Реката на Живота

Пророк Езекиил получи едно невероятно видение. Писанието казва, че Божията ръка го заведе на една много висока планина, където пред него се появи един човек: „чийто изглед бе като изглед на мед” (Езекиил 40:2-3). Йоан описва подобен образ от видението си на остров Патмос: „и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена” (Откровение 1:15).

Разбира се, човекът и в двата пасажа не е никой друг, освен самият Христос, Който доведе Езекиил до вратата на Божия дом, където даде на пророка невероятното видение за бъдещето на Божия народ, разкриващо това, в което Христовото тяло щеше да се превърне с приближаването на последните времена. Езекиил пише:

„Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома бе към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара”.

„После ме изведе по пътя на северната порта, и ме преведе наоколо по външния път към външната порта, по пътя на портата, която гледа към изток; и, ето, вода течеше от дясната страна. И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток премери хиляда лакти, и ме преведе през водата; водата бе до глезени. Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата бе до колене. Пак премери хиляда, и ме преведе; водата бе до кръста”.

„После премери хиляда, и беше станала река, през която не можах да премина; защото водата беше се издигнала и бе станала вода за плуване, река непроходима. И рече ми: ‘Видя ли сине човешки?’”.

„А край реката, по бреговете и́ от двете и́ страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, която ги пои, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление” (Езекиил 47:1-12).

Водата в Библията почти винаги представлява Божия Дух и това видение ясно разкрива Неговото мощно изливане в последните дни. Видението беше толкова силно, с такива мащаби, че Езекиил не можеше да го проумее и дори да коментира значението му. Всичко, което можеше да направи, беше да го предаде. Всъщност, преди да свърши видението, Господ спря и го попита: „Видя ли?” (47:6).

Всъщност го питаше: „Разбираш ли важността на това, което виждаш? Можеш ли да схванеш пророческата сила на това видение? Разбираш ли за какво говорят тези покачващи се води, как те показват начина, по който всичко ще приключи? Кажи ми, Езекиил, виждаш ли във видението идването на Господната слава? Знам, че това откровение е прекрасно и опияняващо за теб, но не искам да пропуснеш неговото истинско значение”.

Когато препрочитах този пасаж, Святият Дух ме спря на същия стих, където и Езекиил, със същия въпрос, който зададе и на старозаветния пророк: „Дейвид, разбираш ли, че това е велико пророчество, идващо директно от престола на Отца? Схващаш ли как то описва църквата в тези последни дни? Можеш ли да уловиш смисъла на покачващата се река?”.

Видението трябва да е учудило Езекиил. Въпреки, че Писанието не го споменава конкретно, аз съм убеден, че пророкът не е разбирал това, което е виждал. Всички старозаветните пророци са имали ограничено видение за Христос. Сам Исус ни казва, „Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. Вие, прочее, чуйте” (Матей 13:17-18).

Забележете последните три думи: „Вие, прочее, чуйте”. Христос ни казва: „Не го пропускайте. Уверете се, че разбирате това, което се разкрива пред вас”.
Какво е онова, което Господ разкрива в това пророческо видение?

Ето какво беше показано на Езекиил: в последните дни църквата на Исус Христос ще бъде по-славна и победоносна, отколкото в цялата си история. Истинското тяло на Господа няма да отслабне и да се задави, няма да намалее по брой, сила или духовен авторитет. Не, Неговата църква ще излезе в блясъка на силата и славата и ще се наслаждава на най-пълното откровение за Исус, което някой някога е имал.

Езекиил пише: „Рибите им ще бъдат твърде много по видовете си” (Езекиил 47:10). Разбирате ли какво се казва тук? Ще се появи тяло от вярващи, които ще плуват в покачващите се води на Господното присъствие, което ще се увеличава до самия край.

За съжаление, забелязвам една ужасна тенденция сред някои църкви и християнски групи в тези времена. Те ограничават видението си за Бог до своята група, или дори до своята географска територия. Често пъти отношението им е: „Ние сме новото движение на Бог. Това, което Той прави в тези последни дни ще започне точно тук, сред нас и ще потече от нашата група. Затова, по-добре елате и се присъединете към нея, защото имаме видение. Ние сме в самия център на новото, което Бог прави на земята в този момент и Той се е свързал с нас”.

Тази нагласа е не само егоистична и погрешна, но и ограничава Бог. Всъщност, тя пречи на движението Му по същия начин, по който се е случило на основни деноминации в продължение на векове. Тези групи създават впечатлението, че единствено те представляват Божието движение на земята. Трагичното е, че сега историята се повтаря.

Всъщност, аз виждам възкръсването на една стара фалшива доктрина, която с две думи казва: „Бог има само една църква във всеки град или област и може да има само един духовен авторитет, който да управлява там”. Тези, които поддържат тази ужасна доктрина назначават апостоли или водачи, които да „управляват” над тези области. Познавам такива самозвани апостоли и пророци в Ню Йорк. Те вярват, че единствено те имат власт над духовната област тук.

Има още един начин, по който църквата ограничава себе си днес. Тя често поглежда назад към първата апостолска църква, сякаш тези старовременни вярващи имаха по-добро откровение за това какво трябва да бъде тялото Христово. Такива групи влагат знания, енергия и посвещение, опитвайки се да имитират или пресъздадат методите на ранната църква.

Но Господ не иска от нас непременно да се върнем към начините на функциониране на ранната църква. Истината е, че Той е планирал нещо по-добро за народа Си в тези последни дни. Защо трябва да се връщаме към тънката струйка вода, която се движеше в ранната църква, когато днес Той ни е дал „вода за плуване”?

Точно това ни показва Бог във видението на Езекиил от покачващите се води: „И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток премери хиляда лакти, и ме преведе през водата; водата бе до глезени. Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата бе до колене. Пак премери хиляда, и ме преведе; водата бе до кръста” (Езекиил 47:3-4).

Тук Езекиил говори за увеличаване на Святия Дух. В последните дни, ще има нарастване на Божието присъствие сред Неговия народ. Самият извор и основа на тази река е Кръста. Виждаме буквален образ на това в следния стих: „Обаче, един от войниците прободе с копие ребрата Му; и веднага изтече кръв и вода” (Йоан 19:34).

В неговото видение Езекиил беше определено да види малкото количество вода. Взирайки се в Божия дом, той видя, че извираше тънка струйка „изпод прага на дома към изток... и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара... вода течеше...” (Езекиил 47:1-2).

Този все по-нарастващ воден поток е образът на Петдесятница, когато Святият Дух беше даден на учениците. Заедно с този дар, Христовите последователи получиха обещание, че Той ще бъде реката на живота, която извира в тях и ще потече към целия свят.

Самия Исус каза: „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил” (Йоан 7:38-39).

Нека ви попитам: започнахте ли да проумявате? Ако тази река от жива вода е Святия Дух, то Петдесятница, с цялата си слава и проява на Божието присъствие, е само началото на тънката струя. Течението на водата от Божия дом ще става по-голямо и по-голямо. То ще се разширява на ширина, дълбочина, обем, мощност и подновена слава. Историята на църквата го доказва.

На Петдесятница - самото начало на последните дни - Петър обяви, че тази вода тече, точно както Господ беше обещал. По онова време, за Петър и другите 120 ученика тази вода стигаше само до глезените им, но от там нататък през следващите години тя се покачваше.

През първите няколко века от съществуването на църквата Божиите хора са били преследвани. След това, когато император Константин идва на власт, той отваря затворите и солните мини и пуска всички поробени служители и вярващи. Също така обявява християнството за официална религия на империята.

Въпреки това, факт е, че през тези години на преследване, църквата е нараснала най-много. Тогава водата е започнала да увеличава своето ниво. Тези светии са пораснали значително в своето знание и откровение за Христос. Те са се наслаждавали на вода до коленете.

Мартин Лутер беше още един съд, който доведе тялото Христово до нов поток на вяра. Водата, която течеше по време на Реформацията, се покачи до нивото на кръста на Божиите хора, докато те израстнаха в по-голямо откровение за Кръста и придобиха по-дълбоко познание за Христовата сила и слава.

Аз изпитвам радост, представяйки си тези дни. Колко прекрасна гледка трябва да е било маси от хора да се кръщават и да стигат до откровение за спасението чрез вяра. Да станеш свидетел на това как множеството вярващи, изпълнени с ревност за Божия дом се втурват в катедралите, за да съборят идолите и изваяните образи, на които преди са се молили. Сега те познаваха радостта и живота на Божия поток в себе си.

Това е предсказано във видението, което беше дадено на Езекиил. Бог заведе пророка на едно невероятно пътуване. Носейки измервателен прът, Господ отмери 1 000 лакти, около половин километър. На това разстояние Господ и Езекиил започнаха да ходят във водата. Нивото беше до глезените.

Езекиил свидетелства: „И ме преведе през водата” (Езекиил 47:3). Господ продължи да подтиква пророка да продължи по-напред, по-надълбоко и по-надалеч във водата. След още хиляда лакти, водата стигна до коленете им и продължи да нараства.

Виждате ли какво се случваше? Езекиил ходеше в бъдещето, точно в нашето време. Християните днес живеят в последните 1 000 лакътя на реката в това видение, в последното измерване на водата. Езекиил казва, че когато пристъпи към ръба на тази мярка, водата беше твърде дълбока и непроходима за него. „И беше станала река, през която не можах да премина; защото водата беше се издигнала и бе станала вода за плуване, река непроходима” (47:5).

Той всъщност ни казва: „водата беше над главата ми”. Мога само да си представя учудването на пророка, когато Господ го е попитал: „Езекиил, кое е това море, което повишава нивото си? Ако в тази река има живот и възкресенска сила, кои са тези, които ще бъдат така благословени да плуват в такава слава?”

Може би вие сте преживели изобилно присъствието на Исус. Може да сте развълнувани от сегашното си откровение за Него. Въпреки това, казвам ви: не сте видели нищо в сравнение с нарастването, което предстои да се случи с праведните.

Христос ще отвори очите ни и по един чудесен начин ще се появи сред нас. Той ще ни се разкрие, изливайки толкова много от своя живот върху нас, че няма да можем да издържим, ако не сме с прославени тела.

Пророк Исая видя същата тази река от видението на Езекиил, но и нещо повече. Според пророка, в последните дни Божиите хора ще се радват на голяма защита от всички сатанински атаки: „Гдето няма да върви ладия с весла, нито ще мине великолепен кораб” (Исая 33:21).

Исая говори за военни кораби, управлявани от роби. Той ни дава картина на врага, на дявола, който се опитва да започне атака срещу всички, които плуват в големите води. Тя изобразява едно пълно объркване.

Сатана крещи на своя екипаж: „Затворете люковете! Опънетете платната! Укрепете мачтата!”. Но нищо не става. Той и неговите демони моряци дори не могат да опънат платната, за да потеглят. В същото време всички гребци роби седят в пълно объркване.

Бог прави нещата кристално ясни за нас: Неговите живи води са над способностите на Сатана. Както псалмистът свидетелства: „Нека се посрамят и се опозорят ония, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят ония, които ми мислят зло... и ангел Господен да ги гони... и ангел Господен да ги гони” (Пс. 35:4-6).

„И всяко одушевено, с което морето изобилва, ще живее на всичките места дето би отишла тая пълна река” (Езекиил 47:9).

Когато Езекиил се върна на брега на реката, той остана удивен. Като погледна назад, видя, че „растат всякакви видове дървета” от двете страни на реката. Те бяха получили живот от течащите води. Листата им никога не изсъхваха, а плодът им носеше чудесно изцеление. Животът беше изникнал навсякъде в тези извисяващи се, плодоносни дървета.

Да, където и да мине тази Божия река ще донесе живот. Но в тези последни дни, ние също така ще видим съответния порой от смърт:

• СПИН се превърна в океан от унищожение в нашето съвремие, в едно днешно Мъртво море. Мнозина умират от тази ужасна болест.
• Любовта на мнозинството ще умре. Според Исус: „любовта на мнозинството ще охладнее” (Матей 24:12).
• Павел добавя, че скоро ще дойдат присмиватели, които ще се подиграват на посланието за връщането на Христос. Те ще убият в другите светци надеждата за Неговото явление. Тяхната подигравка ще доведе до морална разруха и изобилстване на греха.
• Лъжепророците ще разпространяват ученията на смъртта. „А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени” (2 Тимотей 3:13). Дори и сега във всички отстъпнически църкви се е разпространила духовна смърт.

Но всред цялата смърт и разрушение, което виждаме да се случва, аз чувам Господното пророчество да ехти в душата ми: „Моят реката ще се надигне, и там, където тя тече, всичко ще бъде живо”.

Само преди няколко години църквата в Китай изглеждаше така, сякаш умираше. Врагът беше закарал вярващите под земята, и в продължение на години от тази страна не излизаше нито дума за Божието движение. Западните християни нямаха представа дали църквата в Китай е оцеляла изобщо.

Но, слава Богу, реката не може да бъде спряна. Тя е повишавала нивото си през цялото време, докато западняците са се чудели за съдбата на нашите китайски братя и сестри. Днес ние знаем, че милиони вярващи там плуват в Божията река на живота. Както Господ заяви: „Всичко ще бъде живо там, където тече Моята река ”.

Тази река се влива на приливни вълни в цяла Източна Европа. Кой само преди петнадесет години можеше да си представи, че някога ще тече свободно и открито през Румъния, Полша, Унгария, Източна Германия, Чехословакия, дори и през крепостта на Русия. Животът на Христа извира във всички тези народи, както и по всички краища на света.

След терористичните атаки от 11 септември 2001 г., много нюйоркчани мислеха да се преместят, но Святият Дух изкопа дълбок извор на течаща вода тук, която се издига по-високо и по-високо. Исус разкрива Своята святост от единия до другия край на този огромен град.

Театралния квартал не може да държи Божията река извън територията си. Уол Стрийт не може да спре нейния прилив. Радикални хомосексуалисти не могат да я държат извън Гринуич Вилидж. Защитниците на аборта не могат да я спрат да протече в обърканите сърцата на бременните жени. Кметството не може да забави нейния възход. Равините и моллите не могат да я държат извън своите синагоги и храмове. Нивото на реката се покачва, нараства, и всичко оживява там, където тя тече.

Позволете ми да ви попитам: ами вашия дом? Има ли объркване във вашето семейство? Може би виждате как смъртта се е развилняла сред вашите близки? Може би всичко ви изглежда безнадеждно? Дръжте се за това обещание от нашия благословен Господ: „Водите на морето са се изцерили; понеже дето отиде реката всичко ще живее”.

Аз не знам как Господ ще извърши всичко това, но щом Той казва, че реката ще повиши нивото си и ще донесе живот на всичко, което се докосне до нея, аз Му вярвам. В края на краищата, ако за една нощ Бог можа да унищожи комунизма - най-голямото, завоевателно, глобално движение на миналия век - както го направи в Русия, Източна Европа и Източна Германия, не може ли да извърши и това?

Тези, които бъдат подминати от това чудно речно съживление, ще бъдат „предадени на сол”. „Но тинестите и блатистите му места няма да се изцерят; ще бъдат предадени на сол” (Езекиил 47:11).

Езекиил описва кални локви, пълни с мръсотия. Когато реката протича през тези блата, те не се изцеляват. Накрая реката напълно ще ги подмине, оставяйки ги толкова сухи, че ще се превърнат на сол.

В Стария Завет солта е символ на бунт и безплодие. Солниците, които Езекиил описва тук, представляват тези Божии хора, които усещат дълбоко, но не се променят. Те може да плачат за греха и смъртта, но не се покоряват на Божието Слово да търсят Неговия живот. Те може да правят обещания и да вземат решения да се променят, но не ги изпълняват. Исая повтаря това, когато пише: „А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал” (Исая 57:20).

Не се заблуждавайте: тези хора открито изповядват, че са християни и често са потапяни в божествен укор. Святия Дух е навлизал в дълбините на душите им и ги е увещавал, но те си остават непроменени, стоейки в Неговата река на живота, без да и́ позволят да докосне най-вътрешното им естество.

В резултат на това живота на Исус не извира от тях. Вместо това, от коремите им тече постоянен поток от мръсни клюки, неискрени ласкателства, лъжи и изопачения. Такива хора не даряват живот.

Напротив, всичко около тях е белязано с борби и горчивина. Те тънат в самосъжаление. Непрекъснато се оплакват и се съмняват в Божието дело в останалите. Изповядват живот, но са затънали в мръсотия. Те са духовни лицемери, които пръскат смърт на всички около себе си. Според думите на Петър, те са се превърнали в „безводни кладенци” (2 Петрово 2:17).

А според Езекиил, смъртната им присъда е вече произнесена: „Те трябва да бъдат предадени на солта”. Това е проклятието на безплодието, което ги обрича на безплоден живот, прави ги напълно безполезни. Въпреки това, те все още стоят в бунта си, пълни с разрушителна гордост.

Трагично е, но Бог ще промени курса на реката на живота, за да мине покрай тях. Накрая те ще ослепеят, ще станат нечувствителни към опасността, която ги чака. И когато Святият Дух се оттегли от тях, те ще останат измамени, викайки „Мир, мир!”, докато навсякъде около тях е унищожение.

Езекиил трябва да е бил недоверчив спрямо такива островчета на смъртта. Той видя да извира живот от всички страни, където течеше реката, но тези островчета на смъртта останаха безплодни и побелели от сухота.

Питам ви, как може някой последовател на Христос да стигне до такова състояние? Как може всеки служител да е толкова празен, сух и откъснат от животворната река?

Петър обяснява: „Те ходят по плът, самонадеяни и своенравни. Съпротивляват се на всяка Божествено назначена власт и говорят лошо за неща, от които нищо не разбират. Те са се оплели в светски неща и са завладяни от тях. Отвърнали са се от святите заповеди, които някога им бяха дадени” (вж. 2 Петър 2:10-21).

За мен най-тъжната част от тази трагедия е, че повечето от тези сухи кладенци някога са били извори на жива вода. Преди техния живот е давал изцеление и благословение, но сега бълват огорчение, омраза и смърт.

Скъпи светия, призовавам те: ако си хванат в упорито огорчение, докато реката тече навсякъде около теб, не продължавай. Нека вместо това Бог да изпълни вътрешността ти със Своята жива вода. Ти не го осъзнаваш, но на път е поток на откриване на нашия Господ, който няма да спре да пои всяка плът.

И така, осъзнавате ли мащаба на видението на Езекиил? Старозаветните пророци не можеха да го проумеят, но чрез Святия Дух Бог ни е дал очи да гледаме превъзходното Му величие. Вие, прочее, чуйте: идва река на живота!