Свежо изливане на Святия Дух

Когато Бог вдъхне Духа Си, всички разбират, че Той е дошъл. Лука - автора на Деяния, пише: „И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър” (Деяния 2:2). Харесва ми един по-различен превод на последната фраза, който казва „силен порив, буря”.

Според този стих, Божия дъх дойде на Петдесятница с „шум от небето”. Лука казва, че той е бил силен, буен, изпълващ цялата атмосфера: „изпълни цялата къща, където седяха” (2:2).

Още нещо се случва, когато дойде Святия Дух: Той разтърсва всичко наоколо. На Петдесятница религиозните управници в Ерусалим бяха притеснени, като видяха какво се случва сред последователите на Исус. Те се опитаха да спрат ефекта от мощната буря, която дойде от небето.

Но Святият Дух изпълни Петър и го помаза да каже: „Можете да ни заплашвате и да ни хвърлите в затвора, но не можете да спрете мощния вятър, който духа на земята. Може да ни заповядате да млъкнем, но ние не можем да спрем да говорим. Бог вдъхна върху ни, помаза ни и ние трябва да говорим словото, което Той ни даде.”

След това, на Петдесятница вярващите се събраха на голямо хвалително събрание и се молиха: „И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Исус. И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово” (Деяния 4:29-31).

Искам да изследваме какво казват пророците за окончателното изливане на Святия Дух върху църквата от тези последни дни.

Библията казва, че в последните дни всичко, което може да бъде разтърсено, ще се разтърси. Това ще включва църквата, самите Божии избраници: „Чийто глас разтърси тогава земята... „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето” (Евреи 12:26).

Петър и учениците разбраха, че онова, което се случи на Петдесятница беше пророкуваното изливане на Духа от небето. Петър незабавно се изправи и заяви: „А това е казаното чрез пророк Йоил... още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си” (Деяния 2:16, 18). По същият начин и днес ние може да видим в Библията какво прави Духа в тези последни времена – всъщност, в този последен час.

Старозаветните пророци говореха за „ранен” и „късен” дъжд – изливания на Святия Дух, описани от Исая, Еремия, Езекил и „малките” пророци. Малахия –последната книга от Стария Завет описва „късния дъжд” като разтърсващо земята събитие. Малахия дава и доказателство, че това най-великото дело се случва в момента, в нашето поколение.

Посланието на Малахия е в две части. Първо, той говори за безбожния, материалистичен, полудял за удоволствия свят. Второ, той се обръща към онези, които обичат и се страхуват от Господ.

1. Ето го предупреждението на Малахия към безбожните нации.

„Защото, ето, идва Денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви и всички, които постъпват безбожно, ще бъдат плява” (Малахия 4:1). Навсякъде виждам доказателства, че живеем точно във времето, което описа Малахия. Ако някога е имало ден като горяща пещ, когато всичко в света е „горещо” – икономически, социално, духовно – това е днешния ден.

Според Малахия, идва огнено унищожение, което ще остави безбожните без средства да се защитят: „няма да им остави нито корен, нито клонче” (4:1). Всяко безопасно местенце ще бъде унищожено. Кой ще попадне в това огнено унищожение? „Всички горделиви и всички, които постъпват безбожно” (4:1). Това означава не само онези, които се предават на пристрастията и извращенията си. Голямото зло, за което говори Малахия тук означава и високомерното отношение спрямо Бог.

Виждаме съвременен пример за такова отношение в Европейския съюз. Той гордо се хвали, че е светско общество. Според конституцията му, за Бог няма място в него, името Му е изцяло заличено. Що се касае до лидерите на Европейския съюз, Бог е мъртъв.

В момента Америка се е запътила в същата посока. Ние бавно изтласкваме Бог напълно от съдилищата, училищата и обществото си. Отказваме да признаем благословенията Му над нацията ни, като вместо това казваме: „Постигнали сме всичко със собствени сили. Ние сме най-великата, най-могъща, най-богата нация на земята и постигнахме сами това.”

Обичам Америка, но се страхувам, че тази нация е вирнала носа си пред Бог, размахва му юмрук и Го предизвиква да действа. Еврейската дума за „горделив” в Малахия 4:1 е „арогантен”. Най-лошия вид арогантност е да се перчиш пред небето и да казваш: „Бог не вижда и не може да направи нищо. Той няма нищо общо с нас.”

Арогантност е да потъпчеш святото Му Слово, да се подиграваш на всичко, което отразява сърцето Му. Помислете за подигравките с брака чрез възхваляването на сексуалните перверзии. Абсолютна арогантност е това, което в момента се разглежда от съда в Калифорния – да се легализира брака между двама мъже или две жени и да им се позволи да осиновяват деца. Междувременно, мъжки сдружения настояват мъжете да имат право на сексуални връзки с деца.

Докато тези извращения се случват пред очите ни, ние сякаш сме безсилни да ги спрем. Но се чудя – докога мислят безбожните, че Бог ще си затваря очите пред такава арогантност и няма да я осъди?

Пророчеството на Малахия беше изпълнено в предишните грешни общества, които пресякоха границата.

От Библията е ясно, че Америка вече надмина греховете на отстъпилия от Бог Израел, Содом и Гомор, надмина греховете на яростното и зло общество на Ной. Исая пророкува: „Ето, тъмнина покрива земята и мрак — племената” (Исая 60:2). Исая казваше: „Черен мрак идва и ще покрие цялата земя.”

Еремия имаше предвид такава тъмнина, когато извика към отстъпилата Юдея: „Отдайте слава на ГОСПОДА, своя Бог, преди да докара тъмнина и преди краката ви да се препънат по тъмните планини и да се надявате на светлина, а Той да я обърне на смъртна сянка и да я направи мрак” (Еремия 13:16).

Малахия също говори за този ден – време на мрак и тъмнина, когато Бог ще смири горделивите и арогантните. Когато дойде този ден, казва пророка, всички корени и клони ще бъдат напълно унищожени, което означава, че няма да има нищо, върху което да се строи отново. Преди този момент в историята, Господ никога не е унищожавал корените на възстановяването напълно. Но тук пророкът казва, че Бог ще изрови всичко и „няма да им остави нито корен”, което означава никакъв начин за възстановяване.

Дошъл е деня на разплатата за Америка и света. Всички клони на правителството на САЩ, включително федералните банки и финансови институции ще видят срива и изгарянето на икономиката ни. Старите, установени корпорации, многогодишните институции, които имат корени в обществото ни, ще бъдат засегнати без видим начин за възстановяване. Мрак ще се разпространи, а най-великите умове ще бъдат объркани, не виждайки никакъв изход от тъмнината.

Дори и невярващият свят вижда, че Америка се е запътила към тежки времена. В едни от последните си броеве „Економист” показа Статуята на свободата в седнала, отпусната поза, подпряла глава на ръцете си, факлата й захвърлена на земята. Заглавието гласеше: „Нещастна Америка”. Редакторите бяха написали буквално следното: „Страхотен мрак се разстила по целия свят”... „Толкова дълго бяхме алчни, че сега ни се връща“…“Твърде късно е. Вече сме на пързалката“… „Влачим се към Содом и Гомор.”... „Икономиката се клати”... „Светът ври”.

Преди десет години издадох книга озаглавена: „Последен призив за Америка”, предричайки икономическа разруха. Тогава ми се присмяха и ме нарекоха проповедник на страшния съд (въпреки, че никога не съм проповядвал съд без да плача). Напоследък телефоните в офисите на служението ни прегряват от заявки за книгата.

Америка не е единствената нация, която е изправена пред мрак. Наскоро служението ни изпрати екип в един голям руски град. Те се върнаха и казаха, че онази част на страната е завладяна от икономическо отчаяние. Цената на бензина, тока и другите основни нужди растат до небето, а заплатите стигат само за половината от онова, от което хората се нуждаят за оцеляване. Екипът ни каза, че никъде не са видели усмивки по лицата на хората, освен в църквите, където имало надежда, защото хората вярвали на Господ.

Може да кажеш: „В Америка е различно. Икономиката ни винаги се оправя сама. Имали сме проблеми като тези и преди, след което винаги е следвало възстановяване. Може да отнеме пет години, но ще се оправим.” Ами ако думите на Малахия са верни и всички корени изгорят до основи и не остане никаква надежда за възстановяване?

Нека предположим, че Малахия живее днес и проповядва това послание следващата неделя в църквата ти. Представи си как пастор Малахия стои на амвона. Когато свърши, повтаряйки думите на пророците и описвайки в детайли нещата, които ще се случат, той затваря Библията си, след което слиза от подиума и отива в събранието.

Хората са се разтреперили след чутото за предстоящ ден на мрак и тъмнина. Но, както си стои между тях, на лицето на Малахия се появява голяма усмивка. Изведнъж, той разперва ръце и се провиква: „Радвайте се! Пророчеството, което току що чухте не се отнася за вас. То не е за тези, които обичат и се страхуват от Господ, но е за горделивите, арогантните, безбожните. Това е свято предупреждение към нечестивия свят.

Да, ще има косвени вреди от предстоящия пожар. Християните също ще страдат в резултат на него и това не може да се избегне. Но Бог ви изпраща слово, което ще ви опази в трудните времена. Нека планините се сринат в морето. Нека икономиката се разтърси и срине. Нека всичко, което може да бъде разтърсено се разтърси. Но на онези, които се страхуват от Господ, Бог е дал съвсем различно слово.”

2. За победоносната църква има съвсем друго - славно пророчество.

За Божия народ пророчеството не е мрачно, а щастливо. Когато мрака покрие земята и сърцата на хората отпаднат поради страх от ужасните неща, които се случват, на нас ни се казва, че в този момент „ще изгрее слънцето на правдата с изцеление в крилете си” (Малахия 4:2).

В най-черния час, когато нещата изглеждат безнадеждни, страха е навсякъде и всичко е засенчено от тъмнина, Исус ще се надигне с по-велико откровение от когато и да било в историята. И светът ще види спасителната Му и пазителна мощ в цялата й слава. В един полудял свят, където радикалните ислямисти ще се хвалят, че са победили и агностиците ще викат: „Бог е мъртъв!”, Исус Христос ще се надигне и ще грее като изцерително слънце, по-ярко от когато и да било дотогава.

Ще се случи нещо с Божия народ в резултат на появата на Сина. Останалата част на стиха казва: „И ще излезете и ще се разиграете като телета от обора” (Малахия 4:2). На оригинален иврит е: „Ще излезете подскачащи като телета, освободени от обора.”

Това говори за изливането на късния дъжд, обещаното свежо кръщение от Святия Дух, включително и за по-голям и мощен шум от небето. Когато това се случи, Святия Дух по чуден начин ще бъде възстановен: „И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Исус” (Деяния 4:29-30).

Има две думи, които много християни вече не изговарят: знамения и чудеса.

За цяло поколение вярващи тези две думи извикват спомени за доста злоупотреби в църквата. Във време, когато толкова много хора търсеха истинските дела на Бог, „последвани от знамения”, разни шарлатани правеха фалшиви „святи дела”. Така наречените евангелизатори изцелители превърнаха всичко това в цирк – алчни мъже и жени, които предлагаха „изцерения” за пари.

Сега, когато чуем тези две думи, в много от нас се надигат притеснителни чувства: страх от фанатизъм, срам от подигравки, болезнени спомени за скъпи братя и сестри, чиято вяра приключи в праха поради всички тези фалшификации. За съжаление, много християнски църкви вече не очакват Бог да върши чудеса.

Но, моля ви, чуйте какво искам да кажа. Дяволът познава Библията и знае, че е пророкувано истинско, вдъхновено от Святия Дух изцерително съживление. Затова предлага собствените си извратени „изцерителни” събрания, където не Христос е в центъра на нещата, но са издигнати ангели или отделни хора.

Но това, което пророкува Малахия не може да бъде рекламирано от човек и да се върти около никоя личност. То ще съдържа святото проповядване на Христос и ще се случва в домовете на победоносни вярващи по целия свят, както и в църквите. Пастори и миряни ще приемат помазание да се молят за болните. Ще се надигнат старейшини със свежа вяра в силата на името на Исус, за да извършат чудеса. Всички ще полагат ръце върху болните и ще се молят за тях, за да бъдат изцерени.

Сега, нека прибавя и една трета дума към този списък, която вече не изговаряме: проявления. Ние се страхуваме от проявления на плътта, при които хората се държат странно. Да, имало е много такива плътски злоупотреби, които са били наричани „проявления на Духа”, но Святият Дух наистина се движи върху нас, както е правил и с хората от Библията; не трябва да се страхуваме от истинските проявления.

Проявлението, което ще видим при изливането на Духа в последните дни ще бъде радост от Святия Дух. Докато светът е под облак от мрак, свидетелството на Божия народ ще е истинска радост. Докато самите основи на обществото се изкореняват, последователите на Исус ще бъдат видени да хвалят Бог сред отломките, да предлагат помощ и надежда на онези, които имат най-голяма нужда от тях.

Нуждаем се от проявлението радост повече от всякога. Ден след ден чувам Божиите хора да казват: „Това ли е всичко в християнското ходене? Винаги ли трябва да се фокусираме върху страданията и изпитанията? Господ вече не говори ли? Не изцерява ли? Не трябва ли да очакваме отговори, когато се молим? Къде са чудесата, които обещава Словото Му?”

Нека ви дам много прост отговор на тези въпроси: чудесата и изцеренията са възможни чрез силата на Святия Дух. Книгата Деяния ни казва, че Стефан беше човек „пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа” (Деяния 6:8). Ако сме честни пред Господ, много от нас ще трябва да признаят, че вече нямаме сърце за такава вяра.

В много християни огънят на Святия Дух едва тлее.

Бог не може да отговори, където няма вяра. А Сатана няма да избяга от там, където има страх и неверие. Истината е, че ние сме се провалили да вземем дадената ни от Бог власт над дявола и демоничната му империя. Божието Слово ни казва, че не врага контролира нещата. Писано е, че ние имаме власт над него: „Съпротивете се на дявола, и той ще побегне от вас” (Яков 4:7). Но мнозина са позволили на Сатана да се отнася грубо с вярата им, в която няма съпротива.

Ако това си ти, Малахия ти предлага най-невероятното слово: „Ще излезеш и ще подскачаш като теле, освободено от обора” (виж Малахия 4:2). Какво невероятно слово за Божия народ в тези последни дни. Малахия обрисува вярващите като телета, затворени в обори. Еврейската дума за „обор” е „завързан, въртящ се в кръг”.

Виждал ли си някога игриви телета, заключени в обор? Те се въртят в кръг, ритат и вдигат шум. Сега става ли ти ясна картината, която рисува Малахия? Сатана е успял да заключи цели множества вярващи в малки обори, далеч от зелените пасбища на Христос и хладните Му, освежителни води. Помислете:

• Някои християни са затворени в обори на безнадеждност. Те са отегчени до смърт и всеки ден стават рано само, за да се въртят в кръг в мъничкия си свят. Те са вързани в дух на робство – егоизъм, материализъм, собствените си нужди, без капчица радост. Много от тези християни са се отказали от надеждата някога да бъдат свободни. Те въздишат при спомена за отминалите времена, когато са се радвали в Господ и непрекъснато си задават въпроса: „Господи, къде Си?”
• Някои християни са заключени в обори на горчивина. Библията казва, че горчивината е смъртоносна отрова, наричайки я „жлъч”. Тук, с Христова любов трябва да отправя едно предупреждение: ако имаш дори и един единствен горчив корен, ако изпитваш някаква расова неприязън, някоя непростителност, някой „справедлив” гняв – ще останеш заключен в обора. Ще живееш в страх, ще бъдеш инатливо теле и това ще те доведе до духовна смърт.

Могат да се споменат и други обори: неверие, отчаяние, необуздан страх, стари грехове. Без значение какъв е затвора ни, истината е, че не можем сами да отворим собствения си обор. Не можем да се освободим от страх или отчаяние със собствените си, човешки сили. Просто казано – имаме нужда от свежо изпълване със Святия Дух. Скъпи светии, призовавам ви – не живейте нито един ден повече доволни ат състоянието на нещата в момента. Господ дава Святия Си Дух на онези, които Го поискат и освобождението ви трябва да стане чрез вяра. Когато Бог обещава: „Ще излезеш и ще подскачаш като теле, освободено от обора”, това означава нещо повече от освобождаване от затвор. Когато Той отвори портата на обора, ние ще излезем от там, подскачащи от радост. Вече няма да имаме тъмен облак над главите си, но ще ходим в надежда, свобода и изобилен живот.

В тези несигурни времена и тъмнина, свидетелството за Божията сила ще бъде с онези, които са били освободени от оборите си. Те ще бъдат видени да се радват при издигането на Сина. И вечното Божие обещание към тези хора ще бъде очевидно за всички.

Ние играем роля в освобождението си от обора.

Святият Дух се дава само на онези, които Го искат. Моли се на Святия Дух да ти даде отново огъня, да поднови вярата ти, да те привлече по-близо до сърцето Си.

Радостта е плода на Святия Дух. Като Божий народ ние трябва да пеем силно, правейки радостен шум в Господ. Трябва да Го хвалим, без значение дали се чувстваме добре или не. Библията казва, че Бог обитава в хвалението ни.

Може да възразиш: „Но това е лицемерие – да скачаш от радост, когато не се чувстваш добре. Такава „радост” не означава нищо, когато си депресиран и изпитваш болка.”

Чуйте отново Малахия: „Ще стъпчете безбожните, защото те ще бъдат пепел под стъпалата на краката ви в деня, който определям, казва ГОСПОД на Войнствата” (Малахия 4:3). В момента, в който приемеш, че си освободен, когато излезеш от затвора си с вяра, ти ще прогониш дявола. Демоните ще се разбягат. Без значение какви са световните новини, какви мъки и проблеми предстоят, Божието Слово си остава истина. Можеш да получиш свежо изпълване със Святия Дух, да подскачаш като теле, освободено от обора.

Оставям ви с тези славни обещания:

• „Защото ГОСПОД ще утеши Сион, ще утеши всичките му запустели места и ще направи пустинята му като Едем и степта му — като ГОСПОДНАТА градина. Веселие и радост ще се намерят в него, славословие и глас на песен” (Исая 51:3).
• „Духът на Господ БОГ е на Мен, защото ГОСПОД Ме е помазал да благовествам на бедните; изпратил Ме е да превържа съкрушените по сърце, да проглася освобождение на пленниците и отваряне на затвора на вързаните; да проглася благоприятната ГОСПОДНА година и деня на възмездието от нашия Бог; да утеша всички наскърбени; да наредя за наскърбените в Сион; да им дам венец вместо пепел, масло на радост — вместо плач, облекло на хваление — вместо унил дух, за да се наричат дървета на правда, насадени от ГОСПОДА за Негова прослава” (Исая 61:1-3).