сатана със сигурност ще те привлече в някой демоничен заговор. Ще те измами да се присъединиш към отмъстителна план срещу този човек, но така само ще натрупаш проблеми върху себе си и семейството си!

Ако злословиш шефа си или се опитваш да събориш някой колега... ако си въвлечен в ужасни клюки... ако си в някаква конспирация въобще... ако си очернил името на някого по някакъв начин, тогава значи поставяш капан. А Бог ненавижда това! Той ще си спомни плана ти. И ще те накара да паднеш в ямата, която си копал за друг!

Сатана често ще те атакува, за да спре някое голямо Божие дело. Той ще събере заедно заклетите ти врагове, само, за да попречи на труда ти. Те ще излязат срещу теб като един, опитвайки се да обезценят служителя, така че да могат да спрат служението!

Но може да си сигурен в това – ако си на Божествена мисия, ако си призван да извършиш Божието дело и си зает с него, вярвайки на Исус, никой от заговорите им няма да успее срещу теб.

Неемия беше призван от Бог да издигне отново стените на Ерусалим. Работата вървеше чудесно, стените се издигаха. Тогава, изведнъж Сатана разбуни гнезда на стършели, за да попречи на работата. Четирима ВИП лидери се присъединиха към заговора срещу Неемия - Санавалат и Товия, арабинът Гисам и пророчица на име Ноадия. Неемия казва: „...те възнамеряваха да ми сторят зло” (Неемия 6:2).

Тези лидери поставяха капан четири пъти. Те извикаха на Неемия: „Слез от стената. Искаме да говорим с теб. Настояваме да говориш с нас!”

Но и четирите пъти Неемия каза: „Няма да сляза от стената! Имам работа тук, защото Бог ми е заповядал!”

Възлюбени, не можете да спорите с хората, само защото те искат. Всичко това има за цел да отклони вниманието ви. Трябва да продължите с Божието дело!

Трябва да разберете – причината, поради която Сатана напада молитвения ви живот, посвещението ви към Бог, ходенето ви с Него, не е само, за да ви събори. Той иска също да унищожи и служението, което Бог ви е дал. Иска да унищожи всичко, което правиш и носи слава на Бог!

Тези четири ВИП персони изляха порой от слухове срещу Неемия. Казаха: „Правиш това за себе си, а не за Бог!” Един от тях – Товия изпрати клеветнически писма до другите водачи в Израел. В резултат на това „...имаше мнозина, които му се бяха заклели...” (стих 18).

Всички клюки, заговори и капани бяха предназначени да уплашат сърцето на Неемия с надеждата, че той ще се обезкуражи и избяга. Неемия обобщава техния план в стих 13: „...и това да им послужи да злословят, за да ме корят.”

Но никой от тези планове не успя да спре Божието дело! Библията казва: „И стената беше завършена... И когато всичките ни врагове чуха това, всичките народи около нас се уплашиха и се смалиха много в очите си, и познаха, че това дело беше станало от нашия Бог” (стихове 15-16).

Давид пише: „Надменните скриха за мен примка...” (Псалм 140:5).

Капанът, който дяволът или лошия човек поставят за теб е нещо, което ти не можеш да видиш. Той е поставен тайно: „Примка скриха за мен” (142:3). „...наговарят се да скрият примки...” (64:5)

Всъщност Библията ни казва: „Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица” (Притчи 1:17).

Ако птицата види как ловецът поставя капан, тя ще избяга. По същия начин дяволът няма да положи капан, който може да видиш. Той няма да ти каже къде или кога е поставен. Не, той върши всичко в тайно, далеч от погледа ти!

Пророк Михей ни уведомява, че тези капани са предумишлени и добре премислени на скришно. Ловецът стои буден цяла нощ, мислейки как да улови невинния: „Горко на онези, които замислят беззаконие и подготвят зло на леглата си! При светлината на утрото те го извършват, защото е в силата на ръката им” (Михей 2:1).

За съжаление, много вярващи падат в капаните им!

Вероятно сега си уловен в капана от врага. В един момент беше като птица - хвърчеше, пееше сладка песен. Разперваше крилата на вярата си и се рееше из небесата. Знаеше какво е да си свободен в Христос.

Но врагът постави капан за теб, той опъна мрежите си и подхвърли семената наблизо, а ти отиде към тях. Полетя надолу, крака ти се хвана в мрежата му и капана се затвори. Хвана се!

Скъпи светии, какъв беше капана на дявола за вас? Стар навик – дрога, секс, алкохол, порнография, прелюбодейство, блудство? Беше ли лъжа, кражба, алчност, заем от кредитната карта, някакъв вид изневяра, непокорство? Няма значение какъв капан е положил той за теб, трябва да разбереш, че падането ти най-вероятно не е било умишлено. Напротив, ти си влетял в него ненадейно. Дяволът е знаел за някоя твоя слабост и те улови с нея.

Днес си в робство и се чувстваш хванат от греха си. Непрестанно се самообвиняваш и мислиш: „Как можах да направя такова нещо? Аз съм нечист. Не мога да се справя. Никога няма да мога!” Но да се наказваш по този начин е абсолютна загуба на време! Това никога няма да те измъкне от мрежата. Никога няма да можеш да си обясниш как си могъл да бъдеш толкова глупав, сляп и безразсъден, че да паднеш отново в капана на дявола.

Но аз имам невероятна новина за теб. Ако си бил уловен от врага, ако си попаднал в примката му, но знаеш, че обичаш Бог с цялото си сърце – Господ няма да позволи да станеш жертва на врага. Той няма да те остави в зъбите на дявола. Скоро ти ще бъдеш освободен!

„Благословен да е ГОСПОД, който не ни предаде като плячка в зъбите им!” (Псалм 124:6).

Бог обещава, че няма да останеш в капана! Нека ти го обясня нагледно.

Представи си малка птичка, уловена в мрежата на ловеца. Тя лежи там безпомощно, малкото й сърце трепери от страх и ужас, крилете й диво удрят по мрежата, но без резултат. Колкото повече се бори, толкова повече се наранява. Уплашена, тя започва да писка и крещи, но е невъзможно да избяга. Изцяло е в ръцете на ловеца.

Възлюбени, ти си малката птичка, уловена в мрежата на греха! А ловецът е дявола, злия. Той положи капана си и те хвана в него.

Сега помисли за малката птичка и ми кажи как би могла да излезе от там със собствени сили. Ако се опита да скъса мрежата, ще се оплете още повече. Може дори да счупи крилото си или да й изтече кръвта. Не може да се освободи. Не е по силите и възможностите й!

Това не е ли начинът, по който сме уловени в греха? Даваме всевъзможни обещания на Бог. Борим се и викаме, опитвайки се да се освободим от робство, но оставаме в капана. Изгубили сме свободата си!

Помисли си отново за малкото птиче, уловено в мрежата. Тази нощ ловецът отива да спи, мислейки си как ще се хване. Едва заспива, толкова е нетърпелив да излезе на следващия ден и да види какво се е случило.

Сигурно е, че приближавайки се, ловецът вижда, че капана е затворен. Изведнъж той се въодушевява, очаквайки да види изтощена, кървяща, уплашена, полумъртва птичка в мрежата. Но, ето, когато преглежда капана, вижда, че мрежата е разкъсана. Птичката е излетяла!

Виждаме малкото птиче, кацнало на един клон високо на Божията планина. Тя е свободна, а раните й са изцерени. И всичко това, защото Господ дойде и разкъса мрежата!

Тази малка птичка си казва: „Ако не беше Господ, ако не ми се беше притекъл на помощ, щях да съм изядена и погълната. Ядосаният ловец щеше да е откъснал крилете ми. Яростната му омраза щеше да ме е унищожила, но Бог счупи капана. Той ме измъкна от зъбите на примката!”

„Душата ни избяга като птица от примката на ловеца; примката се скъса и ние избягахме” (Псалм 124:7).

Примката се скъсана, а ние сме избягали!

Как да се измъкнеш от капана на стария грях? Към кого да извикаш от мрежата: „Искам си свободата!”

Първо, представи си се като птичка в капана на ловеца. Не мърдай. Не пляскай с криле, не се бори. Има тайна за твоето освобождение и тя не е сложна:

„Помощта ни е в Името на ГОСПОДА, който е направил небето и земята” (стих 8).

Бягството ти към свободата е в името на Исус, в невероятното Му, славно, всесилно име!

Всичко, което трябва да знаеш е, че Той е на твоя страна. Не ти е ядосан за това, че си се хванал в капана. Не е срещу теб. Не, Той чува вика ти! Дори и врабче не пада на земята без Той да знае за това!

Ето какво пее свободната птичка за себе си: „Ще казвам на ГОСПОДА: Ти си моето прибежище и моята крепост, моят Бог, на когото се уповавам! Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелния мор... Защото той положи в Мен любовта си, затова ще го избавя. Ще го поставя нависоко, защото позна Името Ми. Той ще Ме призове и Аз ще му отговоря. Ще бъда с него, когато е в бедствие, ще го избавя и ще го прославя” (Псалм 91:2-3, 14-15).

Почивай си спокойно, възлюбени, Бог ще те освободи! Без значение какъв е провалът ти, трудностите, капана – Той е на твоя страна. Просто стой неподвижен и виж спасението Му. Дори и да си слаб, можеш да извикаш към Него. Той е обещал да дойде и да разкъса мрежата!

Той е дошъл да те изведе от отчаянието ти, да разкъса мрежата, която те е уловила и да те освободи.

Алилуя!