Без никакво съмнение, кръвта на Исус Христос е най-скъпото нещо, което небесния ни Отец е дал на църквата Си. Но много малко християни разбират стойността и силата й.
Вярващите често пеят за силата на кръвта. Дори химна на петдесятната църква е: „Има сила, сила, чудотворна сила в скъпоценната кръв на Агнето”. Но повечето християни рядко влизат в силата й.
Ние просто не разбираме огромното й значение. Например, непрестанно „изговаряме кръвта” като някаква тайнствена формула за защита. Но малко християни могат да обяснят великата й слава и облагите от нея.
Ако трябва да те попитам какво означава силата на кръвта, може би ще отговориш: „Означава, че всичките ми грехове са опростени и покрити, че съм свободен от робството на греха.” Но какво означава кръвта на Исус Христос за теб, освен опрощението? Можеш ли да обясниш на мен, семейството и колегите си стойността и силата на кръвта на Исус?
Искам да ви дам по-пълно разбиране за ценността на кръвта на Исус и как тя може да доведе до чудесни промени в живота ви!
Повечето християни знаят за кръвта, която Исус проля за нас. Когато Той вдигна чашата на последната вечеря на Пасха, каза: „...Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива” (Лука 22:20).
Ние си припомняме за жертвата Му всеки път, когато взимаме причастие, но това е предела на познанието на повечето християни относно кръвта на Исус. Ние знаем само за пролятата кръв, но не и за поръсената!
Първото място, където Библията говори за поръсване с кръв, е в Изход 12:22. На израилтяните им беше заповядано да вземат китка от исоп, да я потопят в кръвта на закланото агне и да поръсят горния праг и двата стълба на входната врата. Нощта, когато дойдеше ангела на смъртта и видеше кръвта на вратата, той щеше да премине над къщата.
Моля да разберете – докато кръвта беше още в съда, тя нямаше действие, а беше просто една пролята кръв. Тя имаше силата да спасява едва, след като беше извадена от съда и поръсена!
Защо израилтяните не можеха просто да сложат съда с кръвта на прага и да кажат: „Няма значение какво правим с нея. В крайна сметка кръвта си е кръв”? Представете си, че бяха сложили съда върху покрита с лен маса, или на пиедестал точно зад вратата?
Ще ви кажа какво щеше да се случи: ангела на смъртта щеше да покоси този дом! Кръвта трябваше да бъде извадена от съда и поръсена върху вратата, за да може да предпазва.
Кръвта в Изход 12 глава е преобраз на Христовата, която се изля на Голгота и не беше загубена – не падна на земята и не изчезна след това. Не, скъпоценната кръв беше събрана в небесен извор.
Има една евангелска песен, която казва: „Има извор, пълен с кръв и грешниците, които се потопят в него, губят цялата си вина и петна...” Но това не е библейска концепция - ние нито плуваме, нито се потапяме в кръвта, но сме поръсени с нея!
Ако Христос е Господ на твоя живот, тогава праговете на вратата ти – твоето сърце, са били поръсени с кръвта Му и то не само за опрощение, но и за защита!
Когато си поръсен, ти си изцяло под защитата на Христовата кръв срещу всички унищожителни сили на Сатана. Когато те я видят върху праговете на вратата ти, трябва да преминат над теб. Не могат да докоснат никого, който е поръсен с Христовата кръв!
Виждаш, че скъпоценността на кръвта има много по-широко действие от това просто да опрощава. Кръвта на Исус не беше оставена в съда, но беше извадена от там и поръси сърцето ти. Тя чака, за да бъде поръсена върху стълбовете на вратите по целия свят!
В Изход 24:1-11 също се говори за поръсване с кръв. В този пасаж Бог сключи заветно споразумение с Израил. Той обеща: „Ако се покорите на думите Ми, Аз ще ви бъда Бог, а вие ще бъдете Мой народ.” След като Моисей прочете закона на хората, те отговориха: „Разбираме и ще се покорим.” Те се съгласиха с Божия завет.
Този завет трябваше да бъде подпечатан, ратифициран и направен валиден, което можеше да стане само чрез поръсване с кръв. Книгата Евреи ни казва, че Моисей „...взе кръвта... исоп и поръси както самата книга, така и целия народ...” (Евреи 9:19).
Пролятата кръв на всеизгарянията беше събирана в дълбок съд. Моисей взе малко от тази кръв и покри с нея олтара. След което взе исоп, потопи го в съда и поръси 12-те стълба (изобразяващи 12-те племена на Израил). Накрая, Моисей потопи исопа в съда и поръси с него хората. Последната кръв подпечата завета!
От този пасаж става ясно, че поръсването с кръвта даде на Израил пълен достъп с радост до Бог. В този случай тя нямаше нищо общо с опрощението на греховете, а по-скоро с общението. Сега те бяха осветени, очистени, готови да застанат в Божието присъствие.
Тогава Моисей, Надав, Авиуд и седемдесетте старейшини се качиха на планината, за да се срещнат с Бог. И Господ им се яви. Тези мъже видяха трапеза пред себе си и Библията подсказва, че те спокойно, уютно и без страх от съд седнаха в Божието присъствие, ядоха и пиха с Него: „Но Той не простря ръка срещу благородните от израилевите синове. И те видяха Бога и ядоха, и пиха” (Изход 24:11).
Просто невероятно! Тези мъже можеха да ядат и пият в самото Божие присъствие, въпреки че малко преди това се страхуваха за живота си. Това се случи, защото бяха поръсени с кръв и разбраха сигурността, силата и безопасността от нея. Не се страхуваха вече!
Възлюбени, днес имаме нов завет с Исус Христос, подпечатан със собствената Му кръв. И днес, когато скъпоценната Му кръв е поръсена върху душата ти, това е с цел общение, за да можеш да влезеш смело, с лекота, без страх от наказание в Божието присъствие. Даден ти е достъп до Него, без грях, който да те осъжда. Ти си свободен да говориш с Бог и да се наслаждаваш на компанията Му!
Едно от най-важните поръсвания с кръв беше извършвано от първосвещеника. Веднъж в годината той влизаше в светилището, за да направи изкупление, което означава „помирение”. Този акт имаше за цел да изтрие греховете на хората, така че те да бъдат помирени и отново да имат общение с небесния Отец.
Свещеника внасяше в светилището шепа тамян, кадилница с горящи въглени, взети от олтара и съд с кръвта от убит вол. В светилището беше ковчега, върху който беше поставен плосък капак. Това беше умилостивилището, където Бог „седеше” – самото Му присъствие. То имаше по два златни херувима от всяка страна, с разперени над него криле.
След като се очистваше със специална церемония, свещеника влизаше в светилището с голямо уважение и страх. Той хвърляше тамяна в огъня, като така разстилаше благоухание.
(Това изобразява молитвите на Христос, Който ходатайства за хората Си. Той седи винаги отдясно на Отец, молещ се за светиите.)
След това свещеника потапяше пръстите си в кръвта и напръскваше седем пъти умилостивилището: „И да вземе от кръвта на юнеца и с пръста си да поръси отпред умилостивилището към изток; и пред умилостивилището да поръси от кръвта седем пъти с пръста си” (Левит 16:14).
След като кръвта бъдеше поръсена върху Божието място, се опрощаваха всички грехове и всички минали прегрешения биваха покрити. Когато свещеника излезеше от светилището, народа знаеше, че Бог е приел жертвата, и че греховете им бяха опростени. Израил никога не се съмняваше в това!
Възлюбени, ние също имаме първосвещеник – Исус, нашия Господ. И Той е такъв за нас не само веднъж годишно, а през цялото време – до края на света! Исус занесе собствената Си кръв до умилостивилището, в Божието присъствие –светилището, и я даде за изкуплението на всички грехове на всички вярващи от всяко време. Това беше последното поръсване!
За това дело Библията казва: „Не чрез кръвта на козли и на телета, а чрез Собствената Си кръв, Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление” (Евреи 9:12). „Колко повече кръвта на Христос... ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!” (стих 14). „...за да се яви сега пред Божието лице заради нас” (Евреи 9:24).
Исус взе собствената Си кръв в небето заради нас! И тя не се пази там само като спомен. С нея се поръсват всички, които отидат при Него с вяра!
Жалко е, че толкова много вярващи не се радват на силата и ефекта от кръвта на Исус. Библията казва ясно – важно е да знаем как беше поръсена кръвта върху сърцата ни. Това става по два начина:
1. Кръвта е поръсена върху нас от Христовия Дух, Който живее в нас.
Исус ни поръсва със собствената Си кръв, когато ние чрез вяра приемем завършеното Му дело на Голгота. Това не е физическо поръсване, а духовна сделка. Той поръсва сърцата ни с кръв в отговор на нашата вяра. И докато наистина не повярваме в силата на Неговата жертва на Голгота, кръвта на Исус не може да има никакъв ефект върху душите ни! „Него Бог постави за умилостивение (помирение) чрез Неговата кръв...” (Римляни 3:25).
Църквите по целия свят редовно взимат причастие. Но апостол Павел ни предупреждава да не „пием (чашата) недостойно”. Това не означава да не взимаме причастие, защото сме се провалили по някакъв начин. Ние знаем, че ако се покаем от греховете си, Исус ще ни прости и ще ни очисти от всеки грях.
Не, аз вярвам, че тук Павел казва, че трябва да разпознаваме правилно Христовото тяло – т.е да не взимаме причастие, ако отиваме до Господната трапеза, пием от чашата символизираща Неговата кръв, но не вярваме в силата й! Това означава да стоиш в осъждение и страх, като не вярваш, че кръвта на Христос те е оправдала и осветила в Божиите очи.
Много вярващи са осъдени от чудесното преживяване на Господната трапеза, защото не отиват с вяра при кръвта. Павел казва: „Нищо чудно, че толкова много хора измежду вас са болни. Боледувате, защото не вярвате в пълната победа на Христовата кръв!”
Всъщност, такива християни казват: „Знам, че е чудесно да си оправдан чрез кръвта на Исус Христос. Но все още имам проблем с това да повярвам, че Бог ме счита за праведен. В края на краищата, аз все още не съм достигнал. Все още се боря.”
Възлюбени, най-силното доказателство за вярата е почивката! Ако вярваш с цялото си сърце, това дава мир на съвестта и душата ти, и когато отидеш на Господната трапеза и пиеш от чашата, можеш да кажеш: „Аз вярвам, че съм спасен и изцерен, защото вярвам в кръвта. Вярвам в нея!”
2. Кръвта на Исус е поръсена върху душата ни чрез проповядването от Святия Дух.
Когато чуеш Христос и Неговата кръв да бъдат възхвалявани в проповед от Святия Дух, можеш да си сигурен, че кръвта бива поръсвана!
Когато Филип проповядваше Евангелието на евнуха, сърцето му беше запленено от Словото. Той веднага пожела да бъде кръстен. Филип му каза: „...Ако вярваш с цялото си сърце, можеш...” (Деяния 8:37).
По същият начин, всеки път, когато повярваш в проповед от Святия Дух, викайки: „Господи, моля Те, дай ми цялата Си истина”, ти биваш поръсен с Христовата кръв чрез вяра!
В този момент може би се чудиш: „Как мога да съм сигурен, че сърцето ми е поръсено с кръвта?” Ето три начина, чрез които да разбереш дали си поръсен с кръвта:
1. Ако вече желаеш да ходиш в светлината и да позволиш на Святия Дух да изобличи всичката тъмнина у теб, можеш да си сигурен, че си бил поръсен.
„Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Иисус (Христос), Неговия Син, ни очиства от всеки грях” (1 Йоан 1:7).
Йоан ясно говори за някой, който е влюбен в Словото, не се страхува от укор, който казва: „Господи, освети със светлината на Святия Си Дух всеки процеп в сърцето ми. Искам да ходя в светлината.” Ако обичаш светлината, това е сигурен знак, че си бил поръсен с кръвта!
2. Ако призоваваш силата и властта на Христовата кръв, когато си под вражеска атака, можеш да си сигурен, че си бил поръсен с кръвта.
Когато онези, които не са били поръсени са в беда, те се обаждат на най-добрия си приятел или съветник, или се валят в страх и осъждение. Но поръсените с кръвта веднага застават върху кръвта на Исус!
Ние често чуваме в християнските кръгове да се използва фразата: „да изискаш кръвта”. Но това не е Библейски термин. Думата „изисквам” тук означава „спор”, предполага молене, умоляване, и е като модел на защита.
Аз вярвам, че нашето отношение трябва да е по-силно от това. Ние сме воини – изкупени с кръвта, спасени чрез нея, повече от победители в Исус Христос! Ние не сме на съд с дявола, който настоява за присъда. Не, ние сме победители! Исус спечели победата за нас, кръвта Му победи. И аз вярвам, че бойния ни вик трябва да е: „Аз заявявам победата на кръвта на Исус! Аз съм умит в кръвта, изкупен с кръвта, оправдан чрез кръвта, спасен чрез кръвта. И заявявам победата на кръвта на Исус!”
3. Когато си толкова сигурен в пречистващата, оправдателна сила на кръвта, че съвестта ти вече не те осъжда, можеш да си сигурен, че си бил поръсен с нея.
Съвестта ти върши лоша работа, когато не те събуди или подбуди към покорство на Евангелието. Върши зло, дори когато излишно те осъжда, обвинява, непрестанно ти напомня как си предал Бог, което води до депресия и страх.
Но, когато изцяло си почиваш в очистващата, оправдателна сила на кръвта на Исус, когато поемеш командването на съвестта си в Духа, тя вече не е обвинител, а започва да върши работата си добре. Когато дявола се надигне със зло обвинение, съвестта ти прокламира победата на кръвта!
„Нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест...” (Евреи 10:22). Спокойната, очистена съвест е знак за това, че си бил поръсен с кръвта Му!
1. Кръвта на Исус ни изкупва от греха и силата на тъмнината.
„В Него имаме изкупление чрез Неговата кръв...” (Ефесяни 1:7). Ние вече не живеем под осъждение или страх!
Много хора са били изкупени и оправдани чрез кръвта, но не го знаят, защото живеят в страх и осъждение. На тях им е дадена вяра в Господ, но не са влезли в славата на това да си оправдан чрез кръвта.
Те са като човек, който е взел огромен заем и не може да го върне. Богатият шеф на този човек идва и плаща дълга, без да каже на работника си, след което му се обажда, за да му съобщи добрата новина.
Човекът сяда, връчват му досието с дълговете и той прехвърля страниците, за да види списъка със сметки, които е натрупал. Той си мисли: „Никога няма да мога да ги платя. Ще ме хвърлят в затвора!”
Президента на компанията се обърква, виждайки уплашеното изражение на лицето на човека. Казва: „Извинете, погледнахте ли какво пише на първата страница?” Човекът отива на първа страница, където пише: „Изцяло платено.”
Много християни са точно като този човек – те не знаят, че греховете им са били покрити, изцяло платени! Ние трябва да разберем това чрез вяра, за да се облагодетелстваме от него, което означава да имаме мир с Бог!
2. Кръвта на Исус придоби цялата Божия църква.
„...пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв” (Деяния 20:28).
Христовата църква не е за продан! Забравете за мисълта Сатана да събори църквата Му. Не кършете ръце и не въздишайте: „О, не, църквата отива в ада.” Не, тя отива в небето! Защо? Защото е била купена с кръв за вечността!
3. Кръвта на Исус събаря всички стени.
„Но сега в Христос Иисус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос. Защото Той е нашият мир, който направи двете едно и събори средната стена, която ги разделяше” (Ефесяни 2:13-14).
В Таймс Скуеър Чърч това има голямо значение. Повече от 70 националности се покланят тук, но църквата ни няма стени, няма националности. Всички ние сме едно в Христос – поръсена с кръвта църква. Всъщност, всички стени на онези, които са поръсени с кръвта вече са паднали!
4. Кръвта на Исус ни освещава.
„...кръвта на Иисус (Христос), Неговия Син, ни очиства от всеки грях” (1 Йоан 1:7). Това трябва да докара широка усмивка на вяра върху лицето ти. Ти си осветен, поръсен с кръвта! Това е непрестанно дело на Духа.
5. Христовата кръв побеждава Сатана и го кара да бяга.
„А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство...” (Откровение 12:11). Кое е това слово? То е: „Аз вярвам в кръвта! Аз свидетелствам за победоносната сила на кръвта на Исус прокламирам пълната й победа!”
Ако искаш да победиш дявола, стъпи върху кръвта и заяви силата й!
6. Кръвта ни дава достъп без укор до светилището – до небесния ни Отец.
„И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус” (Евреи 10:19). Ние трябва да отидем при небесния си Отец смело, без страх!
Задължаваме ли се по някакъв начин чрез това поръсване? Да, много! Ако сме били поръсени с кръвта на Исус, на нас ни е заповядано да правим две неща:
1. Трябва да имаме мир и да не се съмняваме повече!
Когато Моисей поръси с кръв грешните израилтяни, те никога не се усъмниха, че бяха опростени и приети от Бог. Те вярваха в поръсването!
Днес, кръвта, с която сме поръсвани, не е от бикове, кози или овце, а е кръвта на Христос, Божието Агне. Въпреки това се съмняваме и страхуваме повече от израилтяните!
Мартин Лутер каза, че е богохулство да поемем обратно върху себе си всичките грехове, които бяха положени върху Христос. Съгласен съм с това! Абсолютно светотатство е да ходиш в страх, вина, осъждение и да говориш: „Библията казва, че съм очистен, оправдан и защитен от силата на Сатана чрез вяра, но аз не мога да повярвам, че е възможно толкова славно нещо!”
2. Ние трябва да хвалим Бог с благодарно сърце, без никога да се съмняваме!
Заповядано ни е да благодарим с хваление на Бог за скъпоценната кръв на Исус:
„...но се и хвалим в Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез когото получихме сега това примирение” (Римляни 5:11).
„Радвайте се в ГОСПОДА и се веселете, вие праведни, и ликувайте, всички вие с право сърце!” (Псалм 32:11)
„Блажен народът, който познава радостното възклицание...” (89:15).
„Ще се веселя много в ГОСПОДА, душата ми ще се радва в моя Бог, защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда...” (Исая 61:10).
Заяви победата на кръвта на Исус в живота си и започни да Го хвалиш сега заради всяко обещание за великия ден на изкуплението, който предстои. Амин!