Силата на непорочния живот

"Вие сте свидетели, и Бог, как свято, праведно и неукорно се обхождахме към вас вярващите..." (1 Солунци 2:10).

Това е твърде силно изявление - да призовеш Бог за свидетел на твоята святост! При все това, Павел се похвали пред вярващите в Солун: "Аз и моите съработници живяхме непорочно пред вас и пред Бога. Нашата обхода бе праведна и чиста. Бог е свидетел на святото ни поведение - но и вие сте свидетели също. Видяхте, че ходихме свято и непорочно пред Бога и човеците!"

Павел беше един ефективен проповедник. И той знаеше тайната на своята ефективност да води хората към Бог. Той можеше смело да застане пред всяко живо същество, всяка власт и да свидетелства: "Всеки ден аз живея пред погледа на Святия Бог. Всякога ходя така, като че ли Неговите Святи очи са върху мен. И всички вие сте свидетели на безукорния ми живот!" Апостолът искаше всеки вярващ да притежава тази сила, с която той водеше хората към Бога. И той се молеше ден и нощ всички Божии деца да стоят святи и непорочни пред Бог: "за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог... при пришествието на нашия Господ Исус с всички Негови светии"(3:13).

Нека споделя с вас описанието на Павел за непорочен живот - и за силата, която такъв живот притежава:

Ето го поведението, което се изисква от святия, праведен, непорочен вярващ според Павел:

1. Да си непорочен означава да няма в теб никаква измама. "Защото в нашето увещание не е имало самоизмама" (2:3). Непорочен Християнин е този, който няма никаква измама в сърцето си! Павел казва, "Аз не бях мошеник, проповядвайки ви едно, а живеейки друго. Животът ми бе една отворена книга!"

Той предупреди обаче Коринтяните, че някои хора ходят от място на място, претендирайки, че са апостоли. Той каза, "Те се хвалят, че се обхождат като мен, в непорочност. Те казват, "Аз съм апостол, помазан от Бог..." [Но] "....такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли" (2 Коринтяни 11:13).

Павел каза, "Не можете да фалшифицирате безукорната обхода. Моето послание се забива директно в съвестта на хората - защото аз живея истината, която проповядвам!" (виж 4:2).

2. Да си непорочен означава да не докосваш нищо нечисто. "Защото в нашето увещание не е имало... нечисто" (1 Солунци 2:3).

Ударението на Павел тук е върху сладострастието, похотта. Той казва, "Никаква нечиста дума не излезе от устат ми. Моето говорене бе непорочно, излизащо от чисто сърце. Павел държеше тялото си под контрол. Никаква плътска страст не го владееше - никакъв дух на похот или разврат не бе обзел ума му. Той бе свободен човек!

Покажете ми някой служител - или вярващ - който говори мръсни шеги, прави сексуални намеци или има похотливи очи, и аз ще ви покажа, че сърцето му не е било очистено!

Можете да стоите в църква, мислейки си, че се покланяте на Бога от чисто сърце. При все това, ако когато сте на работа поток от нечисти думи се излива от вас или дори давате ухо на мръсните шеги, тогава вие се доверявате на нечистота!

Бог казва, "Аз няма да търпя това! Ако ще ходите непорочни пред Мен, ще трябва да имате чисти уши, чисто сърце и чист език!"

3. Да си непорочен означава да няма в теб хитрост. "Защото в нашето увещание не е имало... лукавщина" (стих 3).

Християнинът без лукавщина не е хитър, коварен или такъв, който манипулира. Той няма никакъв скрит грях или план. Той е напълно честен и отворен!

Въпреки това, днес църквата е пълна с манипулатори - както на амвона, така и всред събранието! Тези хора работят за да прокарат своя начин - не чрез силата или водителството на Святия Дух, но чрез хитростта на техните умове.

Павел каза, "Аз не ви манипулирах, за да ви вкарам в Божието царство. Аз не използвах добре замислени думи или се опитах да играя с чувствата ви. Аз ви дадох директно евангелието!" Павел никога не играеше словесни игри; той никога не използваше психологични методи, за да накара хората да го харесват. Можете ли да си представите апостол Павел да ходи всред събранието, да прегръща всеки с престорена усмивка, очаквайки да бъде поздравяван и приет? Никога!

Павел каза, "Но сме били нежни посред вас, както доилка когато се грижи за чедата си" (стих 7). Но когато навлизаше грях, той го изобличаваше с гръм от небето! Той нито желаеше, нито се нуждаеше от човешко одобрение, но въпреки това обичаше хората с цялото си сърце.

"Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие... нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други" (стих 5-6).

Павел не търсеше личното признание на никой човек. По-скоро той винаги помнеше, че Бог постоянно го наблюдаваше и проверяваше мотивите му. Затова той се въздържа дори от всякакъв "вид зло" (5:22). Той живееше така, сякаш Исус всеки момент щеше да дойде!

Можете да бъдете сигурни, че има много грешници, които отговарят на тези стандарти за поведение. Без значение колко нечестиво е това поколение, все още има хора, които не манипулират и не са обзети от страстолюбие. Техният говор е морален и чист; те не действат чрез хитрост и заблуда. Те притежават морална сила, защото тяхната добрина им дава достойнство и сила на характера. Често такива хора са уважавани от другите.

Но истината остава - че те нямат Божията сила!

Нека вземем за пример богатият младеж, който дойде при Исус, съпоставен с тези стандарти. Той беше добър от най-ранна възраст. И това му спечели любовта и уважението на Исус.

Но нещо липсваше. И точно в това нещо се крие разликата! Павел казва,"Всички добри качества в живота ми - всички благочестиви черти в характера ми - са основани на една твърда причина вътре в мен. Тя е тази, която ме пази от греха, покварата и измамата."

Възлюбени, ако нямате същата причина, която да действа във всичко, което казвате или вършите, никога не можете да станете непорочни пред Бога и човеците: "За да се прослави във (мен) името на нашия Господ Исус" (2Солунци 1:12).

Ето какво мотивираше Павел да живее непорочен живот: Той бе ревностен за славата на Исусовото име! Той знаеше, че всичко трябва да бъде изградено върху тази основа - защото цялата човешка доброта е мръсна дрипа! Наистина, това е, което разграничава безукорната обхода - едно изгарящо желание да прославя името на Исус пред всички човеци! Такива вярващи по-скоро биха умрели, от колкото да извършат или кажат нещо, което би донесло укор на Господа. Те не са съвършени - те все още се борят с плътта - но сега те търсят Христовата праведност чрез вяра. Може би вече сте казвали на небесния си Отец, "Господи, аз изоставям греха си - изоставям всяко беззаконие и сладострастие. Само искам да ходя непорочен пред Теб. Искам да съм Ти угоден и да нося слава на името Ти."

Ето три неща, които можете да очаквате, че ще се случат в живота ви:

Невястата в Песен на Песните изгаряше от любов по своя възлюбен. И поради това тя каза, "Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение" (Песен на Песните 8:10).

Наистина, Бог обещава чудесно благоволение на непорочния вярващ: "Пази заповедите ми... благост и вярност нека те не оставят; вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си; така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците" (Притчи 3:1-4).

Бог казва, "Ако вашата цел е да ходите непорочни пред Мен, вие ще ходите в благоволението Ми. Вие ще сте Ми угодни!"

О, най-голямата радост, която някога може да имате като Християнин, е да живеете със знанието, че сте угодни на Бог! Господ няма да е нужно да крие лицето си от вас или да пролива сълзи над вас - защото вие не носите срам и укор на святото Му име. Вместо това, вие Му носите слава - и Той е доволен! Но това не всичко. Божието благоволение включва също и сила! Павел каза,"Защото нашето благовестване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Святия Дух, и с голяма увереност" (1 Солунци 1:5). Неговото благоволение води със себе си силата на Святия Дух във всичко, което кажете или вършите. Думите ви няма да падат на земята - защото те ще имат силата на Святия Дух!(виж 2:1).

Павел каза, че думите, подсилени от Святия Дух принасят огромни резултати: "И вие станахте подражатели на нас и на Господа, като всред много скърби приехте словото с радост, която е от Святия Дух" (стих 6).

Защо думите на Павел бяха толкова силни, толкова продуктивни? Защото той казва, "(Ние) станахме пример за всичките вярващи" (стих 7). Нито Павловите проповеди нито молитвите му бяха единственото нещо, което печелеше хора за Господа. Това бе примерният му живот! Бог имаше в Павел едно чисто сърце - такова, което да поощри със силата на Святия Дух!

Божието прекрасно благоволение носи също и високо уважение всред хората. За Давид е записано: "Давид се държеше по-мъдро от всичките Саулови слуги, така щото името му беше на голяма почит" (1 Царе 18:30 букв. от англ.). "И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх [уважение]от него върху всичките народи" (1 Летописи 14:17).

Човек, който защитава името на Исус като живее свято пред останалите, ще му бъде дадено добро име пред тях - от самия Бог!

Чувал съм някои Християни да казват, "Не ме интересува моето име. Няма значение какво хората си мислят за мен. Аз просто искам да съм непознат, просто никой. Нека Господ да получи цялата слава."

На пръв поглед това звучи смирено - но според Писанието не е! Библията казва, "За предпочитане е добро име нежели голямо богатство, и благоволение е по-добро от сребро и злато" (Притчи 22:1).

Добрата репутация е една ценност, която трябва да се употреби за Божия слава. Тя трябва да се използва за да повлияе върху живота на хора и народи. И Бог дава на праведните добри име, за да го използват за Негова слава в по-голяма степен!

Когато решите в сърцето си да ходите непорочно пред Бога - изоставяйки обичайния си грях, живеейки по начин, който е угоден на Господа - вие ще бъдете заплашвани и презирани от онези, които са загубили Божието благоволение и благословение. Охладнелите и компромисни Християни ще са силно обезпокоени и отвратени от вашия живот! Виждаме това живо илюстрирано в 1 Царе: "И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил... И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него. За това Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, се страхуваше от него" (1 Царе 18:12-15).

Безукорната обхода на Давид предизвика страх в Сауловото сърце! Когато Саул беше около Давид, той си спомняше времето, когато се радваше на Божието благоволение и почитта на народа. Но непокорството, завистта, гордостта и самоволието струваха на Саул цялата Божия сила. И те му отнеха всичкото уважение на хората.

Сега Саул трябваше да стои лице в лице с един младеж - по-неопитен, вероятно по-малко красноречив - човек, който излъчваше силата и честността на святостта. Той беше чист по сърце, изпълнен със Святия Дух. И Саул се страхуваше от него! Имайте в предвид, че не някой Ханаански идолопоклонник се боеше от Давид. Не - Саул беше човек, който познаваше силата на Святия Дух! Той превъзхождаше Давид. И той бе Божият помазаник. Преди той беше велик мъж, избран от Бога!

За жалост, Саул символизира днешната компромисна църква - онези Християни, които са правили компромиси и са загубили Божието помазание. Той е преобраз на онзи вярващ, който преди е бил изпълнен със Святия Дух, кръстен, запален за Господа. Но непокорството, гордостта и похотта са му отнели всичко, което преди е имал от Бога!

Давид просто живееше чист живот - и Бог изливаше благоволението Си върху него! "А целия Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях" (стих 16). Давид вървеше пред народа като защитник на Божието свято име. Те помнеха неговия боен вик в битката с Голиат: "Аз идвам против тебе в името на Господа!" (17:45).

Но Саул не желаеше да е около Давид! Писанието казва: "За това Саул го отстраняваше от при себе си" (стих 13). Той започна толкова силно да се измъчва и завижда поради близостта на Давид с Бог, че хвърляше копието си по него. Саул дори използва отстъпническата си дъщеря, за да се опита да посрами Давид, той бе изгарян от желание да унищожи Давид и доброто му име!

Казвам ви, няма нищо по-страшно за Християнина, живеещ в компромис, от един свят и безупречен живот! И колкото повече вашия живот се изравнява с Господнята воля и святост, толкова по-неприятни ще ставате за отстъпническите вярващи.

Най-голямата опозиция ще дойде от църквата на Исус Христос - от хора, живеещи в компромис, хора, пазещи скрит грях, от който не искат да се откажат! Те ще ви наричат легалист, краен, странен. Ще се опитат да ви унижат, да унищожат името ви и безукорната ви обхода пред Бог.

Това са Християни, които не ходят вече в Божието благоволение. Те нямат в себе си силата на Духа. Думите им са като слама - без тежест, не носещи духовна власт. Това, което говорят няма никакво въздействие, защото са изгубили силата и присъствието на Исус. И вашият свят живот ще ги обезпокои и отврати!

Няма да е нужно да им казвате нищо. Те просто ще виждат непорочната ви обхода с Господа и тя ще бъде за тях като свят пророчески пръст, сочещ право в сърцето им. И те ще се боят от вас, ще ви завиждат и мразят!

Може да кажете, "Аз не съм преживял този вид отхвърляне. Църквата ми е пълна със светии, които ме ценят високо и стоят до мен. Това означава ли, че аз не водя безукорен живот?" Не - вероятно е така, защото сте всред други непорочни вярващи! Но ако се върнете в старата си, мъртва църква - и им кажете как Исус е станал реален за вас. Изчакайте докато разберат, че не стоите пред телевизора и омърсявате душата си... не участвате в цинични разговори... обичате да посещавате всяка църковна служба - молите се, покланяте се и се наслаждавате в Божието Слово.

Те ще ви стиснат ръката за "довиждане"! Ще им бъдете неприятни, и ще ви презират. И когато си тръгнете, те ще се спогледат разбиращо и ще кажат,"Момчета, как ни изнерви тоя. Какъв фанатик! Той въобще не е забавен -твърде сух е."

"Когато ви отлъчат от себе си" (Лука 6:22). Защо? Защото животът ви ще ги изобличава за това, което са имали преди - и което сега са загубили! Павел преживя този вид отхвърляне поради безкомпромисната си обхода с Бог. Той писа на Тимотей: "Всички, които са в Азия се отвърнаха от мене" (2 Тимотей1:15). Той писа на Колосяните от затвора, че може да назове само двама трима, които са били утеха за него: "Тия са единствените мои съработници за Божието царство, които ми са били утеха" (Колосяни 4:11). И в друго писмо до Тимотей, той писа, "Никой не зе моята страна, но всички ме оставиха" (2Тимотей 4:16).

Питам ви - искате ли да заплатите тази цена за да имате Божието благоволение във вашия живот?

При все това, ако наистина решите да живеете непорочен живот, дори невярващите ще ви ценят високо. Те ще сочат към живота ви и ще казват, "Такова трябва да бъде Християнството." Подобно на тях и истинските праведни ще се трупат около вас. Те ще казват, "Обичам да съм около теб. В теб има нещо, което ме утешава и освежава. Бог е с теб!"

Веднъж влезли в безукорна обхода с Господа - живеейки над упреците, свято и непорочно - Святият Дух ви дарява това, което аз наричам "силата на правилния фокус!"

Непорочния живот на Павел му даде духовен фокус, такъв какъвто Бог иска всички негови деца да притежават. В посланието до Солунците, Павел прави едно от най-силните си изявления във всичките си послания: "Понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа" (1 Солунци 3:8). Знаете ли какво казва Павел? Той твърди, "Аз получавам радостта си, живота си, най-голямото си благословение когато ви виждам да израствате в Христа!"

Ако бях запитан преди време за духовния си фокус, сигурно щях да отговоря,"Аз наистина живея - истински се радвам - когато ходя в победа. Когато знам, че водя победоносен живот, стоейки твърдо в Господа, тогава съм щастлив. Аз се радвам, когато знам, че не съм в грях!" Но Павел не казва това. Виждате ли, той вече беше минал през всички тези неща. Той не живееше живота си фокусиран върху някакъв грях или проблем.

Въпреки това повечето Християни днес прекарват целия си живот, концентрирани върху собствения си грах. Мнозина са се борили с похот, поквара, разврат и пристрастяване за години! Те имат победа във всяка област в живота си, освен в едно или две неща. И те буквално са изгаряни от тези оставащи проблеми!

Те са духовни инвалиди - безсилни, изпълнени с вина, живеещи като роби на греха си. И те са стеснили фокуса си до един въпрос, една грижа: "Как някога ще се освободя от това?"

Такива Християни получават най-голямата си радост и мир от спечелването на победи в личния си живот. Но те нямат видение за църквата, за невярващите или вечните цели на Исус Христос!

Павел каза за Епафрас, че "всякога усърдно се моли за вас, да стоите зрели и напълно уверени във всичко, що е Божията воля" (Колосяни 4:12). Той не ходатайстваше за себе си или за своите нужди. Той каза: "Ден и нощ се труди за вас в молитва. Той иска вие да израствате в Божията воля!"

Скъпи светия, пълната победа е твоя, ако наистина я искаш! Бог искрено желае да си напълно свободен - свободен, за да живееш за другите, да служиш на другите, да помагаш на другите да живеят непорочно - да се радваш поради делото на Духа в цялото Христово тяло, а не само в теб!

Павел вярваше, че непорочния живот променя фокуса на човека - от такъв, който винаги гледа на себе си, към такъв, който гледа към нуждите на Христовата църква и света. Аз ви питам - когато седнете в църква и видите някой, на когото сте благовествали, можете ли да се зарадвате поради победата, която виждате в живота му? Фокусирана ли е цялата ви радост върху тази доскоро загубена душа? Върху онзи измъчен старец? Върху Куба, Китай, Монголия?

Бог е снабдил всичко за нас чрез жертвата на Своя Син, така че можем да кажем: "По благодат, Бог е положил страха Си в сърцето ми. Аз съм изоставил всичките си беззакония - аз съм непорочен пред Господа. Бог е мой свидетел!"

Това е напълно възможно - за всеки вярващ! Павел можа да каже, "Грехът повече няма власт над мен - аз съм изоставил всеки товар, всеки обичаен грях. Аз умрях за този свят, и ежедневно умирам за плътта си."

И ето защо той не прекарваше времето си, страдайки поради своите грехове. Всички те бяха забравени! Сега той страдаше за загубените си братя. И той страдаше за това, Христос да бъде издигнат в църквата Си!

"Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който да се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус Христос при Неговото пришествие? Защото вие сте наша слава и радост" (1 Солунци 2:19-20).

Бог не е предвидил за вас да прекарате остатъка от живота си в борба с някаква поквара, пристрастяване, прелюбодейство или таен грях. Не - Той иска да насочите погледа си върху Исус! Той иска вие да кажете, "Господи, аз ще отместя очите си от моите собствени нужди и ще се моля за другите - дори ако не съм все още такъв, какъвто искам да бъда!"

Победата ще дойде когато започнете да давате от себе си на другите - да ходатайствате за другите вярващи, и да протягате ръка към загубените!

Непорочният Живот е Възможен - Но Вие Трябва да го Желаете с Всичко, Което е Във Вас!

Първо, вие трябва да се изправите пред цялата истина за вашето положение: "Ако продължа в грешните си пътища, ще стана все по-слаб и безпомощен. Няма да се радвам вече на Божието благоволение - вече няма да съм Му угоден. И никога няма да имам фокуса, който Той иска да имам. Ще завърша като Саул - вътрешно мъртъв, изпълнен с омраза и завист. Ще вляза във вечността викайки, 'Бог вече не е с мене!'"

Вие трябва да имате тази честност пред Бога! Аз виках към Него, "Господи,изпрати Словото Си! Изобличи ме и ме изцели. Покажи ми как да изляза от всеки грях!" И Бог изпрати това слово към мен: "Ето сега е спасителен ден. Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение" (2 Коринтяни 6:2-3).

Бог казва, "Можеш да бъдеш освободен сега - не е необходимо да чакаш! "Когато Той каза на Израел да осветят себе си преди да влязат в битката, те не трябваше да чакат седмица, месец или година, преди да се очистят пред Него. Те трябваше да започнат веднага, в същия ден!

"Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение" (стих 3). Нека ви запитам: Участвате ли в нещо, което може да предизвика укор върху името на Исус? Можете ли да кажете с Павел, " Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците?" (Деяния 24:16).

Решете в сърцето си да бъдете непорочен сега - днес! Искайте го с всичко вътре във вас. Скоро ще откриете Божието благоволение в живота си. Вашите думи и действия ще имат влияние върху останалите, със силата на Святия Дух. И ще разбере, че сте се фокусирали изцяло върху Исус и Неговите желания.

Това е непорочно живеене! Алелуя!