Там където Божието Слово се почита, неизбежният резултат е изливането на истинската “Исусова радост”.
Неемия и Ездра казаха на онези, които се върнаха в Ерусалим: “Вие сте били развълнувани за Божието слово – гладували сте за него, обичали сте го, позволили сте му да работи в сърцето ви. Вие сте се покаяли, плакали сте и сте скърбяли пред Бога и Бог е удовлетворен от вас. Но осега е време да се радвате. Извършете си сълзите си. Това е време за радост и веселба (виж Неемия 8:9-10).
Славата на Бог падна върху Израил и хората прекараха следващите седем дни в радост: “така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.” (Неемия 8:12).
Еврейската дума за веселие тук означава: “радост, ликуване, щастие, веселба”. Такъв вид веселие не е просто едно добро чувство, това е вътрешна радост, дълбока жизнерадост. Изразът на това веселие може да е различен у всеки от нас, защото такава радост се случва отвътре. Но е ясно за всеки около нас, че нашият извор на радост идва от небето.
Когато Израил се обърна към грях и идолопоклонство, Господ им отне веселието: “И ще прекратя всичкото й веселие” (Осия 2:11). “При това, ще направя да престане между тях гласът на веселието и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невестата, шумът на мелницата и светенето на светилото. И цялата тая земя ще бъде пуста и за учудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.” (Еремия 25:10-11).
Имаше и случаи, когато Израил се покриваше с фалшива радост, за да се опита да прикрие греховете на народа. Ние виждаме това да се случва с много църкви днес. Може да сме свидетели на песни, танцуване, проявления, високо хваление – но онези, които обичат Бога ще различат дали това е истинска или фалшива радост.
Може да си спомните виковете на Израил, докато те танцуваха около златното теле. Когато Исус Навин чу народа, той каза: “Боен глас има в стана.” (Изход 32:17). Но Мойсей отговори: “Това не е глас на вик за победа” (32:18). Мойсей казваше: “Това е викът на хора, които все още са в окови. Те още не са покорили своя грях”. Златото беше станало бог на Израил, и то беше, което донесе викове на устните на хората. Обаче това бяха викове на фалшива радост – шум, който предизвика Божието идещо осъждение.