РЕЗУЛТАТЪТ ОТ НЕПОКОРСТВОТО

Непокорството на Божието Слово в крайна сметка ще завърши с нарушаване на моралните ценности и съкрушаване на християнския характер.

Всичко започва с очевидно непокорство на ясно слово от Бог. Добавете към това половинчато изобличение в сърцето, половинчато покаяние в сърцето и ще завършите като Соломон: напълно пропаднал човек! “Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида. Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома, мерзостта на амонците. Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид. В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим. Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си. А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти,” (3 Царе 11:4-9). От тези думи ме побиват тръпки!

Соломон беше напълно закоравен към Евангелието. Божието слово нямаше никакво влияние върху него. Той беше толкова жалък! Там където някога той построи дом за една жена чужденка, сега имаше цял харем, Дъщерята на Фараона беше станала само една от хилядите любоници! Сега Соломон беше стар и посърнал, а Бог мълчеше и Му беше разгневен. Той вече не се молеше и нямаше останала никаква радост.

Сърцето му беше болно и той пишеше жалка проза за суетата и непотребността от живота. Ерусалим беше замърсен от езически храмове, построени от събирането на високи данъци. Царят пиеше много, отегчен от всичките си великолепни къщи и градини. Сърцето му беше пълно с прелюбодейство, а дните, когато Бог го докосваше бяха един слаб спомен.

“Всичко е суета – суета и гонене на вятър” (Еклесиаст 1:14).

Това ли е същият мъж, който някога се мошеше толкова словоохотливо при посвещаването на храма? “Тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом, Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.” (3 Царе 8:38-40).

Така че и ти – давай напред – дръж се за своите идоли! Оправдавай областите на непокорство в живота си и извинявай малките си грехове! Някой ден това ще избухне в мощен, неконтролируем огън на неморалност и отстъпничество от вярата!