Способността да бъдеш пробуден

Във втора и трета глава на Откровение, Исус говори за църква, която е умряла. Тази възлюбена църква преди е била пълна с живот, радвала се е на добра репутация, но това вече е свършило. Виждал съм такива „църкви светилници“, когато съм пътувал по света – събрания от Европа до Южна Африка и Ню Йорк – преди пълни със Святия Дух, пълни с хора и печелещи много души, но вече напълно безжизнени.

Господното сърце страда поради състоянието на църквата Си. А аз вярвам, че Той ни е дал тези две глави от Откровение точно, за да ни покаже кое причинява духовна смърт в събранието, семейството и сред хората. Любящите Му думи тук имат за цел да помогнат на всеки вярващ и църква да избегнат това плачевно състояние в последното време.

За съжаление, Откровение 2 и 3 глава са сред най-пренебрегваните пасажи в християнството. Рядко се проповядва от тях, а много малко може да бъде намерено в библейските коментари по темата. Това е последното, най-официално Господно послание към народа Му, съдържащо обещание за всички, които го четат и слушат. Защо са пренебрегвани толкова много тези глави? Убеден съм, че една от причините е, че дявола страшно много мрази този пасаж. В крайна сметка, той съдържа Господната противоотрова за смъртта, сушата и апатията в Неговата църква, и можете да бъдете сигурни, че врага не иска това да се знае.

Ето контекста на този пасаж: в Откровение 1 глава, Христос се явява на апостол Йоан във видение, ходейки между седем светилника и държейки седем звезди в дясната Си ръка. Исус обяснява видението на Йоан: „Седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника са седемте църкви (в Азия)“ (Откровение 1:20). Повечето библейски коментатори са съгласни, че това са били седем действително съществуващи църкви в Азия. Повечето източници са съгласни също, че „ангелите“ представляват пасторите на тези църкви. Христос казва на Йоан да изпрати писмо до всеки пастор.

Едното тълкувание е наречено диспенсационализъм. То учи, че седемте църкви представляват седем последователни фази на църквата. Първата започва с църквата в Ефес (Откровение 2:1), а последната свършва с църквата в Лаодикия (Откровение 3:14). Това тълкувание предполага, че ние живеем в лаодикийската фаза.

Другата школа учи, че седемте църкви съществуват по едно и също време – всъщност, те изобразяват състоянията, в които се е намира църквата във всяко време. Затова седемте писма са написани до всички пастори на всяко време – от църквата през първи век до църквата на най-последните дни.

Исус имаше за цел тези седем писма да бъдат коригиращи или нежно порицаващи народа Му. Всяко писмо трябваше да се чете от пастора на събранието и отговорност на служителя е да отговаря за църквата си. Той беше пазача на стадото, и ако самия той не беше събуден и променен от Христовото слово, духовната смърт щеше да пропълзи в събранието. Помислете за момент кои бяха тези пастори - духовни синове на Йоан и на апостол Павел. Бихте си казали, че само поради тази причина църквите им би трябвало да са страшно будни и под пара. Но тези пастори не бяха по-различни от много други днес, на които им липсва ревност и проницателност.

Сега помислете за думите на Исус към онези църкви. Той каза на пастора в Ефес: „Оставил си първата си любов и си изпаднал в апатия. Покай се!“ На пастора в Пергам каза: „Позволил си на едно лъжеучение да се промъкне в църквата. Светски, нехристиянски дух работи при теб.“ На пастора в Тиатир каза: „Духът на безбожната Езавел те е победил, вече не се бориш срещу греха в църквата си.“ На пастора в Лаодикия: „Ти и хората ти сте станали равнодушни, защото просперирате. Сега си хладък, без огън, глад или растеж. Покай се!“ (виж Откровение 2 и 3). Всичко това е много твърд език, но не се заблуждавайте – Христос не продиктува тези писма като гневни послания, а като любовни писма, имащи за цел да събудят църквата Му. Той се опитва да отърси леността от хората Си, да им покаже опасността от това накъде са се запътили.

Но Сатана почти е успял да скрие това силно послание от Божия народ. Убеден съм, че постижението му в днешно време е това, че е измамил множество хора с друго евангелие, такова, в което няма жертва, няма укор, и което угажда на плътта. Това евангелие умъртвява всяко осъждение за грях и заслепява очите на онези, които трябва да се събудят. Накратко, то ограбва много хора от способността да бъдат събудени. Исая описва духовното състояние, което това евангелие включва: „Че те са непокорни люде, чада лъжци, чада, които не искат да слушат поуката Господна, които казват на гледачите: не гледайте, и на пророците: не ни пророкувайте правото, но говорете ни ласкателно, пророкувайте измами, отстъпете от пътя, отклонете се от пътеката, махнете отпред нас Светия Израилев“ (Исая 30:9-11). Исая казва: „Хората вече не искат послание за святост. Те са били приспани до такава степен от собствената си измама, че вече презират Божия закон. Искат само успокоително, неосъдително евангелие.“

„До ангела на сардикийската църква пиши: …Зная твоите дела, че на име си жив но си мъртъв“ (Откровение 3:1). Като пастор, аз трябва да си задам въпроса: „Това обвинение важи ли за нашата църква и служение?“ Мога честно да отговоря: „Категорично не.“ Таймс Скуеър Чърч има основана на действителността репутация на жива църква. Всички пастори в екипа ни са много живи в Христос и ходят в Духа.

Но аз вярвам, че Исус задава съдбоносен за нас въпрос в този пасаж: „Дейвид, в състояние ли си днес да бъдеш събуден от подобно писмо от Мен до църквата ти?“ С две думи – духовната смърт може да сполети дори и жива църква. Това се случи с известните църкви в Откровение 2 и 3 глава, и да не сме посмели да си мислим, че не може да се случи и на нас днес.

Помислете за църквата в Сардис. Тя започна със силна апостолска мощ, с Божието благословение и благоволение над събранието. Тези християни извършиха толкова много добри дела, че името им стана синоним на благотворителност. А ето, че в Откровение 3 глава, Исус казва на пастора в Сардис: „Знам, че започна с добра репутация, защото ти дадох добро име. Но ти позволи на живота, който ти дадох да залезе. Кажи това на събранието си: „Мъртви сте. Способни ли сте да чуете това слово, да го приемете и да бъдете събудени от него?“

Възлюбени, ако Исус каже, че едно събрание е мъртво, то е мъртво. Пасторът е изпаднал в летаргичен сън, хората се носят по течението, а Духа вече не се движи. Това беше определението на вярващите в Сардис: омърсени, апатични, неспособни да се събудят. Въпреки това, Христос ни казва, че в онази църква имаше също и свят, много буден остатък, както и че все още има надежда за тях: „Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си“ (Откровение 3:4).

Когато Исус говори за „осквернени дрехи“ тук, Той описва духовна смърт. Но кое причини осквернението на вярващите в Сардис? Това стана, защото нещо беше обхванало сърцата им - „един специален интерес“. В един момент центъра на всички тях беше Божия интерес – благотворителност, мисии, редовните събрания на тялото Му. Просто казано, Христовото дело беше главната им цел, но сега вече всеки търсеше собствения си интерес.

Виждате ли, Сардис беше богат град, познат с претопяването на злато и производството на хубави дрехи. В крайна сметка християните в Сардис се влюбиха в заобикалящата ги култура и фокуса им се измести. Те бързо започнаха да се откъсват от Господния интерес и се пренасочиха към материалистичното мислене.

По външния им вид никой не можеше да обвини онези християни в погрешност на целите им. Те си изкарваха хляба, изграждаха бизнеса си и се грижеха за семействата си. Но тези неща ги завладяха толкова много, че те започнаха да пренебрегват Божиите дела. Така че, Исус отправи предупреждение към верния остатък там: „Събуди се и укрепи останалото, което е близо до умиране; защото не намерих твоите дела съвършени пред Моя Бог. Затова помни как си приел и чул, и го пази, и се покай!“ (Откровение 3:2-3)

Какво има предвид Исус тук, говорейки за неща, които „са близо до умиране“? Той казва: „Внимавайте. Вълнението, което някога изпитвахте за Моя дом, страстта ви за Словото Ми, радостта ви от публичното поклонение, любовта ви един към друг – умират. Дрямка е натежала върху очите ви и сте станали хладки. Сега се събудете! Ако не го направите, може да умрете духовно.“

Когато Исус беше на земята, Той каза: „Изяжда ме ревност за дома на Баща ми“ (виж Йоан 2:7). Посланието Му към християните в Сардис и към нас днес е: „Вие се радвахте на благоволението Ми, навсякъде се ползвахте с добра репутация. Бяхте благословени с мощно хваление и апостолско проповядване. Но вместо да напреднете в тези благословения, започнахте да си мислите: „Достигнахме.“ И така се отпуснахте. Спряхте да бдите и ви завладя равнодушие. Сега стоите в зоната на духовния комфорт. Казвам ви, не сте свършили състезанието. Не изпълнихте мисията, която ви възложих. Аз ви обичам твърде много, за да ви оставя да се отклоните. Сега се покайте и се върнете към ревността, която имахте преди за дома на Отец. Позволете на душата ви да се събуди чрез думите Ми към вас.“

Божието Слово ни показва какво става, когато пренебрегнем дома Му и се съсредоточим върху собствените си интереси. Всичко това е описано в книгата на Агей. Помнете, че пастора на Сардис знаеше за тази пророческа книга и аз съм убеден, че е проповядвал предупрежденията и́ на църквата си. Всъщност, посланието на Агей съдържаше противоотровата, която беше необходима, за да излекува състоянието им. Но трябва да приложа същия стандарт и към себе си. Аз също разполагам с пророчеството на Агей. Притежавам ли способността да го чуя?

Когато Агей пророкуваше, Бог току що беше извел народа Си от Вавилон и ги беше завел обратно в Ерусалим, за да възстановят дома Му. Господ искаше „църква светилник“, в която можеше да изяви видимо присъствието Си сред Своя народ. Той искаше народите да видят преобразения живот на израилтяните и земя, пълна с благоволенията и славата Му. Така че, Той заповяда на Израел: „Фокусирайте се върху църквата Ми – това е вашата мисия. Ако се грижите вярно за дома Ми, аз ще се погрижа за вашите домове.“

Хората започнаха да правят това, което им нареди Господ - да възстановяват храма. Но не след дълго си казаха: „Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом“ (Агей 1:2). Това означава: „Нямаме време за тези неща. Твърде заети сме.“ Всъщност, те бяха погълнати от това да изградят собствените си домове и бизнес.

Как отговори Господ? Той каза чрез Агей: „Време ли е за самите вас да живеете в своите обковани с дъски къщи, докато този (Моя) дом пустее?“ (1:4). „Моя дом, който пустее, а вие тичате всеки за дома си“ (1:9). Пророкът всъщност казваше: „Бог ви освободи и ви възложи мисията да изградите дома Му. Но вие сте твърде заети да построите собствените си домове и пренебрегвате Неговия. Божиите грижи вече са извън фокуса ви. Всички сте обзети от собствените си интереси.“

Вярващи, попитайте се: осквернили ли сте се по същия начин? Имате ли сила да обикаляте къде ли не, за да се занимавате със собствените си дела – децата, семейството си, забавленията – но нямате сили за Господните интереси? Отделяте ли много време, за да работите по собствената си къща, а само няколко часа в неделя сутрин по Господната? Намирате ли време да пазарувате и да гледате телевизия, но нямате почти никакво време за молитва? И най-важното – имате ли способността да се събудите след тези думи на Бог?

Бог каза на Агей: „Нека ти покажа какво се случва с онези, които пренебрегват дома Ми, и които „тичат за собствения си дом“. Пророкът заяви: „Надничарят получава надницата си в пробита кесия.... Оглеждахте се за много, а ето, стана малко и когато го донесохте у дома, Аз духнах на него.... И Аз повиках суша“ (1:6,9,11). Агей казваше: „Ще се борите още и още, но никога няма да успеете. Всички пари, които изкарвате, ще изчезнат. Въпреки тежката ви работа и усилия, никога няма да имате достатъчно.“

Сега си задайте въпроса: Бог „духа“ ли върху финансите ви? Чудите ли се защо работите толкова много, а въпреки това не можете да пробиете? Чудите ли се защо не намирате удовлетворение от нищо, което си купувате? Агей ни казва защо се случва: „Заради какво? — заявява Господ на Войнствата — Заради Моя дом, който пустее“ (1:9).

Вярващите по времето на Агей можеха да имат достатъчно. Можеха да се радват на благословенията в собствените си домове, благословения, дадени им от любящия Бог. Всъщност, Господ им каза: „През всичкото това време щях да благославям влизанията и излизанията ви, щях да ви давам снопи на полето и плод от лозата, щях да благославям домовете и семействата ви. Но, понеже сте толкова заети със собствените си интереси и пренебрегвате Моите, живота ви е оскъден.“ След това четем: „Поразих ви с главня и мана, и с градушка във всичките дела на ръцете ви, но вие не се обърнахте към Мен, заявява Господ“ (2:17).

Господ просто няма да приеме да бъде поставен на второ място в живота на никого. И независимо от егоизма и пренебрежението на Израел, Той не се отказа от тях. Помислете за думите Му към тях на върха на егоцентричните им цели: „И Агей, Господният пратеник... и каза: Аз съм с вас, заявява Господ“ (1:13). Божието послание към тях беше същото, което каза Исус на църквата в Сардис: „Имам цел за вас, и ви обичам твърде много, за да ви оставя да се отклоните.“

За радост в Израел имаше малък остатък, който можеше да бъде събуден от Божието Слово. Библията ни казва, че Зоровавел, Иисус, първосвещеника и всички старейшини откликнаха на посланието на Агей: „И Господ подбуди духа на управителя на Юда Зоровавел, сина на Салатиил, и духа на първосвещеника Иисус... и духа на целия остатък от народа и те дойдоха и се заеха с работата в дома на Господа на Войнствата, своя Бог“ (1:14).

Това беше резултата от покорството им: сега, когато Божия дом беше на първо място в сърцата им, Той обеща да ги благослови и дори им даде точната дата. „Но сега, внимавайте от този ден и нататък — от двадесет и четвъртия ден на деветия месец... Дори лозата, смокинята, нарът и маслиновото дърво още не са родили. От този ден ще ви благословя“ (2:18-19).

Агей им каза: „Отначало може да не видите доказателство за бързо благословение. Но вие сте в пълнота, каквато не сте изпитвали преди. Дори преди да видите да се случва, можете да бъдете сигурни – от този ден нататък Бог ще ви благослови.“

Точно както църквата по времето на Агей и по-късно църквата в Сардис, Господ няма да се откаже от църквата Си светилник, дори и да е паднала в егоизъм и пренебрежение. А първата работа на всяка църква и пастора и́ е да се запитат: „Имаме ли способността да чуем Господното слово към нас, без значение колко тежко звучи то?“

След като Израел се пробуди и се върна към изграждането на Божия дом, те започнаха да отдават дължимото на Господ. Даваха десятък, служеха и предлагаха услугите си за всяко необходимо дело. Започнаха и да се покланят отново заедно, семействата им отново започнаха да уважават Божия дом и повече не изоставиха събранията на тялото Му. Три месеца след деня, в който се събудиха и се върнаха към Божия план, те започнаха да виждат благословенията, за които Господ им беше пророкувал.

И така, скъпи светии, имате ли способността да чуете това слово от Господ, дадено от Агей и от Самия Христос в Откровение 2 и 3 глава? Можете ли честно да кажете: “О, Господи, сърцето ми е отворено. Моля Те, Исусе, покажи ми дали имам ревността, която някога имах за дома Ти? Имам ли радостта, която преди имах в Теб? Все още ли гладувам за ходене в близост с Теб? Или пък собствените ми интереси са превзели Твоите?“

Позволи Му Той да ти каже кои са Неговите интереси и ходи в благословението, което Той е обещал да ти даде докато свършиш работата по дома му.