Спри да се самообвиняваш

Толкова се срамувам от себе си когато мисля за ранното ми служение – понеже обвинявах толкова много честни хора. Правех го за добро и често ревността ми беше добронамерена. Но колко хора само доведох до ужасно осъждение само защото те не споделяха идеите ми за святост!

Преди години проповядвах срещу гримирането на жените, проповядвах срещу носенете но къси рокли. Осъдих всичко, което не беше в „легитимния” ми списък. Проповядвал съм някои много силни проповеди в миналото, обвинявайки хомосексуалистите, разводите, пиянството и компромисите. Все още съм дълбоко посветен на идеята, че служителите трябва да крещят срещу посегателствата на греха и компромисите в живота на християните. Все още не ми харесва когато видя християнки гримирани като уличници. Все още не харесвам мини-рокли. Вярвам повече от всякога, че Бог мрази развода. Все още съм убеден, че Бог няма да си затвори очите пред никакъв грях или компромис.

Но напоследък Бог ме призовава да спра да обвинявам хората, които са сгрешили и вместо това да им проповядвам послание за мир и помирение. Защо? Защото църквата днес е пълна с християни, които са претоварени с планини от вина и осъждение. Те не се нуждаят от повече проповеди за съд и страх – те вече са пълни с достатъчно страх и безпокойство. Те не се нуждаят от проповедник, който да има каже колко много им е ядосан Бог. Вече са предостатъчно уплашени от Божия гняв. Имат нужда да чуят посланието, което Йоан проповядва: „Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3:17).

Исус каза на прелюбодействаща жена: „Нито аз те осъждам; иди си е не греши повече.” Защо да не можем аз и моите колеги служители да проповядваме на хилядите, което живеят в страх от прелюбодейство днес, същия вид послание? Защо продължаваме да обвиняваме разведени християни, които се женят повторно, след като наистина са се покаяли и са решили да не грешат повече по този начин?

Наскоро десет годишно момче ме спря след една кампания и ме умоляваше да излушам историята му. Беше изпаднал в истерия: „мама и татко се разведоха преди две години. Мама е добра християнка и се омъжи за добър християнин. Сега живея с нея и с втория си баща и много ги обичам. Но мама е винаги тъжна и много плаче, защото един служител и казал, че живее в грях. Ще отиде ли мама в ада защото се е разведе и се ожени повторно за друг мъж? Много съм объркан защото и двамата са много добри християни.”

Казах на това момче онова, което искам да кажа на целия свят: „Ако тя се е развела заради собственото си прелюбодейство и се оженила повторно, тя живее в прелюбодейство. Бог мрази прелюбодейството. Но ако се е покаяла, Бог й прощава и тя започва всичко отначало като новородена християнка. Тя не живее в грях щом е под кръвта на Христос и е опростена. Може да започне нов живот без вина и осъждение. Ако Исус прощава убийства, измами, кражби и т.н., Той прощава също и прелюбодейства.”

Изумен съм, че ние, служителите, имаме толкова голямо желание да ходим в Африка, за да проповядваме прощение на греховете на „езичниците”, но сме толкова несклонни да проповядваме прошка и помирение на християните у дома. Един служител ми се оплака за всички тези разведени, разбити, огрижени хора на новата му работа. Помислих си: „Братко, трябва да си благодарен, че Бог те е поставил в толкова плодородно поле. Това са хората, които най-много се нуждаят от помощта ти. Те се нуждаят от Божии човек, който да им покаже как да започнат отначало.”

Аз съм щастливо женен и Бог ми помага, Гуен и аз винаги ще останем заедно докато смъртта ни раздели. И аз страстно мразя развода. Но ме тревожи, че църквата е готова да „отпише” всички тези, които са направили грешка. Църквата предоставя утеха на всички онези „невинни жертви”. Съпругата, на която са изневерили. Съпругът, чиято жена го е напуснала. На всички деца, наранени след раздялата.

Но какво става с „виновниците” – грешниците, тези, които са постъпили зле с невинните скъпи хора. Щом един на всеки три брака днес приключва с развод, това означава, че милиони съпрузи и съпруги са „виновната страна”. Не искам да се отказвам дори и от виновните. Крадецът, на който Христос прости на кръста не беше невинна жертва. Не! Беше виновен, беше престъпник. Но в греха си се обърна към Христос със вяра. Беше опростен и заведен с Христос в слава.

Какво да кажем за хомесексуалистите, лесбийките и алкохолиците? Ще свършим ли някакво добро, ако ги осъждаме? Не! Хиляди пъти „Не“! Христос не дойде, за да обвини тези грешници, а за да ги спаси в любов. Бог мрази делата на хомосексуалистите, но той не презира хора, нито мрази хора, които не живеят според мъжка или женска роля.

Миналата седмица прекрасна 19 годишна медицинска сестра ме спря след събранието. През сълзи изхлипа сърцераздирателната си изповед: „Г-н Уилкерсън, аз съм лесбийка. Чувствам се омърсена и нечиста. Църквата, в която ходех, ме помоли да не се връщам повече там. Служителят ми каза, че не можел да поеме риска да съблазня други хора в събранието. Чувствам, че единствения изход за мен е самоубийството. Живея в пълен страх и осъждение. Трябва ли да се самоубия за да намеря мир?”

Тя продължаваше да се отдръпва от мен, като че ли беше твърде нечиста, за да стои в присъствието ми. Попитах я дали все още обича Исус. „О, да – отговори ми тя – всяка минута сърцето ми крещи към Него. Обичам Христос с цялото си същество, но съм поробена от този отвратителен навик.”

Колко красива гледка беше лицето и когато и казах колко много я обича Бог, дори и в борбите й. Казах и: „Никога не се предавай на греха си. Бог чертае линия точно където си в момента. Всяка стъпка към Него е считана за праведност. Всяко движение назад през тази линия, далеч от Него, е считано за грях. Ако се приближаваме към Него, Той се приближава към нас. Запази този духовен момент! Продължавай да обичаш Исус, въпреки че все още нямаш пълна победа. Приеми ежедневното Му опрощение. Живей ден за ден! Бъди убедена, че Исус обича грешниците, така че трябва да обича и теб!”

Тя ми се с усмихна с облекчение и каза: „Г-н Уилкерсън, вие се първия служител, който някога ми е давал лъч надежда. Дълбоко в сърцето си знам, че Той все още ме обича и знам, че Той ще ме освободи от това робство. Но всички толкова много ме обвиняват. Благодаря ви за посланието на надежда и любов.”

Читателю, живееш ли в осъждение? Съгрешил ли си против Господ – оскърбил ли си Святия Дух в живота си? Застрашен ли си да загубиш битката с по-силно от теб изкушение?

Всичко, което трябва да направиш е да търсиш в Божието Слово и ще намериш Бога на милостта, любовта и безкрайното състрадание. Давид каза: „Ако би забелязал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои? При тебе обаче има прощение, за да ти се боят. (Псалм 130:3-4).

Объркана жена, която дойде в офиса ми изхлипа: „Г-н Уилкерсън, веднъж Бог ме изцери от алкохолизъм. Но напоследък се обезкуражих и се върнах към пиенето. Сега не мога да спра. Предадох Господ толкова лошо,че всичко, което ми остава, е да се откажа. След всичко, което той направи за мен, само като си помисля как Го предадох... безнадеждно е, никога няма да успея.”

Убеден съм, че има повече духовни неудачници, отколкото повечето от нас осъзнаваме. И има демонична стратегия да затвори тези неудачници зад стени и да ги държи победените – далеч от Бог. Но няма нужда да позволяваме на дявола да превърне нашите временни неуспехи в непрестанен ад.

Вярвам, че има буквално милиони хора като младия моряк, който ме посети. Със сълзи на очи той ми каза: „Баща ми е служител, но аз го разочаровах много лошо. Толкова съм слаб. Страхувам се, че никога няма да служа на Господ както трябва. Толкова лесно съм завличан в грях.” Изповеди като тази са страшни, но аз съм много окуражен да знам, че някои от най-великите мъже и жени в Библията преживяха време на неуспех. Би ли помислил Моисей за неудачник? Едва ли! Той беше за Израел онова, което Вашингтон и Линкълн заедно бяха за Америка – дори много повече. Но погледнете от близо живота на великия законодател. Кариерата му започна с убийство, последвана от четиридесет години криене от закона.

Моисей беше страхлив и невярващ. Когато Бог го призова да изведе Израел от робство, той отговори: „Не съм красноречив... Мъчно говоря... изпрати... чрез онзи, чрез когото искаш” (Изход 4:10-13). Това разгневи Бог (Изход 4:14). През целия си живот Моисей копнееше да види Обещаната земя, но неуспехите му попречиха. Въпреки това, Бог сравнява верността на Моисей с тази на Христос в Евреи 3:1-2. неговите неуспехи не го отдалечиха от Божията зала на шампионите. Обикновени мислим за Яков като великия молитвен воин, който се бори с ангела на Господ и победи. На Яков му беше дадено видение на небето с ангели, които слизаха и се изкачваха. Въпреки това живота на този човек беше пълен с ярки неуспехи и Библията не премълчава нито един от тях.

Като младеж Яков излъга слепия си баща, за да вземе наследството на брат си. Вече женен, той презираше жена си Лия, а в същото време тайно беше влюбен в сестра и Рахил. Не пое съпружеската си отговорност. След раждането на всяка мъжка рожба, Лия продължаваше да казва: ”Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене” (Битие 29:34). Но истината беше, че Яков я мразеше. Ето ви мъж, хванат в паяжината на измамата, подкупа, изневярата и полигамията. Независимо от това, ние все още се покланяме на Бога на Авраам, Исаак и Яков.

Цар Давид, псалмопеец и велик воин, изпитваше удоволствие от Божия закон и се представяше за праведника, който не ще стои сред грешници. И все пак колко шокиращи са слабостите на този велик човек. Взимайки Версавия от съпруга и Урия, той осъди този нищо неподозиращ човек на смърт, пращайки го на фронта с армията си. Пророк Натан заяви, че този двоен грях даде страхотен шанс на Господните врагове да богохулстват.

Представете си великият цар, стоящ до ковчега на мъртвия си незаконен син, до крадената си жена и сред свят пълен с врагове, които кълняха Бог поради неговите грехове. Давид стои там като пълен неудачник. Въпреки това Бог нарече Давид човек според собственото Му сърце (1 Царе 13:14). Той благослови убиеца Моисей, също и интриганта Яков, защото тези мъже се научиха как да извличат печалба от паденията си и да продължават напред към победата.

Ако си обезкуражен от собствените си поражения, имам добра новина за теб. Никой не е по-близо до Божието Царство от този мъж или жена, или младеж, който може да погледне поражението в очите, да се изправи срещу него и да продължи в живот на мир и победа. Ето как става това:

1. Не се страхувай от неуспеха.

Страхът е като автоматична реакция. Когато Адам съгреши, той опита да се скрие от Бог. Когато апостол Петър се отрече от Христос, се страхуваше да Го погледне в очите. Когато Йона отказа да проповядва на Ниневия, страха му от Господното присъствие го завлече в океана.

Но Бог ми показа истина, която ми е помагала много пъти: нещо много по-лошо от провал стои зад страха след подобни случки. Адам, Йона и Петър избягаха от Бог, не защото спраха да Го обичат, а защото се страхуваха, че Той им беше твърде ядосан, за да ги разбере. Обвинителят на братята като лешояд чака да се провалиш по някакъв начин. След това той използва всяка лъжа от ада, за да те накара да се предадеш, да те убеди, че Бог е твърде свят или пък, че ти си прекалено грешен за да се завърнеш при Него. Или пък иска да те изплаши, че не си достатъчно съвършен, или че никога няма да можеш да се издигнеш над провала.

Четиридесет години бяха нужни на Бог, за да изкара страха от Моисей и да го направи подходящ за плана Си. Ако Моисей или Яков, или Давид се бяха примирили с провала, може би никога не бихме чули за тях. Но Моисей се изправи на крака, за да стане един най-великите Божии герои. Яков прие греховете си и отново се събра с брат си, когото излъга и достигна нови победоносни висини.

Давид изтича в Божия дом, намери прошка и мир и се завърна към най-добрите си дни. Йона се върна назад по стъпките си, направи онова, което беше отказал да направи и накара цял град да се покае. Петър се изправи от прахта на отричането за да води църквата към Петдесятница.

2. Въпреки неуспеха, продължавай напред.

Винаги след неуспех човек извършва най-великите си дела за Бог. Преди двадесет години аз седях в малката си кола и плачех - бях се провалил жестоко, мислех си. Бях безцеремонно изхвърлен от съдебната зала след като си помислих, че съм воден от Бог да свидетелствам на 7 младежи, обвинени в убийство. Видях снимката си във вестниците и заглавието към нея „ВЕЕЩ БИБЛИЯТА ПРОПОВЕДНИ ПРЕКЪСВА ДЕЛО ЗА УБИЙСТВО.” Опитът ми да се покоря на Бог и да помогна на тези млади гангстери изглежда отиваше към пълен провал.

Тръпки ме побиват като си помисля колко много благословения бих пропуснал, ако се бях предал в този труден момент. Днес съм изключително щастлив, че Бог ме научи да приема поражението и да продължа към следващото нещо, което Той е приготвил за мен.

Познавам двама изтъкнати Божии мъже, и двамата бяха служили на хиляди хора, които паднаха в греха, който Давид извърши с Вирсавия. Единият проповедник реши, че няма да продължи напред. Днес той пие и кълне Христос, за когото преди проповядваше. Другият мъж се покая и започна всичко отначало. Днес той оглавява международна мисионерска програма, която достига хиляди за Христос. Неговата грешка е била забравена. Той продължава да се движи напред.

В работата ми с наркомани и непоправими, аз съм забелязал, че болшинството от тези, които се връщат към лошите си навици, стават по-силни от останалите когато се изправят лице в лице с проблема си и се върнат към Господ. Те имат по-ясно съзнание за силата на Сатана и абсолютно отказват да се доверят на плътта.

3. Въпреки неуспеха, продължавай да се молиш.

Имаше само един начин Моисей да продължи да побеждава, защото той имаше характер като много от нас днес. Той непрекъснато общуваше с Господ: „... лице с лице, както човек говори с приятеля си” (Изход 33:11). Моисей поддържаше това близко приятелство с Бог. Вярвам, че тайната на светостта е много проста: Стой близо до Исус. Продължавай да се взираш в лицето Му докато станеш като картината, която наблюдаваш.

Една вечер истерична жена ме спря на улицата и изтърси отвратително признание. Сграбчила ръкава ми толкова силно, че си помислих че ще го скъса, тя ми каза: „Г-н Уилкерсън, аз преминавам през най-мрачния момент от живота си. Не знам по кой път да тръгна. Съпругът ми ме остави и е изцяло по моя вина. Когато си помисля как зарязах Господ и семейството си – почти ми е невъзможно да заспя нощем. Какво, за Бог, ще правя?”

Почувствах, че трябва да й кажа: „Приятелко, вдигни ръце, точно сега, на ъгъла на тази улица и започни да хвалиш Бог. Кажи Му, че знаеш, че си се провалила, но все още Го обичаш. Тогава се прибери вкъщи и падни на колене. Не искай от Бог неща, просто вдигни сърцето си и ръцете си и Му се поклони.”

Оставих тази дама на улицата със ръцете и вдигнати към небето, сълзите стичащи се по бузите й, хвалеща Господ и вече предвкусваща победата, която започваше да нахлува обратно в живота й.

А сега, нека ти кажа нещо за твоето поражение. Има ли проблем в дома ти? Уловен ли е от някой презрян грях живота ти, че не виждаш как ще се освободиш? Измъчван ли си в ума си или в духа си? Бог казвал ли ти е да направиш нещо, което не си успял да направиш? Извън Божията воля ли си? Преследван ли си от спомени за това какъв си бил едно време? Или от видения какъв би могъл да бъдеш?

Тогава се покланяй на Господ посред провала ти! Хвали Го! Издигай Го!

Всичко това може да ти звучи като твърде голямо опростяване на нещата, но изхода от неуспеха е достатъчно прост за деца, глупци и професори, за да го следват успешно. Христос казва: „Който дойде при Мене никак няма да го изпъдя” (Йоан 6:37).
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.” (Матей 11:28).

Не се страхувайте от провал. Продължавайте напред въпреки всичко. Покланяйте се на Бог докато дойде победата. Най-трудната част от вярата е последния половин час. Продължавайте да вървите и ще изживеете най-прекрасния си час.