“Защото ходим с вяра, не с виждане” (2 Коринтяни 5:7).
Всеки ден ние правим едни и същи неща отново и отново и те стават скучни и досадно повтарящи се. Например, всеки ден ставаш по едно и също време, ядеш същата закуска, караш по същия път до работа. Отиваш в същия ресторант на обяд, спираш в същия магазин за кафе по пътя към вкъщи и слушаш същата музика в колата.
Същото може да бъде вярно и за нашия духовен живот. В неделя сутрин отиваме на църква и сядаме на същото място. Пеем същите песни и химни. Дори молитвите ни могат да звучат еднакви. Ние правим същите неща отново и отново и може да сме изкушени да си мислим: “Не правя нищо по-различно от това, което винаги съм правил. Чета си Библията и се моля. Пея в хора. Но няма никакво разнообразие в това. Правя същите неща с години и не пораствам изобщо”.
Какви лъжи само ти говорят чувствата ти! Такова мислене може да те ограби от Божията благодат. Факт е, че ние всички се изправяме пред безкрайно повторение в нашето ежедневие. Истинското доказателство на растежа е, че не сме се отказали! Все още предаваме себе си на Божията работа, ден след ден, седмица след седмица, година сед година.
Виждате ли, да растеш в благодат, не означава да правиш повече и по-велики неща за Бога. Истинският растеж е да правиш същите неша отново и отново с още по-голяма сърдечна увереност, че правиш всичко за Него. Това е като да се учиш да пишеш в първи клас. Започваш е неправилни кръгове и линии, пишейки големи букви. Но след известно време, буквите стават по-малки, по-близо една до друга и най-сетне, ти се научаваш да изписваш думи, после да формираш и изречения. Въпреки че си правил същото повтарящо се действие много дълго време, ти си писал през цялото време. През цялото това време се е случвало нещо, което си залусжава да бъде постигнато.
Убеден съм, духовният растеж се случва много повече в повтарящите се неща, отколкото в това да скачаш от служение в служение. Изисква се повече благодат просто да продължиш напред, когато си уморен, отколкото, когато всички е ново. Може би си мислиш, че си духовно мъртъв, че отиваш на никъде в Бога, но най-вероятно ти растеш в Христос всеки ден.